Хармонизиране на у�?лугите за включващ ра�?теж
            Подобр�?ване на до�?тъпа до о�?новни у�?луги
                   за у�?звими групи в Българи�?




                    Техниче�?ки доклад
                         2019 г.




Глобална практика „Социална закрила и работни ме�?та“
Регион Европа и Централна �?зи�?
Хармонизиране на у�?лугите за включващ ра�?теж
Подобр�?ване на до�?тъпа до о�?новни у�?луги за у�?звими групи в
Българи�?



                        Техниче�?ки доклад
                             2019 г.




Глобална практика „Социална закрила и работни ме�?та“
Регион Европа и Централна �?зи�?
Съдържание
Благодарно�?ти .............................................................................................................................................. 4
Съкращени�? .................................................................................................................................................. 5
Резюме .......................................................................................................................................................... 6
1.      Въведение, обо�?новка и обща информаци�? ................................................................................... 11
     1.1.      Фактори, обу�?лав�?щи реформата на �?оциалната политика в Българи�?.................................... 11
     1.2.      Подкрепа на програмата за реформи на о�?новните у�?луги в Българи�?.................................... 14
2.      Клиентите на о�?новни у�?луги ........................................................................................................... 17
     2.1. Определ�?не на характери�?тиките на на�?елението – �?егментът на най-бедните и най-
     у�?звимите домакин�?тва в �?траната ......................................................................................................... 17
     2.2.      Жизнен цикъл на бедните и у�?звимите домакин�?тва в Българи�? ............................................. 18
        2.2.1.        Четири о�?новни ри�?ка в годините на ранното дет�?тво и юноше�?твото (0 -16 г.) .............. 20
        2.2.2.        Две о�?новни предизвикател�?тва за младежите (16-24 г.) ................................................. 20
        2.2.3.        Два о�?новни източника на у�?звимо�?т при възра�?тните (25-64 г.) ..................................... 21
        2.2.4.        Три о�?новни ри�?ка за лицата в напреднала възра�?т (65 г. и повече): ............................... 21
3.      От �?трана на �?и�?темата – помощи и у�?луги ..................................................................................... 23
     3.1.      Общ преглед на предлаганите помощи и о�?новни у�?луги ......................................................... 23
     3.2. Предизвикател�?тва и възможно�?ти за Българи�? във връзка �? до�?тъпа до и предо�?тав�?нето на
     �?оциални у�?луги ........................................................................................................................................ 25
     3.3.      Оценка на �?и�?темата за �?оциални помощи................................................................................. 29
4. Подобр�?ване на до�?тъпа до и резултатите от о�?новните у�?луги и �?оциалните помощи: Варианти
за Българи�? ................................................................................................................................................. 37
     4.1.      Подобр�?ване на до�?тъпа до и предо�?тав�?нето на у�?луги .......................................................... 40
        4.1.1.  Хармонизиране на у�?лугите и �?оциалните помощи: подобр�?ване на до�?тъпа и
        интегрирането ...................................................................................................................................... 40
        4.1.2.  Укрепване на интеграци�?та и координаци�?та – въвеждане на о�?новани на резултатите
        практики в предо�?тав�?нето на у�?луги ................................................................................................. 46
     4.2.      Обнов�?ване на �?и�?темата за �?оциално подпомагане ................................................................ 51
Използвана литература ............................................................................................................................. 56
Приложение I: Конкретни дейно�?ти за изпълнение на предлаганите мерки ....................................... 59
Приложение II: Клиентите на о�?новните у�?луги ...................................................................................... 62
Приложение III: Обобщение на о�?новните у�?луги в Българи�? (2017) .................................................... 77
Приложение IV: Обобщение на �?оциалните помощи в Българи�? (2017) ............................................... 78
Приложение V: Управление на �?лучаи в предо�?тав�?нето на о�?новни у�?луги в Българи�? .................... 79

                                                                                                                                                                      1
Приложение VI: Подобр�?ване на до�?тъпа до общите у�?луги в Българи�? .............................................. 82



Таблици
Таблица 1: Разходи за о�?новни у�?луги и помощи....................................................................................... 23
Таблица 2: Социални плащани�? в пари и в натура, 2015 г. (в млн. лв.) .................................................... 30
Таблица 3: Семейни и дет�?ки надбавки, 2015 г. (млн. лв.) ........................................................................ 31
Таблица 4: Спи�?ък на дей�?тващи процедури/оценки за одобр�?ване на предо�?тав�?нето на �?оциални
помощи .......................................................................................................................................................... 32


Таблица 2.1.: Оценки за равнището на бедно�?т на обла�?тно ниво в Българи�? ....................................... 65


Фигури
Фигура 1: Структура по възра�?т, Българи�? (2010 и 2050 г.) ........................................................................ 11
Фигура 2: Д�?л на българите в ри�?к от бедно�?т и �?оциално изключване .................................................. 12
Фигура 3: �?ива на на�?еление в ри�?к от изпадане в бедно�?т, Българи�? .................................................... 13
Фигура 4: Процентен д�?л от домакин�?твата, по характери�?тики на домакин�?твата, от най -бедните 20%
от домакин�?твата и общото на�?еление на Българи�?.................................................................................. 18
Фигура 5: Д�?л от домакин�?твата, получаващи �?оциални помощи, о�?новани и нео�?новани на вно�?ки . 33
Фигура 6: Д�?лове на домакин�?тва, получаващи помощи, в % по видове помощи .................................. 34
Фигура 7: �?ива на ри�?к от бедно�?т за ЕС28 и Българи�?, 2016 г. ................................................................ 35
Фигура 8: Разходи за помощи, които не �?а о�?новани на вно�?ки, 2015 г. ................................................. 36


Фигура 2.1.: Процент от домакин�?твата, �?поред различни характери�?тики на домакин�?твото, �?ред най-
долните 20% и �?ред ц�?лото на�?еление на Българи�? .................................................................................. 62
Фигура 2.2.: Процент на домакин�?твата, �?поред типа на домакин�?твото, �?ред най-долните 20% и �?ред
ц�?лото на�?еление на Българи�? .................................................................................................................... 63
Фигура 2.3.: Процент на домакин�?твата �?поред наличието на деца (�?ред най-долните 20% и �?ред
ц�?лото на�?еление на Българи�?) ................................................................................................................... 64
Фигура 2.4.: Процент на изложените на ри�?к от бедно�?т, Българи�? ......................................................... 66
Фигура 2.5.: �?нализ на на�?то�?щото тър�?ене на подкрепа и у�?луги в Българи�? �? оглед жизнени�? цикъл
........................................................................................................................................................................ 67
Фигура 2.6.: Формални и неформални грижи за децата: деца на възра�?т 0-6 години по квинтил на
доходите ........................................................................................................................................................ 68
Фигура 2.7.: Процент на децата, живеещи �? един родител или без родители, по квинтил на доходите
........................................................................................................................................................................ 69

                                                                                                                                                                         2
Фигура 2.8.: Деца на възра�?т 5-16 години, обхванати от образователната �?и�?тема в Българи�? ............ 70
Фигура 2.9.: Прена�?елена �?реда през жизнени�? цикъл, �?поред квинтил на доходите ........................... 71
Фигура 2.10.: Д�?л на 16-18-годишните, непо�?ещаващи училище и �? начално образование или по-
ни�?ко, �?ред най-долните 20% и на�?елението като ц�?ло ............................................................................ 72
Фигура 2.11.: Статут на младите хора (19-24 години) на пазара на труда по пол и квинтил на доходите
........................................................................................................................................................................ 73
Фигура 2.12.: Статут на пазара на труда на възра�?тните (25-64 години) по пол и квинтил на доходите 74
Фигура 2.13.: Процент от на�?елението в лошо или много лошо общо здраво�?ловно �?ъ�?то�?ние и �?
незадоволена потребно�?т от здравни грижи по възра�?т и квинтил на доходите.................................... 75
Фигура 2.14.: Процент от на�?елението �?ред най-долните 20% и като ча�?т от ц�?лото на�?еление, по
възра�?тови групи ........................................................................................................................................... 76




                                                                                                                                                                         3
Благодарно�?ти
�?а�?то�?щи�?т доклад е изготвен от екип, ръководен от Мануел Сала�?ар (водещ �?пециали�?т „Социална
закрила“ GSP03) и Шандор Карачони (главен икономи�?т, GSP03), �? на�?оките на Чем Мете (ръководител
на практика, GSP03) и Кри�?ти�?н Бодевиг (ръководител на програма, ECCEU). Екипът включваше и
Де�?и�?лава Кузнецова (�?пециали�?т „Образование“, GED03), �?атали�? Милан (икономи�?т, GSP03), Рената
Майер Гуковаш (анализатор, GSP03) и Доротее Бюлер (кон�?ултант). Докладът отча�?ти �?тъпва върху
кон�?татации от предходни доклади, изготвени от Мир�?на Маламин-Сири�?ки, Стели Петева и �?ад�?
Шабани (кон�?ултанти). Екипът изказва благодарно�?т на Едмундо Мурагара, Лучиан Поп и Пламен
Данчев за техните рецензии. Екипът би желал да благодари и на Вероника Силва за нейните �?ъвети и
указани�? в началните етапи на доклада.
Екипът e благодарен за прино�?а на уча�?тниците от Мини�?тер�?твото на труда и �?оциалната политика,
Мини�?тер�?твото на образованието и науката и Мини�?тер�?твото на здравеопазването, както и на
пред�?тавителите на �?ПО и аналитични организации по време на двата работни �?еминара за об�?ъждане
на кон�?татациите (през март и през юни 2017 г.) и проведените два кръга кон�?ултации за ди�?кутиране
на предложените варианти за политики и програми за подобр�?ване на до�?тъпа до и предо�?тав�?нето
на у�?луги и �?оциални помощи (през октомври 2017 г. и април 2018 г.). Екипът израз�?ва и �?во�?та
благодарно�?т на Мини�?тер�?твото на труда и �?оциалната политика за прино�?а му �? коментари от м.
февруари и м. юни 2019 г.




                                                                                                4
Съкращени�?
�?СП          �?генци�? за �?оциално подпомагане
БВП          Брутен вътрешен продукт
ГМД          Гарантиран минимален доход
ДСИ          Добавка за �?оциална интеграци�?
ЕС           Европей�?ки �?ъюз
ЗСУ          Закон за �?оциалните у�?луги
МТСП         Мини�?тер�?тво на труда и �?оциалната политика
ПСД          Помощи за �?емей�?тва и деца
РИБ          (в) Ри�?к от изпадане в бедно�?т
РИБСИ        (в) Ри�?к от изпадане в бедно�?т и �?оциално изключване
ФОР          Финан�?иране, о�?новано на резултатите
ФСВ          Фондове за �?оциално въздей�?твие
Ц�?СТ         Център за на�?тан�?ване от �?емеен тип
ЦПО          Целева помощ за отопление
ЦСРИ         Център за �?оциална рехабилитаци�? и интеграци�?
BGN          Българ�?ки лев (валута)
EU-SILC      Стати�?тиче�?ки данни на ЕС за доходите и у�?лови�?та на живот (EU-SILC)
NEET         Лица, които нито учат, нито работ�?т, нито �?е обучават
NUTS         Стати�?тиче�?ки райони




                                                                                    5
   Резюме
Подобр�?ването на ефективно�?тта на о�?новните у�?луги и �?оциалните помощи е �?ред големите
приоритети на политиките на Европей�?ки�? �?ъюз. В �?ветлината на Рамката за �?оциални инве�?тиции на
европей�?ки�? �?ъюз (ЕС) и Европей�?ки�? �?тълб за �?оциални права европей�?ките държави обръщат в�?е по-
гол�?мо внимание върху подобр�?ването на до�?тъпа и укрепването на връзките между о�?новни у�?луги и
помощи, �?ъздаването на �?инергии, за изб�?гване на зави�?имо�?т от �?оциални помощи от �?трана на
�?емей�?твата �? ни�?ки доходи и за на�?ърчаване на уча�?тие на пазара на труда на лицата, които не �?а
активни и �?а от у�?звими групи. За уле�?н�?ване на до�?тъпа до подкрепата, от ко�?то �?е нужда�?т хората, на
�?траните-членки �?е препоръчва да работ�?т за по-добра координаци�? на �?оциалните помощи и у�?луги,
за намал�?ване на бедно�?тта и за подкрепа на �?оциалната и трудовата интеграци�?. Този доклад
разглежда образованието, здравеопазването, �?оциалната защита, закрилата на детето и заето�?тта
заедно �?ъ�? �?оциалните помощи – парични помощи, които не �?а обвързани �?ъ�? �?амоуча�?тие (non-
contributory cash allowances), като обща група у�?луги, наречени о�?новни (essential services).

В о�?новата на у�?или�?та за инве�?тиране в �?оциални�? капитал и на�?ърчаване на включващ ра�?теж
Българи�? е изградила �?и�?тема от о�?новни у�?луги и �?оциални помощи за подобр�?ване каче�?твото на
живот на в�?ички граждани на �?траната. Образованието и здравеопазването в �?траната �?а универ�?ални
�?екторни политики, които �?а приети за ключови за благо�?ъ�?то�?нието на в�?ички хора. Социалните
у�?луги, закрилата на детето и заето�?тта наред �?ъ�? �?оциалните помощи предо�?тав�?т подкрепа на
конкретни групи от обще�?твото и имат за цел намал�?ване на неравен�?твото и �?оциалното изключване
на у�?звими групи.
�?аличните доказател�?тва �?очат, че има �?ериозен потенциал за подобр�?ване на ефективно�?тта на
о�?новните у�?луги и помощи в Българи�? и че у�?звимите групи �?а покрити едва ча�?тично, а напредъкът
в намал�?ването на бедно�?тта е ограничен. Много �?емей�?тва н�?мат до�?тъп до наличните у�?луги и
помощи или подкрепата, ко�?то получават, не е до�?татъчна �? оглед техните нужди. В резултат на това
�?тепента, в ко�?то у�?лугите и помощите доприна�?�?т за намал�?ване на бедно�?тта, е значително по-ни�?ка
в Българи�? в �?равнение �?ъ�? �?редните показатели за ЕС. Дей�?тващото законодател�?тво и регламентаци�?
не �?а у�?пели да адаптират �?и�?темата от у�?луги и помощи към нововъзникващите предизвикател�?тва,
пред които �?е изправ�? �?траната, произтичащи от за�?тар�?ване на на�?елението, вътрешна и изход�?ща
миграци�?, �?лабо активен пазар на труда и ви�?ок ри�?к от бедно�?т и �?оциално изключване. Си�?темата е
�?ъ�? �?илно изразена �?връхрегулирано�?т и фрагментаци�? и �?е подкреп�? от организаци�? на управление, в
ко�?то от�?ъ�?тват �?тимули за координаци�? или интегриране. �?аблюдават �?е значителни пропу�?ки в
покритието както в каче�?твено, така и в количе�?твено отношение, о�?обено за най -бедните 20% от
на�?елението. О�?новните у�?луги и помощите дават небалан�?иран отговор на различните а�?пекти на
у�?звимо�?т и �?а о�?обено безу�?пешни в о�?игур�?ването на адекватно ниво на подкрепа на бедното
на�?еление.
О�?новните кон�?татации на анализа �?а �?ледните:
•       Пропу�?ките в покритието �?а о�?обено видими за бедните и �?оциално изключените лица, което
под�?казва, че както у�?лугите, така и помощите �?а регре�?ивни. Близо 75 000 домакин�?тва от най-бедните
20% не получават никакви �?оциални помощи. Слабо�?тите в покритието �?е про�?в�?ват и по отношение
на у�?лугите. �?апример повече от половината деца от най-бедните 20% от домакин�?твата н�?мат до�?тъп
до формална грижа (предо�?тав�?на от държавни или �?ертифицирани до�?тавчици/органи) или
неформална грижа (предо�?тав�?на от роднини, различни от родителите). В образованието повече от
25% от бедните младежи на възра�?т 16-18 г. не ход�?т на училище, а 10% �?а завършили едва начално
образование. Въпреки че н�?ма значими пропу�?ки при покритието �?ъ�? здравни у�?луги �?ред на�?елението

                                                                                                   6
над 65 г., което �?пада към най-долни�? квинтил, 37% от лицата по�?очват, че имат лошо или много лошо
здраве; това е в �?илен контра�?т �? дела на такива лица в най-горни�? квинтил, а именно 16% .
•      Съще�?твуващите �?оциални у�?луги не �?а разработени �?и�?тематично и в н�?кои �?лучаи общини и
на�?елени ме�?та не у�?п�?ват да о�?игур�?т адекватна подкрепа. �?апример има значителен брой �?редни и
малки общини без у�?луги за лица �? увреждани�?, като че�?то подкрепата е �?ведена до резидентен тип
без вариант за у�?луги за дневна грижа или кон�?ултации. �?а други ме�?та налични�?т капацитет е по-
малък от тър�?енето, като е обичайно хората да чакат, докато получат н�?какъв вид у�?луга.
•      �?�?кои у�?луги предо�?тав�?т подкрепа �?амо на ча�?т от целевата група поради начина, по който �?а
определени критериите, на които лицата �?ледва да отговар�?т. �?апример на�?ърчаването на заето�?т е
о�?новно на�?очено към лица, реги�?трирани като безработни, докато лицата, които не �?а активни,
о�?тават без подкрепа. В контра�?т на това, докато бро�?т реги�?трирани безработни е близо 240 000,
неактивните лица на възра�?т 15-64 г. �?а над 1,5 млн.
•       Управлението на �?лучаи и рол�?та на �?оциалните работници – �?ъщно�?тта при предо�?тав�?нето на
у�?лугите – е фрагментирано и ограничено до определени групи и за определени у�?луги, като други
о�?тават без подкрепа. Управлението на �?лучаи е ограничено до деца в ри�?к, ученици и реги�?трирани
безработни. Поради това други у�?звими групи – като лица �? увреждани�?, лица, които н�?мат мотиваци�?
да работ�?т, лица, които биха �?е при�?ъединили към пазара на труда, ако не �?рещаха пречки във връзка
�? тран�?порт, грижа за деца и пр. – не �?е подкреп�?т от тези важни у�?луги.
•      У�?лугите или помощите за маргинализирани или �?оциално изключени �?емей�?тва �?а много
малко, обикновено �?ведени един�?твено до програми за жилищно на�?тан�?ване �? малък мащаб.
•       Съще�?твува потенциал за подобр�?ване на �?и�?темата за �?оциални помощи. В �?и�?темата за
�?оциални помощи изглежда, че лип�?ват надлежни �?тимули за на�?ърчаване на уча�?тие на пазара на
труда. Малки�?т размер на помощите и ни�?ката �?тепен на прогре�?ивно�?т, както и пропу�?ките в
покритието, о�?обено за най-бедните, не позвол�?ва �?и�?темата да въздей�?тва за намал�?ване на
бедно�?тта и �?оциалното изключване. Също така в �?и�?темата от�?ъ�?тват надлежни механизми за
изб�?гване на зави�?имо�?т, злоупотреба и измами и за на�?ърчаване на трудова активно�?т. Съответно
ефективно�?тта на �?оциалните помощи за предотврат�?ване на ръ�?т на нивата на лица в ри�?к от изпадане
в бедно�?т (РИБ) в Българи�? (6,4 процентни пункта) е значително под �?редното за ЕС28 (8,7 процентни
пункта).
•       Като ц�?ло управлението, финан�?ирането и предо�?тав�?нето на у�?луги �?е е развило по начин,
който затрудн�?ва о�?игур�?ването на комбинаци�? от у�?луги и помощи, отговар�?щи на конкретните нужди
на ползвателите, о�?обено лицата, при които има разнообразни про�?ви на у�?звимо�?т и �?а изложени на
повече от един ри�?к. До�?тавчиците на у�?луги имат ограничени възможно�?ти и �?тимули за
между�?екторна координаци�? и интегрирано предо�?тав�?не на у�?луги (�?оциални у�?луги и у�?луги за
заето�?т, �?оциални помощи, образователни и здравни у�?луги) не �?амо поради админи�?тративните и
бюджетните процедури при предо�?тав�?нето на �?оциални у�?луги, но и поради това, че ме�?тните органи
не разполагат �? ин�?трументи за �?ъчетаване или подобр�?ване на �?ъгла�?уването за по -добър отговор на
у�?тановените ри�?кове чрез един ц�?ло�?тен подход, като резултатът води до пропу�?ки по отношение на
каче�?твото при предо�?тав�?нето на у�?луги.
Подобр�?ването на �?и�?темата на о�?новните у�?луги и помощите в Българи�? е необходимо за по�?тигането
на по-добри резултати в намал�?ването на бедно�?тта, за �?оциалното включване и човешкото развитие
в �?ъответ�?твие �? политиките и на�?оките на ЕС. Бивайки в о�?новата на тази �?и�?тема, �?оциалните у�?луги
и у�?лугите за заето�?т и �?оциалните помощи биха имали ключова рол�? за допълване на универ�?алните
у�?луги (образование и здравеопазване) за на�?ърчаване на взаимодей�?твие и интегриране, така че
у�?звимите групи да могат да изл�?зат от бедно�?тта и да бъдат �?оциално приобщени. �?еобходимо�?тта от
                                                                                                  7
по-нататъшни подобрени�? на �?и�?темата на о�?новните у�?луги и помощите в Българи�? �?е налага заради:
(a) �?илната фрагментаци�? на предо�?тав�?нето на у�?луги; (b) �?лабо�?тите в покритието както по отношение
на каче�?твото, така и на количе�?твото на у�?лугите и помощите, които не позвол�?ват на значителен брой
�?емей�?тва и лица да до�?тигнат до предлаганите у�?луги; и (c) ограничените възможно�?ти за интегриране
и координиране на предо�?тав�?нето на у�?луги, което пречи на �?и�?темата да откликне на
нововъзникващите нужди и да помага на най-у�?звимите. Правител�?твото отчита тези
предизвикател�?тва и в отговор води ди�?ку�?ии и подготовката на редица проекти на важни нови
регламенти и инициативи за политики.
�?а�?то�?щи�?т доклад е прино�? към у�?или�?та на правител�?твото на Българи�? за по-добър отговор на
новопо�?в�?ващите �?е потребно�?ти на у�?звими групи от на�?елението и за на�?очване на вниманието към
ди�?балан�?ите на �?и�?темно ниво. Докладът пред�?тав�? кон�?татации, изводи и препоръки за политиките
въз о�?нова на аналитична работа, проведена през 2016 и 2017 г. �?налитичната работа включва (i)
количе�?твен анализ, цел�?щ да �?е определи потенциалното тър�?ене на о�?новни у�?луги в Българи�? въз
о�?нова на данни от Евро�?тат (Глава 2 и Приложение II), и (ii) каче�?твена оценка на предлагането на
о�?новни у�?луги �? внимание върху �?оциалните у�?луги и у�?лугите за заето�?т и �?оциалните помощи
(парични помощи), както и връзките им �? образователните и здравните у�?луги (Глава 3).
Въз о�?нова на този анализ в �?ъответ�?твие �? европей�?ките приоритети и международните добри
практики докладът предлага комплек�?ен набор от варианти за политики и програми, както и
оперативни практики за подобр�?ване на ефективно�?тта на о�?новните у�?луги и �?оциалните помощи
(Глава 4 и Приложени�? III, IV, V и VI). Предложените варианти за политики и програми �?ледват
принципа, че подобр�?ването на ефективно�?тта на о�?новните у�?луги и �?оциалните помощи изи�?ква
ц�?ло�?тен подход и по-добро �?ъгла�?уване на две нива: между о�?новните у�?луги и между у�?лугите и
помощите. �?а базата на наличните данни и доказател�?тва, както и на поуките, извлечени от други
�?трани от Европа и ОИСР, о�?игур�?ването на ефективна подкрепа на у�?звими групи и подобр�?ването на
�?тандарта на живот на в�?ички българи изи�?кват прилагането на ц�?ло�?тен модел, при който у�?лугите и
помощите �?а т�?�?но обвързани, като �?ъздават �?инергии за подобрени резултати (вж. диаграмата по-
долу).

              Ц�?ло�?тна �?и�?тема за подкрепа на у�?звимите групи в Българи�?


 Подобр�?ване на до�?тъпа и предлагането на у�?луги, които           Под�?илване на �?оциалните
      ефективно отговар�?т на нуждите на клиента                           помощи




                                                                                   Свързване на
 Хармонизиране на практиките      Предо�?тав�?не на у�?луги в    Кон�?олидиране
                                                                                    помощите �?
   в подкрепа на �?емей�?твата       отговор на потребно�?ти      на помощите
                                                                                   поведението



                    Свързване                                  Помощи, които
  Идентифи-                            Предо�?тав�?не на                             Минимизиране
                        на                                       на�?ърчават
   каци�? на                           координирани/ин-                             на грешките и
                    клиентите                                 уча�?тие в пазара
   нуждите                             тегрирани у�?луги                              измамите
                    �? у�?лугите                                    на труда




                                                                                                   8
В тази рамка препоръките �?а на�?очени в две обширни, но взаимо�?вързани обла�?ти на политиките и
програмите: подобр�?ване на до�?тъпа до и предо�?тав�?нето на у�?луги и укрепване на �?и�?темата за
�?оциални помощи.
•       Вариантите за политиките и програмите за подобр�?ване на до�?тъпа до и предо�?тав�?нето на
у�?луги �?а на�?очени към: (i) по�?тигане на по-добра хармонизаци�? на процедурите за уле�?н�?ване на
идентифицирането на ползватели и техните потребно�?ти и за ефективното им �?вързване �?
подход�?щите у�?луги; и (ii) гарантиране на гъвкаво�?т, �?ъгла�?увано�?т и в зави�?имо�?т от нуждите
интегрирано�?т на предо�?тав�?нето на у�?луги, за подобр�?ване на до�?тъпа и �?ъобраз�?ване на
предо�?тав�?нето на у�?лугите �? възникващите нужди на у�?звимите групи, включително чрез интегриране
на у�?луги. За по�?тигане на тази цел правител�?твото би могло да разгледа възможно�?тта за прилагане
на �?ледните мерки:
        o Три �?а о�?новните обла�?ти, в които би могла да �?е подобри хармонизаци�?та на
            предо�?тав�?нето на у�?лугите: (i) подбор и реги�?траци�? на ползватели, за да �?е гарантира,
            че �?емей�?твата и лицата, живеещи в бедно�?т и �?оциално изключване, имат до�?тъп до у�?луги
            и помощи; (ii) по-добро определ�?не на потребно�?тите и ри�?ковете за �?емей�?твата и лицата
            чрез ефективна �?оциална работа по �?лучаи (управление на �?лучаи); и (iii) ефективно
            по�?редниче�?тво за уле�?н�?ване на до�?тъпа до подход�?щите (координирани/интегрирани)
            о�?новни у�?луги в правилното време, �?ъщо обвързано �?ъ�? �?оциална работа. Предложените
            варианти за хармонизиране на �?и�?темата на о�?новни у�?луги и помощи в тези три обла�?ти
            �?а о�?новани на �?емей�?твото като целева единица. Това �?е очаква да обу�?лови ц�?ло�?тен
            подход към положението и динамиката на �?емей�?твото, като �?е помогне �?ъобраз�?ването
            на предо�?тав�?не на у�?луги �? конкретните потребно�?ти (на �?емейно и индивидуално ниво).
        o За подобр�?ване на интеграци�?та и координаци�?та за по-добро предо�?тав�?не на у�?луги
            докладът предлага по�?тепенно въвеждане на практики, о�?новани на резултати на различни
            нива, каквато е в�?е по-че�?то практиката в �?траните в Европа и ОИСР. За по-оптимална
            интеграци�? и/или подобрена �?ъгла�?увано�?т на у�?лугите е нужно да �?е гарантира наличието
            на градивните елементи на такъв подход, включително планиране и бюджетиране,
            надлежни варианти за финан�?иране, гъвкаво до�?тав�?не на у�?луги и балан�?ирано
            разпредел�?не на функциите и отговорно�?тите между различните нива на правител�?твото.

•       Подобр�?ването на ефективно�?тта на �?оциалните помощи има за цел да намали бедно�?тта и
�?оциалното изключване, �?ъздаване на �?тимули за намал�?ване на зави�?имо�?тта и �?веждане до минимум
на грешки и измами. Предложените реформи на �?и�?темата за �?оциални помощи �?ледват указани�?та на
ЕС от неотдавна за на�?очване на мерките към най-нуждаещите �?е, въвеждане на по-�?троги критерии,
на които да отговар�?т бенефициерите, на�?ърчаване на уча�?тието на пазара на труда и намал�?ване на
зави�?имо�?тта, увеличаване на ефективно�?тта чрез опро�?т�?ване на фрагментираните �?хеми и
реорганизаци�? на функциите между централната и ме�?тната админи�?траци�?. В тази рамка
предложените в доклада варианти за политиките �?а ориентирани към кон�?олидиране на избрани
помощи, обвързване на помощите �? поведението на бенефициерите (вкл. използването на о�?новни
у�?луги), на�?ърчаване на трудовата активно�?т и �?веждане до минимум на грешки и измами.
�?нализът предлага рамка за обхващане и пред�?тав�?не на нуждите от предлаганите у�?луги и помощи �?
по-�?пециално внимание върху у�?звимите групи. Докато �?и�?темите от о�?новни у�?луги и �?оциални
помощи �?а на�?очени към в�?ички българи, анализът и препоръките �?а �?пециално на�?очени към бедното
и �?оциално изключеното на�?еление. �?�?кои от причините за този подход �?а: (i) като ц�?ло категорийната
на�?очено�?т на дей�?тващите политики към конкретни а�?пекти на у�?звимо�?т, а не към бедно�?тта и
�?оциалното изключване, при което значителна ча�?т от бедното на�?еление бива лишено от �?оциални
помощи и е �? труден до�?тъп до у�?луги; (ii) намал�?ването на бедно�?тта като приоритет за правител�?твото

                                                                                                   9
предвид ограничени�? напредък в �?траната в �?равнение �?ъ�? �?редните �?тойно�?ти за ЕС, като вниманието
върху най-бедните 20% от на�?елението ще о�?игури необходимата информаци�? за �?ъответното
прецизиране на политиките; и (iii) различните потребно�?ти и и�?кани�? на различните възра�?тови групи
�?ред най-бедните, което на �?вой ред налага индивидуализирана подкрепа.




                                                                                               10
        1. Въведение, обо�?новка и обща информаци�?
1.1. Фактори, обу�?лав�?щи реформата на �?оциалната политика в Българи�?
Българи�? отбел�?зва най-ви�?оките темпове на ра�?теж в периода 2000-2008 г. благодарение на �?илните
вход�?щи потоци капитал, �?труктурните реформи, �?табилното фи�?кално управление и очаквани�?та,
�?вързани �? при�?ъедин�?ването към ЕС. Заето�?тта �?илно нара�?тва, а бедно�?тта �?пада р�?зко. От времето
на �?ветовната икономиче�?ка криза на�?ам ра�?тежът е �?лаб, бедно�?тта �?е увеличава, а ръ�?тът на
доходите на най-бедните 40% е много малък. Съответно �?лед години на внушителни икономиче�?ки
резултати непо�?ред�?твено около при�?ъедин�?ването на �?траната към ЕС Българи�? е изправена пред
комбинирани�? ефект от икономиче�?ки ра�?теж, който е под потенциала, бързо за�?тар�?ващо на�?еление
и намал�?ваща работна �?ила, в�?е още �?равнително ви�?оки нива на бедни и маргинализирани групи и
ра�?т�?ща миграци�? както извън �?траната, така и от �?ел�?ките към град�?ките райони.
За�?тар�?ващото и намал�?ващото на�?еление на �?траната означава по-малък брой работещи и ра�?т�?щ
коефициент на зави�?имо�?т. Поради �?ъчетанието на ви�?ока �?мъртно�?т, по-ни�?ка раждаемо�?т и нетна
миграци�? до 2050 г. �?е очаква на�?елението в работо�?по�?обна възра�?т на Българи�? да намалее �? 30%
(което е най-ви�?оки�?т �?пад в ЕС). Тази тенденци�? ще промени драматично възра�?товата �?труктура на
българ�?кото на�?еление (вж. Фигура 1). Емиграци�?та продължава да е водеща причина за намал�?ващото
на�?еление на �?траната. От деветде�?етте години на ХХ в. заради емиграци�? на�?елението на Българи�? е
�?паднало �? 6% и �?траната е изгубила 10% от икономиче�?ки активното �?и на�?еление (WB, 2013). В
периода 2012-2016 г. на нетната емиграци�? �?е отдават 11% от общи�? �?пад на на�?елението (Eurostat,
2017). Съ�? за�?тар�?ването и намал�?ването на на�?елението в �?траната ще �?е увеличи не �?амо нати�?кът
върху пен�?ионната �?и�?тема, но и тър�?енето на здравни у�?луги и дълго�?рочни грижи за възра�?тните и
на �?тратегиите за учене през цели�? живот в общ план.
                        Фигура 1: Структура по възра�?т, Българи�? (2010 и 2050 г.)




Източник: The World Bank, 2013
Тъмно�?иньо: мъже, �?ветло�?иньо: жени

Бедно�?тта в Българи�? о�?тава �?ред най-големите в ЕС. �?езави�?имо от напредъка от 2013 г. на�?ам делът
на домакин�?тва в бедно�?т или в ри�?к от изпадане в бедно�?т и �?оциално изключване (в РИБСИ) в
Българи�? е над 40%. Ри�?кът от бедно�?т е най-ви�?ок за децата и младежите (около 50%) и за
на�?елението, надхвърлило работо�?по�?обна възра�?т (60% �?ред лицата над 65 г.), и очаквано бедно�?тта
за�?�?га повече домакин�?твата �? деца. Бедно�?тта и лишени�?та �?а по-че�?то �?рещани �?ред ром�?ките
�?емей�?тва, живеещи в маргинализирани общно�?ти: близо половината ром�?ки деца живе�?т в


                                                                                               11
домакин�?тва, чиито доходи �?а в най-долните 10%1, като за децата от нером�?ки произход показател�?т е
под 10%. Ром�?ките �?емей�?тва имат по-малък до�?тъп до о�?новни �?оциални у�?луги и �?е изправ�?т пред
изключване и ди�?криминаци�? в образованието, намирането на работа и на жилище.
                   Фигура 2: Д�?л на българите в ри�?к от бедно�?т и �?оциално изключване




Източник: Евро�?тат
Тъмно�?иньо: ЕС 27; Българи�?: оранжево

В Българи�? �?е наблюдава и �?илно изразена концентраци�? на бедно�?тта на географ�?ки принцип най-
вече поради вътрешната миграци�?. В резултат на това �?е образуват джобове на бедно�?тта, като бедните
домакин�?тва по-че�?то �?а в �?ел�?ките райони. Тенденци�?та подлага на нати�?к предлагането на �?оциални
у�?луги в град�?ките райони, а в малките на�?елени ме�?та и отдалечените �?ел�?ки райони групи от
на�?елението о�?тават без надлежното об�?лужване. �?а ниво 2 по �?тати�?тиче�?ките райони NUTS 2 (Фигура
3, ча�?т A) бедно�?тта до�?тига почти 30% в Северозападни�? район и в Югоизточни�? район в �?равнение �?
едва 11,6% за Югозападни�? район (изчи�?лени�? на EU-SILC 2012).2 �?о по данни от неотдавнашно
проучване на нивата на бедно�?т3 за малки райони �?ъщо �?е у�?танов�?ват джобове на бедно�?тта в райони
по NUTS второ ниво �? ни�?ки нива на бедно�?т. Както е видно от Фигура 3, ча�?т Б, почти в�?ички региони
по NUTS трето ниво в рамките на Югозападни�? район �?а �? нива на бедно�?т над 20% – отно�?ително
ни�?кото ниво на бедно�?т в района �?е дължи на много ни�?ки�? показател за град Софи�?, едва 6,6%. За
Югоизточни�? район �?е откро�?ва Сливен �? нива на бедно�?т над 36%.




1 World Bank (2012).
2 �?ационалното ниво на лица в ри�?к от изпадане в бедно�?т по данни на EU-SILC 2012 е 22,7%.
3 Извършено от Световната банка �?ъвме�?тно �? �?ационални�? �?тати�?тиче�?ки ин�?титут на Българи�? и Европей�?ката коми�?и�? .

                                                                                                                      12
    Фигура 3: �?ива на на�?еление в ри�?к от изпадане
                 в бедно�?т, Българи�?

                A. Изчи�?лени�? на бедно�?тта, NUTS 2                      Б. Изчи�?лени�? на бедно�?тта за малки райони, NUTS 3




По�?�?нение: Прагът на ри�?к от изпадане в бедно�?т е 3236 лв. на възра�?тен (60% от приравнени�? разполагаем доход на
домакин�?твата)
Източник: Изчи�?лени�? на екип на Световната банка въз о�?нова на данни от EU-SILC 2012


Продължават �?труктурните трудно�?ти на пазара на труда в Българи�?. Докато безработицата е �?паднала
до 7,2% (при �?реден показател за ЕС28 8,6), младежката безработица е 11,4% (при �?реден показател за
ЕС28 10,2). Също така делът млади хора, които нито учат, нито работ�?т, нито �?е обучават (NEET), в
Българи�? е гол�?м (19,3%) в �?равнение �?ъ�? �?редното за ЕС28 (12%). Уча�?тието на пазара на труда е
о�?обено �?лабо �?ред жените, хората в напреднала възра�?т и младежите, �?ъотне�?ено към �?редните
показатели за ЕС28. Връзката на безработните и неактивните лица �? пазара на труда е �?лаба, като
хората �?е изправ�?т пред множе�?тво пречки, заради които о�?тават извън пазара на труда.4 Тези пречки
включват ни�?ко образование, малко на брой възможно�?ти за работа, �?лаб �?корошен трудов опит и
задължени�? за полагане на грижи в �?емей�?твото.
В Българи�? �?е наблюдава ра�?т�?що тър�?ене на о�?новни у�?луги. Сред най-у�?звимото на�?еление на
�?траната �?е оформ�? в�?е по-�?ложен комплек�? от нужди в�?лед�?твие на демограф�?ките проце�?и, трайни�?
ри�?к от изпадане в бедно�?т и �?оциално изключване (РИБСИ) и �?лабо активни�? пазар на труда. �?�?кои от
потребно�?тите, които �?а най-�?илно из�?вени за у�?звими групи, по-�?илно за�?трашени от бедно�?т в
�?равнение �? генералната �?ъвкупно�?т от на�?елението, �?а:
       a) �?а�?еление над 65 г. Тази група изправ�? пред изпитание не �?амо здравните у�?луги, но и налага
       дълго�?рочна грижа, в т.ч. грижи у дома, мерки за намал�?ване на бедно�?тта за изб�?гване на ри�?ка
       от изпадане в бедно�?т �? напредването на възра�?тта, както и рехабилитаци�? на типичните здравни
       проблеми за хората на възра�?т.
       б) Домакин�?тва, живеещи в бедно�?т и при у�?лови�? на �?оциално изключване или за�?трашени от
       това. За бедните домакин�?тва е веро�?тно да имат нужда от �?ъчетание на повече у�?луги за
       по�?рещане на различните трудно�?ти, �?вързани �? грижи за деца, закрила на детето, безработица,
       лип�?а на жилище, намалена трудо�?по�?обно�?т/увреждани�?, до�?тъп до образование или други



4   World Bank (2017) Portraits of Labor Market Exclusion 2.0. – Country Policy Paper for Bulgaria.
                                                                                                                             13
    ри�?кове, наблюдавани при �?емей�?твата (напр. �?амотни родители, зави�?имо�?т от наркотици,
    домашно на�?илие).
    в) Безработни и неактивни лица. Откликването на нуждите на безработните и трудово
    неактивните от в�?ички възра�?ти и на�?ърчаването на активно�?т на пазара на труда изи�?ква
    комбинаци�? от подкрепа за и до�?тъп до възможно�?ти за повишаване на умени�?та и до пазара на
    труда. О�?новните у�?луги �?ледва да до�?тигат до и да подкреп�?т у�?звимите лица, тър�?ещи работа, на
    �?редна и над �?редна възра�?т. Близо в�?еки четвърти в работо�?по�?обна възра�?т �?ъ�? �?лабо или
    никакво уча�?тие на пазара на труда е във възра�?товата група 56-64 г.
    г) Лица �? увреждани�?. Хората �? увреждани�? от в�?ички възра�?ти имат нужда от подкрепа, за да бъдат
    включени в обще�?твото, за да �?а мак�?имално незави�?ими и да �?е радват на до�?тоен живот. Тези
    групи �?е нужда�?т от комбинирани здравни и �?оциални у�?луги и възможно�?ти за образование и
    развиване на умени�?та, както и у�?луги за заето�?т �?ъобразно възра�?тта и вида увреждани�?.
�?алице е необходимо�?т от по-ц�?ло�?тен и интегриран подход за управление и о�?игур�?ване на у�?луги,
за �?воевременно идентифициране на у�?звимите групи, бърза оценка на потребно�?тите и
индивидуализирано предо�?тав�?не на у�?луги. У�?звимите групи обикновено �?а �?вързани �?ъ�? �?лабо
тър�?ене, защото че�?то живе�?т в маргинализирани райони, не разполагат �? информаци�? за предлаганите
у�?луги, трудно им е да до�?тигнат до �?ъответните до�?тавчици и невинаги о�?ъзнават вида и �?тепента на
подкрепа, от ко�?то �?е нужда�?т. Домакин�?твата по правило имат нужда от повече от една у�?луга и до�?тъп
до координиран комплек�? от у�?луги за намал�?ване на ри�?ковете от у�?звимо�?т, навлизане в или
връщане към пазара на труда, минимизиране на зави�?имо�?тта и предотврат�?ване на попадането в
цикъла на бедно�?т и �?оциално изключване, който �?е предава от поколение на поколение.
Българи�? е в проце�? на модернизиране на предо�?тав�?нето на о�?новни у�?луги, �?ъще�?твен елемент и
ключов приоритет в който е подобр�?ване на до�?тъпа при един по-интегриран и хармонизиран подход.
Под ръковод�?твото на Мини�?тер�?твото на труда и �?оциалната политика (МТСП) правител�?твото
подготв�? нов закон за �?оциалните у�?луги �? цел подобр�?ване на каче�?твото, ефективно�?тта,
финан�?ирането и наблюдението на �?оциалните у�?луги и механизмите за предо�?тав�?нето им. Очаква
�?е законът да въведе механизми за оценка на ефективно�?тта и ефика�?но�?тта на у�?лугите, отчитайки
изхода от дейно�?тите и използваните ре�?ур�?и. Тези у�?или�? �?а на�?очени към изготв�?не на методики и
указани�? за предо�?тав�?не и интегриране на у�?луги, изи�?квани�?та по отношение на информационните
и управлен�?ките �?и�?теми и �?тандартите за каче�?тво5.

1.2. Подкрепа на програмата за реформи на о�?новните у�?луги в Българи�?
Целта на на�?то�?щи�? доклад е да предо�?тави информаци�? на правител�?твото на Българи�? за
подобр�?ване на до�?тъпа до о�?новни у�?луги и �?оциални помощи при един по-координиран �?и�?темен
подход за надлежно по�?рещане на новопо�?в�?ващите �?е и в�?е по-комплек�?ни нужди на у�?звимите групи
в �?траната. Този анализ визира о�?новни у�?луги като образование, здравеопазване, �?оциално
подпомагане, �?оциална защита и закрила на детето, у�?луги за заето�?т и форми на �?оциална подкрепа
(като парични помощи, незави�?ещи от о�?игурителен �?тату�?/�?таж за най-бедните). Избрани�?т подход
�?ъответ�?тва на �?корошни анализи и оценки, изготвени в �?трани от ЕС и ОИСР6. Обхватът �?ъщо е в
�?ъзвучие �? виждани�?та на правител�?твото на Българи�? по отношение на интегрирането на у�?луги7.
Образованието и здравеопазването �?а универ�?ални �?екторни политики в �?траната, които �?е �?читат за

5 Едновременно �? тези меропри�?ти�? Мини�?тер�?твото на здравеопазването координира работни дейно�?ти по планирането на
разработването на интегриран подход за у�?лугите между ре�?орите на здравеопазването и �?оциалните дейно�?ти. Паралелно
�? това МО�? внедр�?ва между�?екторен подход въз о�?нова на у�?лугите, �?вързани �? управлението на �?лучаи, за повишаване на
равнопо�?тавено�?тта на до�?тъпа до у�?луги.
6 Вж. например Lara Montero, et al. (2016); OECD (2015); Scharle, A. (2015); Budapest Institute, et al. (2018).
7 Republic of Bulgaria (2013).

                                                                                                                 14
о�?новни и необходими �? оглед благо�?ъ�?то�?нието на в�?ички хора и �?а в ре�?ора �?ъответно на
Мини�?тер�?твото на образованието и науката и Мини�?тер�?твото на здравеопазването. Социалните
у�?луги, закрилата на детето и заето�?тта наред �?ъ�? �?оциалните помощи предо�?тав�?т подкрепа на
конкретни групи в обще�?твото и цел�?т намал�?ване на неравен�?твото и �?оциалното изключване на
у�?звими групи чрез помощ, ориентирана към потребно�?тите, на принципа на по�?ледователно�?т,
�?воевременно�?т, гъвкаво�?т и в�?еобхватно�?т. Тези у�?луги и помощи �?а в ре�?ора на МТСП и неговите
подведом�?тва8.


Докладът е на�?очен към до�?тъпа до и предо�?тав�?нето на �?оциални у�?луги и у�?луги за заето�?т, �?оциални
помощи (парични помощи) като �?пециални у�?луги, предназначени за у�?звими групи, които допълват и
– когато е необходимо – �?е интегрират �? образователни и здравни политики като универ�?ални у�?луги .
За целта докладът �?ледва концептуална рамка от три елемента: (i) �?оциални помощи за о�?игур�?ване на
включващ, прогре�?ивен и ефективен механизъм за подкрепа на доходите и за отчитане на поведението
на �?емей�?твата; (ii) о�?новни у�?луги за откликване на тър�?енето от �?трана на клиентите като каче�?тво и
количе�?тво; и (iii) у�?луги по �?оциална работа по �?лучаи (управление на �?лучаи) и �?оциално
по�?редниче�?тво, при които �?оциални работници или по�?редници �?а в о�?новата на �?и�?темата за
подкрепа на �?емей�?тва, рационализирането на ползването на у�?лугите, за по-оптимално на�?очване и
определ�?не на критериите, на които бенефициерите �?ледва да отговар�?т , и за обвързване на помощи
и у�?луги. До�?тъпът до о�?новни у�?луги �?ред у�?звимите домакин�?тва в �?траната и предо�?тав�?нето на
надлежна подкрепа (т.е. интегриране/комбиниране на помощи и у�?луги) �?илно залага на
взаимодей�?твието на трите елемента. В анализа �?е прави преглед на наличните дейно�?ти и �?е
определ�?т обла�?ти за подобрение �?ред трите компонента, както и за �?ъгла�?уването помежду им.
В анализа �?е предлага рамка за обхващане и пред�?тав�?не на нуждите от предлагането на
у�?луги/помощи за у�?звими групи �?ъгла�?но подхода �? оглед жизнени�? цикъл. Съответно анализът
про�?лед�?ва о�?новните предизвикател�?тва през жизнени�? цикъл на едно �?емей�?тво, за да �?е
наблюдават �?ъ�?то�?нието на текущите потребно�?ти от подкрепа (тър�?енето) и налични�?т комплек�? от
у�?луги (предлагането), за да �?е открои недо�?тигът на о�?новни у�?луги. Докато �?и�?темите от о�?новни
у�?луги и �?оциални помощи �?а на�?очени към в�?ички българи, анализът и препоръките �?а �?пециално
на�?очени към бедното и �?оциално изключеното на�?еление, което отговар�? в общи линии на най-
бедните 20%. �?�?кои от причините за този подход �?а: (i) като ц�?ло категорийната на�?очено�?т на
дей�?тващите политики към конкретни а�?пекти на у�?звимо�?т, а не към бедно�?тта и �?оциалното
изключване, при което значителна ча�?т от бедното на�?еление бива лишено от �?оциални помощи и е �?
труден до�?тъп до у�?луги; (ii) намал�?ването на бедно�?тта като приоритет за правител�?твото предвид
ограничени�? напредък в �?траната в �?равнение �?ъ�? �?редните �?тойно�?ти за ЕС, като вниманието върху
най-бедните 20% процента от на�?елението ще о�?игури необходимата информаци�? за �?ъответното
прецизиране на политиките; и (iii) различните потребно�?ти и и�?кани�? на отделните възра�?тови групи
�?ред най-бедните, което на �?вой ред налага индивидуализирана подкрепа.
В �?ъответ�?твие �? тази рамка докладът �?е �?ъ�?тои от три о�?новни раздела. Глава 2 очертава
потенциалното тър�?ене на о�?новни у�?луги в Българи�?. Там �?е позиционират �?ъще�?твуващите про�?ви на
у�?звимо�?т в �?ъответната ча�?т на жизнени�? цикъл �? о�?обено внимание върху потребно�?тите на бедното
на�?еление. �?нализът �?ъдържа опи�?ание на профилите на бедно�?тта ведно �? оценка на у�?звимо�?тта и
ри�?ка за различните групи от на�?елението. В Глава 3 в обобщен вид �?е дават кон�?татациите от прегледа
на о�?новните у�?луги и �?оциалните помощи в �?траната. В Глава 4 �?а пред�?тавени препоръки за
подобр�?ване на ефективно�?тта и ефика�?но�?тта на о�?новните у�?луги и �?оциалните помощи в Българи�?.


8   �?генци�? за �?оциално подпомагане, �?генци�? по заето�?тта, �?генци�? за хората �? увреждани�? и �?генци�? за закрила на детето.
                                                                                                                        15
Приложение 1 �?ъдържа предварителен набор от конкретни дейно�?ти, които да �?е извършат през
идните н�?колко години, за оперативното реализиране на предложените в Глава 4 варианти. �?�?кои от
тези дейно�?ти може да �?а в подкрепа на изготв�?нето на проекта на нов закон за �?оциалните у�?луги;
други �?а необходими за въвеждане на нови подходи и практики за повишаване на ефективно�?тта и
ефика�?но�?тта на у�?луги и помощи.




                                                                                             16
         2. Клиентите на о�?новни у�?луги
2.1. Определ�?не на характери�?тиките на на�?елението – �?егментът на най-бедните и най-
     у�?звимите домакин�?тва в �?траната
Бедните домакин�?тва, или намиращите �?е в най-долните 20% от разпределението на доходите9, през
2013 г.10 �?а набро�?вали 589 хил., или 1,46 млн. души. За тези домакин�?тва �?е наблюдават н�?колко
ограничаващи фактора, �?вързани �? човешки�? капитал (напр. заето�?т, образование, здравеопазване), и
фактори по лини�? на �?вързано�?тта (живеещи в �?ел�?ки и отдалечени райони), които �?пъват потенциала
им за преодол�?ване на бедно�?тта (вж. Фигура 4, ча�?т A). Домакин�?твата, чиито членове �?а �? ни�?ко
образование11, �?а преобладаващата ча�?т от бедните (68%), докато �?ъответни�?т д�?л от генералната
�?ъвкупно�?т е едва 38%. �?ад половината от бедните домакин�?тва �?а в �?ел�?ки райони, в които
възможно�?тите за генериране на доходи �?а о�?къдни. За бедните домакин�?тва е и много по-веро�?тно
да имат поне един член в напреднала възра�?т (65 г. или повече). Сред бедните домакин�?тва е по-
обичайно да има поне един член �? ограничени�? заради здравето или поне един безработен член. И
накра�? домакин�?твата �? три и повече деца е по-веро�?тно да �?а бедни в �?равнение �? домакин�?тва �? по-
малко деца (вж. Фигура 4, ча�?т Б). �?и�?кото образование, ме�?тоживеенето в �?ел�?ки райони,
напредналата възра�?т, безработицата и проблемите �?ъ�? здравето �?а в�?е фактори, �?вързани �? ни�?ък
потенциал за учене.




9 �?ав�?�?къде в анализа в на�?то�?щи�? доклад �?е прав�?т препратки до пет квинтила на доходите. �?ай -бедни�?т е наречен „най-
бедните 20%“ и пред�?тавл�?ва домакин�?твата, попадащи в него. О�?таналите квинтили �?а обозначени Q2, Q3, Q4 и „най-горните
20%“. Съгла�?но EU-SILC за 2013 21% от на�?елението на Българи�? е в ри�?к от изпадане в бедно�?т (в РИБ). Поради тази причина
най-долните 20% �?а наречени „бедните“. �?ие �?е �?ъ�?редоточаваме изключително върху материалната бедно�?т (т.е. в РИБ), а
не толкова върху по-широкото пон�?тие „за�?трашени от (в ри�?к от изпадане в) бедно�?т и �?оциално изключване“ (в РИБСИ).
�?а�?елението в РИБСИ е 48% от общото на�?еление на �?траната през 2013 г. �?а�?очването на вниманието �?амо върху
материалната бедно�?т (�?ъответно по-малък под�?егмент от �?ъвкупно�?тта) означава и по-�?илно изразено неравен�?тво, което
откро�?ва у�?лови�?та, в които �?е намират най-у�?звимите. Тази ча�?т на�?елението по данни от 2013 г. на EU-SILC е 1,46 млн. души,
или 589 хил. домакин�?тва.
10 Изчи�?лени�? на екип на Световната банка по данни на EU-SILC, 2013 г.
11 �?и�?ко образование тук �?е отна�?�? до о�?новно или по-ни�?ко образование за членове на домакин�?твата на възра�?т 18 г. и

повече.
                                                                                                                         17
Фигура 4: Процентен д�?л от домакин�?твата, по характери�?тики на домакин�?твата, от най-бедните 20%
                        от домакин�?твата и общото на�?еление на Българи�?

 80                                                                   80
         68                                                                 71 71
 70                                                                   70
 60                  55           53
                                                                      60
 50                                    41     42
              38
 40                       34                       33     34          50
 30                                                            21     40
 20
                                                                      30
 10                                                                                         18
  0                                                                   20               14
                                                                                                 10 10
      �?ай-ви�?окото   В �?ел�?ки   С поне един С поне един С поне един   10                                    6
      образование    райони     член над 65   член �?ъ�?  безработен                                              2
       на лица над                   г.       здравни       член      0
          18 г. е                            проблеми                      Без деца   Едно дете Две деца     Три и
      о�?новно или                                                                                           повече
        по-ни�?ко                                                                                             деца

                        �?ай-долни 20%       Общо                                 �?ай-долни 20%       Общо




2.2. Жизнен цикъл на бедните и у�?звимите домакин�?тва в Българи�?
Правител�?твото на �?траната е развило �?и�?темата от о�?новни у�?луги и �?оциални помощи, на�?очени към
ри�?ковете, пред които �?е изправ�?т �?емей�?тва и лица в хода на �?во�? живот, от бременно�?тта до �?таро�?тта
(Диаграма 1). Този раздел пред�?тав�? резюме на о�?новните кон�?татации на анализ на ри�?ка и
у�?звимо�?тта �? оглед жизнени�? цикъл въз о�?нова на данни на EU-SILC. �?нализът е на�?очен към онези
ри�?кове и а�?пекти на у�?звимо�?т, които за�?�?гат най-бедните 20% от на�?елението (�? използване на
приравнен разполагаем доход) в �?траната, в �?равнение �? генералната �?ъвкупно�?т (т.е. за петте квинтила
на доходите). �?нализът предо�?тав�? приблизителни разчети на тър�?енето на о�?новни у�?луги в �?траната
и пропу�?ките на покритието въз о�?нова на наличните данни.




                                                                                                                     18
          Диаграма 1: �?нализ на на�?то�?щата нужда от подкрепа и у�?луги в Българи�? �? оглед жизнени�?
                                                 цикъл12




Източник: Диаграма, изготвена от Световната банка

Диаграма 1 пред�?тав�? общата рамка за изготв�?не на анализ �? оглед жизнени�? цикъл на на�?то�?щата
нужда от подкрепа и у�?луги в Българи�?. Горната ча�?т пред�?тав�? различните жизнени етапи за едно
домакин�?тво или отделен човек – от бременно�?тта до �?таро�?тта. Долната ча�?т показва н�?кои ри�?кове
и а�?пекти на у�?звимо�?т. �?�?кои от т�?х �?а при�?ъщи на определен етап от жизнени�? цикъл; други, като
например влошеното здраве, могат да при�?ъ�?тват във в�?�?ка фаза. Жълтите карета пред�?тавл�?ват
ри�?ковете, които �?а общи за в�?ички �?трани, като например изо�?таване в ранното дет�?ко развитие, от
бременно�?тта и ранното дет�?тво или ри�?ка от недо�?татъчно обучение за придобиване на работни
умени�? в юноше�?твото, което впо�?лед�?твие �?е превръща в ни�?коквалифицирана заето�?т. Оранжевите
карета �?е отна�?�?т до въпро�?ите, характерни за Българи�?, изведени в анализа и развити по-долу.
Подходът �? оглед жизнени�? цикъл определ�? о�?новните ри�?кове за различните групи. Прегледът (вж.
Приложение 1 за пълни�? преглед) е на�?очен към о�?новните ри�?кове, които, в �?лучай че о�?танат без
надлежните мерки, могат да �?е превърнат в трайни пречки за �?емей�?тва и лица за излизане от
бедно�?тта и �?оциалното изключване. �?апример изо�?таването в ранното дет�?ко развитие при малки
деца може да е в ущърб на �?по�?обно�?тите им за учене, да увеличи ри�?ка от отпадане от училище и/или



12
  Жълти�?т цв�?т означава общи�?т ри�?к, на който �?а изложени бедните домакин�?тва �?ъгла�?но подхода на
жизнени�? цикъл. В оранжев е означен ри�?кът, за който данните от EU-SILC показват ви�?ока значимо�?т.
В�?ички те �?а пред�?тавени в �?ледващите ча�?ти и �?а подробно анализирани в �?нек�? II.


                                                                                                     19
непридобиване на квалифицирани умени�? и �?ъответно да обу�?лови ни�?ка производително�?т (и
доходи), когато �?танат възра�?тни.

2.2.1.Четири о�?новни ри�?ка в годините на ранното дет�?тво и юноше�?твото (0-16 г.)
     •   �?и�?ък до�?тъп до официалната �?и�?тема за грижи (formal care) – Сред лицата от най-долни�?
         квинтил 58% от децата на възра�?т от 0 до 6 г. не получават грижи в официалната �?и�?тема 13 за
         разлика от най-горни�? квинтил, в който този д�?л е 38%.14 �?алице има много данни, които �?очат,
         че грижите за малки деца в официалната �?и�?тема, о�?обено в предучилищна възра�?т, има �?илно
         въздей�?твие върху ранното дет�?ко развитие, което води не �?амо до по-добри по�?тижени�? в
         училище, но и до по-добра реализаци�? на пазара на труда (Tanner et al., 2015).
     •   Свръхпред�?тавено�?т на домакин�?твата �?ъ�? �?амотен родител – Сред бедните домакин�?тва
         децата на възра�?т от 0 до 15 г. е по-веро�?тно да живе�?т �? един родител или изобщо без
         родители. Семей�?твата �?ъ�? �?амотен родител разполагат �? по-малко ре�?ур�?и – както доходи,
         така и време, което да отдел�?т за децата �?и (OECD, 2011). Също така тези �?емей�?тва �?а по-
         у�?звими по отношение на �?ътре�?ени�? в доходите, тъй като разчитат на един -един�?твен
         източник на �?ъщите.
     •   �?амал�?ващи нива на запи�?ване в училище – �?етните нива на запи�?ване в училище �?ред децата
         на възра�?т за предучилищно, начално и о�?новно образование през по�?ледните години �?падат
         в �?траната. �?ай-резки�?т �?пад е отчетен в нетните нива на запи�?ване за начално образование,
         от 95,8% през 2011/12 г. до 92,1% през 2016/17 г. За о�?новно образование показателите �?а най-
         ни�?ки в �?равнение �? в�?ички други четири етапа на образованието – едва 78,2% през 2016/17 г.
         Показател�?т е о�?обено ни�?ък, като �?е вземе предвид, че о�?новното образование е ча�?т от
         задължителното образование. Има зави�?имо�?т между запи�?ването в училище и доходите –
         едва 87% от в�?ички деца на възра�?т 5-16 г. в най-бедни�? квинтил �?а запи�?ани в училище за
         учебната 2016/17 година, докато показател�?т за децата в квинтил 4 е 93%.
     •   Прена�?елено�?т – за домовете, в които живе�?т децата и младежите, �?е наблюдава най-ви�?ока
         �?клонно�?т да �?а прена�?елени, о�?обено за най-долни�? квинтил. Прена�?елено�?тта, ко�?то �?е �?чита
         за ри�?к поради веро�?тно�?тта от проблеми �?ъ�? здравето, п�?ихологиче�?ки �?тре�?, тревожно�?т и
         домашно на�?илие, е в �?илна зави�?имо�?т както �? бедно�?тта, така и �? жизнени�? цикъл: за най-
         долни�? квинтил прена�?елено�?тта до�?тига 84% (за деца между 7 и 15 г.).

2.2.2. Две о�?новни предизвикател�?тва за младежите (16-24 г.)
     •   �?и�?ки нива на запи�?ване в училище – �?алице е �?илна зави�?имо�?т между бедно�?тта и
         отпадането от училище. Лица на възра�?т 16-18 г. �?ледва да по�?ещават гимнази�?15, но над 25%
         от най-бедни�? квинтил не ход�?т на училище, а над една де�?ета имат �?амо завършено начално
         или по-ни�?ко образование. Отпадането от училище е �?вързано и �? ни�?ко каче�?тво на


13 Си�?темата за официални грижи включва заведени�? за дневни грижи за деца; грижи за деца от профе�?ионални
детегледачи в дома на детето или на детегледача; предучилищно образование; образование в �?и�?темата на
задължителното училищно образование (за деца в училищна възра�?т); и грижи за деца в центрове за такива у�?луги [грижи
за деца в центрове за у�?луги за грижи за деца извън училищните ча�?ове (занимални)].
14 �?ко �?е погледне �?ъщо �?амо неофициалната грижа (т.е. предо�?тав�?ната от роднини, други членове на домакин�?твото, без

родителите, при�?тели или �?ъ�?еди), непокритието в най-долни�? квинтил пада едва до 51%.
15 Официалната възра�?т, на ко�?то децата тр�?бва да завършат начално образование , е 10 г. Средното (прогимназиалното)

образование �?е завършва на 14 г., а гимназиалното – на 18 или 19 г. Задължителното образование започва на петгодишна
възра�?т (предучилищно възпитание) и завършва на 16 г.
                                                                                                                    20
            образованието, затруднени�? при учене или проблеми �?ъ�? здравето, като в�?ички тези фактори
            �?ъответно обу�?лав�?т в н�?каква �?тепен �?оциалното изключване и бедно�?тта.
       •    Ви�?оки нива на лица, които нито учат, нито работ�?т, нито �?е обучават (NEET) – За генералната
            �?ъвкупно�?т близо една трета от в�?ички младежи нито учат, нито работ�?т, нито �?е обучават, а за
            най-долни�? квинтил показател�?т е до�?та над 60%. �?аблюдават �?е и �?илно изразени различи�?
            по пол. Докато почти в�?ички лица от мъжки пол, които нито учат, нито работ�?т, нито �?е обучават,
            по�?очват, че �?а безработни, жените от �?ъщата група е по-веро�?тно да �?а ангажирани �?
            домакин�?ки задължени�?, о�?обено ако попадат в най-долни�? квинтил на доходите. �?ко едно
            лице в млада възра�?т нито учи, нито работи, нито пък е в н�?каква форма на обучение, това
            подкопава много �?илно неговата бъдеща пригодно�?т за наемане на работа и за получаване на
            доходи (Ruhm, 1991 and Clark et al., 2001). Ви�?оките нива на неактивно�?т �?ред бедните жени
            могат да �?а знак за лип�?а на до�?тъп до у�?луги за грижи за деца, при наличието на които жените
            биха могли да уча�?тват в пазара на труда.

2.2.3. Два о�?новни източника на у�?звимо�?т при възра�?тните (25-64 г.)
       •    Безработица – Възра�?тните в най-долни�? квинтил на доходите �?а непропорционално за�?егнати
            от безработица: както мъже, така и жени на възра�?т между 25 и 64 г. почти два пъти по -че�?то
            �?ъобщават за безработица в �?равнение �?ъ�? �?редната норма за тези лица (мъже: �?ъответно 43%
            и 16%, жени: �?ъответно 38% и 14%). Също така бедните жени е по-веро�?тно да �?а неактивни за
            разлика от жените, които не попадат в групата на бедните (�?ъответно 27% и 17%).
            Безработицата е �?вързана не �?амо �? ри�?к от изпадане в трайна такава, но и от проблеми �?ъ�?
            здравето, вкл. �? п�?ихичното здраве, изолаци�?, отхвърл�?не от �?трана на обще�?твото, загуба на
            жилище и други. �?еактивно�?тта �?ред жените е о�?новно �?вързана �? домашните им
            ангажименти16 и може отча�?ти да �?е дължи на по-малък до�?тъп до грижи за деца за бедните
            домакин�?тва.
       •    Лошо здраве и �?лаб до�?тъп до здравни у�?луги – Докато делът на възра�?тните, които �?ъобщават
            за лошо или много лошо здраве е пренебрежимо малък в най-горни�? квинтил на доходите,
            �?ъответни�?т показател за най-долни�? квинтил �?кача до 14%. Тези лица обаче не определ�?т
            здраво�?ловните �?и проблеми като пречки за �?во�?та активно�?т, а че�?тотата, �? ко�?то �?е �?реща
            лошото здраве, е по-гол�?ма от тази на много �?ериозните здравни проблеми. Дори и
            проблемите �?ъ�? здравето да не �?а �?ериозна пречка за лицата в активна възра�?т, когато не �?е
            лекуват и наблюдението и профилактиката �?а по-�?лаби, �? напредването на възра�?тта
            �?ъ�?то�?нието �?е влошава (O’Donnell, 2007).

2.2.4. Три о�?новни ри�?ка за лицата в напреднала възра�?т (65 г. и повече):
       •    По-ви�?оки нива на бедно�?т – Старите хора е по-веро�?тно да �?а бедни в �?равнение �? лицата на
            възра�?т 19-64 г.: 25% от най-долни�? квинтил �?а над 65 г., а за генералната �?ъвкупно�?т
            показател�?т е 20%. Старите хора �?а о�?обено за�?трашени от бедно�?т поради ограничени�? �?и
            потенциал да изкарват доходи и разчитането на пен�?ии за �?таро�?т �? фик�?иран размер, които по
            данни от проучвани�? че�?то не �?тигат, за да може лицето да излезе над лини�?та на бедно�?тта,
            т.е. от най-долни�? квинтил на доходите.
       •    Домакин�?тва �? един-един�?твен член – Старите хора, които живе�?т �?амотно, �?а много по-
            за�?трашени от бедно�?т: 33% от домакин�?твата �?ъ�? �?тари хора в най-долни�? квинтил �?е �?ъ�?то�?т
            от �?амотен член в �?равнение �? показател�? за генералната �?ъвкупно�?т, който е едва 14%. Полът


16   �?ад 80% от жените, които �?а извън пазара на труда, по�?очват, че по�?вещават времето �?и на задължени�?та у дома.
                                                                                                                     21
    �?е �?в�?ва �?илен фактор за материалната бедно�?т и �?амотните домакин�?тва за напредналата
    възра�?т: в 74% от домакин�?твата на лица в напреднала възра�?т �?ъ�? �?амотен член живее �?амотно
    жена – което �?е дължи и на по-гол�?мата продължително�?т на живота за жените. Причината за
    показател�? е отча�?ти по-ни�?ката пен�?и�? за жените (поради по-малък трудов �?таж и по-ни�?ко
    заплащане). В�?лед�?твие �?тари жени, които живе�?т �?ами, е по-веро�?тно да �?а бедни в �?равнение
    �? мъже от �?ъответната група.
•   Лошо здраве – С напредването на възра�?тта физиче�?кото и п�?ихичното здраве �?е влошават,
    което пречи на лицата да изпълн�?ват ежедневните дейно�?ти. Лошото здраве
    непропорционално �?илно за�?�?га �?тарите хора в най-долни�? квинтил. Сред най-бедните над 65
    г. 37% по�?очват, че �?а �? лошо или много лошо здраве в �?равнение �? ни�?ки�? д�?л от 16% за
    квинтила �? най-ви�?оките доходи за �?ъщата възра�?това група.




                                                                                            22
        3. От �?трана на �?и�?темата – помощи и у�?луги
Кон�?татациите на оценката на предлагането, извършена в рамките на аналитичната дейно�?т, �?е �?ъ�?тои
от три ча�?ти. След кратък обзор на обхвата и размера на о�?новните у�?луги и �?оциални помощи �?е дава
в резюме оценка на у�?лугите – �? внимание о�?новно върху �?оциалните у�?луги, у�?луги по закрила на
детето и за заето�?т, �?ледвана от анализ на �?оциалните помощи, отча�?ти въз о�?нова на �?ъще�?твуващи
оценки.

3.1. Общ преглед на предлаганите помощи и о�?новни у�?луги
Както е по�?очено в раздел 1.2. по-горе, обхватът на анализа на о�?новните у�?луги включва образование,
здравеопазване, �?оциално подпомагане, �?оциални у�?луги и у�?луги закрила на детето и за заето�?т, както
и �?оциални помощи, включително парични помощи, незави�?ещи от о�?игурителни�? �?тату�?/�?таж.
По данни на Евро�?тат общите разходи за о�?новни у�?луги и �?оциални помощи в Българи�? �?ъ�?тавл�?ват
над 20% от БВП. През 2015 г. значителна ча�?т от общите разходи за о�?новните у�?луги �?ъответ�?тват на
у�?лугите, о�?новани на вно�?ки и помощите. По-�?пециално �?оциалната закрила, о�?нована на вно�?ки
(о�?новно вно�?ки за пен�?ии), �?ъ�?тавл�?ва близо половината от общите разходи в о�?новните у�?луги и над
85% от разходите за �?оциална защита. За разлика от това делът на помощите, които не �?е о�?новават на
вно�?ки, е по-малък от 1,5% от БВП, докато на делегираните �?оциални у�?луги, предо�?тав�?ни от
общините, �?е падат към 0,6% от БВП (Таблица 1).


                                Таблица 1: Разходи за о�?новни у�?луги и помощи
 (% от БВП)                                2012 г.   2013 г.     2014 г.        2015 г.   2016 г.
 Здравеопазване                            4,4       4,5         5,5            5,5       5,0
         -     Фонд „Социално              3,0       3,3         3,8            3,6       3,6
               о�?игур�?ване“
         -     Здравни помощи, които       1,0       0,7         0,6            0,6
               не �?е о�?новават на вно�?ки
 Образование                               3,3       3,7         4,1            4,0       3,4
 Социална защита                           12,4      13,5        13,4           13,3      12,7
         -     Фонд „Социално              10,5      11,4        11,3           11,1      10,9
               о�?игур�?ване“
         -     Социални помощи, които      1,3       1,3         1,4            1,4
               не �?е о�?новават на вно�?ки
 Общо                                      20,1      21,7        23             22,8      21,1

Източник: Евро�?тат, ESSPROS


�?нализът на предлагането е на�?очен към �?оциалните у�?луги, закрилата на детето и заето�?тта, както и
�?оциални помощи, защото �?а целево на�?очени към о�?обено у�?звими групи (за разлика от политиките
за образование и здравеопазване, които �?е �?в�?ват универ�?ални). Оценката �?е отна�?�? и до връзката
между целевите у�?луги и универ�?алните политики за подкрепа на конкретни у�?звими групи (напр.
здравни програми, допълващи �?оциалните грижи за �?тари хора или лица �? увреждани�?/намалена
трудо�?по�?обно�?т; �?пециално образование, допълващо у�?лугите за закрила на детето и за деца �?ъ�?
�?пециални образователни потребно�?ти и увреждани�?, и пр.). По-�?пециално тези у�?луги и помощи
включват �?ледното:
                                                                                                    23
     •   Социални у�?луги, �?ъ�?то�?щи �?е от (i) �?оциални у�?луги, базирани в общно�?тта, вкл. резидентни
         у�?луги (напр. на�?тан�?ване в центрове от �?емеен тип, временно на�?тан�?ване, кризи�?ни
         центрове, защитени жилища и пр.) и нерезидентни у�?луги (напр. дневни центрове, звено
         „Майка и бебе“, центрове за �?оциална рехабилитаци�? и интеграци�? и пр.); (ii) �?оциални у�?луги
         по домовете; и (iii) �?оциални у�?луги в �?пециализирани ин�?титуции за деца (напр. домове за
         деца, лишени от родител�?ка грижа) и за възра�?тни (напр. домове за �?тари хора �? ум�?твени
         увреждани�?).
     •   У�?лугите за на�?ърчаване на заето�?т включват у�?луги за по�?редниче�?тво за намиране на
         работа и у�?луги за заето�?т за реги�?трирани безработни лица. У�?лугите за по�?редниче�?тво
         включват (i) предо�?тав�?не на информаци�? и на�?оки на лица, тър�?ещи работа, и на
         работодатели; (ii) п�?ихологиче�?ка подкрепа за лица, тър�?ещи работа, предимно предлагана под
         формата на �?еминари; (iii) подкрепа за на�?ърчаване на активно�?т на пазара на труда; (iv)
         на�?очване към подход�?щи програми за заето�?т, мерки и обучение; и (v) предо�?тав�?не на на�?оки
         във връзка �?ъ�? започване на работа.
     •   Социалните помощи, които обхващат редица редовно или еднократно изплащани помощи,
         незави�?ещи от о�?игурителни�? �?таж/�?тату�?17, както и категорийни и обвързани �? доходите
         парични помощи. Тези форми на подкрепа �?а на�?очени целево към различни групи (лица и
         �?емей�?тва). В о�?новата на �?и�?темата за �?оциални плащани�? �?а (i) �?оциалните помощи, �?вързани
         �? диференцирани�? минимален доход, които �?е определ�?т въз о�?нова на �?оциални�? �?тату�?
         (доходи, активи, имуще�?твено �?ъ�?то�?ние) и целева помощ за отопление, и (ii) редовни
         категорийни помощи за подкрепа за деца по лини�? на �?емейни и дет�?ки надбавки и
         интеграционни добавки за лица �? намалена трудо�?по�?обно�?т/увреждани�?. Има обаче поне още
         две групи помощи, незави�?ещи от о�?игурителен �?таж/�?тату�?: първата обхваща допълнителни
         регул�?рни помощи, еднократни помощи и временни помощи за тези три категории
         бенефициери (�?оциално �?лаби �?емей�?тва, деца и лица �? намалена трудо�?по�?обно�?т). Втората
         група включва добавки към пен�?и�?та, незави�?ещи от о�?игурителни�? �?таж, включващи �?оциална
         пен�?и�? за �?таро�?т за �?оциално �?лаби �?тари хора и (военно)инвалидна пен�?и�?. (В раздел 3.2. е
         даден подробен анализ на �?и�?темата на �?оциалните помощи.)
Централен елемент на до�?тъпа до о�?новни у�?луги в Българи�? е по�?редниче�?ката рол�? на ключови
�?пециали�?ти в �?ъответните профе�?ии за определ�?не на ри�?ковете и у�?звимо�?тта и за �?ъдей�?твие на
ползвателите да �?е �?вържат �? у�?лугите. Тези дейно�?ти �?е извършват от различни �?лужители в
зави�?имо�?т от �?ектора и функциите. �?ай-че�?то това �?а �?оциалните работници, които работ�?т по
�?ъответните �?лучаи.18 �?ай-общо т�?хната функци�? е да откриват лицата, които �?а у�?звими, които �?а в
ри�?к или които имат �?пециална нужда от конкретна подкрепа, като в н�?кои �?лучаи на�?очват
ползвателите към други �?пециализирани центрове. Подходът по отношение на дейно�?тите по �?лучаите
е различен в различните обла�?ти, тъй като регламентаци�?та е различна, по �?илата на нормативна и
поднормативна уредба.



17 Социалните помощи, незави�?ещи от о�?игурителен �?таж/�?тату�?, �?а парични помощи изц�?ло за �?метка на държавни�? бюджет
(напр. �?емейните помощи и дет�?ките надбавки, целевите помощи за отопление, �?оциалните пен�?ии и пр .). Помощите,
зави�?ещи от о�?игурителни�? �?таж, �?а ин�?трументи за подкрепа, за които бенефициерите уча�?тват �? о�?игурителни вно�?ки за �?во�?
�?метка (ча�?тично), в �?ъответните фондове, обикновено докато работ�?т (напр. за пен�?ионно о�?игур�?ване, за обезщетени�? за
безработица и пр.).
18 Социалната работа, извършвана от �?оциални работници, наричана �?ъщо и управление на �?лучаи, е в различни �?ектори или

у�?луги. Самите �?оциални работници могат да �?а и по�?редници/медиатори или лични �?ъветници . За целите на на�?то�?щи�?
анализ в�?ички тези дейно�?ти �?е включват в пон�?тието �?оциална работа по �?лучаи/управление на �?лучаи от �?оциални
работници.
                                                                                                                      24
3.2. Предизвикател�?тва и възможно�?ти за Българи�? във връзка �? до�?тъпа до и предо�?тав�?нето
    на �?оциални у�?луги
Съгла�?но дей�?тващата нормативна уредба Българи�? инве�?тира в предо�?тав�?нето на универ�?ален
подход за образованието и здравеопазването и целева на�?очено�?т към у�?звимите групи от
на�?елението чрез �?пециализирани у�?луги за заето�?т, �?оциални у�?луги, закрила на детето, както и
�?оциални помощи (парични помощи). Предо�?тав�?нето на о�?новни у�?луги е делегирано на общините.
Съще�?твуващите �?и�?теми за у�?луги �?а предназначени за �?ъздаване на пр�?ка връзка между до�?тавчици
и ползватели на у�?луги, за увеличаване на капацитета за �?воевременно идентифициране на �?оциално
�?лаби и изключени �?емей�?тва, на ри�?ковете и а�?пектите на у�?звимо�?т, пред които �?е изправ�?т
домакин�?тва, и за о�?игур�?ване на у�?луги и подкрепа, отговар�?щи на нуждите в различните етапи от
житей�?ки�? път на лицата и домакин�?твата. (В Приложение 2 е дадена таблица �? о�?новните у�?луги по
възра�?тови групи �?ъгла�?но подхода �? оглед жизнени�? цикъл).
Кон�?татациите от на�?то�?щата аналитична дейно�?т �?очат, че има значителен потенциал за подобр�?ване
на �?ъще�?твуващата �?и�?тема за предо�?тав�?не на �?оциални у�?луги и у�?луги за заето�?т. �?е в�?ички у�?звими
групи получават адекватна подкрепа от наличните механизми, като нововъзникващи или по -
комплек�?ни потребно�?ти невинаги биват надлежно по�?рещнати от предлаганите у�?луги и помощи.
Предо�?тав�?нето на �?оциални у�?луги, закрила на детето и заето�?т �?ледват практики, при които �?е
у�?танов�?ват �?лабо�?ти, които пречат на у�?лугите пълноценно да помагат на най-нуждаещите �?е чрез
индивидуализирана и �?воевременна подкрепа. Тези практики �?а �?вързани �? три о�?новни обла�?ти, а
именно: (i) целево на�?очване към бенефициери и до�?тъп до у�?луги; (ii) у�?луги, �?вързани �?ъ�? �?оциална
работа по �?лучаи (управление на �?лучаи) и рол�?та на �?оциалните работници; и (iii) планиране,
бюджетиране и предо�?тав�?не на у�?луги.
Целево на�?очване към бенефициери и до�?тъп до у�?луги. До�?тъпът до у�?луги в Българи�? е о�?нован на
�?ъчетание на подкрепа, предо�?тав�?на при пои�?кване, при за�?вка (demand-for-support, walk-in), и на
категориен принцип на индивидуално ниво. При този подход у�?звимите и маргинализираните
домакин�?тва е по-веро�?тно да о�?танат извън �?и�?темата и за т�?х до�?тъпът до у�?луги да е по -труден,
което обу�?лав�? �?лабо�?тите в покритието. До�?тъпът до у�?луги е главно при пои�?кване, което означава,
че от лицата �?е очаква �?ами да потър�?�?т предлаганите у�?луги. Две �?а по�?лед�?тви�?та от това. От една
�?трана, �?оциалните у�?луги обикновено �?е предо�?тав�?т в определено за целта м�?�?то, като ползвателите
тр�?бва да го по�?ет�?т и да подадат за�?влени�?, за да получат до�?тъп до у�?лугата. Повечето у�?луги,
базирани в общно�?тта, �?е предлагат в гъ�?тона�?елени ме�?та. �?о граждани извън т�?х може и да не зна�?т,
че изобщо �?е предлага такава подкрепа, ко�?то им �?е полага, или до�?тъпът до не�? може да е труден и
�?къп. �?е �?а разработени �?и�?тематични механизми за до�?тавка на �?оциални у�?луги чрез различни форми
на филиали или групи за изне�?ено предлагане в по-малки на�?елени ме�?та, в които тър�?енето не е
до�?татъчно гол�?мо, за да оправдава �?амо�?то�?телно предлагане на у�?лугата. Също така потенциалните
бенефициери че�?то �?е натъкват на трудно�?ти поради лип�?ата на �?бита и точна информаци�?,
предо�?тавена по разбираем и до�?тъпен начин за наличните у�?луги и дейно�?тите за подкрепа, които
произтичат от т�?х.
От друга �?трана, практиката да �?е предо�?тав�?т у�?луги, когато лицата ги за�?в�?т, намал�?ва вариантите за
прилагане на превантивна подкрепа за у�?звимите групи. Когато хората �?е обърнат към �?генци�?та за
�?оциално подпомагане, за да за�?в�?т у�?луга, обикновено причината е, че ри�?кът вече �?е е реализирал и
�?емей�?твото или лицето вече �?а за�?егнати. Това превръща необходимата подкрепа повече в „мерки,
предприемани при наличие на проблем“, което по правило отнема повече време, о�?новано е върху
у�?луги и е по-�?къпо. От�?ъ�?твието на превантивен подход ограничава възможно�?тта на до�?тавчиците (i)
да до�?тигат изпреварващо ползвателите и да у�?танов�?ват потенциалните фактори, които биха
увеличили у�?звимо�?тта и излагането на ри�?к; (ii) да у�?танов�?ват рано и точно ри�?ковете; и (iii) да

                                                                                                  25
дей�?тват така, че да �?е предотврат�?ват ри�?ковете и евентуалното �?и�?темно (и пон�?кога ненужно)
ползване на у�?лугите.
В �?ъщото време подборът на категориен принцип за подкрепа на лица в ри�?к означава, че различните
у�?луги и помощи �?а на�?очени към лицата, а не толкова към �?емей�?твото като едно ц�?ло. Отча�?ти на
тази практика �?е отдават трудно�?тите и ви�?оките разходи на до�?тъпа до и ползването на у�?лугите. В
�?ъщото време категорийни�?т принцип може да не �?работи за пълно обхващане на в�?ички бедни и
маргинализирани �?емей�?тва и/или за предо�?тав�?не на подкрепа на �?емей�?твото като единица, като
едно ц�?ло за надлежно по�?рещане на ри�?ковете, които ги за�?тигат. �?езави�?имо от бро�? помощи, което
едно лице или �?емей�?тво има право да получава, за в�?�?ка от т�?х �?е провежда отделна процедура (вкл.
за�?вление, реги�?траци�?, оценка, редовна проверка дали получателите отговар�?т на критериите „за“ и
пр.). Тези практики пораждат допълнителна теже�?т за �?емей�?твата и �?лужителите (като повишават
админи�?тративните разходи), без задължително да предо�?тав�?т подкрепа на в�?ички за�?трашени
членове на �?емей�?твото, защото у�?лугите и помощите �?а предназначени за конкретни нужди за
конкретни лица.
Управление на �?лучаи и �?оциална работа. Управлението на �?лучаи и у�?лугите за �?оциално
по�?редниче�?тво �?а ключови елементи за гарантиране на до�?тъпно�?т на предо�?тав�?нето на о�?новни
у�?луги за у�?звимите групи, �?ъобразени �? конкретни потребно�?ти. Съгла�?но дей�?тващата нормативна
уредба у�?лугите �?ледва да �?а о�?новата на �?оциална работа, да �?е извършват по начин, който не
накърн�?ва личното до�?тойн�?тво на хората и разчита на индивидуализиран подход за оценка на
потребно�?тите на лицата и �?емей�?твата. В тази рамка рол�?та на �?лужителите, отговорни за
управлението на �?лучаи и у�?луги за �?оциално по�?редниче�?тво, е ключова за �?вързване на ползвателите
�? помощите/у�?лугите и �?ъобраз�?ване на индивидуализираните у�?луги �? потребно�?тите. Управлението
на �?лучаи и �?оциалната работа имат потенциал: (a) да доприне�?ат значително за уле�?н�?ване на до�?тъпа
на бедни и �?оциално изключени групи до налични у�?луги и помощи; (б) за въвеждане на подход за
превенци�? при предо�?тав�?нето на у�?луги; (в) да уле�?н�?ват �?ъгла�?уването на предо�?тав�?нето на у�?луги
за по-добро по�?рещане на потребно�?тите на ползвателите; и (г) за внедр�?ване на �?и�?тема за подкрепа,
ориентирана не толкова към отделното лице, а към �?емей�?твото като едно ц�?ло . За подобр�?ване на
резултатите и предо�?тав�?нето на у�?лугите при управлението и �?оциалната работа �?ледва да �?е отчитат
н�?кои практики, които подкопават ефективно�?тта и ефика�?но�?тта и които �?а по�?очени в �?интезиран вид
по-долу:
     •   Управлението на �?лучаите, у�?лугите за �?оциално по�?редниче�?тво и като ц�?ло рол�?та на
         �?оциалните работници �?е уреждат от различни нормативни актове, поради което �?е извършват
         от различни �?лужители в различни у�?луги и за различни групи от на�?елението . Има три главни
         обла�?ти, в които е за�?тъпена �?оциалната работа: (a) в дейно�?тите за деца и закрила на детето,
         (б) в �?и�?темата на предучилищното и училищното образование като една от мерките за обща и
         допълваща подкрепа за лично�?тно развитие, и (в) в у�?лугите за заето�?т, в подкрепа на
         Програмата за активиране на неактивните лица (в Приложение V е дадено �?интезирано
         опи�?ание на управлението на �?лучаи и рол�?та на �?оциалната работа в до�?тав�?нето на о�?новни
         у�?луги в Българи�?). Координаци�?та между тези три о�?новни обла�?ти е �?лаба19. Поради това не
         �?амо че н�?кои у�?звими групи (като хора �? намалена работо�?по�?обно�?т/увреждани�?, неактивни
         лица и �?тари хора) о�?тават без подкрепа в рамките на �?оциалната работа по �?лучаи към

19�?еотдавна �?тартирали�?т интерди�?циплинарен механизъм, ориентиран към обхващане и задържане на деца в училищна
възра�?т в �?и�?темата на задължителното образование в �?траната, показва, че отделните �?и�?теми могат да прилагат и �?ъгла�?уват
единни дей�?тви�?, предназначени за конкретни у�?звими групи. Важно е първата �?тъпка да �?е използва като платформа за
�?ъбиране и �?подел�?не на информаци�? между �?екторите, за на�?очване към подход�?щи у�?луги и помощи, за наблюдение на
развитието на бенефициерите и за разработване и поддържане на инициативен подход като главен елемент на новата
�?и�?тема за о�?новни у�?луги.
                                                                                                                       26
       �?и�?темата за у�?луги, но и практиката е ориентирана към отделното лице, а не към �?емей�?твото.
       В резултат много бедни и маргинализирани домакин�?тва биват изключени. Също така този
       подход ограничава �?по�?обно�?тта на до�?тавчиците на у�?луги да разработват надлежни
       ин�?трументи за обхващане и подкрепа на н�?кои групи, като �?емей�?тва в бедно�?т и �?оциално
       изключване.
   •   В повечето �?итуации управлението на �?лучаи и дейно�?тите на �?оциалните работници не �?а �?
       оглед разшир�?ване на обхвата; положението е противоположно – потенциалните ползватели
       �?ами тр�?бва да тър�?�?т помощта. Тази практика може да не позвол�?ва реализирането на
       ключови дейно�?ти за подобр�?ване на ефективно�?тта на предо�?тав�?нето на у�?луги, като
       например: (a) �?и�?тематично до�?тигане до ползватели, живеещи в маргинализирани райони и в
       по-гол�?м ри�?к от о�?таване извън �?и�?темата на �?оциалните у�?луги; и (б) по�?тигане на целта за
       ранно у�?танов�?ване на ри�?ковете и реализиране на предим�?твата на тази практика �? оглед
       благо�?ъ�?то�?ние на �?емей�?твата и използване на наличните у�?луги. Дей�?тващата нормативна
       уредба предвижда мобилни у�?луги за бенефициенти, живеещи в отдалечени и
       маргинализирани райони, но тази възможно�?т не �?е използва пълноценно и �?и�?тематично.
   •   Обхватът на работата по �?лучаи в гол�?ма �?тепен е �?веден до получаване на за�?влени�? за
       ползване на у�?луги, оценка на индивидуалните потребно�?ти и на�?очване към конкретните
       у�?луги, като �?е пропу�?кат н�?кои от ключовите елементи на тази практика. От една �?трана,
       �?оциалната работа не предвижда продължаваща индивидуализирана подкрепа на ниво
       �?емей�?тво за �?ъвме�?тно определ�?не на ри�?ковете, за договар�?не на вариантите за �?ледващи
       дейно�?ти, за по�?тав�?не на конкретни цели и за о�?игур�?ване на пр�?ка подкрепа и кон�?ултации.
       От друга �?трана, въпреки че �?оциалните работници отговар�?т за на�?очване на лицата към
       подход�?щи у�?луги, техните отношени�? �? ползвателите �?е преу�?танов�?ват �? извършването на
       на�?очването, като ползвателите о�?тават без лице за контакт, което да потър�?�?т при проблеми
       �?ъ�? �?ъответната у�?луга.
Като обобщение Българи�? е натрупала значителен опит в разработването на у�?луги, �?вързани �?
управлението на �?лучаи за определени групи от на�?елението, изложени на определени ри�?кове. �?о
както �?е наблюдава и при други о�?новни у�?луги и помощи, �?лабо�?тите в покритието и н�?кои оперативни
практики о�?тав�?т важни �?егменти от у�?звими групи извън този ключов елемент на предо�?тав�?нето и
�?ъгла�?уването на у�?лугите.
Планиране, бюджетиране и предо�?тав�?не на у�?луги. Предо�?тав�?нето на универ�?ални у�?луги
(образование и здравеопазване) за конкретни у�?звими групи изи�?ква допълнително ниво на публични
грижи (�?оциални у�?луги, парични помощи или помощи в натура), за да �?е уле�?н�?ва �?вързването на тези
групи �? наличните у�?луги. Фрагментаци�?та на дей�?тващите политики обаче ограничава тези връзки.
Оценката �?очи, че предо�?тав�?нето на о�?новни у�?луги (като �?ъщото важи и за �?оциалните помощи) е
до�?та разпокъ�?ано като процедури, без да има о�?обени �?тимули до�?тавчиците да �?и взаимодей�?тват .
Този подход е довел до �?и�?тема за предо�?тав�?не на у�?луги, в ко�?то отделните �?ектори и у�?луги дей�?тват
незави�?имо едни от други, �?пазвайки до�?та �?триктни правила и дефиниции, но без механизми за
на�?ърчаване на координаци�? и интеграци�? или въвеждане на иновативни подходи, адаптирани към
характери�?тиките на конкретните целеви групи. По-�?пециално в много �?лучаи �?оциалните у�?луги не �?а
гъвкави и не разполагат �? ин�?трументите за предо�?тав�?не на адекватно �?ъчетание на подкрепа
помежду �?и или в допълнение към други о�?новни у�?луги (образование, здравеопазване и заето�?т) или
�?оциални помощи на подход�?щите групи от на�?елението �?воевременно. �?апример �?е наблюдава �?лаб
отговор под формата на у�?луги на комплек�?ните потребно�?ти на най-бедните и най-у�?звимите
�?емей�?тва, което води до допълнителна теже�?т за конкретните �?ектори (т.е. образование,
здравеопазване) предвид това, че когато лицето най-накра�? до�?тигне до �?и�?темата, то вече е в тежко
�?оциално, емоционално или здраво�?ловно �?ъ�?то�?ние.

                                                                                                  27
Една от откро�?ващите �?е причини за �?итуаци�?та е �?вързана �?ъ�? �?ъще�?твуващи�? подход за разделение
на политиките за в�?�?ка у�?луга. Този подход в крайна �?метка води до разработването на различна и в
много �?лучаи некоординирана нормативна и поднормативна уредба, както и процедури за планиране,
управление и бюджетиране на у�?лугите. Два фактора �?а допълнително у�?ложн�?ващи: лип�?а на
координационни механизми и пречки пред навлизането на до�?тавчици на у�?луги, които не �?а от
публични�? �?ектор.
Политиките за �?оциални у�?луги и помощи �?а �?е развили по начин, при който в�?�?ка м�?рка или дейно�?т
тр�?бва да е изрично разпи�?ана в закон или политика и в�?�?ко възможно изключение �?ъщо тр�?бва да е
нормативно у�?тановено. В резултат на това има де�?етки нормативни и поднормативни актове, както и
н�?колко �?тратегии за политиките, а нивото на по�?ледователно�?т е много ни�?ко: Приложение IV
�?ъдържа �?пи�?ък на регламентите и �?тратегиите, които в момента уреждат о�?новните у�?луги и
�?оциалните помощи.
Като ц�?ло �?и�?темата на �?оциални политики изобил�?тва от админи�?тративни изи�?квани�? и процедури,
които не �?а �?ъгла�?увани помежду �?и, дори напротив – че�?то �?е наблюдава дублиране на изи�?квани�? за
ползвателите и на дейно�?ти за до�?тавчиците, както и пропу�?ки в предо�?тав�?нето на у�?луги . Така
например Правилникът за прилагане на Закона за �?оциалното подпомагане определ�? 11 вида у�?луги,
базирани в общно�?тта, н�?кои от които �? „вариации“ (напр. центрове за дневни грижи, центрове за
на�?тан�?ване от �?емеен тип и пр.), �? което единаде�?етте вида у�?луги �?тават над 30 заради
разновидно�?тите. Това не �?по�?об�?тва за подобр�?ване на �?�?нотата по дефинирането на у�?лугите, на
целта им като ин�?трумент на политиките или целевите групи и конкретните нужди, които подлежат на
по�?рещане, и �?ъответно до�?тигането до потенциалните ползватели.
Фрагментаци�?та на у�?луги �?е за�?илва от начина на планиране и управление за целите на разшир�?ване
на мащаба и финан�?ирането на �?оциалните у�?луги в практиката. Проце�?ът на планиране за
разшир�?ване на у�?лугите е по принцип о�?нован на нуждите, у�?тановени на ме�?тно и регионално ниво.
�?ови у�?луги, които отговар�?т на у�?лови�?та за получаване на държавно финан�?иране, �?е планират в
�?ъответ�?твие �? кла�?ификаци�?та на у�?луги �?ъгла�?но Правилника за прилагане на ЗСП. Разгръщането на
у�?лугите е ча�?т от обла�?тните �?тратегии и реалното въвеждане и предо�?тав�?не изи�?ква наличието на
�?ъответната материална база (помещени�?) за дейно�?тите по у�?лугите, което е отговорно�?т на
общините, както и одобрение на обла�?тно ниво. В резултат на това одобр�?ването на нови у�?луги в
дадена община зави�?и от три админи�?тративни нива: включване на новата у�?луга в обла�?тната
�?тратеги�? (обла�?тно ниво), каче�?тво на материалната база за дейно�?тите по у�?лугите, ко�?то �?ледва да
�?е о�?игури от общините преди одобрението на финан�?ирането (ме�?тно ниво) и наличието на �?ред�?тва
от държавата, които да покриват дейно�?тите по у�?лугите (централно ниво).
Си�?темата за планиране на �?оциалните у�?луги �?е е развила по начин, който затрудн�?ва новатор�?твото
и интеграци�?та, ограничавайки капацитета на общини и външни до�?тавчици да подобр�?ват
предо�?тав�?нето на у�?луги. Първо, разгръщането на у�?луги, финан�?ирани от държавата, е ограничено
до онези у�?луги, които �?а определени в дей�?тващата нормативна уредба – като Центрове за �?оциална
рехабилитаци�? и интеграци�?, Дневни центрове, Центрове за на�?тан�?ване от �?емеен тип , – като �?е
ограничават възможно�?тите за алтернативен подход. Второ, �?ъгла�?но закона ме�?тните органи тр�?бва
да предо�?тав�?т �?оциални у�?луги на �?во�?та територи�? и на жителите на �?ъщата, което не позвол�?ва
потенциални партньор�?тва и �?дружени�? между отделни ме�?тни органи. Трето, въпреки наличието на
обла�?тни �?тратегии и дори възможно�?ти за предо�?тав�?не на у�?луги на партньор�?ки начала
въвеждането на нова у�?луга е затворен проце�? на общин�?ко ниво, което затрудн�?ва практиче�?ки
партньор�?тва и взаимодей�?тви�? между органите на ме�?тната вла�?т.
Разшир�?ването на у�?луги, когато е необходимо, е трудно, защото финан�?ирането е �?ъгла�?но единен
разходен �?тандарт, о�?нован на �?ъще�?твуващи�? капацитет (�? оглед вложените ре�?ур�?и), а не е

                                                                                                28
ориентиран към тър�?енето (о�?нован на резултатите). Капацитетът на в�?�?ка една у�?луга е въз о�?нова на
бро�? ме�?та в у�?лугата и разполагаеми�? личен �?ъ�?тав, който да извършва дейно�?тта и да помага на
бенефициерите, което �?е очаква да бъде �?ъобраз�?вано �? бро�? на по�?ледните. Поради това въз о�?нова
на вложените �?ред�?тва у�?лугите �?а �? предварително определен одобрен капацитет и бро�?т ползватели
е ограничен �?ъобразно този капацитет. Бюджетните �?ред�?тва за �?оциалните у�?луги �?а �?поред
размерите, определени чрез единни�? разходен �?тандарт, приеман ежегодно �? решение на
Мини�?тер�?ки�? �?ъвет. Тези �?тандарти �?а едни и �?ъщи незави�?имо от региона, в който �?е предо�?тав�?т
у�?лугите. Решението �?е отна�?�? в еднаква �?ила за в�?ички делегирани у�?луги, а финан�?ирането �?е
определ�? от Мини�?тер�?твото на финан�?ите.
Също така финан�?ирането �? бюджетни �?ред�?тва на у�?лугите �?ъздава пречки те да �?е адаптират към
реалното тър�?ене. Тъй като бюджетните �?ред�?тва �?е предо�?тав�?т предимно �? оглед вложените ре�?ур�?и,
в�?�?ка отделна у�?луга разполага �?ъ�? �?вой отделен бюджет, като общините не могат да прехвърл�?т
финан�?иране от една у�?луга към друга, дори излишък по една позици�? да може да компен�?ира
недо�?тиг по друга. Поради това в �?лучаи на преразход общините тр�?бва да финан�?ират разликата �?ъ�?
�?вои �?об�?твени �?ред�?тва, а излишъците �?е прена�?�?т за �?ледващата година, като по отношение на
разходването им общините могат да имат повече правомощи�? – за инве�?тиции и капиталови разходи.
Делегираните �?оциални у�?луги могат да бъдат организирани пр�?ко от общините или чрез възлагане на
външни до�?тавчици. �?а�?то�?щата оценка, както и предходни анализи20 �?очат, че уча�?тието на външни
до�?тавчици на у�?луги невинаги е ле�?но и еднозначно, което може да е в ущърб на ефективно�?тта и
ефика�?но�?тта на предо�?тав�?нето на у�?лугите и да ограничава иновативните подходи. До�?тавчици извън
публични�? �?ектор обикновено тр�?бва да отговар�?т на различни изи�?квани�? за реги�?траци�? и
получаване на лицензи (например обучителните организации �?е лицензират от �?ационалната агенци�?
за профе�?ионално образование и обучение, до�?тавчиците на �?оциални у�?луги за деца �?е лицензират
от Държавна агенци�? „Закрила на детето“, а до�?тавчици на други �?оциални у�?луги – в Мини�?тер�?твото
на труда и �?оциалната политика).
Координаци�?та между �?оциалните у�?луги и другите �?ектори е ограничена. Връзките между �?оциалните
у�?луги и другите �?ектори, най-вече на образованието, здравеопазването и заето�?тта, �?е управл�?ват от
�?генци�?та за �?оциално подпомагане (�?СП) към МТСП, ко�?то на�?очва бенефициерите, регулира
дейно�?тите, отговар�?щи на критериите, и наблюдава извършването на у�?лугите. Като едни от главните
до�?тавчици на у�?луги общините имат ограничени възможно�?ти да развиват между�?екторна
координаци�? поради причини, �?вързани �? бюджета, управлението и регламентирането, �?ъще�?твуващи
�?труктури в рамките на �?СП и разполагаем капацитет за предо�?тав�?не на у�?луги по ме�?та. В допълнение
координаци�?та между �?оциалните у�?луги, от една �?трана, и образованието – от друга, е �?ъщо трудна
поради факта, че отговорно�?тите на общините във връзка �? образованието и здравеопазването за�?�?гат
о�?новно материалната база, а не управлението и до�?тавката на у�?луги.
3.3. Оценка на �?и�?темата за �?оциални помощи
Си�?темата за �?оциални помощи (парични помощи, нео�?новани на вно�?ки) включва категорийни
помощи (т.е. предо�?тав�?ните на �?егментите от на�?елението незави�?имо от доход и предишни вно�?ки в
�?оциалната �?и�?тема) и парични помощи, които �?а въз о�?нова на доходи и притежавано имуще�?тво (т.е.
помощи, предо�?тав�?ни на лица или �?емей�?тва �? доходи и/или имуще�?тво под определен праг), както
и малки еднократни тран�?фери и финан�?ови помощи, предо�?тав�?ни за различни �?оциални цели и
регламентирани в различни нормативни и поднормативни актове. �?СП отговар�? за организаци�?та и
изплащането на повечето �?оциални помощи, което �?е извършва чрез мрежа от териториални �?труктури
– Дирекции за �?оциално подпомагане. Има две изключени�?: �?оциалните пен�?ии, които �?а към и �?е


20   Jeliazkova, M. (n.d).
                                                                                                29
изплащат от �?ОИ, и н�?кои помощи за намалена трудо�?по�?обно�?т, които �?а в ре�?ора на �?генци�?та за
хората �? увреждани�?.
За админи�?трирането на �?оциалните помощи в �?СП �?ъще�?твува организационна �?труктура �?ъ�?
�?пециализирани звена. �?а в�?�?ко звено �?е предо�?тав�?т �?ред�?тва за помощи и админи�?тративни
дейно�?ти, като в�?�?ко от т�?х отговар�? за оценките и процедурите за разрешаване и предо�?тав�?не на
у�?лугите: отделът за закрила на детето за подкрепа на деца в ри�?к и деца �? увреждани�? отговар�? за
оценка на ри�?ка и о�?ъще�?тв�?ването на мерките; отделът за �?оциална защита – за предо�?тав�?нето на
�?емейните помощи (майчин�?ки и дет�?ки), �?оциално подпомагане и целеви помощи за отопление
(�?емей�?тва) и помощи за болнично лечение на здравно нео�?игурени лица (�?тари хора).
По принцип �?и�?темата за парични помощи подкреп�? в�?ички у�?звими групи в �?траната. Съгла�?но
подхода, отчитащ жизнени�? цикъл, �?оциалните помощи подкреп�?т групи в ри�?к от бременно�?тта до
�?таро�?тта. Семейните и дет�?ките надбавки подкреп�?т �?емей�?тва �? деца под 18 г., както и бременни
жени. Лица в трудо�?по�?обна възра�?т могат да бъдат подпомагани по различен начин в зави�?имо�?т от
ри�?ка, в който �?е намират (напр. ни�?ки доходи, заради което �?е подпомагат по лини�? на
диференцирани�? минимален доход, или целеви помощи за отопление) или при определени
об�?то�?тел�?тва (напр. намалена трудо�?по�?обно�?т). Социалните пен�?ии (компонентът, незави�?ещ от
о�?игурителни�? �?таж/�?тату�?) подпомагат лица, навършили 65 г. Тези помощи �?е допълват от помощи за
лица �? намалена трудо�?по�?обно�?т.
                    Таблица 2: Социални плащани�? в пари и в натура, 2015 г. (в млн. лв.)
                                                               Според �?оц.
                                                                               Категорийни    Общо
                                                                 �?тату�?
     Социални пен�?ии                                                    6.41        312.50     318.92
     Семейни и дет�?ки надбавки                                        392.59        172.07     564.66
     Социално подпомагане (вкл. целева помощ за отопление)            157.43          0.38     157.81
     Добавки за �?оц. интеграци�? на хора �? намалена
                                                                        0.01        195.40     195.41
     трудо�?по�?обно�?т
     �?ктивни мерки за заето�?т                                                        41.59      41.59
     Социални �?типендии                                                20.03          1.56      21.59
     Помощи за лечение за здравно нео�?игурени лица                                   22.75      22.75
     У�?луги, предо�?тав�?ни от общини                                                 516.23     516.23
     ОБЩО                                                             576.47       1,262.49   1,838.96

Източник: ESSPROS

Си�?темата за �?оциални помощи в Българи�? включва много парични плащани�?, предо�?тав�?ни о�?новно
�?амо�?то�?телно, но невинаги като ча�?т от по-широк �?и�?тематичен подход за подкрепа на лица или
�?емей�?тва. Координаци�?та между �?амите парични плащани�?, както и между парични плащани�? и
�?оциални у�?луги е �?лаба или от�?ъ�?тва. Организирана в четири широки категории, �?и�?темата за
�?оциални помощи �?ъдържа поне 15 различни тран�?фера, �?ъздадени по �?илата на различни закони и
�?ледващи различни правила: към �?оциалните помощи има три различни позиции, девет към закрила
на детето, четири за намалена трудо�?по�?обно�?т и една целева помощ за отопление . (Приложение III
показва �?илната фрагментаци�? в �?и�?темата за �?оциални помощи в �?траната.) В�?�?ка �?оциална помощ
има �?воите �?пецифични процедури, целеви групи и критерии, �? ни�?ка или от�?ъ�?тваща интеграци�? за
уле�?н�?ване на до�?тъпа и получаването.
Характеризираща �?е �? ра�?т�?що разнообразие и множе�?тво у�?лови�? за предо�?тав�?не на �?оциални
помощи, дей�?тващата �?и�?тема �?е �?ъ�?тои от категорийни помощи и помощи в �?ъответ�?твие �?ъ�?
�?оциални�? �?тату�?, както и от периодични (ме�?ечни) и еднократни помощи. Такъв е например �?луча�?т
�?ъ�? �?емейните помощи, които пред�?тавл�?ват най-големи�?т д�?л от помощи както като обхват, така и

                                                                                                         30
като �?тойно�?т. Към тази група помощи има поне девет различни категории (без да �?е включват
допълнителни облекчени�? в зави�?имо�?т от �?тату�?а и на �?емей�?твото и характери�?тиките, �?вързани �?
децата в него), които �?е предо�?тав�?т въз о�?нова на оценки на �?оциални�? �?тату�? или категориен подбор.
Помощите могат да бъдат ме�?ечни или еднократни.
                      Таблица 3: Семейни и дет�?ки надбавки, 2015 г. (млн. лв.)
                                          Според �?оц. �?тату�?   Категорийни    Общо
 Периодични
 - Обезщетени�? за майчин�?тво                            0.14         22.06     22.20
 - Семейни или дет�?ки надбавки                        121.15        392.59    513.74
 - Други периодични
   чрез �?СП                                             9.22           7.17      16.39
   чрез МО�?                                             1.56                      1.56
   чрез делегирани у�?луги към общините                  0.95                      0.95
 Еднократни
 - Помощ за раждане                                    25.95                     25.95
 - други еднократни
   чрез �?СП                                            14.98                     14.98
   чрез МО�?                                                          20.02       20.02
 Помощи в натура
 - дет�?ки надбавки (делегирани)                        88.12                   88.12
 - жилищно на�?тан�?ване (делегирано)                    54.23                   54.23
 ОБЩО                                                 316.30        441.84    758.14
Източник: ESSPROS


Едно �?ъще�?твено изключение, неотдавна въведено във връзка �? фрагментаци�?та, е обедин�?ването на
н�?колко помощи за деца �? увреждани�?. За първи път през 2016 г. в�?ички тран�?фери, предназначени за
конкретна целева група – деца �? увреждани�? – �?е обедин�?ват. При този подход �?е комбинират н�?колко
вида добавки в единна ме�?ечна помощ, предо�?тав�?на като еднократен тран�?фер �?ъгла�?но единна
процедура. Въвеждането на тази единна помощ през �?нуари 2017 г. �?ложи край на изплащането на
добавки за �?оциална интеграци�? за деца �? увреждани�?. Веднъж въведена, единната помощ за
отглеждане на дете �? увреждани�? позвол�?ва единен подход и удължаване на периода за получаване
на помощта. Подходът има редица преимуще�?тва. Той намал�?ва админи�?тративната теже�?т както за
ползвателите, така и за �?ъответните органи. �?амал�?ват �?е и разходите за управление и изплащане на
помощите. Друго предим�?тво е, че �?ега може да �?е про�?лед�?ват нивата на помощите, тъй като нови�?т
вид тран�?фер не предвижда реално увеличение (о�?вен за малка група ползватели) и един�?твено
кон�?олидира отделните тран�?фери, полагащи �?е при идентични об�?то�?тел�?тва на �?ъщата група
бенефициери.

Поради �?илната фрагментаци�? на помощите и различните методи за целево на�?очване за избор на
бенефициенти обичайно е една и �?ъща група лица да има право на различни помощи по �?илата на
различни нормативни актове (Таблица 4). Въпреки че повечето у�?луги �?а в ре�?ора на �?СП, в�?�?ка помощ
изи�?ква   �?пецифична     и    незави�?има     процедура     (обикновено      �?ъгла�?но     �?ъответни�?
нормативен/поднормативен акт). Поради това едно и �?ъщо лице тр�?бва да подава за�?влени�? за
различни помощи (като е веро�?тно за в�?�?ка от т�?х необходимите документи да �?а различни) и
�?ъответно да подлежи на различни оценки (необходими за разрешаване на предо�?тав�?нето на
помощите) и различни �?хеми на изплащане.



                                                                                                 31
     Таблица 4: Спи�?ък на дей�?тващи процедури/оценки за одобр�?ване на предо�?тав�?нето на �?оциални
                                               помощи
                        Процедура                                                     Опи�?ание
 Помощи за отглеждане на деца
 Процедура за одобрение на помощи за превенци�? и             Деклараци�? �? приложени�?; изи�?ква �?е план, който �?лужи като
 реинтеграци�?                                                предпазна м�?рка
 Процедура за одобр�?ване ме�?ечни или еднократни              За�?вление �? приложени�?; �?оциална оценка и по�?ещение за
 �?оциални помощи                                             ин�?пектиране
 Процедура за одобрение на целеви помощи за �?оциална         За�?вление-деклараци�? и приложени доказател�?твени
 интеграци�? на хора �? намалена трудо�?по�?обно�?т               документи, проверка на документите, �?оциална оценка
 Процедура за одобрение на целева помощ за отопление         За�?вление-деклараци�? и �?оциална анкета
 Процедура за одобрение на помощи за превенци�? и             Деклараци�? �? приложени�?; изи�?ква �?е план, който �?лужи като
 реинтеграци�?                                                предпазна м�?рка
 Процедура за одобр�?ване ме�?ечни или еднократни              За�?вление �? приложени�?; �?оциална оценка и по�?ещение за
 �?оциални помощи                                             ин�?пектиране
 Помощи за възра�?тни лица и �?тари хора
                                                             За�?вление �? приложени�?, ако е необходимо – ек�?пертна
 Процедура за предо�?тав�?не на �?оциални пен�?ии
                                                             медицин�?ка оценка
 Процедура за одобрение на ме�?ечни или еднократни            За�?вление �? приложени�?; �?оциална оценка и по�?ещение за
 �?оциални помощи                                             ин�?пектиране
 Процедура за одобрение на добавки за �?оциална
                                                         За�?вление-деклараци�? и приложени доказател�?твени
 интеграци�? и за целеви помощи за лица �? намалена
                                                         документи, проверка на документите, �?оциална оценка
 трудо�?по�?обно�?т
 Целева помощ за отопление                               За�?вление-деклараци�? и �?оциална анкета.
 Процедура за до�?тъп до �?оциални у�?луги                  За�?вление �? приложени�?; �?оциална оценка.
 Процедура за помощ за болнично лечение за здравно За�?вление, подадено от лицето и болничното заведение,
 нео�?игурени лица                                        провеждащо лечението; �?оциална оценка на об�?то�?тел�?твата.
Източник: �?нализ на �?лужители на СБ на дей�?тващата нормативна и поднормативна уредба


Размерът и покритието на �?оциалните помощи �?а до�?та ни�?ки, което е в ущърб на въздей�?твието им за
намал�?ване на у�?звимо�?тта на домакин�?твата. Като ц�?ло общо паричните помощи (обвързаните и
необвързаните �? о�?игурителен �?тату�?/�?таж) �?ъ�?тавл�?ват под 13% от БВП, което е ни�?ко в �?равнение �?ъ�?
�?редната �?тойно�?т за ЕС28 от 18% разходи за �?оциална закрила от БВП21. През 2014 г. общо паричните
помощи, незави�?ещи от о�?игурителни�? �?тату�?/�?таж, �?е равн�?ват на 1,4% от БВП, от които близо 45% �?а
обвързани �? доходите/имуще�?твеното �?ъ�?то�?ние. Половината от разходите за парични помощи �?а за
�?емейни и дет�?ки надбавки (както категорийни, така и обвързани �? доходите/имуще�?твеното �?ъ�?то�?ние
и периодичните и еднократни помощи). Около 75% от категорийните парични помощи �?а пен�?ии за
�?таро�?т и добавки за намалена трудо�?по�?обно�?т. Разходите за помощи, обвързани �?ъ�? �?оциални�?
�?тату�? в �?траната, �?ъщо �?а до�?та ни�?ки в �?равнение �? други �?трани-членки. През 2014 г. за Българи�? тези
разходи �?а около 0,8% от БВП, което е една четвърт от �?редната �?тойно�?т за еврозоната (3,1% от БВП),
като �?амо Румъни�?, Унгари�?, Е�?тони�?, Латви�? и Литва имат по-ни�?ки показатели.
Си�?темата за �?оциални помощи �?е характеризира �?ъ�? �?ериозни пропу�?ки в покритието. В Българи�?
близо 16% от домакин�?твата не получават никакви �?оциални помощи (вж. Фигура 5) и 14% от
домакин�?твата в квинтила на най-ни�?ките доходи не получават изобщо парични помощи. Това
означава, че почти 75 000 бедни домакин�?тва, или почти 300 000 души, �?а извън �?и�?темата за �?оциални
помощи. Също така около 17% от бедните домакин�?тва получават тран�?фери, равн�?ващи �?е на по-
малко от 20% от лини�?та на за�?трашено�?т от бедно�?т (РИБ), което означава, че тези домакин�?тва може
да �?а �?илно у�?звими към �?ътре�?ени�? в доходите. Докато �?редни�?т д�?л на �?оциалните помощи от


21Българи�? е �? едни от най-ни�?ките нива на помощите за �?оциална защита (обвързаните и необвързаните �? о�?игурителен
�?тату�?/�?таж) в ЕС, като по-ни�?ки �?а показателите �?амо в Е�?тони�? и Румъни�? (Bogdanov, G., B. Zahariev & L. Georgieva (2015)).
                                                                                                                         32
потреблението на домакин�?твата е над 65% за най-бедните 20% от на�?елението, той пада до 14% �?лед
изключване на �?оциалните пен�?ии и плащани�?та за о�?игур�?ване на минимален доход.
     Фигура 5: Д�?л от домакин�?твата, получаващи �?оциални помощи, о�?новани и нео�?новани на вно�?ки

                  80
                                                                                     69
                  70                                                                         65

                  60

                  50

                  40

                  30
                                                                  20
                  20                  16                  17
                               14
                  10

                    0
                              Без помощи          По-малко от 20% лини�?та     20% от и над лини�?та на
                                                          на РИБ                        РИБ

                                                  �?ай-долни 20%        Общо


                             Източник: Изчи�?лени�? на екип на СБ по данни на EU-SILC за 2013 г.

Като ц�?ло �?и�?темата за �?оциални помощи в Българи�? показва, че има потенциал за подобр�?ване на
нейната прогре�?ивно�?т, тъй като �?редни�?т д�?л от в�?ички българ�?ки домакин�?тва, получаващи н�?какъв
вид подкрепа (84%), е до�?та �?ходен �? дела домакин�?тва в квинтила на най-бедните (86%) (Фигура 6).
Също така �? изключение на пен�?иите за �?таро�?т и добавки за интеграци�?, невключени другаде22,
паричните помощи �?а или неутрални (�?ъ�? �?ъщи�? д�?л за най-долните 20% от получателите на помощи
за намалена трудо�?по�?обно�?т и �?емейни/дет�?ки надбавки както при генералната �?ъвкупно�?т ), или
регре�?ивни (�? по-ни�?ък д�?л за най-долните 20%, получаващи обезщетени�? за безработица или боле�?т
от �?редното). Също така докато делът на домакин�?твата от най-бедните 20% от на�?елението,
получаващи �?амо една �?оциална помощ, е по-гол�?м от �?редната �?тойно�?т (�?ъответно 60% и 52%); за
домакин�?твата, получаващи повече от една помощ, важи обратното – за по�?ледните делът на най-
бедните �?емей�?тва е под �?редната �?тойно�?т (�?ъответно 27% и 32%). Изчи�?лено е, че над 40% от
�?оциалните помощи �?е получават от домакин�?тва от най-горните три квинтила на доходите.23 В
резултат на това �?редни�?т размер на �?оциалните помощи на домакин�?тво от най -долните 20% от
на�?елението е еквивалентен на едва 70% от �?редни�? годишен размер помощи в Българи�?, което
означава, че най-бедните домакин�?тва като ц�?ло получават по-ни�?ко ниво на подкрепа по лини�? на
парични помощи.




22   �?евключени към друга група.
23   World Bank (2015).
                                                                                                        33
                 Фигура 6: Д�?лове на домакин�?тва, получаващи помощи, в % по видове помощи

     100

     80

     60

     40

     20

       0
           С н�?каква помощ    За �?таро�?т   За безработица     За намалена     За боле�?т   Семейни/дет�?ки Други помощи за
                                                            трудо�?по�?обно�?т                  надбавки        интегр.

                                                    �?ай-долни 20%        Общо


Източник: Изчи�?лени�? на екип на СБ по данни на EU-SILC за 2013 г.

Също така в �?и�?темата за �?оциални помощи от�?ъ�?тват �?илни и надлежни механизми за обвързване на
парични помощи �? у�?луги за уча�?тие на пазара на труда. По отношение на възможни връзки �? о�?новни
у�?луги за н�?кои помощи има у�?лови�?, предназначени за на�?ърчаване на при�?ъ�?твено�?т в училище –
от�?ъ�?тви�?та от училище �?а обвързани �? н�?кои �?емейни и дет�?ки надбавки. �?о изпълнението на
у�?лови�?та не �?е наблюдава и налага и н�?ма оцен�?ване, което да дава информативна база за решени�?,
�?вързани �? политиките. По отношение на възможни �?инергии между �?оциални помощи и активно�?т на
пазара на труда н�?ма данни, които да �?очат, че �?и�?темата за �?оциални помощи е или �?вързана �? активни
мерки за пазара на труда, или включва мерки за подкрепа (поне временна) на работещи лица, за да �?е
изб�?гват фактори, демотивиращи тър�?енето на работа или на дейно�?ти, но�?ещи доходи.
В резултат на малките размери и �?лабата прогре�?ивно�?т, както и пропу�?ките в покритието за най-
бедните въздей�?твието на �?оциалните помощи за намал�?ване на бедно�?тта или ри�?ка от изпадане в
бедно�?т е �?и�?темно под и �?ериозно изо�?таващо от �?редните �?тойно�?ти за ЕС (Фигура 7). Докато в ЕС28
�?е изчи�?л�?ва, че �?оциалните тран�?фери �?а предотвратили ръ�?т на нивата на лица в РИБ �? около 8,7
процентни пункта, в Българи�? въздей�?твието на �?оциалните тран�?фери върху за�?трашено�?тта от
бедно�?т е едва 6,4 процентни пункта. По данни на Евро�?тат по отношение на прино�?а за намал�?ване
на за�?трашено�?тта от бедно�?т за Европа по ефективно�?т на �?и�?темата за �?оциални помощи Българи�? е
на едно от по�?ледните ме�?та, �?ледвана �?амо от Итали�? и Гърци�?24.




24   Bogdanov et al., 2015.
                                                                                                                           34
                       Фигура 7: �?ива на ри�?к от бедно�?т за ЕС28 и Българи�?, 2016 г.

             30                                                         27.9
                             25.9
             25                                                                    22.9

             20
                                            17.3

             15

             10

              5

              0
                                    ЕС 28                                  Българи�?

                  �?иво на лица в РИБ преди �?оц. тран�?ф. (пен�?иите �?а изкл.)    �?иво на лица в РИБ

                                                   Източник: Евро�?тат

И накра�?, изглежда, че е налице потенциал за подобр�?ване на ефективно�?тта на разходите на
�?ъще�?твуващата �?труктура на помощите както за ползвателите, така и за админи�?траци�?та. От една
�?трана, личните разходи, т.е. разходите, които �?емей�?твата, отговар�?щи на критериите за получаване
на помощи, тр�?бва да направ�?т, за да до�?тигнат до �?и�?темата, изглеждат до�?та ви�?оки, а процедурата
– �?ложна. Както беше по�?очено по-горе, едно и �?ъщо �?емей�?тво (или лице) подлежи на различни
оценки, за да получи одобрение за различни помощи, като при оценките в повечето �?лучаи �?е �?ъбира
една и �?ъща информаци�? от бенефициентите. От друга �?трана, админи�?тративните разходи за
�?оциалните помощи за намалена трудо�?по�?обно�?т �?а �?редно от 3% за помощи, �?вързани �? намалена
трудо�?по�?обно�?т, до 14% за помощи за интеграци�? (Фигура 8). Общо админи�?тративните разходи през
2014 г. до�?тигат близо 256 млн. лева. �?езави�?имо колко �?а ви�?оки има потенциал за намал�?ване на
админи�?тративните разходи. Степента на фрагментаци�? на помощите, както и фактът, че �?е уреждат от
различни нормативни актове и други указани�?/регламенти, предполагат, че в�?�?ка група помощи има
отделни админи�?тративни разходи, дори и да �?а предназначени за едни и �?ъщи ползватели (напр.
деца), както и паралелни процедури за оцен�?ване, определ�?не дали �?а изпълнени критериите и
подбор на бенефициерите.




                                                                                                    35
                    Фигура 8: Разходи за помощи, които не �?а о�?новани на вно�?ки, 2015 г.




Източник: ESSPROS

В обобщение: докато принципът на �?и�?темата за �?оциални помощи в Българи�? е �? оглед обхващане на
в�?ички групи нуждаещи �?е и групи, у�?звими в конкретни а�?пекти, �?и�?темата демон�?трира значителни
пропу�?ки в покритието, както и фрагментаци�? и дублиране на помощи. Съща така т�? е до�?та регре�?ивна
и има потенциал за повишаване на ефективно�?тта на разходите както за правител�?твото, така и за
клиентите. Комбинирани�?т ефект на по�?очените фактори е, че �?и�?темата за �?оциални помощи има по-
�?лабо въздей�?твие в �?равнение �? други �?и�?теми в ЕС, което откро�?ва значителни�? потенциал за
подобр�?ване на ефективно�?тта и ефика�?но�?тта и за да дей�?тва като механизъм, позвол�?ващ на
�?емей�?твата да избегнат бедно�?тта и �?оциалното изключване. И накра�? �?и�?темата на �?оциални помощи
невинаги е ле�?но разбираема за потребителите, което може да �?ъздаде трудно�?ти при до�?тъпа , и
утежнени�? както за админи�?траци�?та, така и за бенефициерите.




                                                                                               36
         4. Подобр�?ване на до�?тъпа до и резултатите от о�?новните у�?луги и
            �?оциалните помощи: Варианти за Българи�?
Въпреки че Българи�? е развила �?и�?теми от у�?луги и �?оциални помощи, предназначени за подкрепа на
в�?ички у�?звими групи в �?траната и за значително намал�?ване на бедно�?тта и �?оциалното изключване ,
кон�?татациите от тази аналитична дейно�?т показват, че нито една от тези цели не е по�?тигната. Много
�?емей�?тва н�?мат до�?тъп до предлаганите у�?луги и помощи или подкрепата, ко�?то им �?е предлага, не е
до�?татъчна за надлежно по�?рещане на потребно�?тите. В резултат на това �?тепента, в ко�?то у�?лугите и
помощите намал�?ват бедно�?тта и �?оциалното изключване, е значително по-�?лаба в Българи�? в
�?равнение �?ъ�? �?редното за �?траните от ЕС. Кон�?татациите от този доклад �?очат, че поради
многобройните и припокриващи �?е нормативни актове и регламенти �?е е оформил комплек�? от
оперативни, управлен�?ки и бюджетни практики, които �?а довели до фрагментаци�? на �?и�?темата от
о�?новни у�?луги и �?оциални помощи, �?ъ�? �?лаби механизми за координаци�? и много малко �?тимули за
интеграци�? и иновативно�?т за подобр�?ване на предо�?тав�?нето на у�?луги. �?ещо повече: �?и�?темата за
о�?новни у�?луги и �?оциални помощи �?тава �? в�?е по-труден до�?тъп за ползвателите, в�?е по-малко
по�?реща новопо�?в�?ващи �?е �?ложни потребно�?ти и е в�?е по-ни�?коефективна за до�?тигане до н�?кои
групи от на�?елението. Това води до значителни пропу�?ки в покритието и недо�?тиг в предлагането на
у�?луги.
Правител�?твото отчита тези предизвикател�?тва и в момента �?е работи по редица инициативи за
подобр�?ване на до�?тъпа до и предо�?тав�?нето на у�?луги25. При в�?е че тези законодателни и регулаторни
инициативи може да �?по�?об�?тват за намал�?ване на фрагментаци�?та в н�?кои отношени�?, те �?е
разработват без ефективни координационни механизми между ре�?орните мини�?тер�?тва (МТСП, МЗ,
МО�?). Подобр�?ването на до�?тъпа до и предо�?тав�?нето на о�?новни у�?луги и �?оциални помощи изи�?ква
ц�?ло�?тен подход, поради което на�?то�?щи�?т момент е уникална възможно�?т за правител�?твото на
Българи�? да подобри до�?тъпа до и каче�?твото на помощи и у�?луги в �?ъответ�?твие �? препоръките на
ЕС26. Съгла�?но Рамката за �?оциални инве�?тиции на ЕС и �?тратеги�?та „Европа 2020“ у�?лугите и помощите
могат да дадат повече възможно�?ти на на�?елението през цели�? им жизнен път за укрепване на
капацитета им за �?прав�?не �? ри�?кове и адаптиране към различни варианти и у�?лови�? на заето�?т и по-
гол�?ма �?тепен на �?оциално включване27.




25 Правител�?твото води ди�?ку�?ии във връзка �? два ключови нормативни и поднормативни акта: (i) нов �?амо�?то�?телен Закон за
�?оциалните у�?луги (ЗСУ) като ча�?т от мерките за повишаване на ефективно�?тта и ефика�?но�?тта на предо�?тав�?нето на у�?луги и
възможно�?т за кон�?олидиране на нормативната уредба и изготв�?не на по�?ледователна и �?и�?тематична регламентаци�? на
�?оциалните у�?луги за по-оптимално предо�?тав�?не; и (ii) �?аредба за предо�?тав�?нето на интегрирани медицин�?ки и �?оциални
у�?луги. Също така МО�? е водещо в инициатива за подкрепа на деца за до�?тъп до образование �? помощта на
мултиди�?циплинарни интервенции, а �?генци�?та по заето�?тта към МТСП разгръща интегриран подход за подкрепа на
безработни лица и трудово неактивни лица чрез интегриран комплек�? от у�?луги за заето�?т и избрани �?оциални у�?луги .
26 В препоръките за 2018 г. на Европей�?ката коми�?и�?, �?пецифични за �?траната, �?е по�?очва отново, че предо�?тав�?нето на

�?оциални у�?луги в Българи�? продължава да е �?лабо и �?е наблюдава непълна интеграци�? �? други у�?луги.
27 Kozovska, K. (2012).



                                                                                                                     37
     Стълбове на Рамката за �?оциални инве�?тиции на ЕС

     I �?тълб – у�?тойчиво�?т и адекватно�?т на �?оциалните �?и�?теми – залага на (i) по-добри политики за
     целево на�?очване на помощи и у�?луги, (ii) опро�?т�?ване на админи�?тративните процедури за
     помощи и у�?луги за уле�?н�?ване на до�?тъпа за ползватели, (iii) подобр�?ване на ефективно�?тта на
     �?оциалните разходи и (iv) повишаване на у�?или�?та за намал�?ване на грешки и измами.
     II �?тълб – цели активиране и реализиране на политики чрез целева, обвързана �? у�?лови�? и по -
     ефективна подкрепа, като �?е разчита на подход на интегриране на помощи и у�?луги за укрепване
     на капацитета на на�?елението да уча�?тват в �?оциални�? и икономиче�?ки�? живот на обще�?твото.
     III �?тълб – подкрепа на хората в хода на цели�? жизнен цикъл �? помощта на целеви политики �?
     оглед различните ри�?кове, пред които хората �?е изправ�?т в живота �?и.
     (Kozovska, K (2012) and Fransen, L (2012)
В Европа �?е наблюдава в�?е по-�?илна тенденци�? за �?�?но обвързване на помощи и о�?новни у�?луги за
�?ъздаване на �?инергии, за изб�?гване на зави�?имо�?т от помощи за �?емей�?твата �? ни�?ки доходи и за
на�?ърчаване на трудова активно�?т28. Преглед на предлагането на у�?луги в ЕС, изготвен неотдавна, �?очи,
че за уле�?н�?ване на до�?тъпа до подкрепата, от ко�?то хората имат нужда, на �?траните-членки �?е
препоръчва да работ�?т за по-добра интеграци�? на �?оциалните помощи и у�?луги за намал�?ване на
бедно�?тта и на�?ърчаване на �?оциалната и трудовата интеграци�?29.
Този раздел предлага набор от варианти за политики, мерки и подходи, предназначени �?ъдържателно
да подкреп�?т у�?или�?та на правител�?твото за �?прав�?не �? о�?новните предизвикател�?тва и пречки, поради
които о�?новните у�?луги и помощи не могат надлежно и �?воевременно да подпомагат в�?ички у�?звими
групи. Предложените в тази глава варианти за политики и програми �?ледват подхода, �?поред който има
�?�?ни �?инергии на две взаимо�?вързани нива: (i) между �?оциалните и други о�?новни у�?луги
(образование, здравеопазване и заето�?т) и (ii) между о�?новни у�?луги и �?оциални помощи (Диаграма 2).
Това �?ъответ�?тва �? акцента, по�?тавен в Европей�?ки�? �?тълб на �?оциалните права върху до�?тъпа до
�?оциални и други о�?новни у�?луги и интегрирани�? подход на Рамката за �?оциални инве�?тиции на ЕС.




28 �?�?кои от �?траните, предприели интегриране на у�?луги и помощи на различни нива, �?а Португали�? – �? помощите за �?оциална
интеграци�?, Великобритани�? – �? ин�?трумента за на�?ърчаване на заето�?т и пром�?на на помощите за безработица Universal
Credit and Job Center Plus, �?орвеги�? – чрез реформа на �?дмини�?траци�?та на труда и �?оциалните грижи NAV, Итали�? – �?
минимални�? гарантиран доход, или Румъни�? – �? предложени�? Минимален доход за интеграци�?. За преглед на нови развити�?
в обла�?тта на опита на Европа в интегрирането на у�?луги, включващи получатели на минимален доход, вж. Budapest Institute
(2018).
29 Lara Montero, et al. (2016).

                                                                                                                     38
Диаграма 2: Предложение за политики, мерки и подходи за подкрепа на у�?звимите групи в Българи�?



                    Ц�?ло�?тна �?и�?тема за подкрепа на у�?звимите групи в Българи�?


      Подобр�?ване на до�?тъпа и предлагането на у�?луги, които                   Под�?илване на �?оциалните
           ефективно отговар�?т на нуждите на клиента                                   помощи



                                                                                              Свързване на
      Хармонизиране на практиките       Предо�?тав�?не на у�?луги в           Кон�?олидиране
                                                                                               помощите �?
        в подкрепа на �?емей�?твата        отговор на потребно�?т              на помощите
                                                                                              поведението



                           Свързване         Предо�?тав�?не на                Помощи, които
      Идентифика                                                                              Минимизиране
                               на            координирани/                    на�?ърчават
        ци�? на                                                                                на грешките и
                           клиентите           интегрирани                 уча�?тие в пазара
       нуждите                                                                                  измамите
                           �? у�?лугите             у�?луги                       на труда



        Целево
      на�?очване и
       идентифи-                         Финан�?иране,          Гъвкави
       циране на                          о�?новано на         до�?тавчици
        клиенти                            резултати
                         Соц. по�?ред-
                          ниче�?тво

       Управл. на
       �?лучаите и
       оценка на                              Я�?ни роли и отговорно�?ти
        нуждите


                                               Ефективно планиране и
                                                   бюджетиране




Въпреки че вариантите, предложени по-долу, �?а на�?очени към подобр�?ване на до�?тъпа и
предо�?тав�?нето за в�?ички у�?звими групи, докладът обръща о�?обено внимание на у�?луги и помощи за
бедните и маргинализираните лица, защото обикновено тези групи най-трудно биват до�?тигнати и
подкрепени и поради това �?а в о�?новата на по�?тигането на европей�?ката цел за намал�?ване на
бедно�?тта и �?оциалното изключване. Както �?е ди�?кутира в Глава 2 и Приложение II, пропу�?ките в
покритието както �? у�?луги, така и �?ъ�? �?оциални помощи че�?то за�?�?гат непропорционално тежко именно
тези групи и �?ъответно въздей�?твието на �?оциалните помощи за намал�?ване на бедно�?тта в Българи�?
е по-�?лабо в �?равнение �?ъ�? �?редните показатели за ЕС.




                                                                                                          39
4.1. Подобр�?ване на до�?тъпа до и предо�?тав�?нето на у�?луги
Генералната цел на реформата на о�?новните у�?луги е да �?е гарантира до�?тъпът за у�?звими групи до
надлежен комплек�? от у�?луги и помощи за по�?рещане на техните конкретни потребно�?ти30.
Международни�?т опит �?очи, че този подход може да налага дей�?тви�? в две широки и взаимо�?вързани
обла�?ти: (i) хармонизиране на до�?тъпа до у�?луги и помощи за подкрепа на �?емей�?твото като единица
и ефективни връзки между ползватели и у�?луги и (ii) предо�?тав�?не на у�?луги, индивидуално �?ъобразени
�? потребно�?тите на у�?звимите �?емей�?тва и лица.

4.1.1. Хармонизиране на у�?лугите и �?оциалните помощи: подобр�?ване на до�?тъпа и интегрирането
Като ча�?т от у�?или�?та за подобр�?ване на ефективно�?тта на предо�?тав�?нето на у�?луги и �?оциални
помощи за по-добро откликване на нуждите на българ�?кото на�?еление правител�?твото би могло да
разгледа възможно�?тта за въвеждане на мерки за хармонизиране на управлението и предо�?тав�?нето
на у�?луги на различни нива, от идентифициране на ползватели до пр�?ка непрекъ�?ваема подкрепа , и
предо�?тав�?не на у�?луги, на�?очени о�?новно върху �?емей�?твото като „клиент�?ка единица“. Има три
главни обла�?ти, в които може да �?е подобри хармонизаци�?та на предо�?тав�?нето на у�?луги: подбор и
реги�?траци�? на ползватели, за да �?е гарантира, че живеещите в бедно�?т и �?оциално изключване
�?емей�?тва и лица имат до�?тъп до у�?луги и помощи, �?оциална работа по �?лучаи за по -добро
у�?танов�?ване на нуждите и ри�?ковете, пред които �?е изправ�?т �?емей�?твата и лицата, и ефективно
по�?редниче�?тво за уле�?н�?ване на до�?тъпа до най-подход�?щите (координирани/интегрирани) о�?новни
у�?луги в точното време. Предложените варианти за хармонизаци�? на �?и�?темата от о�?новни у�?луги и
помощи в тези три обла�?ти �?а ориентирани към �?емей�?твото като целева единица. Това ще о�?игури
ц�?ло�?тен подход към �?итуаци�?та и динамиката на �?емей�?твото и ще помогне предо�?тав�?нето на у�?луги
да по�?рещне конкретните нужди (както на ниво �?емей�?тво, така и на ниво отделен индивид).
Целево на�?очване и реги�?траци�?. Хармонизирането на у�?лугите изи�?ква въвеждането и
ин�?титуционализирането на две ключови практики. Първата предложена практика преме�?тва по�?оката
от идентифициране на ползватели на у�?луги и оценка на потребно�?тите от отделното лице (напр. деца
в ри�?к, възра�?тни �? намалена работо�?по�?обно�?т, безработни и пр.) към �?емей�?твото като едно ц�?ло.
Този подход може да даде ц�?ло�?тен поглед за по-оптимално определ�?не на ри�?кове и а�?пекти на
у�?звимо�?т за �?емей�?твото и членовете му. Обикновено ри�?ковете, пред които �?е изправ�?т отделните
членове на �?емей�?твото, �?а взаимо�?вързани и поради това подхождането към т�?х може да наложи
една-един�?твена, но ц�?ло�?тна оценка на �?емей�?твото. Използването на �?емейната единица за целите
на идентифициране и оценка може да �?по�?об�?тва за по-ефективен проце�? на у�?танов�?ване на
потребно�?ти �?ъ�? �?вързване на �?емей�?тва и лица �? надлежните у�?луги и �?оциални помощи �?ъобразно
нуждите и като ц�?ло за о�?игур�?ване на по-ефективна подкрепа на �?емей�?твото като единица, както и
на индивидуалните потребно�?ти на неговите членове. О�?новен залог за по�?тигането на тези цели и




30
  Както беше по�?очено по-горе, авторите на на�?то�?щи�? доклад �?а напълно на�?�?но, че дей�?тващото законодател�?тво изи�?ква
до�?тъп до о�?новните у�?луги да бъде о�?игурен на в�?ички българ�?ки граждани, а не �?амо на бедните и маргинализираните
домакин�?тва. От предишните раздели на доклада обаче �?тава �?�?но, че веро�?тно�?тта до�?тъпът до у�?луги да е затруднен е по-
ви�?ока при бедните и маргинализирани �?емей�?тва. Поради това, когато е приложимо, препоръките на доклада ка�?а�?т
подобр�?ването на до�?тъпа за бедните и маргинализираните �?лоеве от на�?елението, без това да уврежда правото на до�?тъп
на в�?ички лица. Според МТСП промените, предвидени в ЗСС (по-конкретно анализът на нуждите и планирането на
нормативни критерии на държавно и общин�?ко ниво, извършвани във връзка �? разработването на Картата на �?оциалните
у�?луги), ще идентифицират нуждите на в�?ички общно�?ти, включително тези на най-маргинализираните и у�?звими групи.



                                                                                                                    40
централен елемент на �?тратеги�?та е рол�?та на �?оциалните работници и обхватът на �?оциалната
работа.31
Втори�?т комплек�? от практики, предложени като ча�?т от дейно�?тите за увеличение на ефективно�?тта
на целевото на�?очване и реги�?траци�?, е �?вързан �? въвеждането на �?и�?тематичен и активен подход за
идентифициране на ползватели чрез инициативно и активно издирване на �?емей�?тва в нужда от
подкрепа под формата на о�?новни у�?луги32. Тази практика би допълвала дей�?тващата процедура за
реги�?траци�?, о�?нована на принципа „при пои�?кване“ (при за�?вка) на индивидуално ниво. Този подход
ще позволи на о�?новните у�?луги и �?оциалните помощи да помагат на в�?ички у�?звими групи чрез
използване на различни ин�?трументи (напр. �?ъчетаване на карти на бедно�?тта �?ъ�? �?оциална работа по
�?лучаи и механизми, обвързани �? доходите). Тази практика �?ъщо така ще �?помогне за ранно
у�?танов�?ване на ри�?ковете, което би доприне�?ло за предо�?тав�?нето на по-добра и по-евтина подкрепа,
включително предотврат�?ване на на�?тъпването на �?ъответното неблагопри�?тно �?ъбитие.
�?ещо повече: активното тър�?ене на ползватели на у�?луги ще позволи на до�?тавчиците по-добре да
до�?тигнат до най-у�?звимите и маргинализирани �?емей�?тва, които обикновено �?е изправ�?т пред повече
трудно�?ти във връзка �? до�?тъпа до у�?луги. Това ще позволи на правител�?твото на Българи�?
изработването на ефективен ин�?трумент �? оглед по�?тигане на целите по „Европа 2020“ чрез подкрепа
на най-бедните и маргинализирани групи и на�?ърчаване на �?оциално включване33. По-конкретно за
до�?тигане до най-бедните и маргинализирани групи въвеждането на обективна �?и�?тема за целево
на�?очване би могла да изи�?ква �?ъздаването на допълнителни механизми за допълване на �?оциалната
работа по �?лучаи и дейно�?тта на �?оциалните работници и за укрепване на капацитета на
правител�?твото в тази обла�?т. �?апример разработването на ин�?трумент за картографиране на у�?лугите
за целите на оценка на предлагането в момента, �?ъчетано �? дейно�?ти за изготв�?не на карта на
маргинализираните и у�?звими �?емей�?тва, както и методи за верификаци�? биха били �?тъпка напред към
по�?тигане на целта. Също така идентифицирането и реги�?траци�?та на бенефициерите може да �?е
провежда по начин, о�?нован на доказател�?тва – например въз о�?нова на админи�?тративни данни или
данни от проучвани�?.
Социална работа по �?лучаи/управление на �?лучаи. Прилагането на превантивни практики �?
ориентаци�? към �?емей�?твата за идентифициране и реги�?триране на ползватели на у�?луги изи�?ква
ефективен, ефика�?ен и �?и�?тематичен подход към �?оциалната работа по �?лучаи. Критично важна цел на
�?и�?темата за тази дейно�?т, както и на �?оциалното по�?редниче�?тво (вж. по-долу) е до�?тигането до най-
бедните и най-маргинализираните �?емей�?тва, работата �? т�?х на принципа на непрекъ�?нато�?т,
индивидуализирано и интензивно, и оказването на помощ за до�?тъп до и получаване на подход�?щите
помощи, така щото те да �?а �?оциално включени и да могат �?амо�?то�?телно, оптимално и гладко да
използват предлаганите у�?луги �?ъобразно потребно�?тите. Българи�? има дългогодишен опит в
�?оциалната работа по �?лучаи (вж. Приложение V) в н�?кои конкретни �?ектори и поради това е в добра


31 �?а�?очването към �?емей�?тва вме�?то към лица е обичайна практика в европей�?ките �?трани за предо�?тав�?нето на по-добра и
индивидуализирана подкрепа. �?�?кои примери �?а програмата „Семей�?тва �? трудно�?ти“ (Troubled Families program) във
Великобритани�? (Department for Communication and Local Government, 2012), подходът „Семеен център“ в �?орвеги�?, Швеци�?
и Дани�? (Kekkonen, M., et al. (2012). Подобни подходи �?а разработени в Полша, Итали�? и Канада (OECD, 2015). Пример за по-
общ подход за ЕС може да е подходът „Подкрепа за родител�?тво“ (Parenting support) (European Commission (2013)).
32 Стартирали�?т неотдавна интерди�?циплинарен механизъм за обхващане и задържане на деца в училищна възра�?т в

�?и�?темата на задължителното образование в Българи�? показва, че �?и�?темата е узр�?ла за прилагане и координиране на
подобен подход. Важно е да �?е използва тази първа �?тъпка като платформа за разработване и поддържане на инициативен и
активен подход като главен елемент на новата �?и�?тема за целево на�?очване на о�?новни у�?луги.
33 �?амал�?ването на бедно�?тта е ключов компонент на политиките в �?тратеги�?та „Европа 2020“, по -�?пециално чрез водещата

европей�?ка инициатива „Платформа �?рещу бедно�?тта и �?оциалното изключване“.
(https://portal.cor.europa.eu/europe2020/Pages/Flagship%20Initiatives/European-Platform-against-Poverty-and-Social-
Exclusion.aspx).
                                                                                                                      41
позици�? за разшир�?ване, хармонизиране и повишаване на ефективно�?тта на �?оциалната работа като
ц�?ло и управлението на �?лучаи в ча�?тно�?т.
В този �?ми�?ъл на�?то�?щи�?т доклад предлага изменени�? на практиките на �?оциална работа по �?лучаи за
по�?тигането на три общи цели: (i) подкрепа на �?и�?темата за о�?новни у�?луги за по-добър подбор на
ползватели и у�?танов�?ване на техните потребно�?ти и ри�?кове; (ii) подкрепа на ползватели �? помощта
на гама от у�?луги – от предо�?тав�?не на обща информаци�? до индивидуализирана подкрепа, за да �?е
гарантира, че те наи�?тина �?е възползват от предлаганите у�?луги, които отговар�?т на нуждите им, както
и от полагаемите им �?е �?оциални помощи; и �?ъвме�?тно �? лицата, извършващи �?оциално
по�?редниче�?тво (iii) уле�?н�?ват връзката между ползватели и у�?луги и наблюдават напредъка. С оглед
по�?тигане на тези цели правител�?твото би могло да преразгледа функциите на �?оциалните работници
и процедурите и обхвата на управлението на �?лучаи в три плана.
     •   В �?ъответ�?твие �? предложени�? подход за определ�?не и реги�?триране на ползвателите на
         у�?луги, опи�?ан по-горе, о�?новната на�?очено�?т на дейно�?тите по управление на �?лучаи34
         веро�?тно �?ледва да �?е промени – от отделните лица към �?емей�?твата, �? помощта на три
         комплек�?а от дей�?тви�?: (a) изготв�?не на една-един�?твена оценка на клиента на ниво �?емей�?тво
         за у�?танов�?ване на в�?ички ри�?кове и на у�?лугите и �?оциалните помощи, полагащи �?е на
         �?емей�?твото; (b) предо�?тав�?не на индивидуализирана подкрепа на ниво �?емей�?тво за
         по�?рещане на у�?тановените потребно�?ти (напр. редовни домашни по�?ещени�?, индивидуално
         кон�?ултиране, договар�?не на отговорно�?ти, които поемат �?емей�?твата); и (c) наблюдение на
         �?итуаци�?та на �?емей�?твата и предприемането на по�?ледващи дейно�?ти �?поред
         необходимо�?тта. При този подход може да �?е заложи и на ча�?тична интеграци�? на
         управлението на �?лучаи по�?ред�?твом �?ливане на �?ъще�?твуващите три или повече механизми
         (не �?амо онези, у�?тановени в резултат на оценките на деца в ри�?к, безработица и образование,
         но други, включващи неактивни лица в трудо�?по�?обна възра�?т, лица �? увреждани�?, както и
         ри�?кове, за�?�?гащи �?емей�?твото като ц�?ло – като бедно�?т и �?емейна динамика).
         При този подход една-един�?твена оценка на потребно�?тите би �?ледвало да у�?танови в�?ички
         ри�?кове, пред които �?е изправ�? �?емей�?твото, и да �?помогне за предо�?тав�?не на по-
         координирана подкрепа. Оценката на потребно�?тите �?е извършва за по-добро
         идентифициране на нивата на ри�?кове, на които �?а изложени �?емей�?тва и отделни лица (напр.
         �?тепен на неработо�?по�?обно�?т, деца в ри�?к, деца, непо�?ещаващи училище, и пр.). При това
         методиката за изготв�?не на оценки на потребно�?тите веро�?тно ще �?ледва да �?е преразгледа
         �?ъгла�?но обективни критерии, за да могат екипите по управление на �?лучаи по-прецизно да
         определ�?т нуждите на �?емей�?твата и да ги �?вързват �? необходимата подкрепа. Също така е
         необходимо редовно да �?е прави преглед на �?лучаите за по-добро про�?лед�?ване на напредъка
         и предприемане на мерки при възможни трудно�?ти и предизвикател�?тва. Съще�?твуващите
         разнообразни ин�?трументи и правила за конкретни оценки на бенефициери могат да бъдат
         хармонизирани и разгърнати (i) за обективно оцен�?ване и �?вързване на членовете на
         �?емей�?твата �? подход�?щите у�?луги и (ii) за о�?ъще�?тв�?ване на функции за предотврат�?ване на
         злоупотреби �?ъ�? �?и�?темата, като за целта �?ледва да �?е укрепи и �?ъгла�?ува �?ътрудниче�?твото




34
   Международните добри практики �?очат, че дейно�?тите по управление на �?лучаи могат да �?е провеждат не �?амо от
�?оциални работници, но – в зави�?имо�?т от нуждите и размера на на�?елените ме�?та – �?ъщо и от мултиди�?циплинарни екипи.
В Българи�? рол�?та на �?оциалните работници е да прав�?т първоначална оценка на нуждите на индивида и да го на�?очват към
�?ъответната �?оциална у�?луга. Управление на �?лучаите �?е въвежда �?амо за �?пециализирани �?оциални у�?луги



                                                                                                                  42
         между различните �?ектори. Един от въпро�?ите за отчитане е изготв�?нето и изпълнението на
         планове за дей�?твие за �?емей�?твата на база оценката на потребно�?тите35.
     •   За предо�?тав�?не на по-добри у�?луги на целевите групи, за управлението на �?лучаи може да �?е
         разчита на дейно�?ти за разшир�?ване на обхвата и, за избрани групи �?емей�?тва, редовни
         домашни по�?ещени�?. Този подход (a) би укрепил превантивната подкрепа вме�?то
         ориентаци�?та към �?прав�?не �? по�?лед�?тви�?та на на�?тъпили об�?то�?тел�?тва (или предприемане
         на дей�?тви�? вече при наличие на проблем), което би благопри�?т�?твало ранно у�?танов�?ване и
         предотврат�?ване на ри�?кове и �?ъответно по-ефективна и индивидуализирана подкрепа и
         �?воевременно на�?очване към други мерки при нужда; (b) би позволил на �?оциалните
         работници да изпълн�?ват ключова рол�? за до�?тигане до и реги�?триране на бедни и
         маргинализирани �?емей�?тва, да определ�?т ри�?ковете и целите за �?емей�?твото, които подлежат
         на наблюдение, и да подкреп�?т поведението на �?емей�?твото; и (c) би повишил капацитета за
         въвеждане на практиката на редовни домашни по�?ещени�? и по�?то�?нно наблюдение на
         напредъка на �?емей�?твата по преодол�?ване на трудно�?тите и предизвикател�?твата, у�?тановени
         по-рано, за подобр�?ване каче�?твото на живот.
     •   По�?то�?нното наблюдение на �?емей�?твата, получаващи подкрепа, е ключов залог за
         у�?пешното управление на �?лучаи. За определена група о�?обено у�?звими и �?оциално изключени
         �?емей�?тва функциите на �?оциалните работници могат да включват разработването на
         измерими и про�?лед�?еми цели и дейно�?ти �?ъ�? �?емей�?твата, �? които работ�?т (чрез ин�?трументи
         като например планове за дей�?твие за �?емей�?тва, както е по�?очено по-горе), (a) за �?ъдей�?твие
         на �?емей�?твата да �?е придържат към необходимите дейно�?ти и за пром�?на на поведението; (b)
         за �?ледене отблизо на напредъка, за евентуални промени в подкрепата или предо�?тав�?не на
         допълнителни �?ъвети, когато е необходимо; и (c) за �?и�?тематизиране на напредъка на
         �?емей�?твата �?лед по�?тигане на �?ъответните цели и преодол�?ване на у�?тановените ри�?кове и
         а�?пекти на у�?звимо�?т.
Подобр�?ването на ефективно�?тта на модела на управление на �?лучаи би наложило промени в н�?колко
обла�?ти, вкл. (i) ц�?ло�?тно преразглеждане на функциите на �?оциалните работници; (ii) задаване на
минимални �?тандарти, �?ъгла�?но които �?емей�?твата �?е очаква �?амо�?то�?телно да използват у�?лугите, за
да по�?тигат �?оциално включване и да надмогват пречките, които ги дърпат към бедно�?тта; (iii)
актуализиране на дей�?тващите или въвеждане на нови дейно�?ти по разшир�?ване на покритието,
извършвани от мобилни екипи, които може да включват при необходимо�?т �?пециали�?ти по о�?новни
у�?луги/�?оциални работници, интегрирани в �?ъще�?твуващата админи�?тративна �?труктура; (iv)
изменение на оперативни наръчници и методиче�?ки указани�? за �?оциалните работници и
управлението на �?лучаи, за да �?е гарантира надлежен балан�? между админи�?тративна работа, мобилна
работа и домашни по�?ещени�?, както и реални дейно�?ти по управление на �?лучаи; и (v) изготв�?не на
план за по�?рещане на потребно�?тите за повишаване на капацитета на работната �?ила и кариерното
развитие, включително чрез редовни обучени�?, преквалификации и пакет от надлежни �?тимули.
Социално по�?редниче�?тво. Кон�?татациите на на�?то�?щи�? доклад показват, че в много �?лучаи за
ползвателите е трудно да �?е ориентират в дей�?тващата мрежа от (най-вече �?оциални) у�?луги. Това е в
резултат от лип�?ата на информаци�? и указани�? за предлагането на у�?луги, като по�?ледните невинаги �?а
добре координирани. Поради това е необходимо да �?е допълн�?т у�?или�?та за по-оптимален подбор на

35Съгла�?но този подход, широко използван в Латин�?ка �?мерика (напр. в Бразили�?, Чили, Колумби�?, Перу), както и в Европа
(напр. механизма „Семей�?тва �? трудно�?ти“ във Великобритани�?) и други държави от ОИСР (като програмата „Подкрепа за
�?емей�?тва“ в �?в�?трали�? или „Семей�?тва �? подобрени възможно�?ти“ (Strengthened Families в �?ова Зеланди�?), �?оциални�?т
работник, отговар�?щ за �?емей�?твото, и �?емей�?твото договар�?т набор от дей�?тви�?, поведение, помощи и подкрепа, �?�?но и
целена�?очено �?ъобразени �? нуждите и ри�?ковете, у�?тановени по-рано �? помощта на една-един�?твена оценка на
потребно�?тите.

                                                                                                                   43
�?емей�?твата и у�?танов�?ване на потребно�?тите им �? надлежната �?вързано�?т �? у�?лугата или у�?лугите,
които по-добре па�?ват на нуждите им. За допълване на работата по управление на �?лучаи (или като
ча�?т от отговорно�?тите по управление на �?лучаи) дейно�?тите и у�?лугите, пр�?ко извършвани от �?оциални
работници (напр. �?емейно или индивидуално кон�?ултиране, п�?ихо�?оциална подкрепа), е необходимо
оптимизиране и рационализиране на една ц�?ло�?тна у�?луга за �?оциално по�?редниче�?тво, за
подобр�?ване на до�?тъпа до и предо�?тав�?нето на координирани у�?луги36. За целите на ефективно
�?оциално по�?редниче�?тво правител�?твото би могло да разгледа възможно�?тта за укрепване на
функциите на �?оциалните работници за �?ъздаване на механизъм за координаци�? �? предлагани у�?луги,
�? което:
     •   прецизно би �?е определ�?ла у�?лугата (или комплек�?ът от у�?луги), отговар�?ща на потребно�?тите
         на в�?�?ко �?емей�?тво и отделните му членове; поради това �?лужителите, отговар�?щи за �?оциално
         по�?редниче�?тво, или �?ледва �?ъщо да работ�?т по управлението на �?лучаите, или да работ�?т в
         екип �? колегите �?и, натоварени �? това;
     •   ще �?е �?ъздаде мрежа �? предлаганите у�?луги, в ко�?то да има комплек�?ни знани�? за видовете
         у�?луги и помощи, които могат да �?е предо�?тав�?т, и да �?е гарантира, че потребно�?тите на едно
         �?емей�?тво или лице за до�?тъп до у�?луги �?а надлежно и �?воевременно удовлетворени;
     •   �?е о�?игур�?ва подкрепа на �?емей�?тва и лица, отговар�?щи на �?ъответните критерии, за
         до�?тъп до у�?луги в различен план: (i) �?ъдей�?твие да до�?тигнат до точката на до�?тъп за
         �?и�?темата за у�?луги; (ii) �?ъдей�?твие да �?е ориентират в �?и�?темата, когато необходимите у�?луги
         �?а повече от една, чрез предо�?тав�?не на точна и �?воевременна информаци�? и �?ъдей�?твие за
         ефективно до�?тигане до различните у�?луги; и (iii) изпълн�?ване на функци�?та на лице за контакт
         за �?емей�?твата при необходимо�?т от помощ за решаване на въпро�?и, �?вързани предо�?тав�?нето
         на у�?лугата.
За извършването на тези дейно�?ти �?оциалните работници или по�?редници �?ледва много добре да
познават, от една �?трана, потребно�?тите и поведението на �?емей�?твата и от друга – предлаганите
у�?луги и критериите за т�?х. Поради това обикновено �?оциалното по�?редниче�?тво е интегрирано �?
управлението на �?лучаи. �?ещо повече, �?оциалните по�?редници не �?амо че е необходимо да �?а
надлежно квалифицирани (че�?то да �?е �?в�?ват �?оциални работници), но и в зави�?имо�?т от работното
натоварване в н�?кои �?лучаи �?е налага да изпълн�?ват едновременно функциите по управление на �?лучаи
и �?оциално по�?редниче�?тво. Съответно за �?ъ�?то�?телни у�?луги за �?оциално по�?редниче�?тво �?е изи�?ква
активно уча�?тие от �?трана на ме�?тните органи на вла�?тта за уле�?н�?ване на координаци�?та и



36За целите на на�?то�?щи�? доклад �?оциалната работа по �?лучаи може да е много разнообразна �?поред конкретните видове
�?оциални програми, като може да включва: управление и наблюдение на уча�?тието на бенефициерите и �?пазването от т�?хна
�?трана на �?ъответните у�?лови�?, критерии и изи�?квани�? за уча�?тие или за поведение/практики; актуализиране или пром�?на на
пакета помощи или у�?луги; комуникаци�? �? бенефициерите; препращане/на�?очване към други помощи и у�?луги; и
продължаване или приключване на �?ъответни�? �?лучай, �?поред об�?то�?тел�?твата.
Социалното по�?редниче�?тво е проце�?ът на информиране на гражданите отно�?но гамата помощи и у�?луги, подход�?щи за
потребно�?тите им, и на�?очването им към �?ъответните точки за до�?тъп �?ъгла�?но приети процедури �? организациите,
предо�?тав�?щи у�?лугите, че�?то �? договар�?не на „�?поразумени�?“, които да помагат на ползвателите да преодоле�?т
многобройните �?оциално-икономиче�?ки пречки (World Bank (2016).
Според дей�?тващото в Българи�? законодател�?тво рол�?та на �?оциалните работници в дирекциите „Социално подпомагане“ �?е
ограничава един�?твено до предо�?тав�?не на информаци�? и кон�?ултиране отно�?но �?оциалните у�?луги. Поради това, както беше
�?поменато по-горе, на�?то�?щи�?т доклад предлага преразглеждане на правомощи�?та, функциите и отговорно�?тите на
�?оциалните работници �? цел гарантиране на интеграци�?та в рамките на предо�?тав�?ната на о�?обено у�?звимите �?емей�?тва
подкрепа. Пона�?то�?щем в Българи�? �?оциалното по�?редниче�?тво – включително фамилното и индивидуално кон�?ултиране,
п�?ихологиче�?ка подкрепа и т.н., �?а нетипична функци�? и не �?падат в рамките на компетентно�?тта на �?оциалните работници от
дирекциите „Социално подпомагане“.

                                                                                                                     44
кон�?олидирането на �?и�?темата от контакти и взаимодей�?тви�?, позвол�?ваща на �?оциалните по�?редници
да вършат �?во�?та работа37.

     „Чиле Солидарио“ (Chile Solidario) – у�?луги под формата на �?оциална работа по �?лучаи и �?оциално
     по�?редниче�?тво в Чили

     Правител�?твото на Чили въведе Chile Solidario (CS) – водеща програма за борба �? бедно�?тта – в началото
     на ХХI век. Програмата е на�?очена към най-бедните 5% от на�?елението, тъй като тази група домакин�?тва не
     �?амо �?а били крайно бедни, но и изолирани от наличните �?оциални у�?луги, които им �?е полагат по принцип .
     В резултат на това въпро�?ните групи от на�?елението о�?тават бедни въпреки икономиче�?ки�? ра�?теж или
     дей�?тващите �?оциални програми в �?траната. Програмата има два компонента:

     -       По отношение на тър�?енето: извършване на домашни по�?ещени�? от �?оциални работници за
     оказване на интензивна п�?ихо�?оциална подкрепа и �?ъдей�?твие на домакин�?твата да уча�?тват
     �?амо�?то�?телно в и да извличат ползи от наличните у�?луги и помощи. П�?ихо�?оциалната подкрепа �?е �?ъ�?тои
     от индивидуализирана пр�?ка подкрепа за мак�?имален �?рок от две години, предо�?тав�?на от обучени
     профе�?ионали�?ти. Социалните работници �?ъщо така помагат на �?емей�?твата във връзка �? процедурите за
     �?ъответните помощи, които �?е полагат на бенефициерите. Семей�?твата в програмата получават и парична
     преми�?, чийто размер по�?тепенно намал�?ва в хода на двугодишни�? период на интервенци�?та.

     -       По отношение на предлагането: програмата подкреп�? координаци�? на наличните у�?луги, за да
     �?ъответ�?тват по-добре на потребно�?тите на домакин�?твата. Бенефициерите на програмата имат
     приоритетно до�?тъп до тези �?оциални у�?луги, за които програмата определ�? �?поразумени�? за
     предо�?тав�?нето на подпомагането �? до�?тавчиците (напр. �?вободен до�?тъп до здравни у�?луги,
     преференциален до�?тъп до програми за обучение, преференциален до�?тъп до програми за на�?ърчаване
     на малък бизне�? и пр.) (Hoces de la Guardia F., et al (2011)).

     Въз о�?нова на �?трога оценка на въздей�?твието, програмата �?е е доказала като много ефективен механизъм
     за (i) увеличаване ползването на предлаганите �?оциални помощи (у�?танов�?ва �?е, че домакин�?твата-
     бенефициери �?а �?клонни да увеличат ползването на о�?новни �?оциални парични помощи �? 18% и 22%
     �?ъответно 2 и 4 години �?лед включване в програмата; (ii) �?илно въздей�?твие в по�?ока увеличаване на
     уча�?тието на бенефициери в програми за заето�?т, предлагани от правител�?твото; (iii) на�?ърчаване на
     заето�?тта �?ред омъжени жени. (Carneiro, et al. (2015).




37Страни в Европа �?а разработили рамки на политики за подкрепа на �?емей�?тва чрез интегрирани подходи, �?ъчетаващи
�?оциална работа по �?лучаи и �?оциално по�?редниче�?тво. Подход�?щи примери за това �?а Законът за �?оциалните у�?луги в
Швеци�?, Законът за �?оциалното благо�?ъ�?то�?ние и подкрепа във Финланди�?, Планът за подкрепа на �?емей�?твото на
регионално ниво във Франци�? или програмата за �?емей�?тва �? трудно�?ти във Великобритани�? (Lara Montero, et al. (2015)).
                                                                                                                  45
4.1.2. Укрепване на интеграци�?та и координаци�?та – въвеждане на о�?новани на резултатите
      практики в предо�?тав�?нето на у�?луги
Пона�?то�?щем планирането, финан�?ирането и управлението на �?оциалните у�?луги в Българи�? �?е
о�?новават на налични�? капацитет (о�?новани на ре�?ур�?ите на входа). Този подход �?илно ограничава
възможно�?тите на до�?тавчиците на у�?луги да задовол�?т реалното тър�?ене на подкрепа, което води до
неефективно�?т, ра�?т�?щи разходи на админи�?траци�?та и потребителите и руши �?по�?обно�?тта на
�?и�?темата за подкрепа да работи по�?ледователно за намал�?ване на бедно�?тта и �?оциалното
изключване. Държавата �?ъзнава, че има значително поле за подобрени�? в предо�?тав�?нето на у�?луги,
така че те да отговар�?т по-адекватното на нуждите на българ�?кото на�?еление, �?ъ�? �?пециален акцент
върху у�?звимите групи и лицата, живеещи в бедно�?т и �?оциално изключване. В този контек�?т
предлагани�?т в на�?то�?щи�? доклад втори набор от възможни политики и програми за повишаване на
до�?тъпа до и каче�?твото на предо�?тав�?не на у�?лугите е �?вързан �? подобр�?ване на координаци�?та и
интеграци�?та на предо�?тав�?нето на у�?луги. Подобр�?ването на координаци�?та и интеграци�?та �? оглед
по-адекватно отчитане на нуждите и и�?кани�?та на бедните, �?оциално изключените и у�?звимите групи
от на�?елението може да бъде по�?тигнато чрез въвеждането на практики, о�?новани на резултатите.
Както беше об�?�?нено по-горе, интеграци�?та и координаци�?та на у�?лугите �?е използва в�?е повече в
европей�?ките �?трани и в �?траните от ОИСР38. В Европа, Пакетът за �?оциални инве�?тиции, който беше
приет от Европей�?ката коми�?и�? и одобрен от държавите-членки, по�?тав�? интегрирането на
ви�?ококаче�?твени и пер�?онализирани у�?луги в центъра на общата цел за о�?игур�?ване на подкрепа на
хората за укрепване на умени�?та им и �?оциалното им включване и за да използват възможно�?тите за
подобр�?ване на �?тандарта на живота �?и. �?о за да бъдат у�?лугите по-добре интегрирани и/или да �?е
подобри координаци�?та им, е необходимо да �?е гарантира, че �?а налице �?ъ�?тавните елементи на този
подход, включващ планиране и бюджетиране, адекватни възможно�?ти за финан�?иране, гъвкав
до�?тавчик на у�?луги и балан�?ирано разпределение на ролите и отговорно�?тите между различните нива
на управлението.
Планиране и бюджетиране в подкрепа на о�?нован на резултатите подход. Си�?темата на �?оциалните
у�?луги тр�?бва да разгледа �?ъще�?твуващото положение, при което финан�?ирането на у�?лугите �?е
о�?новава на налични�? капацитет вме�?то на нуждите от гледна точка на �?ъще�?твуващите и
потенциалните потребители на у�?луги. С оглед на това държавата би могла да поми�?ли за изме�?тване
на фоку�?а в проце�?ите на управление и финан�?иране на у�?лугите от ре�?ур�?ите на входа (наличен
„градивен“ капацитет и пер�?онал) към по�?лед�?тви�?та или резултатите (на�?то�?що и потенциално
тър�?ене на �?оциални у�?луги). При този подход разшир�?ването и финан�?ирането на у�?лугите ще �?е
оцен�?ва въз о�?нова на бро�? на дей�?твителните и потенциалните потребители на у�?лугите. Като първа
�?тъпка в реализирането на този подход държавата би могла да обми�?ли редица дей�?тви�?:
       •    Да изготви в �?редно�?рочен план за разшир�?ване на наличните у�?луги въз о�?нова на обективна
            информаци�?, точни и актуализирани оценки на тър�?енето на ме�?тно равнище, както и оценки
            на предлагането (или картографиране на у�?лугите), карти на бедно�?тта и карти на
            маргинализираните райони. Този план ще помогне на лицата, отговорни за вземането на
            решени�?та, по�?тепенно да разшир�?т/планират предо�?тав�?нето на у�?луги или чрез делегиране
            на изпълнението им на ме�?тните вла�?ти, или чрез възлагането им на ча�?тни до�?тавчици или на
            такива от неправител�?твени�? �?ектор.
       •    Да оптимизира процедурите по планиране и разшир�?ване, за да предо�?тави на ме�?тните
            вла�?ти �?�?ни указани�?, цели и политиче�?ки на�?оки, както и необходимата автономи�? да
            разходват �?ред�?тва и предо�?тав�?т у�?луги. За това може да �?а нужни н�?кои промени в


38   Lara Montero, et al. (2015), OECD (2015), Budapest Institute (2015, 2018).
                                                                                                   46
         разпределението на ролите и отговорно�?тите между централните, регионалните и ме�?тните
         органи, както е об�?�?нено по-долу.
Въвеждане на новатор�?ки решени�? за финан�?иране на у�?лугите, �?ледвайки о�?нованите на резултати
подходи. Финан�?ирането на у�?луги на база изпълнение на у�?лугата и измерими резултати39 има за цел
да подобри до�?тъпа до и предо�?тав�?нето на у�?лугите чрез �?тимули и награди. По принцип подходите
на о�?новано на резултатите финан�?иране (ОРФ) цел�?т наред �? о�?таналото: (i) да �?ъздават �?тимули за
по�?тигане на резултати, (ii) да прехвърл�?т ча�?т от ри�?ка от предо�?тав�?не на у�?луги от държавата към
непублични до�?тавчици на у�?луги, (iii) да увеличат ангажирано�?тта на ниво до�?тавчик на у�?луги, (iv) да
повишат гъвкаво�?тта и да разкри�?т допълнително про�?тран�?тво за нововъведени�?, (v) да въведат
механизми за щателна проверка на резултатите и (vi) да о�?игур�?т �?�?ни линии на поведение на
прозрачно�?т и отчетно�?т40. Подходите на о�?новано на резултатите финан�?иране дават възможно�?т за
въвеждане на допълнителна гъвкаво�?т в предо�?тав�?нето и о�?игур�?ването на о�?новни у�?луги чрез
уле�?н�?ване на �?ътрудниче�?твото между публични�? �?ектор и ча�?тни�? �?ектор, �?ПО и организациите на
граждан�?кото обще�?тво.
Две от о�?новните характери�?тики на ОРФ �?а, от една �?трана, че плащани�?та за до�?тавката на у�?лугите
�?е извършват на о�?новата на по�?тигането на резултати; и от друга, че връзката между заплащането и
желаните резултати е предварително определена и �?ъгла�?увана (обикновено чрез договор) 41.
Съответно, за да �?е премине към този подход, �?е изи�?ква фоку�?ът на финан�?ирането на у�?лугите да
бъде прена�?очен от �?егашната форма, о�?нована на ре�?ур�?ите на входа към подход, о�?нован на крайни�?
продукт или крайни�? резултат. Това от �?во�? �?трана означава, че финан�?ирането на до�?тавката на
у�?лугите е обвързано �? оперативни �?пецификации по отношение на крайни�? продукт (напр. какво �?е
до�?тав�?, мерки за обема на у�?лугата, елементи на у�?лугите) и/или на резултатите (�?редно�?рочни и
дълго�?рочни ефекти, резултати и въздей�?тви�?), и/или каче�?тво (навременно�?т, каче�?тво на об�?лужване,
надеждно�?т и т.н.).42 В Европа о�?новани�?т на резултатите подход за финан�?иране на нововъведени�? �?е
използва в�?е по-че�?то като ча�?т от по-широка �?тратеги�? за въвеждане на ефективно�?т и иновации в
предо�?тав�?нето и о�?игур�?ването на о�?новни у�?луги43.
Съще�?твуват различни подходи за въвеждане на о�?новано на резултатите финан�?иране в изпълнението
и предо�?тав�?нето на у�?луги за бедните и у�?звими групи. Българ�?кото правител�?тво може да разгледа
възможно�?тта за проучване на н�?кой от �?ледните варианти за по�?тепенно въвеждане на опции за ОРФ
в избрани у�?луги:
     •   О�?новано на резултатите финан�?иране (Плащани�? �?рещу резултати). При този подход
         плащани�?та към до�?тавчиците, отговорни за предо�?тав�?нето на у�?луги, �?е определ�?т въз о�?нова
         на предварително договорени резултати, които могат да включват набор от дейно�?ти и/или
         пакети от у�?луги, които тр�?бва да бъдат предо�?тавени на определени целеви групи. Въпреки че
         финан�?ирането, което зави�?и от изпълнението, може да включва отпу�?кане на в�?ички
         финан�?ови �?ред�?тва за до�?тавката на у�?лугите, много по-че�?то �?рещан е �?луча�?т, при който �?е
         включва определено ниво на предварително финан�?иране или ча�?тично финан�?иране от
         ре�?ур�?ите на входа. В по�?ледни�? �?лучай, който зави�?и от ме�?тоположението на у�?лугите, вида
         на у�?лугите и нивото на потенциалното тър�?ене, �?амо ча�?т от предо�?тав�?нето на у�?лугите ще
         зави�?и от резултатите. В обла�?тта на о�?новните у�?луги този подход е бил прилаган по

39  Изве�?тно още като плащане �?рещу резултати, о�?новано на изпълнението финан�?иране, финан�?иране на база краен
продукт/резултат и т.н.
40 Sida (2016).
41 Sida (2016).
42 Martin, L. (2005).
43 Социалните иновации в Европа (2014).



                                                                                                           47
           отношение на у�?луги в �?ферата на здравеопазването, образованието и развитието в ранна
           дет�?ка възра�?т44.


     О�?новано на резултатите финан�?иране (ОРФ) на о�?новни у�?луги в С�?Щ

     В С�?Щ о�?новано на резултатите финан�?иране �?е използва от 1990 г. за предо�?тав�?не на о�?новни у�?луги. В
     отделните щати ОРФ �?е използва за предо�?тав�?не на здравни у�?луги, обучение, трудоу�?тро�?ване, у�?луги за
     превенци�? на злоупотребата �? наркотици, рехабилитаци�? и общо �?емейно благо�?ъ�?то�?ние. Широко
     разпро�?транено е използването на ча�?тично ОРФ, което включва предварителни так�?и или избрани разходи
     �?е заплащат по варианта, о�?нован на ре�?ур�?ите на входа. Съще�?твуват и други форми на о�?новано на
     изпълнението финан�?иране, при които поднов�?ването на договорите на до�?тавчиците на у�?луги е въз о�?нова
     на ефектите от крайни�? продукт или крайни�? резултат.

     В н�?кои щати у�?лугите за деца �?ъщо �?е предо�?тав�?т по методите на ОРФ. В поредица от интервенции в н�?кои
     щати например до�?тавчиците на у�?луги получиха по една так�?а на дете под формата на еднократно аван�?ово
     плащане, �?лед което от т�?х �?е изи�?кваше да предо�?тав�?т в�?ички у�?луги на детето до излизането му от
     �?и�?темата на у�?лугата и �? това �?луча�?т приключва (резултат). Една от оценките показа, че резултатите
     обикновено надхвърл�?т изи�?квани�?та на договора. Други оценки обаче �?очеха, че у�?пешното изпълнение на
     подхода изи�?ква много точен анализ на капацитета на до�?тавчиците на у�?луги за ефективно о�?игур�?ване на
     у�?лугите, добре развити �?четоводни �?и�?теми на ниво до�?тавчик, както и добре разработени �?тандарти за
     каче�?тво. (Martin, L. (2002))

       •   Облигации за �?оциално въздей�?твие (или Плащане за у�?пех). Един по-нов подход, използван
           предимно в �?траните �?ъ�? �?реден и ви�?ок доход, е прилагането на �?хеми за финан�?иране, при
           които непублични организации о�?игур�?ват на до�?тавчика необходимата инве�?тици�? за
           предо�?тав�?не на у�?луги, а агенциите от публични�? �?ектор въз�?танов�?ват на непубличните
           организации разпределените инве�?тиции плю�? финан�?ово възнаграждение, ако
           доказател�?твата показват, че резултатите �?а по�?тигнати. Облигациите за �?оциално въздей�?твие,
           които �?е използват главно в Обединеното крал�?тво (ОК), �?е приемат от в�?е повече държави и
           �?а одобрени от Европей�?ката коми�?и�? и Европей�?ки�? парламент като ефективни възможно�?ти
           за подобр�?ване на резултатите или за увеличаване на финан�?ирането за о�?новни у�?луги45.
�?езави�?имо от използвани�? подход определ�?нето на даден начин на финан�?иране, о�?нован на
резултатите, изи�?ква задълбочени анализи, за да �?е гарантира, че �?и�?темата е �?праведлива и
у�?тойчива, включително (i) точно и редовно определ�?не на нуждите, (ii) адекватни разходни �?тандарти
въз о�?нова на тър�?енето на у�?луги (напр. брой потребители, ниво на �?ложно�?т, до�?тъпно�?т и ме�?тен
капацитет) и (iii) много добре развита �?и�?тема за мониторинг, така че по�?тиганите на терен резултати
да бъдат про�?лед�?вани точно и в реално време.




44 �?апример от 2010 г. във Финланди�? функционират �?хеми за „о�?новано на резултатите финан�?иране“ за финан�?иране на
положителни �?оциални резултати за у�?звимите групи. Те работ�?т чрез изграждане на партньор�?тва между до�?тавчици на
у�?луги и държавни агенции на ме�?тно, регионално или национално ниво или дори �? пред�?тавители на ча�?тни�? �?ектор. ЕК,
пре�?�?ъобщение, https://ec.europa.eu/commission/commissioners/2014-2019/katainen/announcements/investment-plan-europe-
first-social-impact-bond-scheme-europe-supports-integration-finland_en, юни 2017 г. В Обединеното крал�?тво правител�?твото
използва ОРФ от години за финан�?иране на публични у�?луги, вкл. такива за подпомагане на малки деца, �?емей�?тва �?
множе�?тво проблеми, млади нарушители на закона и за заето�?т (Сметна палата (2015)).
45 Davies, R. (2014), Diesis Coop and Sefea Consulting (2015). Виж �?ъщо Dermine, T (2014). За опита в Европа, както и в други

развити и развиващи �?е �?трани виж Gustafsson-Wright (2015, 2016, 2017).
                                                                                                                          48
 Облигации за �?оциално въздей�?твие: примери от �?вета

 Облигациите за �?оциално въздей�?твие (ОСВ) �?а о�?нована на резултатите форма на инве�?тиции в �?оциално
 въздей�?твие. Обикновено неправител�?твени инве�?титори предо�?тав�?т капитал за �?тартиране или
 разшир�?ване на иновативни �?оциални у�?луги, които о�?игур�?ват обще�?твено благо. �?ко очакваните �?оциални
 ползи бъдат по�?тигнати в кра�? на даден период, инве�?титорите получават обратно �?во�? капитал плю�?
 процент на възвръщаемо�?т (договорен �? държавните органи и вариращ �?поред нивото на по�?тигнатите
 резултати) (Европей�?ки парламент, 2014 г.).

 В ОК и С�?Щ �?а �?ъздадени иновационни фондове �?ъответно към Мини�?тер�?твото на труда и пен�?иите и към
 Мини�?тер�?твото на труда. Тези фондове �?а �?ъздадени �? цел отпу�?кане на �?ред�?тва за подобр�?ване на
 възможно�?тите за трудова реализаци�? на младите хора (в ОК) и програми, на�?очени към заето�?тта и
 резултатите от обучението (в С�?Щ). (Center for Global Development and Social Finance Ltd. 2013).

 В рамките на �?во�? иновационен фонд в подкрепа на младежите в ри�?к Великобритани�? разработи ценова
 карта, по�?ред�?твом ко�?то правител�?твото оцен�?ва различни очаквани резултати. �?апример 800 GBP за по -
 добро поведение на младежите в училище (измерено �? пи�?мо от учител�?); 2600 GBP за по�?тъпване на работа
 за първи път �? включен елемент на обучение; 1000 GBP за реги�?триране на по�?то�?нна заето�?т и т.н.
 Резултатите и �?умите за в�?еки един от т�?х �?а били изготвени чрез обширно из�?ледване на �?пе�?тените
 разходи за �?оциално подпомагане (напр. обезщетени�? за безработица) (Gustafsson-Wright, E. et al., 2015).

 В Колумби�? ОСВ за развитие на работната �?ила е инициатива, �?пон�?орирана от правител�?твото на Колумби�?
 (около 50% от плащането за определени�? резултат), Интерамерикан�?ката банка за развитие и швейцар�?ката
 �?генци�? за развитие и �?ътрудниче�?тво. Инициативата включва три различни ОСВ и два допълнителни
 компонента за изграждане на пазара и за разпро�?транение. Първите ОСВ �?а на�?очени към трудни за
 трудоу�?тро�?ване групи от на�?елението чрез интервенции за о�?игур�?ване на трайна заето�?т. Тези ОСВ
 финан�?ират мерки като напр. придобиване на умени�?, п�?ихо�?оциална подкрепа и по�?редниче�?тво за
 намиране и запазване на формална заето�?т на бенефициерите. Показателите за резултатите �?а у�?тройване
 на работа (50%), задържане на работата за 3 ме�?еца (50%) плю�? допълнителен бону�? за ше�?тме�?ечно
 задържане на работа (10%). (Gustafsson-Wright, E. et al., 2017).

 В Канада и �?в�?трали�? �?а в проце�? на изпълнение �?хеми за ОСВ за �?емейна и дет�?ка подкрепа. Очакваните
 резултати �?а намал�?ване на бро�? на децата в приемни �?емей�?тва (и в двете държави), превенци�? на
 попадането на деца в ри�?к в домове за на�?тан�?ване (�?в�?трали�?) и увеличаване на бро�? на децата,
 завръщащи �?е в домовете �?и (�?в�?трали�?). Отно�?но другите у�?луги за малки деца и майки �?поред едно ново
 из�?ледване към декември 2016 г. �?а били ефективни 69 ОСВ за о�?игур�?ване на у�?луги на деца в първите им
 години, за финан�?иране на дет�?кото благо�?ъ�?то�?ние, �?вързано �?ъ�? запазване цело�?тта на �?емей�?твата и
 о�?инов�?ване, и резултати в �?ферата на грижите за майките и децата в ранна дет�?ка възра�?т. ( Gustafsson-
 Wright, E., et al, 2016).

Възлагане на предо�?тав�?нето на у�?луги на външни до�?тавчици. Българ�?ката държава отговар�? за
предо�?тав�?нето на �?оциални у�?луги, които �?е организират и предо�?тав�?т на ме�?тно равнище, докато
�?амата до�?тавка на у�?лугата може да бъде извършена директно чрез публични до�?тавчици или чрез
възлагането �? на ча�?тни или неправител�?твени изпълнители. Този подход има потенциала да подобри
каче�?твото на у�?лугата, да доприне�?е за въвеждането на иновативни подходи по отношение на
до�?тавката, включително обедин�?ване на у�?луги, и по-добро �?ъотношение между разходи и ползи.
Въвеждането на о�?новано на резултатите финан�?иране може да о�?игури допълнителни възможно�?ти
за възлагане на предо�?тав�?нето на у�?луги на външни до�?тавчици, при положение че: (i) законовите и
подзаконови актове и методологиче�?ките и оперативни на�?оки �?а �?ъгла�?увани и организирани в
рамките на �?�?на �?тратегиче�?ка визи�?; (ii) е о�?игурена необходимата �?реда за привличане и задържане
на неправител�?твени изпълнители, включително подобрени подходи за финан�?иране, �?�?ни правила,
                                                                                                            49
разпоредби и механизми за отчетно�?т; (iii) �?а дефинирани �?�?ни �?тандарти за до�?тавчиците, за
лицензирането им и за до�?тавката на у�?лугите, както и за �?трог контрол; и (iv) �?а налице адекватна
автономи�? и поле за дей�?твие на ме�?тните вла�?ти за възлагане предо�?тав�?нето на у�?луги на външни
до�?тавчици при �?�?ни правила и механизми за отчетно�?т. Изготв�?нето на Закона за �?оциалните у�?луги и
допълнителните нормативни актове предо�?тав�?т възможно�?т за извършване на задълбочени оценки
по отношение на правилата, направл�?ващи �?егашното уча�?тие на ча�?тни и неправител�?твени
до�?тавчици на у�?луги.
�?а�?ърчаване интеграци�?та на у�?лугите. Както беше по�?очено по-горе, в центъра на мерките,
на�?очени към при�?по�?об�?ване на предо�?тав�?нето на у�?луги към нуждите и и�?кани�?та на
потребителите, е �?по�?обно�?тта на до�?тавчиците на о�?новни у�?луги да удовлетвор�?ват в до�?татъчна
�?тепен многобройните и пон�?кога комплек�?ни потребно�?ти на потребителите. Както беше об�?�?нено
по-горе в този раздел, о�?новна предпо�?тавка за по�?тигането на тази цел е о�?игур�?ването на у�?лови�?та
и оперативните �?ред�?тва, които да уле�?н�?т интеграци�?та в предо�?тав�?нето на у�?луги. �?�?кои от
пред�?тавените в този раздел възможно�?ти биха доприне�?ли за �?ъздаването на ин�?титуционална и
админи�?тративна �?реда, ко�?то да уле�?ни координаци�?та, взаимодей�?твието и интегрирането на
у�?лугите, където това е необходимо. В допълнение към разработването и прилагането на модели за
интегриране на у�?луги европей�?ките държави и държавите от ОИСР по�?тигнаха и значителен напредък
в интеграци�?та на у�?луги за удовлетвор�?ване на �?пецифични нужди, като безработица, защита на
децата, дълго�?рочни грижи, бездомно�?т и други46. В Българи�? о�?вен проце�?а на
деин�?титуционализаци�? на децата или образователната инициатива за о�?игур�?ване на до�?тъп до
училище на децата в училищна възра�?т държавата може да оцен�?ва, да коригира, ако е необходимо, и
разшир�?ва �?ъще�?твуващите инициативи за по-нататъшна интеграци�? при у�?лугите за заето�?т и
�?оциалните у�?луги, здравеопазването и �?оциалните грижи за възра�?тните хора и хората �? увреждани�?
и образованието и здравните и �?оциални у�?луги в контек�?та на ранното дет�?ко развитие (в които
държавата вече има изве�?тен опит).
С оглед за�?илване на интеграци�?та държавата би могла да обърне внимание и на �?ледните три
допълнителни елемента:
     •   Идентифициране на необходимата ин�?титуционална уредба, ко�?то да уле�?ни интеграци�?та,
         включително координаци�?та, управлението и финан�?овите и бюджетните механизми на
         централно и ме�?тно равнище;
     •   Създаване на у�?лови�? за формиране на интерди�?циплинарни екипи и/или възможно�?ти за
         „об�?лужване на едно гише“, включващи наред �? другото развитие на умени�? у необходими�?
         пер�?онал, обмен на информаци�?, ин�?титуционална уредба, механизми за �?ътрудниче�?тво; и
     •   Идентификаци�?/оперативна �?ъвме�?тимо�?т на информационните �?и�?теми за предо�?тав�?не на
         интегрирани у�?луги.
Оперативните програми, �?пон�?орирани от европей�?ките фондове, могат да предо�?тав�?т възможно�?т за
пилотното въвеждане и измерване на иновативни подходи в предо�?тав�?ните интегрирани у�?луги47.
Децентрализаци�?. �?атрупани�?т в по�?ледно време опит в Европа показва, че преходът към модели за
ефективно при�?по�?об�?ване на у�?лугите, така че да отговар�?т по-добре на и�?кани�?та и нуждите на
у�?звимите групи, е придружен от корекции или реорганизаци�? на ролите и отговорно�?тите между

46Lara Montero et al. (2015); OECD (2015); Budapest Institute (2015); Mason, A., et al. (2015).
47Като ц�?ло проектозаконът за �?оциалните у�?луги �?ъответ�?тва на предлагани�? подход за на�?ърчаване на интеграци�?та. Той
предвижда и кодификаци�? на интегрирани�? подход и интегрираните между�?екторни у�?луги, за да �?е прокара разграничение
между интегрираното предо�?тав�?не и интегрираните между�?екторни у�?луги .

                                                                                                                  50
централните, регионалните и ме�?тните вла�?ти48. В Българи�? в �?редно�?рочен и дълго�?рочен план
преходът към о�?нован на резултатите подход може да наложи и н�?кои промени в �?егашните
ин�?титуционални роли и отговорно�?ти между централните, регионалните и ме�?тните вла�?ти по
отношение на планирането, финан�?ирането и предо�?тав�?нето на у�?луги.
     •   Органите на централната вла�?т ще �?а натоварени �? политиче�?кото ръковод�?тво и общите на�?оки
         за реализаци�?та, �? определ�?нето на �?тандарти за каче�?тво на предо�?тав�?ните у�?луги и на
         разходни �?тандарти, �? финан�?ирането (включително и чрез �?ъфинан�?иране) и контрола.
     •   Ме�?тните вла�?ти, които но�?�?т о�?новната отговорно�?т за предо�?тав�?нето на у�?лугите, ще имат
         нужда от повече автономи�? по отношение на (i) възможно�?тите за предо�?тав�?не на у�?луги
         (напр. пр�?ко предо�?тав�?не или възлагане на външен до�?тавчик) , (ii) �?лужители (включително
         �?оциални работници, както и друг �?пециализиран пер�?онал) и разпредел�?не и
         преразпредел�?не на бюджета �? цел по-ефективно по�?рещане на нуждите на ме�?тно ниво и (iii)
         �?ъздаване на интегрирани подходи за �?прав�?не �? конкретни у�?звимо�?ти (напр. помощ в
         домашна �?реда за възра�?тни хора и лица �? увреждани�?). От ме�?тните вла�?ти �?е очаква да бъдат
         не �?амо функционално отговорни за у�?лугите, но и да �?а отговорни пред потребителите и
         общно�?тта за каче�?твото и количе�?твото на у�?лугите.
     •   Регионалните вла�?ти ще о�?игур�?ват подкрепа за до�?тавката на у�?луги по ме�?та, ще контролират
         предо�?тав�?нето на у�?лугите и резултатите на ме�?тно равнище, както и о�?игур�?ването на
         конкретни у�?луги, които може да �?е налага да бъдат предо�?тав�?ни на по-ви�?око от общин�?кото
         ниво поради �?ъображени�? за икономии от мащаба и/или поради твърде �?пециализирани�? им
         характер. Разпи�?ването на нов закон за �?оциалните у�?луги �?ъздава възможно�?т да бъде
         преразгледано �?егашното разпределение на функциите и да �?е направ�?т нужните промени.

4.2. Обнов�?ване на �?и�?темата за �?оциално подпомагане
Си�?темата за �?оциално подпомагане е може би най-�?илни�?т ин�?трумент на държавата за намал�?ване
на бедно�?тта и �?оциалното изключване в �?траната. Прино�?ът на �?оциалните помощи за по�?тигането на
тези цели обаче е твърде незадоволителен в �?равнение �?ъ�? �?редните нива за ЕС и �?ъ�?едните държави.
Следвайки поуките от международните практики в европей�?ките държави и за да е мак�?имално
ефективна, от �?оциалните помощи �?е очаква да �?а в адекватен размер, да �?а �?праведливи, така че да
подпомагат повече тези, които �?е нужда�?т повече от т�?х, без да �?ъздават зави�?имо�?т, да �?а ефективни,
за да предотврат�?ват злоупотреби, грешки и измами, и да �?а обвързани �?ъ�? �?оциалните у�?луги и
поведението на �?емей�?твата. По-конкретно неотдавнашните реформи в държавите-членки на ЕС по
отношение на �?оциалните помощи �?а на�?очени наред �? другото към �?ледните обла�?ти, които �?а от
о�?обено значение за Българи�?: (i) зат�?гане на у�?лови�?та, о�?обено на �?вързаните �? уча�?тие в пазара на
труда; (ii) определ�?не на по-�?троги критерии за допу�?тимо�?т; (iii) опро�?т�?ване на множе�?твото от
различни и фрагментирани �?хеми; (iv) реорганизаци�? на ролите и отговорно�?тите между централната
и ме�?тната вла�?т за децентрализаци�? на управлен�?ките функции и централизаци�? на регулирането, и
(v) нара�?тващо подпомагане на доходите, на�?очено към най-нуждаещите �?е49.
С оглед по�?тигането на горе�?поменатите цели българ�?кото правител�?тво може да обми�?ли �?ледните
дей�?тви�?:
Кон�?олидиране на помощите. Както беше опи�?ано по-горе, о�?обено�?т на �?и�?темата за �?оциално
подпомагане в Българи�? е нейната �?илна фрагментирано�?т, ко�?то �? прави объркваща за потребителите,


48 �?апример в Швеци�? �? реформата �?дел (Ädelreformen) за �?тарите хора ц�?лата отговорно�?т за грижите за �?тарите хора и
хората �? увреждани�? бе прехвърлена на ме�?тните вла�?ти. В �?нгли�? Законът за грижите от 2014 г. �?ъщо така натовари ме�?тните
вла�?ти �? нови отговорно�?ти за о�?игур�?ване на грижи и подкрепа.
49 Европей�?ки парламент – Генерална дирекци�? „Вътрешни политики“ (2017).

                                                                                                                      51
�?къпа за държавата, податлива на злоупотреби и двойно облагодетел�?тване, и води до празноти в
обхвата. Един от вариантите за �?прав�?не �? фрагментаци�?та е кон�?олидиране на н�?кои от помощите,
на�?очени към �?ходни целеви групи. Преминаването към кон�?олидаци�? на помощите може да е
базирано на �?ледните принципи:
     •   Сливане на помощи, на�?очени към �?ходни групи. Макар че �?а нужни допълнителни анализи и
         оценки, един от възможните подходи би бил да �?е кон�?олидират различните, зави�?ещи от
         имуще�?твеното �?ъ�?то�?ние помощи (периодични и еднократни) за �?емей�?твата и децата в
         единна парична добавка в подкрепа на у�?звимите и маргинализирани �?емей�?тва, живеещи в
         бедно�?т и �?оциално изключване50.
     •   Държавата може да обми�?ли възможно�?тта за изме�?тване на фоку�?а при разпредел�?нето на
         ключови помощи от лицата (напр. децата) към �?емей�?твата като целева група. Този подход
         би позволил на държавата да разпредел�? помощи в подкрепа на �?емей�?твото като единица за
         интервенции и по този начин да намали пропу�?ките в обхвата за определени лица и
         възможно�?тите за двойно облагодетел�?тване за други, както и да подобри ефективно�?тта.
     •   Също така в �?ъответ�?твие �? предлагани�? подход по отношение на о�?новните у�?луги
         идентифицирането на потребителите и разпредел�?нето на помощите биха били подчинени на
         един обективен механизъм за целево на�?очване, така че да �?е до�?тигне до най-бедните и най-
         у�?звими �?емей�?тва в �?траната (напр. като �?е о�?игур�?ват карти на бедно�?тта, като �?е
         преразгледат механизмите за проверка на имуще�?твеното �?ъ�?то�?ние и т.н.); този вариант би
         позволил да �?е от�?тран�?т наличните пропу�?ки в обхвата и да �?е подобри ефективно�?тта на
         дей�?тващата �?и�?тема на помощи, като намали бедно�?тта, неравен�?твото и �?оциалното
         изключване.
     •   Разпредел�?нето на помощите към �?емей�?твата ще �?е о�?новава на обективна формула,
         ко�?то отраз�?ва: а) нивото на бедно�?т (обективно и точно измерено �?пр�?мо имуще�?твеното
         �?ъ�?то�?ние); б) �?ъ�?тав на �?емей�?твото (брой деца, възра�?тни и т.н.) и конкретното �?ъ�?то�?ние на
         неговите членове (увреждани�?, заето�?т, деца в училищна възра�?т и т.н.); и в) други �?ъще�?твени
         променливи, например ме�?тоживеене (�?ел�?ки или град�?ки район), до�?тъп до комунални у�?луги
         (енерги�?, вода, жилища); тази методика би позволила �?и�?темата на подпомагане да предо�?тав�?
         равнище на подкрепа, пропорционално на дохода, у�?лови�?та на живот и �?пецифичните
         о�?обено�?ти.
Чрез кон�?олидиране на �?равнително малки програми �? подоходен критерий в единна програма ще �?е
намали необходимата за обработката на за�?влени�?та информаци�?. Това от �?во�? �?трана ще намали
админи�?тративните разходи на �?и�?темата, личните разходи на бенефициерите (напр. разходи за
кандидат�?тване по програмата, препотвърждаване на правото на до�?тъп и получаване на парични
помощи) и възможно�?тите за грешки и измами.




50Каквито �?а например наред �? другото �?лучаите �? Universal Credit в Обединеното крал�?тво, RSA във Франци�? или VMI в
Румъни�? (одобрено, но изпълнението е в�?е още пред�?то�?що).
                                                                                                                52
 Обединеното крал�?тво – Универ�?ален кредит (Universal Credit) (кон�?олидиране на �?оциални помощи)

 Универ�?ален кредит (УК) е единна �?и�?тема за тран�?ферни плащани�? през 2013 г., заме�?тила ше�?т вида
 помощи �? подоходен критерий и данъчни кредити: �?адбавка за тър�?ещи работа, Помощ за жилищни нужди,
 Данъчен кредит за работещи, Данъчен кредит за деца, подоходна �?адбавка за заето�?т и подкрепа, и
 Подпомагане на доход. УК е ме�?ечно плащане, което �?е отпу�?ка �? цел у�?тойчиво намал�?ване на бедно�?тта
 както чрез увеличаване на равнището на у�?во�?ване (тъй като �?и�?темата е по -опро�?тена), така и чрез
 повишаване на възнаграждението от трудовата заето�?т на бенефициера; УК �?помага за гладки�? преход към
 работа, като предлага единна парична помощ, ко�?то не прави разлика между това дали лицето има работа
 или не. С това, че предлага по-опро�?тено подпомагане чрез една вме�?то н�?колко вида помощи, УК намал�?ва
 админи�?тративните разходи и податливо�?тта към измами и грешки.

 УК определ�? еднократното плащане въз о�?нова на �?ъ�?тава на �?емей�?твото, възра�?тта и трудови�? �?тату�?. УК
 плаща допълнителни �?уми за в�?�?ко дете и в�?�?ко лице �? увреждани�? (или лице �?ъ�? здраво�?ловен проблем
 или грижа за възра�?тен �? такъв проблем), живеещо в домакин�?твото. С цел на�?ърчаване на трудовото уча�?тие
 размерът на плащането по УК намал�?ва �? нара�?тване на трудовите доходи; паричното обезщетение
 намал�?ва по�?тепенно �? нара�?тването на дохода от работа на бенефициера (за в�?еки допълнително изкаран
 1 щ. д. над прага плащането намал�?ва �? 0,63 щ. д.). О�?вен това при УК бенефициерът може да продължава
 да претендира за обезщетени�? и при работа на непълно работно време (до 16 ча�?а �?едмично).

 УК има �?троги изи�?квани�? за тър�?ене на работа, но тези изи�?квани�? варират в зави�?имо�?т от положението
 на бенефициера (напр. за родител �? дете под 1 година н�?ма такова изи�?кване, докато от родители на деца в
 училищна възра�?т или по-големи �?е изи�?ква активно да тър�?�?т работа).

 Предварителните резултати (2015 г.) показаха, че УК до�?та ефика�?но доприна�?�? за увеличаване на уча�?тието
 на пазара на труда. (i) Веро�?тно�?тта бенефициерите на УК да �?а работили през първите 270 дни �?лед първото
 плащане е �? до 6% по-гол�?ма; (ii) в рамките на един и �?ъщ период бенефициерите е веро�?тно да работ�?т �? 12
 дни повече от контролната група; (iii) има положително въздей�?твие и при доходите (Мини�?тер�?тво на труда
 и пен�?иите на ОК (2015).

Обвързване на помощите �? ползването на у�?луги и поведението на �?емей�?твото. �?амал�?ването на
бедно�?тта и �?оциалното изключване е �?вързано не �?амо �? предо�?тав�?нето на адекватни парични
помощи на у�?звимите �?емей�?тва, но и �? това �?емей�?твата да изберат да ползват наличните о�?новни
у�?луги и да �?е гарантира, че е налице подход�?щата вътрешно�?емейна динамика, ко�?то да
благопри�?т�?тва развитието на човешки�? капитал на децата, овлад�?ването на ри�?ковете отрано, за да
�?е избегнат необратими вреди, и о�?игур�?ване на �?оциално приобщаване. Международни�?т опит
показва, че една добре �?труктурирана �?и�?тема за подпомагане може да бъде мощен ин�?трумент за
на�?ърчаване на такъв тип поведение. �?апример предлаганата единна парична помощ може да зави�?и
отча�?ти от ползването на конкретни у�?луги от определени членове на �?емей�?твото (напр. децата в
училищна възра�?т да тръгват на училище, когато навършат �?ъответната възра�?т, или да по�?ещават
училище редовно; майките на бебета и малки деца редовно да по�?ещават здравните кон�?ултации и да
ползват необходимата подкрепа от образователните и здравните �?лужби). О�?вен това кон�?ултирането
и п�?ихо�?оциалната помощ могат да бъдат подкрепени �? временни добавки към единната парична
помощ, за да на�?ърчават �?емей�?твата да изпълн�?ват поетите ангажименти и да им �?е помогне да
получат до�?тъп до необходимите у�?луги. Обвързването на у�?лугите �? помощите �?ъздава възможно�?ти
за позитивни �?инергии за по-ефективно преодол�?ване на преп�?т�?тви�?та пред �?емей�?твата в




                                                                                                             53
преодол�?ването на бедно�?тта и �?оциалното изключване. Този подход може да изи�?ква пром�?на в
политиката по предо�?тав�?не на �?оциални помощи51.
�?а�?ърчаване на уча�?тието на пазара на труда. О�?новно �?ъображение при в�?ички парични помощи е
ограничаването на ри�?ка от �?ъздаване на зави�?имо�?т и демотивиране на трудо�?по�?обните членове на
обще�?твото да тър�?�?т доходоно�?ни дейно�?ти и трудови възможно�?ти. Това е о�?обено важно при
предо�?тав�?нето на обвързани �? дохода парични помощи, на�?очени към бедните �?емей�?тва.
Международни�?т опит в Европа и на други ме�?та �?очи, че ефективен начин за изб�?гване на тези ри�?кове
е чрез предо�?тав�?не на възможно�?т на �?и�?темата за �?оциално подпомагане да подкреп�? работещите
бедни групи чрез премахване на факторите, демотивиращи бенефициерите да започнат работа52. Един
от подходите, използван в н�?колко европей�?ки �?трани, е въвеждането на елемент на изключване на
доходите от формулата на паричната помощ за определ�?не на конкретни�? размер на паричната
добавка. Един от вариантите за прилагане на този подход е например паричната помощ да о�?игур�?ва
ефективен �?тимул за трудо�?по�?обните членове на бедни �?емей�?тва да �?е върнат на работа, като �?е
увеличи прагът на допу�?тимо�?т, ако бенефициерите започнат работа или работ�?т повече. �?а практика
това означава, че за домакин�?твата �? работещи възра�?тни членове прагът за допу�?тимо�?т ще е по -
ви�?ок, отколкото за тези, чиито възра�?тни членове не работ�?т. Този подход �?е очаква да на�?ърчи
безработните да �?е върнат към заето�?т и да �?тимулира неактивното на�?еление да започне да тър�?и
работа. В този �?лучай рол�?та на управлението на �?лучаите и на �?лужбите по заето�?тта е от �?ъще�?твено
значение за подпомагане на бъдещите работници, като им предо�?тав�?т на�?оки, като ги �?вържат �?
кон�?ултанти и им окажат допълнителна подкрепа53.
Предотврат�?ване на грешки и измами в �?и�?темата за �?оциално подпомагане. Международни�?т
опит �?очи, че при �?ложни �?и�?теми за подпомагане разходите поради грешки и измами може да �?тигнат
до 2% от БВП (�?редно за 23-те държави-членки на ОИСР). Разходите поради грешки �?е дължат главно
на (i) грешки на �?лужители (напр. поради претоварено�?т �?ъ�? �?лучаи); (ii) �?и�?темни грешки (повреда в
разплащателната и информационната �?и�?тема); и/или (iii) �?ложната �?труктура на помощите и �?ложните
правила, които объркват админи�?траци�?та и бенефициерите. Измамите �?а о�?новно �?лед�?твие от (i)
непочтено�?тта на потребителите (напр. недеклариране на промени в материалното положение); (ii)
ек�?плоатиране на �?и�?темата (напр. кражба на �?амолично�?т); и/или (iii) �?ложно�?тта на �?и�?темата за
подпомагане (напр. възможно�?т да �?е пу�?кат множе�?тво за�?влени�?).54 �?еобходимо е да �?е ограничат
грешките и измамите, за да �?е о�?игури ефективното използване на публичните �?ред�?тва, да �?е избегнат
политиче�?ки манипулации и да �?е гарантират доверието и обще�?твената подкрепа за програмата.

В Европа н�?колко �?трани55 �?а по�?тигнали значителен напредък в разработването и изпълнението на
�?тратегии за ограничаване на грешките, измамите и корупци�?та в �?и�?темата за �?оциално подпомагане.

51 Мини�?тер�?твото на труда и �?оциалната политика изрази не�?ъгла�?ието �?и �? този подход, тъй като �?оциалните у�?луги и
�?оциалните помощи �?е разглеждат като „�?ъщно�?тно различни“. Съгла�?но дей�?тващото законодател�?тво и политика
�?оциалните помощи �?а па�?ивни мерки в обхвата на политиката за гарантиран минимален доход (ГМД) и чрез т�?х �?е допълват
или заме�?тват доходите на домакин�?твото �? цел удовлетвор�?ване на о�?новни жизнени потребно�?ти. Според мини�?тер�?твото
�?оциалните у�?луги �?а изц�?ло различни от �?оциалните помощи. �?о на�?то�?щи�?т доклад �?чита, че �?оциалните помощи биха
могли да игра�?т двойна рол�? – едновременно като ча�?т от политиката за ГМД и като източник на �?транични ползи, чрез
обвързването на н�?кои от т�?х �? поведението на домакин�?твата и използването на о�?новни у�?луги, в това чи�?ло и �?оциални
у�?луги, където е приложимо. Този подход е възприет в н�?колко �?и�?теми за �?оциално подпомагане в Европа и Латин�?ка
�?мерика и е бил изпробван в Българи�? (вж. бележка Error! Bookmark not defined.).
52 Европей�?ки парламент – Генерална дирекци�? „Вътрешни политики“ (2017).
53 Други �?хеми, използвани в н�?кои европей�?ки �?трани, на�?очват бенефициерите на �?оциални помощи към у�?луги за заето�?т

и по�?редниче�?тво (и в добавка �?оциална подкрепа, напр. кон�?ултиране). �?�?кои от примерите �?а Job Centre Plus в Обединеното
крал�?тво или NAV в �?орвеги�?.
54 Tesliuc, C. (2015); Sarbu, D., and Grigoras, V. (2014); van Stolk, C. (2007).
55 �?апример Обединеното крал�?тво, Румъни�?, Франци�?, Швеци�?, Холанди�? и Украйна.

                                                                                                                      54
Следвайки поуките от международни�? опит, за Българи�? би могла да е подход�?ща �?тратеги�? за
ограничаване на грешките и измамите, ко�?то е на�?очена приоритетно към изложените на най -гол�?м
ри�?к програми (обикновено големи парични плащани�?), като �?е фоку�?ира върху превенци�?та,
разкриването, възпирането и наблюдението. Превантивните мерки включват подобр�?ване на
обективни�? контрол върху правото на до�?тъп до помощи и предо�?тав�?не на �?�?на и навременна
информаци�? на кандидатите и на обще�?твено�?тта като ц�?ло. Разкриването може да �?е о�?ъще�?тв�?ва
чрез н�?колко �?по�?оба, в това чи�?ло кръ�?то�?ани проверки на данни (т.е. �?равн�?ване на данни,
�?ъхран�?вани на различни източници на данни), базирани на оценка на ри�?ка и �?лучайни проверки чрез
прилагане на профилиране на ри�?ковете (въз о�?нова на преглед на отпу�?каните помощи) и ин�?пекции,
базирани на оценката на ри�?ка (�?оциални ин�?пекции), които �?е извършват от �?оциални ин�?пектори.
Възпирането �?е о�?новава на ефективни �?анкции, които може да включват наказателно пре�?ледване и
конфи�?куване на активи, както и мерки за пром�?на на обще�?твените нагла�?и, например кампании за
повишаване на о�?ведомено�?тта.




                                                                                              55
Използвана литература
Budapest Institute, Efheia, and ICON Institute (2018) „Study on Integrated Delivery of Social Services Aiming
   at the Activation of Minimum Income Recipients in the Labor Market – success factors and reform
   pathways“ [„Из�?ледване на предо�?тав�?нето на интегрирани �?оциални у�?луги, на�?очени към
   активиране на лицата �? минимален доход на пазара на труда – фактори за у�?пех и възможно�?ти за
   реформи“], European Commission, DG Employment, Social Affairs and Inclusion. (downloaded from:
   http://budapestinstitute.eu/index.php/events/datasheet/service_integration_conference/en)
Carneiro, P., E. Galasso and R. Ginja (2015) „Tackling Social Exclusion. Evidence from Chile“ [„Справ�?не �?ъ�?
    �?оциалното изключване. Свидетел�?тва от Чили“]. World Bank, Policy Research Working Paper
Center for Global Development and Social Finance Ltd. (2013) Investing in Social Outcomes: Development
   Impact Bonds [„Инве�?тиране в �?оциални резултати: Облигации за въздей�?твие върху развитието“].
   The Report of the Development Impact Bond Working Group
Department for Communities and Local Government (2012) „Working with Troubled Families“ [„Работа �?
   проблемни �?емей�?тва“], London
Dermine, T (2014) „Establishing Social Impact Bonds in Continental Europe“ [„Създаване на облигации за
   �?оциално въздей�?твие в континентална Европа“], Harvard Kennedy School, M-RCBG Associate
   Working Paper Series, No 26
Diesis Coop and Sefea Consulting (2015) „The structure and functioning of the EFSI: how social service
    providers could access EFSI funding“ [„Структура и функции на ЕФСИ: как до�?тавчиците на �?оциални
    у�?луги могат да имат до�?тъп до финан�?иране от ЕФСИ“], European Commission, DG Employment
Directorate-General for Internal Policies (2017) „Minimum Income policies in EU Member States“
    [„Политиките за минимален доход в държавите-членки на ЕС“], Policy Department A -Economic and
    Scientific Policy, Study for the EMPL Committee, European Parliament
European Commission (2013) „Parenting Support Policy Brief“ [„Обобщение на политиката в подкрепа на
    родител�?твото“], Employment, Social Affairs and Social and Inclusion
European Parliament (2014) „Social impact bonds. Private finance that generates social returns“ [„Облигации
    за �?оциално въздей�?твие. Ча�?тно финан�?иране, което генерира �?оциална възвръщаемо�?т“], Briefing
Fransen, L (nd) „Social Investment Package“ [„Пакет за �?оциални инве�?тиции“ ], European Comission -DG
    Employment, Social Affairs and Inclusion, Europe 2020 Social policies
Gustafsson-Wright, E., I. Bogglid-Jones, D. Segell, J. Durland (2017) Impact Bonds in Developing Countries
   [„Облигации за въздей�?твие в развиващите �?е �?трани“], Brookings -Center for Universal Education and
   Convergence
Gustafsson-Wright, E., S. Gardiner, V. Putcha (2015) The Potential and Limitations of Impact Bonds. Lessons
   from the first five years of experience worldwide [„Потенциал и ограничени�? на облигациите за
   въздей�?твие. Поуки от първите пет години на прилагането им по �?вета“], Brookings, Global Economy
   and Development


                                                                                                          56
Gustafsson-Wright, E., S. Gardiner and K. Sminth (2016) „Ensuring Effective Outcome-Based Financing in Early
   Childhood Development“ [„О�?игур�?ване на ефективно о�?новано на резултатите финан�?иране в
   ранното дет�?ко развитие“], Background Paper for The Learning Generation, International Commission
   for Financing Global Education Opportunity
Hoces de la Guardia F., A Hojman, O. Larrañaga (2011) „Evaluating the Chile Solidario program: results using
   the Chile Solidario panel and administrative databases“ [„Оценка на програмата Chile Solidario:
   резултати на база на програмни и админи�?тративни бази данни“], in Estudios de Economia, Vol. 38,
   No. 1
Kekkonen, M., M. Montonen and R. Vitala (eds) (2012) „Family centre in the Nordic countries -a meeting point
   for children and families“ [„Семейни�?т център в �?кандинав�?ките �?трани – м�?�?то за �?рещи за деца и
   �?емей�?тва“], Nordic Council of Ministers, Copenhagen
Kozovska, K. (nd) „The Social Dimension of Europe“ [„Социалното измерение на Европа“], European
   Commission, DG Employment, Social Affairs and Inclusion
Lara Montero, A (ed) (2016) „Towards a People’s Europe – Response to the European Commission
    consultation on a proposal for a European Pillar of Social Rights“ [„Към Европа на народите – отговор
    на допитване на Европей�?ката коми�?и�? отно�?но предложение за Европей�?ки �?тълб на �?оциалните
    права“], European Social Network, Brighton
Lara Montero, A.; van Duijn, S.; Zonneveld, N.; and Nies, H. (2016) Integrated Social Services in Europe
    [„Интегрирани �?оциални у�?луги в Европа“], European Social Network, Brighton
Martin, L. (2002) „Performance-based contracting for human services: Lessons for public procurement“
   [„Възлагане на договори за у�?луги за хората на база ефективно�?т: Поуките за обще�?твените
   поръчки“], in Journal of Public Procurement, January
Martin, l. (2005) „Performance base contracting for human services. Does it work?“ [„Възлагане на договори
   за у�?луги за хората на база ефективно�?т. Работи ли?“], in Administration in Social Work 29 (1)
National Audit Office (2015) „Outcome-based payment schemes: Government’s use of payments by results“
    [„Платежни �?хеми, о�?новани на резултатите: Използваните от правител�?твото плащани�? �?поред
    резултатите“], Report by the Comptroller and Auditor General, United Kingdom
O’Donnell (2007) „Access to health care in developing countries: breaking down demand side barriers “
   [„До�?тъп до здравеопазване в развиващите �?е �?трани: премахване на пречките пред тър�?енето“]
OECD (2015) Integrating Social Services for Vulnerable Groups. Bridging Sectors for Better Service Delivery
   [„Интегриране на �?оциални у�?луги за у�?звими групи. Свързване на �?екторите за по-добро
   об�?лужване“], OECD Publishing, Paris
Sarbu, D., and Grigoras, V. (2014) „Social Inspections based on Risk Profiles: the Experience of Romania“
    [„Социални ин�?пекции, о�?новани на ри�?кови профили: Опитът на Румъни�?“]
Scharle, A. (2015) Literature Review and Identification of Best Practices on Integrated Social Service Delivery,
   Parts I and II [„Преглед на литературата и идентифициране на най-добрите практики за
   предо�?тав�?не на интегрирани �?оциални у�?луги, ча�?ти I и II“], Document prepared for the European
   Commission by the Budapest Institute
                                                                                                             57
Sida (2016) „Results Based Financing Approaches (RBFA) -what are they?“ [„Подходи за о�?новано на
    резултатите финан�?иране (ПОРФ) – кои �?а те?“]
Social Innovation in Europe (2014) „Financing Social Impact. Funding Social Innovation in Europe – mapping
    the way forward“ [„Финан�?иране на �?оциалното въздей�?твие. Финан�?иране на �?оциалните
    иновации в Европа – очертаване на път�? за развитие“], Social Innovation Europe, Innovation Union,
    CIP, European Commission
Tesliuc, C. (2015) „Controlling Error, Fraud and Corruption in Social Assistance Programs“ [„Контролиране
    на грешките, измамите и корупци�?та в програмите за �?оциално подпомагане“]
UK Department of Work and Pensions (2015) “Estimating the Early Labour Market Impacts of Universal;
   Credit“ [„Оценка на първоначалното въздей�?твие на „Универ�?ален кредит“ върху пазара на труда“],
   December 2015

Van Stolk, C. (2007) „International Benchmarking of Fraud and Error in Social Security Systems“
    [„Международен �?равнителен анализ на измамите и грешките в �?и�?темите за �?оциална
    �?игурно�?т“], RAND Europe
World Bank (2012) „БЪЛГ�?РИЯ: Благо�?ъ�?то�?ние на домакин�?твата по време на реце�?и�?та през 2010 г. и
   периода на въз�?танов�?ване“, Report Nо. 63457-BG, January 2012 г.
World Bank (2013)
World Bank (2016) „SPL Delivery Systems: Taxonomy of Core Terminology“ [„Об�?лужващи �?и�?теми в
   �?ферата на СЗТ: так�?ономи�? на о�?новната терминологи�?“], Social Protection and Labor Global
   Practice
World Bank (2017) Portraits of Labor Market Exclusion 2.0. – Country Policy Paper for Bulgaria [„Портрeти
   на изключване от пазара на труда 2.0 – доклад за Българи�?“]
Богданов, Г., Б. Захариев & Л. Георгиева (2015) ESPN – Тематична група по въпро�?ите на �?оциалните
   инве�?тиции. Българи�? 2015, Европей�?ка коми�?и�?, Генерална дирекци�? „Заето�?т, �?оциални въпро�?и
   и приобщаване“
Дейви�?, Р. (2014) Европей�?ки парламент, СЕППИ, Брифинг, авгу�?т 2014
Жел�?зкова, М. (н.д.) „Развитие на �?оциалните предпри�?ти�? в Българи�?“
Република Българи�?. (2013) �?ационална �?тратеги�? за намал�?ване на бедно�?тта и на�?ърчаване на
   �?оциалното включване




                                                                                                       58
Приложение I: Конкретни дейно�?ти за изпълнение на предлаганите мерки
�?а�?то�?щото приложение пред�?тав�? �?пи�?ък на дейно�?тите, които може да �?а необходими за
разработването и привеждането в дей�?твие на предлаганите политика, практики и възможно�?тите за
изпълнение, изложени в Глава 4. Дейно�?тите �?а групирани във в�?�?ка от трите обширни обла�?ти на
политиката и �?а организирани като по�?ледователно�?т. Повечето дейно�?ти могат да бъдат �?тартирани
незабавно и да по�?лужат като вход�?щи данни за изработването на Закона за �?оциалните у�?луги и/или
за коригиране на �?ъще�?твуващите практики в предо�?тав�?нето на у�?луги и помощи. Други дейно�?ти
може да изи�?кват одобрението на до�?тавката на у�?лугата, за да започнат да функционират. �?акра�?
н�?кои от предлаганите дейно�?ти �?е позовават на допълнителни знани�?, които може да �?а необходими,
за да бъдат те по-добре определени и да бъдат въведени в дей�?твие.

   1. Хармонизиране
   1.1. Целево на�?очване и реги�?триране
         •   Преглед на �?егашните проце�?и на целево на�?очване за различни помощи и у�?луги
             o      Идентифициране на �?ъще�?твуващите методиче�?ки подходи
             o      Да �?е идентифицират главните у�?звими групи и да �?е предложат общи
                    механизми за целево на�?очване
         •   Разработване на ин�?трументи в подкрепа на обективното целево на�?очване и
          идентифициране на потребители
             o      Изготв�?не на карта на у�?лугите
             o      Изготв�?не на �?тла�? на маргинализираните домакин�?тва
             o      Разработване и те�?тване на единна �?и�?тема за избор на потребители на у�?луги
                    и помощи на база бедно�?т и �?оциално изключване и комбинаци�? от различни
                    механизми за целево на�?очване (вход�?щи данни за Закона за �?оциалните у�?луги
                    или за допълнително регулиране)
             o      Ин�?титуционална уредба: роли, отговорно�?ти и проце�?и за прилагане на
                    �?и�?темите за обективно целево на�?очване (вход�?щи данни за Закона за
                    �?оциалните у�?луги или за допълнително регулиране)
             o      Предварителни оценки за пре�?м�?тане на въздей�?тви�?та и разходите за
                    прилагане на обективни �?и�?теми за целево на�?очване
    1.2. Управление на �?лучаи
         • Оценка на �?ъще�?твуващите �?и�?теми за управление на �?лучаи (допълнение към
             �?ъще�?твуващ анализ), включително информационни екипи
         • Оценка на �?оциалните работници, включително из�?ледване за определ�?не на
             профилите, натоварено�?тта, �?ъще�?твуващи задани�?, и дей�?твителни функции и
             отговорно�?ти
         • Изготв�?не на нови задани�? на �?оциалните работници и общи на�?оки за ц�?ло�?тно
             управление на �?лучаите (вход�?щи данни за Закона за �?оциалните у�?луги или за
             допълнително регулиране)
         • Предложение за �?ъздаване и разшир�?ване на информационните/ мултиди�?циплинарни
             екипи (включително профили, натоварено�?т, разходи и о�?новни проце�?и на работа)
             (вход�?щи данни за Закона за �?оциалните у�?луги или за допълнително регулиране)
         • Изпълнение на работните планове (�?емейни планове)
             o      Разработване на минималните у�?лови�?, които бедните и маргинализираните
                    �?емей�?тва �?е очаква да изпълн�?т, за да изл�?зат от бедно�?тта и �?оциалното
                    изключване (прилагането им може да изи�?ква ново законодател�?тво – Закон за
                    �?оциалните у�?луги

                                                                                             59
           o      Разработване на методологии и материали за �?оциалните работници за
                  извършване на оценка на потребно�?тите и изготв�?не на �?емейни планове,
                  о�?новаващи �?е на по�?тигнатите минимални у�?лови�?
           o      Разработване на протоколи за пер�?онална подкрепа на �?емей�?твата
                  (кон�?ултиране и домашни по�?ещени�?)
           o      Очертаване на план за развитие и приблизителна оценка на разходите
1.3.    Социално по�?редниче�?тво
       • Преглед на �?ъще�?твуващата координаци�? на механизмите за у�?луги на ме�?тно ниво
           (оперативно и правно регулиране)
       • Определ�?не на механизмите за подобр�?ване на координаци�?та на у�?лугите,
           включително връзката �? управлението на �?лучаите (вход�?щи данни за Закона за
           �?оциално подпомагане и по-нататъшно законодател�?тво)
       • Определ�?не на ролите и отговорно�?тите на ме�?тно и централно ниво за подобр�?ване
           на координаци�?та на предо�?тав�?нето на у�?луги и по-�?пециално във връзка �?
           управлението на �?лучаите (вход�?щи данни за Закона за �?оциално подпомагане и по-
           нататъшно законодател�?тво)

2. О�?новано на резултатите финан�?иране
2.1. Преглед на законодател�?твото, за да �?е идентифицират о�?новните преп�?т�?тви�? пред
       въвеждането на о�?новано на резултатите финан�?иране в обла�?тта на ин�?титуционалната и
       админи�?тративната организаци�?, бюджетирането и предо�?тав�?нето на у�?луги
2.2.   Оценка на конкретен �?ъще�?твуващ опит в интегрирането на у�?луги
       • Оценка на проце�?а
       • �?дмини�?тративни и ча�?тни разходи
       • Ин�?титуционална и админи�?тративна уредба и определ�?не на възможно�?тите за
           интеграци�? на у�?лугите
2.3.   Идентифициране на необходимите у�?лови�? и о�?новни параметри за прилагането на
       възможни, о�?новани на резултатите подходи към избрани у�?луги, предо�?тав�?ни на ме�?тно
       ниво
       • Преценка за тър�?енето на �?оциални у�?луги на ме�?тно ниво
       • Определ�?не на �?ъще�?твуващи�? капацитет на у�?лугите
       • Определ�?не на варианти за подход за о�?новано на резултатите финан�?иране: вид
           у�?луга, информаци�?, �?и�?теми за мониторинг, определ�?не размера на плащани�?та за
           по�?тигнати резултати, оценка на админи�?тративните разходи, те�?тване (вход�?щи данни
           за Закона за �?оциално подпомагане и по-нататъшно законодател�?тво, но изпълнението
           може да изи�?ква законът да е одобрен)
       • Определ�?не на единни �?тандарти за каче�?тво (вход�?щи данни за Закона за �?оциално
           подпомагане и по-нататъшно законодател�?тво, но изпълнението може да изи�?ква
           законът да е одобрен)
       • Определ�?не на правила, механизми за отчетно�?т, �?и�?тема за отчитане (вход�?щи данни
           за Закона за �?оциално подпомагане и по-нататъшно законодател�?тво)

3. Социални помощи
3.1. Да �?е актуализира оценката за �?ъще�?твуващата �?и�?тема от помощи:
       •   Целеви групи и механизми за целево на�?очване
       •   Щедро�?т
       •   Прогре�?ивно�?т

                                                                                          60
       • Пропу�?ки в обхвата
       • �?дмини�?тративни и ча�?тни разходи
3.2.   �?нализ на избрани �?оциални помощи за проучване на �?тимулите за предлагане на работа
       на трудо�?по�?обни бенефициери (Модел на данъчни облекчени�? на ОИСР).
3.3.   Изготв�?не на предложение за обвързана �? имуще�?твеното �?ъ�?то�?ние Помощ за гарантиране
       на минимален доход (ПГМД) (в�?ички дейно�?ти по този раздел ще залегнат в Закона за
       �?оциалното подпомагане и по-нататъшно законодател�?тво)
       • Общи критерии (определ�?не на на�?то�?щи помощи, които ще бъдат обединени)
       • Разработване на механизъм и проце�? на целево на�?очване
       • Разработване на проце�?и, включващи роли и отговорно�?ти, �?и�?тема на плащане
       • Мониторинг
       • Определ�?не на проце�? на преход от отделни помощи към единна ПГМД
3.4.   Оценка на въздей�?твието
       • Идентифициране на печелившите и губещите от новата �?и�?тема
       • Въздей�?твие върху намал�?ването на бедно�?тта и уча�?тието на пазара на труда
       • Въздей�?твие върху намал�?ването на админи�?тративните разходи
       • Въздей�?твие върху възможното въвеждане на нови у�?лови�?
3.5.   Правни и регулаторни изи�?квани�?
       •   Изготв�?не на необходимите законодателни проекти (вход�?щи данни за Закона за
           �?оциалното подпомагане и по-нататъшно законодател�?тво)
       • Оперативен наръчник (може да изи�?ква Законът за �?оциалните у�?луги да е вече
           одобрен)
3.6.    Мониторинг и оценка на изи�?квани�?та по отношение на ИТ
       • Разработване на �?и�?тема за мониторинг
       • Определ�?не на изи�?квани�?та по отношение на ИТ и програмни продукти
3.7.   Ограничаване на грешки, измами и корупци�? (ГИК)
       • Оценка на разходите, �?вързани �? грешки и измами в �?и�?темата за �?оциални помощи в
           Българи�?, и идентифициране на о�?новните помощи, при които �?а възможни
           злоупотреби
       • Разработване на �?тратеги�? и план за дей�?твие за ограничаване на ГИК
       • Оценка на разходите за изпълнение на �?тратеги�?та и очакваното въздей�?твие от
           ограничаването на ГИК
       • Проверка на ефекта от изпълнението на мерките за ключови ГИК (т.е. кръ�?то�?ани
           проверки на данни, профилиране на ри�?ковете, целена�?очени кампании за �?оциални
           проверки)
       • Изготв�?не на план за по-нататъшното развитие, включително разходи, изи�?квани�?
           (РОЧЗ [ре�?ур�?и за опазване на човешкото здраве], ИТ и т.н.), роли и отговорно�?ти.




                                                                                         61
Приложение II: Клиентите на о�?новните у�?луги
Профилиране на на�?елението – �?луча�?т �? най-бедните и най-у�?звимите българ�?ки домакин�?тва
Бро�?т на бедните домакин�?тва, или тези, които �?е намират в най -долните 20% от разпределението на
доходите56, възлиза на 589 хил�?ди домакин�?тва през 201357 г., което пред�?тавл�?ва 1,46 милиона лица.
Тези домакин�?тва че�?то �?а изправени пред н�?кои преп�?т�?тви�?, ка�?аещи развитието на човешки�?
капитал (напр. заето�?т, образование, здравеопазване) и �?вързано�?тта �? околни�? �?в�?т (живе�?т в �?ел�?ки
и отдалечени райони), които ограничават възможно�?тите им за преодол�?ване на бедно�?тта (виж
Фигура 2.1.: ). Домакин�?твата, чиито членове58 �?а ни�?кообразовани �?ъ�?тавл�?ват огромна ча�?т от
бедните (68%) в �?равнение �? едва 38% �?ред ц�?лото на�?еление. Повече от половината бедни
домакин�?тва живе�?т в �?ел�?ки райони, където дейно�?тите, генериращи доход, �?а р�?дко �?рещани. При
бедните домакин�?тва е и много по-гол�?ма веро�?тно�?тта домакин�?твото да включва поне един
възра�?тен член (на възра�?т от 65 или повече години). �?акра�? �?ред бедните домакин�?тва �?а много по -
че�?ти �?лучаите, в които поне един от членовете има здраво�?ловни проблеми или един от членовете е
безработен. �?и�?кото ниво на образование, ме�?тоживеенето в �?ел�?ки район, �?таро�?тта, безработицата
и здраво�?ловните проблеми �?а в�?е а�?пекти, �?вързани и �? ни�?ък потенциал за получаване на доходи.
     Фигура 2.1.: Процент от домакин�?твата, �?поред различни характери�?тики на домакин�?твото,
                       �?ред най-долните 20% и �?ред ц�?лото на�?еление на Българи�?

                       80
                                68
                       70
                       60                       55                53
                       50                                              41          42
                                     38
                       40                            34                                 33      34
                       30                                                                            21
                       20
                       10
                        0
                            �?ай-ви�?око ниво В �?ел�?ки райони �?ай-малко един �?ай-малко един �?ай-малко един
                             на образование                 член е на 65 или  член изпитва член е безработен
                               �?ред 18+ е                    повече години    ограничени�?
                                 о�?новно                                     поради здравни
                            образование или                                    проблеми
                                по-ни�?ко
                                                          �?ай-долните 20%   Общо


Източник: Изчи�?лени�? на екипа на Световната банка въз о�?нова на EU-SILC 2013

�?ай-че�?то �?рещани�?т тип домакин�?тво �?ред бедните е от един член над 65 г. (33%). Има два пъти по -
гол�?ма веро�?тно�?т домакин�?твата, �?ъ�?то�?щи �?е обикновено от една възра�?тна жена, да бъдат �?рещнати

56 �?ав�?�?къде в анализа в на�?то�?щи�? доклад �?е �?поменават пет квинтила на доходите. Квинтилът на най -ни�?ките доходи е
обозначен като „най-долните 20%“ или „най-долните 20“ и пред�?тавл�?ва домакин�?твата, принадлежащи към най-бедни�?
квинтил. Другите квинтили �?е наричат Q2, Q3, Q4, и „най-горните 20%“ (или „най-горните 20“). Според EU-SILC 2013 21% от
българ�?кото на�?еление �?а в ри�?к от изпадане в бедно�?т (РИБ). Поради тази причина най-долните 20% взаимозамен�?емо �?е
�?поменават като „бедните“. �?ие �?ме �?е �?ъ�?редоточили изключително върху паричната бедно�?т (т.е. РИБ), а не върху по-общото
пон�?тие за ри�?к от изпадане в бедно�?т и �?оциално изключване (РИБСИ). През 2013 г. 48% от на�?елението на Българи�? �?а били
в ри�?к от изпадане в бедно�?т и �?оциално изключване. Когато във фоку�?а е един�?твено паричната бедно�?т (и �?ледователно по-
малка ча�?т от на�?елението), това означава, че могат да бъдат разграничени по -отчетливите неравен�?тва, изваждайки на�?ве
об�?то�?тел�?твата, пред които �?а изправени най-у�?звимите. Те �?поред данните от EU-SILC 2013 пред�?тавл�?ват 1,46 милиона
души, или 589 хил�?ди домакин�?тва.
57 Изчи�?лени�? на екип на Световната банка въз о�?нова на EU-SILC 2013.
58 �?и�?ко ниво на образование тук �?е отна�?�? до завършена едва първа �?тепен на �?редното образование или по-ни�?ка �?ред

членовете на домакин�?твото на възра�?т от 18 и повече години.

                                                                                                                      62
�?ред бедните, отколкото �?ред на�?елението като ц�?ло (14%, виж Фигура 2.2.). Дваде�?ет и �?едем
процента от бедните домакин�?тва �?е �?ъ�?то�?т от двама възра�?тни, без зави�?ещи от т�?х лица, което ги
прави втори�? най-че�?то �?рещан тип домакин�?тво �?ред бедните. Такива домакин�?тва обаче �?а много по-
типични �?ред на�?елението на �?траната като ц�?ло (43%). Това може да �?е об�?�?ни �? факта, че при
домакин�?твата �? двама или повече възра�?тни и без зави�?ими от т�?х лица е по-веро�?тно интензивно�?тта
на работата да е по-ви�?ока59 и могат да �?е възползват и от икономии от мащаб �?пр�?мо иначе подобни
домакин�?тва, �?ъ�?то�?щи �?е от �?амо един възра�?тен.60
Фигура 2.2.: Процент на домакин�?твата, �?поред типа на домакин�?твото, �?ред най-долните 20% и �?ред
                                  ц�?лото на�?еление на Българи�?




                                                           43
             45
             40
                                                                                �?ай-долните 20%        Общо
                     33




             35


                                                      27
             30
             25




                                                                                           19
                                                                                      17
             20
                          14




                                                                                                           13
             15




                                                                                                      10
                                     9

                                          9




             10
                                                                      4

                                                                          3
              5
              0
                  Едно лице >65   Едно лице <65     2 или повече   Домаки�?тво на 2 възра�?тни �?ъ�? +2 възра�?тни �?ъ�?
                                                   възра�?тни, без �?амотен родител зави�?ими от т�?х зави�?ими от т�?х
                                                  зави�?ими от т�?х                      лица            лица
                                                        лица

Източник: Изчи�?лени�? на екип на Световната банка въз о�?нова на EU-SILC 2013

При бедните домакин�?тва веро�?тно�?тта да имат деца не е по-гол�?ма, но е по-веро�?тно домакин�?тва �?
три или повече деца да �?а бедни. Разбивката по възра�?тови групи показва, че за домакин�?твата �? поне
едно дете под 3-годишна възра�?т веро�?тно�?тта да �?а бедни е малко по-гол�?ма, както и за тези �? поне
едно дете на възра�?т 15-18 години (каре �?). От друга �?трана, �?ъщо толкова веро�?тно е и домакин�?твата
�? поне едно дете на възра�?т 4-6 години или 7-14 години да �?а бедни. �?акра�?, въпреки че наличието на
деца е еднакво �?ред бедните и небедните домакин�?тва, по-веро�?тно е бедните домакин�?тва да имат
три или повече деца и по-малко веро�?тно да имат �?амо едно дете (каре В).




59Под интензивно�?т на работата имаме предвид по-гол�?м процент от членовете на домакин�?твото, които работ�?т.
60Скàлата за приравн�?ване за възра�?тни, ко�?то �?е използва за изчи�?л�?ване на приравнени�? доход, отчита икономиите от
мащаб: теже�?тта, определена на първи�? член на домакин�?твото, е 1, докато тази на в�?еки допълнителен член на
домакин�?твото на възра�?т над 14 години е едва 0,5.
                                                                                                                    63
      Фигура 2.3.: Процент на домакин�?твата �?поред наличието на деца (�?ред най-долните 20% и �?ред
                                     ц�?лото на�?еление на Българи�?)
            A.     Домакин�?тва �? поне едно дете във възра�?това група          B.   Домакин�?тва �?поред бро�? на децата

       35
                                                                                                               �?ай-долните 20%       Общо
                 29 29                                                   80
       30
                                                                                   71 71
                                                                         70
       25
                                                                         60
       20
                                                    17                   50
                                                         16
       15                                                                40
                                                                11
                                                                     9   30
       10                    8
                                        7   7                                                          18
                                 6                                       20                       14
        5                                                                                                        10 10
                                                                         10                                                      6
                                                                                                                                      2
        0                                                                 0
                 0 до 18     0 до 3     4 до 6     7 до 14    15 до 18             Без деца     Едно дете       Две деца   Три или повече
                 години     години     години      години     години                                                            деца

Източник: Изчи�?лени�? на екип на Световната банка въз о�?нова на EU-SILC 2013

В Българи�? �?е виждат �?�?но очертани географ�?ки модели по отношение на концентраци�?та на
бедно�?тта. Както бе �?поменато по-горе, бедните домакин�?тва е по-веро�?тно да живе�?т в �?ел�?ките
райони на �?траната. По �?оменклатурата на териториалните единици за �?тати�?тиче�?ки цели (NUTS) на
ниво 2 (Фигура 2.3., каре A) в Северозападни�? район и в източните ча�?ти на Югоизточни�? район
бедно�?тта до�?тига равнища от близо 30% в �?равнение �? едва 11,6% в Югозападни�? район (по оценки на
EU-SILC 2012).61 �?еотдавнашни оценки на бедно�?тта62 в по-малки райони обаче показват наличието на
зони на бедно�?т и в рамките на райони от ниво NUTS 2 �? по-ни�?ко равнище на бедно�?т. Както �?е вижда
от Таблица 2.1. и Фигура 2.3., каре B, почти във в�?ички обла�?ти на ниво NUTS 3 в рамките на
Югозападни�? район равнището на бедно�?т е по-ви�?око от 20% – �?равнително ни�?кото равнище на
бедно�?т на този район �?е об�?�?н�?ва �? равнището на бедно�?т от едва 6,6% в Софи�?-град. В рамките на
Югоизточни�? район обла�?т Сливен �?е откро�?ва �? равнище на бедно�?т над 36%.




61   Въз о�?нова на EU-SILC 2012 ри�?кът от бедно�?т на �?траната е бил 22.7%.
62   Проведени от Световната банка и �?ационални�? �?тати�?тиче�?ки ин�?титут на Българи�? и Европей�?ката коми�?и�?.
                                                                                                                                            64
               Таблица 2.1.: Оценки за равнището на бедно�?т на обла�?тно ниво в Българи�?

                        Преки оценки по SILC                                         Оценки за по-малки райони
                              95% доверителен                                                   95% доверителен
 NUTS 2               РИБ                       NUTS 3 (обла�?ти)    �?а�?еление      РИБСИ
                                 интервал                                                          интервал
                                                Видин                    97,160    34.1%       28.0%       40.1%
                                                Враца                  180,112     31.1%       27.3%       34.9%
 Северозападен       29.9%    25.1%     34.7%   Ловеч                  136,891     34.2%       30.1%       38.4%
                                                Монтана                142,991     31.6%       25.9%       37.3%
                                                Плевен                 260,521     30.2%       26.0%       34.3%
                                                Велико Търново         241,370     29.4%       25.8%       33.0%
                                                Габрово                118,068     24.7%       19.0%       30.4%
 Северен
                     24.4%    19.7%     29.0%   Разград                120,971     31.5%       26.0%       37.0%
 Централен
                                                Ру�?е                   227,542     23.2%       17.6%       28.7%
                                                Сили�?тра               115,808     26.0%       20.7%       31.3%
                                                Варна                  454,631     21.0%       18.1%       23.9%
                                                Добрич                 182,829     27.6%       22.6%       32.5%
 Североизточен       25.0%    20.9%     29.1%
                                                Търговище              116,711     36.1%       29.4%       42.7%
                                                Шумен                  173,237     30.3%       25.7%       34.8%
                                                Бурга�?                 398,950     23.9%       20.1%       27.8%
                                                Сливен                 189,920     38.7%       32.4%       45.0%
 Югоизточен          28.9%    20.5%     37.3%
                                                Стара Загора           319,466     22.9%       19.1%       26.7%
                                                Ямбол                  126,945     27.9%       23.4%       32.4%
                                                Благоевград            311,149     21.5%       16.9%       26.2%
                                                Кю�?тендил              132,082     23.2%       18.0%       28.3%
 Югозападен          11.6%     9.3%     14.0%   Перник                 129,037     21.9%       16.0%       27.9%
                                                Софи�? �?тол.           1,185,651     6.6%        4.6%        8.6%
                                                Софи�?                  240,477     20.4%       16.7%       24.1%
                                                Кърджали               147,045     30.0%       24.7%       35.4%
                                                Пазарджик              265,764     33.1%       28.2%       37.9%
 Южен Централен      27.3%    21.9%     32.7%   Пловдив                654,497     22.1%       20.1%       24.1%
                                                Смол�?н                 118,357     27.7%       22.7%       32.8%
                                                Ха�?ково                237,871     25.8%       22.0%       29.5%
Забележка: Прагът на ри�?к от бедно�?т за едно възра�?тно лице е 3236 лв. на годишна база (60% от приравнени�? разполагаем
доход на домакин�?твото).
Източник: Изчи�?лени�? на екип на Световната банка въз о�?нова на EU-SILC 2012




                                                                                                                   65
                   Фигура 2.4.: Процент на изложените на ри�?к от бедно�?т, Българи�?
  A. Преки оценки за равнище на бедно�?т на ниво NUTS 2       B. Оценки за равнище на бедно�?т на ниво NUTS 3 level




Забележка: Прагът на ри�?к от бедно�?т за едно възра�?тно лице е 3236 лв. на годишна база (60% от приравнени�? разполагаем
доход на домакин�?твото).
Източник: Изчи�?лени�? на екип на Световната банка въз о�?нова на EU-SILC 2012


Жизнени�?т цикъл на бедните и у�?звими домакин�?тва в Българи�?
Българ�?кото правител�?тво е разработило �?и�?тема от о�?новни у�?луги и �?оциални помощи, на�?очени към
преодол�?ване на ри�?ковете и у�?звимо�?тите, пред които �?е изправ�?т �?емей�?твата и лицата в рамките на
�?во�? жизнен цикъл, от бременно�?тта до �?таро�?тта (Фигура 2.5.). В на�?то�?щи�? раздел �?а пред�?тавени в
обобщен вид о�?новните кон�?татации от един анализ на ри�?ковете и у�?звимо�?тите, при който �?а
използвани о�?новани�?т на жизнени�? цикъл подход и данните от EU-SILC. Във фоку�?а на анализа �?а
ри�?ковете и у�?звимо�?тите, пред които �?а изправени хората, живеещи в най -долните 20% от
приравнени�? разполагаем доход в �?траната в �?равнение �? тези пред на�?елението като ц�?ло (т.е. в петте
квинтила на доходите). Очаква �?е въз о�?нова на наличните данни този анализ да даде приблизителна
оценка на тър�?енето на о�?новни у�?луги в Българи�? и на пропу�?ките в обхвата.




                                                                                                                    66
         Фигура 2.5.: �?нализ на на�?то�?щото тър�?ене на подкрепа и у�?луги в Българи�? �? оглед жизнени�?
                                                   цикъл




Източник: Диаграма, изработена от екип на Световната банка

Фигура 2.5. пред�?тав�? общата рамка за провеждане на из�?ледване на текущото тър�?ене на подкрепа и
у�?луги в различните етапи от жизнени�? цикъл в Българи�?. В горната ча�?т �?а дадени различните етапи в
жизнени�? цикъл на едно �?емей�?тво/лице – от бременно�?т до �?таро�?т. В ча�?тта по-долу �?а опи�?ани
различните ри�?кове и у�?звимо�?ти. �?�?кои от тези ри�?кове и у�?звимо�?ти �?а �?пецифични за определен
етап от жизнени�? цикъл; други, като например лошото здраво�?ловно �?ъ�?то�?ние, при�?ъ�?тват във в�?ички
етапи. Жълтите полета показват ри�?ковете, които �?е �?рещат във в�?ички �?трани, като например ри�?ка от
изо�?таване в ранното дет�?ко развитие през периода на бременно�?т и ранното дет�?тво или ри�?ка от
недо�?татъчно обучение за придобиване на умени�? за работа в периода на юноше�?твото, което може
да доведе до заето�?т �? ни�?ко каче�?тво. Оранжевите полета показват проблеми, които �?а �?пецифични
за Българи�? и �?а в резултат от факторите, по�?очени по-подробно в опи�?анието на анализа по-долу.
�?апример в периода на ранното �?и дет�?тво децата в Българи�? �?а о�?обено у�?звими поради ограничени�?
до�?тъп до у�?лугите за отглеждане на деца и от�?ъ�?твието на родителите от домакин�?твото (напр. ако
работ�?т в чужбина). �?езавършеното образование в дет�?твото и юноше�?твото �?е превръща в ни�?ко ниво
на умени�?та, което в �?луча�? на Българи�?, както и в много други �?трани води до ви�?ок ри�?к от това в
юноше�?твото или в началото на зрело�?тта �?и лицето нито да учи, нито да работи, както и до
безработица в зр�?ла възра�?т. Това от �?во�? �?трана по�?тав�? лицето в ри�?к от бедно�?т/ни�?ки доходи на
�?тари години. През цели�? �?и жизнен цикъл �?емей�?твата �?а у�?звими на увреждани�? и лошо
здраво�?ловно �?ъ�?то�?ние, както и на прена�?елена жизнена �?реда, въпреки че нивото на у�?звимо�?т по
отношение на тези ри�?кове варира в зави�?имо�?т от �?ъ�?тава на �?емей�?твото. �?апример, макар че
увреждани�? �?е �?рещат �?ред хора от в�?�?ка възра�?т, ри�?кът от увреждани�? ра�?те значително �?
напредването на възра�?тта; по �?ъщи�? начин прена�?елената жизнена �?реда излага децата на много по-
гол�?м ри�?к.
О�?новани�?т на жизнени�? цикъл подход идентифицира о�?новните ри�?кове, пред които �?а изправени
различни групи. Прегледът �?е �?ъ�?редоточава върху главните ри�?кове, които могат да �?е превърнат в
                                                                                                 67
неизменни преп�?т�?тви�? за излизането на �?емей�?твата от бедно�?тта и �?оциалното изключване, ако не
им �?е обърне подобаващо внимание. �?апример има веро�?тно�?т изо�?таването в ранното развитие при
малките деца да ограничи капацитета им за учене, като по този начин увеличи ри�?ка от
преждевременно напу�?кане на училище и/или от ни�?ка квалификаци�? и ни�?ка продуктивно�?т (и
доходи) в зр�?ла възра�?т.



Ри�?кове в първите години и дет�?твото (възра�?т от 0-16 години)
Сред на�?елението в най-долни�? квинтил 58% от децата на възра�?т от 0 до 6 години не получават
официални грижи под каквато и да е форма63 �?пр�?мо 38% в най-горни�? квинтил. Съще�?твуват
до�?татъчно доказател�?тва, че профе�?ионалните дет�?ки заведени�? за малки деца, о�?обено
по�?ещаването на заведение за предучилищно обучение, оказват �?ъще�?твен ефект върху ранното
дет�?ко развитие, което води не �?амо до по-добри академични по�?тижени�? по време на училищното
образование, но и до по-добри резултати на трудови�? пазар (Tanner et al., 2015). Като �?е вземат
предвид и неформалните грижи64 (т.е. грижи от �?трана на роднини, други членове на домакин�?твото,
невключващи родителите, както и от при�?тели или �?ъ�?еди), делът на необхванатите от най-долни�?
квинтил пада едва до 51%.
     Фигура 2.6.: Формални и неформални грижи за децата: деца на възра�?т 0-6 години по квинтил на
                                             доходите

                       �?е получава официални грижи        �?е получава официални/неформални грижи


                   58%
                         51%         51%

                                                        42%               43%
                                           40%                                              38%
                                                              34%               36%
                                                                                                  30%




                �?ай-долните 20           Q2                Q3                Q4           �?ай-горните 20


Забележка: Под официални грижи �?е имат предвид дневни заведени�? за грижи за деца; грижи от профе�?ионален детегледач
в дома на детето или в дома на детегледача; предучилищно образование; задължително училищно образование (за деца в
училищна възра�?т); грижи в центрове за у�?луги за деца [грижи в центрове за у�?луги за деца извън училищните ча�?ове



63 Официалните грижи включват дневни заведени�? за грижи за деца; грижи от профе�?ионален детегледач в дома на детето
или в дома на детегледача; предучилищно образование; задължително училищно образование (за деца в училищна възра�?т);
грижи в центрове за у�?луги за деца [грижи в центрове за у�?луги за деца извън училищните ча�?ове (преди/�?лед)].
64 �?еформалната грижа не е важна непременно заради възможни�? положителен ефект върху развитието в дет�?ка възра�?т, а

по-�?коро защото до�?тъпът до грижи за децата, незави�?имо дали формални или неформални, позвол�?ва на майките да уча�?тват
в пазара на труда. �?и�?кото ниво на неформалните и официалните грижи �?ред малките деца в най -долни�? квинтил показва, че
майките �?и �?то�?т у дома, за да �?е грижат за децата �?и. Така те �?е отказват от доходи, които биха могли да дадат възможно�?т
на техните домакин�?тва да изл�?зат от бедно�?тта.
                                                                                                                       68
(преди/�?лед)]; неформалната грижа �?е отна�?�? до грижи от �?трана на баба/д�?до, други членове на домакин�?твото (без
родителите), други роднини, при�?тели или �?ъ�?еди.
Източник: Изчи�?лени�? на екип на Световната банка въз о�?нова на EU-SILC 2013

Случаите на деца на възра�?т от 0 до 15 години, които живе�?т �? един родител или изобщо без родители
�?а по-че�?то �?рещани �?ред бедните. Домакин�?твата �? един родител �?а дори още по -обичайни при по-
големите деца (13 до 15 години). Това, че в домакин�?твото н�?ма други възра�?тни о�?вен �?амотни�?
родител означава, че има �?амо един потенциален източник на доходи, което прави тези �?емей�?тва по-
у�?звими на удари по доходите. �?акра�? �?амотните родители могат да отдел�?т по-малко време и пари за
�?воите деца и че�?то изразходват по-гол�?м д�?л от доходите �?и за грижи за децата (OECD, 2011) (виж
Фигура 2.7.).
 Фигура 2.7.: Процент на децата, живеещи �? един родител или без родители, по квинтил на доходите
     A.   Деца, живеещи �? възра�?тни, които не �?а техни родители                                       B.    Деца, живеещи �?ъ�? �?амотен родител, без други възра�?тни в
                                                                                                            домакин�?твото


  20%                                                                                               30%




                                                                                                                                                                                                  24%
  18%
                                                                                                    25%
  16%
  14%
                                                                                                    20%
                                                             11%




                                                                                                                                                    16%
                                                                               10%




  12%




                                                                                                                                                 14%




                                                                                                                                                                     12%
  10%                                                                                               15%




                                                                                                                                                                                      11%
                                                                                                                                                                                      11%
   8%
                                                                                     6%
                                                                                     6%




                                                                                                                                                                              9%
                                                                                                                                                                            8%
                                                                                                    10%
                     5%
                     5%




                                      5%




                                                                                                                             7%




                                                                                                                                                          7%
                                                                                                                                                          7%




                                                                                                                                                                           7%

                                                                                                                                                                           7%
   6%
                                                                     4%




                                                                                                              5%




                                                                                                                        5%


                                                                                                                                       5%
                                                                                                                                       5%




                                                                                                                                                                                             5%
                                                  3%




                                                                   3%
                                                                   3%




                                                                                                            4%
   4%
              2%




                              2%




                                                2%




                                                                                          2%




                                                                                                           3%




                                                                                                                                  3%




                                                                                                                                                               3%
                                                                                                    5%




                                                                                                                                                                                                        2%
            1%
            1%




                            1%



                                           1%




   2%
          0%
          0%




                          0%




                                                       0%




                                                                          0%




                                                                                               0%




                                                                                                                   0%
                                                                                                                   0%
   0%                                                                                               0%
           0 до 3       4 до 6         7 до 12                13 до 15          16 до 18                    0 до 3           4 до 6                7 до 12            13 до 15            16 до 18

               �?ай-долни 20      Q2        Q3           Q4         �?ай-горни 20                                    �?ай-долни 20             Q2       Q3         Q4         �?ай-горни 20


Източник: Изчи�?лени�? на екип на Световната банка въз о�?нова на EU-SILC 2013

През по�?ледните години нетните коефициенти на запи�?ване в училище в предучилищното, началното
и прогимназиалното образование в Българи�? �?а намалели. Както �?е вижда от Фигура 2.8. (каре A),
между 2011 г. и 2017 г. има �?пад в нетните коефициенти за в�?ички образователни �?тепени до �?редно
образование. �?ай-гол�?м �?пад �?е наблюдава при нетни�? коефициент на запи�?ване в начално
образование, който е паднал от 95,8% през 2011/12 г. до 92,1% през 2016/17 г. �?ай-ни�?ък нетен
коефициент на запи�?ване �?ред четирите �?тепени �?е наблюдава при прогимназиалното образование,
който е едва 78,2% през 2016/17 г. Това ниво е о�?обено ни�?ко, като �?е има предвид, че
прогимназиалното образование е ча�?т от задължителното образование. Каре В на Фигура 2.8. показва,
че запи�?ването в училище и доходите �?а �?вързани едно �? друго: едва 87% от в�?ички деца на възра�?т от
5 до 16 години в най-бедни�? квинтил на доходите �?а �?е запи�?али в училище през 2016/17 г. �?пр�?мо 93%
от децата в квинтил 4.




                                                                                                                                                                                           69
         Фигура 2.8.: Деца на възра�?т 5-16 години, обхванати от образователната �?и�?тема в Българи�?
         A.     �?етен коефициент на запи�?ване по образователно ниво                  B.   Процент на децата на възра�?т между 5 и 16 години, запи�?ани в
                                                                                          задължителното образование, 2016/17

   100                                                                             100
    95                                                                             95                              91             93
    90                                                                             90                 87
    85
                                                                                   85
    80
                                                                                   80
    75
                                                                                   75
    70
              2011/12    2012/13     2013/14     2014/15     2015/16     2016/17   70
                                                                                                     Q1            Q2           Q4
                          Предучилищно   образование
                                                                                   65
                        Pre-primary education (ISCED-0) (ISCED-0)
                           �?ачално образование    (I-IV ISCED-1)
                                                        кла�?, ISCED-1)
                                                                                   60
                        Primary education (I-IV grade,
                          Прогимназиално  образование
                                                                                   55
                        Lower secondary education (V-VIII (V-VIII кла�?,
                                                          grade,        ISCED-2)
                                                                  ISCED-2)
                          Средно  образование  (IX-XIII кла�?, ISCED-3)
                                                                                   50
                        Upper secondary education  (IX-XIII grade, ISCED-3)


Забележка: �?етните проценти на запи�?ване не могат да бъдат изчи�?лени въз о�?нова на данни от EU-SILC поради лип�?а на такива за децата на
възра�?т от 13 до 15 години.
Източник: �?ационален �?тати�?тиче�?ки ин�?титут, Българи�?


Домовете, където обикновено живе�?т децата и младежите �?а по-податливи на прена�?елено�?т65,
о�?обено в най-долни�? квинтил. Прена�?елено�?тта е �?илно �?вързана както �? бедно�?тта, така и �? жизнени�?
цикъл: т�? за�?�?га младите (на възра�?т от 0 до 24 години) и бедните в по-гол�?ма �?тепен. При най-долни�?
квинтил прена�?елено�?тта до�?тига до 84% (за деца на възра�?т от 7 до 15 години). Прена�?елено�?тта �?е
разглежда като ри�?к, тъй като �?е а�?оциира и �? лошо здраве, п�?ихологиче�?ки �?тре�? и безпокой�?тво, както
и �? домашно на�?илие.




65 Според Евро�?тат за едно лице �?е �?м�?та, че живее в прена�?елено домакин�?тво, ако това домакин�?тво не разполага �? минимум

брой �?таи, както �?ледва:
    •    една �?та�? за домакин�?твото;
    •    една �?та�? на двойка в домакин�?твото;
    •    една �?та�? на в�?�?ко необвързано лице на възра�?т 18 или повече години;
    •    една �?та�? на две необвързани лица от един и �?ъщи пол на възра�?т между 12 и 17 години;
    •    една �?та�? за в�?�?ко необвързано лице на възра�?т между 12 и 17 години, невключено в предишната категори�?;
    •    една �?та�? на две деца на възра�?т под 12 години.
                                                                                                                                                    70
           Фигура 2.9.: Прена�?елена �?реда през жизнени�? цикъл, �?поред квинтил на доходите

                      90%
                      80%
                      70%
                      60%
                      50%
                      40%
                      30%
                      20%
                      10%
                       0%
                              00
                               до 66
                                 to         77
                                             доto
                                                1515         16
                                                            16  to24
                                                               до  24       25до
                                                                           25  to64
                                                                                  64    65
                                                                                       65 иand over
                                                                                           повече
                                                            Age group
                                                        Възра�?това група


                                   Bottom
                                   �?ай    2020
                                      -долни           Q2         Q3         Q4         Top
                                                                                       �?ай  20 20
                                                                                          -горни


Източник: Изчи�?лени�? на екип на Световната банка въз о�?нова на EU-SILC 2013



Предизвикател�?тва пред младежите (възра�?т от 16 до 24 години)
Повече от 25% от лицата на 16-18-годишна възра�?т в най-бедни�? квинтил не по�?ещават училище; над
една де�?ета �?а завършили едва начално образование или по-малко. За лицата на възра�?т от 16 до 18
години �?е очаква да бъдат запи�?ани в �?редното образование66, но при квинтила на най-ни�?ките доходи
над една четвърт от лицата не �?а били обхванати от образованието (Фигура 2.10., каре A). �?налогично,
11% от 16-18-годишните от бедни домакин�?тва не �?а завършили о�?новно образование в �?равнение �?
едва 5% при в�?ички други групи доходи (Фигура 2.10., каре B)67. Тези цифри показват �?илна връзка
между бедно�?тта и отпадането от училище. О�?вен това отпадането от училище �?е �?вързва и �? лошо
каче�?тво на образованието, затруднени�? в ученето или здраво�?ловни проблеми, които на �?вой ред �?а
�?вързани �?ъ�? �?оциалното изключване и бедно�?тта.




66 Официалната възра�?т, на ко�?то децата тр�?бва да завършат начално образование , е 10 години, о�?новното образование
тр�?бва да бъде завършено до 14-годишна възра�?т, а �?редното – до 18-19-годишна възра�?т. Задължителното образование
започва на 5-годишна възра�?т (предучилищно) и завършва на 16-годишна възра�?т.
67 Лицата, завършили едва начално образование или по-малко, �?ъщо не по�?ещаваха училище.

                                                                                                                71
     Фигура 2.10.: Д�?л на 16-18-годишните, непо�?ещаващи училище и �? начално образование или по-
                          ни�?ко, �?ред най-долните 20% и на�?елението като ц�?ло
       A.   Д�?л на 16-18-годишните, непо�?ещаващи училище           B.   Д�?л на 16-18-годишните �? най-ви�?око завършено ниво -
                                                                        начално образование или по-малко


     30%                                                         30%
                      26%
     25%                                                         25%

     20%                                                         20%

     15%                                            12%          15%            11%
     10%                                                         10%
                                                                                                         5%
     5%                                                           5%

     0%                                                           0%
                 �?ай-долни 20                      Общо                    �?ай-долни 20                 Общо


Източник: Изчи�?лени�? на екип на Световната банка въз о�?нова на EU-SILC 2013

Делът на неучещите, неработещите и необучаващи �?е (�?�?�?) млади хора (възра�?т 19 -24 години) е
о�?обено ви�?ок �?ред най-бедните. Близо една трета от младите хора общо в �?траната �?а �?�?�? лица,
докато делът им при най-долните 20 е до�?та над 60% (Фигура 2.11.). �?еангажирането �? образование,
заето�?т или обучение в млада възра�?т може да има значителни негативни по�?лед�?тви�? за бъдещата
пригодно�?т за заето�?т и възможно�?тите за получаване на доходи (Ruhm, 1991 and Clark et al., 2001). По
този начин младите хора в най-долни�? квинтил имат ограничени възможно�?ти да �?е издигнат над
бедно�?тта. Възможно�?тите за заето�?т на младите хора (и о�?обено на млади �?емей�?тва) �?а за�?егнати
�?ъщо и от лип�?ата на �?вободни за наемане жилища в Българи�?, което ограничава шан�?овете им да �?е
преме�?т�?т там, където има възможно�?ти за работа. (Световна банка, пред�?то�?щ.)
Почти в�?ички млади мъже, които нито учат, нито работ�?т, нито �?е обучават, декларират, че �?а
безработни; докато жените в тази категори�? е по-веро�?тно да декларират, че �?а домакини, о�?обено ако
принадлежат към най-долни�? квинтил на доходите. Що �?е отна�?�? до ц�?лото на�?еление, 28% от младите
мъже на възра�?т 19-24 години �?а безработни; при най-долни�? квинтил на доходите тази цифра е над
два пъти по-гол�?ма, като възлиза на 61%. Също така процентът на неучещите, неработещите и
необучаващи �?е млади мъже в ц�?лото на�?еление е два пъти по-ни�?ък от дела на �?�?�? лица �?ред най-
бедните (Фигура 2.11.).68 Само 15% от младите жени декларират, че �?а безработни, докато други 13%
декларират, че �?а домакини или „друго неактивно лице“. Това означава, че почти половината от �?�?�?
жени �?а декларирали, че �?а неактивни.69 �?еактивно�?тта �?ред жените на възра�?т 19-24 години е дори
по-ви�?ока в най-долни�? квинтил: 38% от жените декларират, че �?а домакини или „друго неактивно
лице“, докато едва 31% декларират, че �?а безработни. Младите неучещи, неработещи и необучаващи
�?е жени обикновено �?а домакини (вме�?то да декларират, че �?а „друго неактивно лице“). Фактът, че това
положение е по-обичайно �?ред бедните жени, може да е �?игнал за лип�?а на до�?тъп до у�?луги за грижа
за децата, което в противен �?лучай би им позволило да уча�?тват в пазара на труда.




68Три процента от мъжете декларират, че �?а ангажирани �?ъ�? задължени�? в домакин�?твото или, че �?а „друго неактивно лице“.
69Малък брой безработни или неактивни лица не могат да бъдат разглеждани като �?�?�? лица, защото декларират, че учат. Те
обаче пред�?тавл�?ват много малък процент. Сборът на процентите на безработните и неактивните е �?амо малко по-гол�?м от
процента на �?�?�? лица.
                                                                                                                               72
 Фигура 2.11.: Статут на младите хора (19-24 години) на пазара на труда по пол и квинтил на доходите

               Статут на status
             Ocupation           на young
                         заето�?т of        adults
                                    млади хора  (19(aged  19-24)
                                                   -24 години)        пола и to
                                                                  according
                                                               �?поред                                 Share
                                                                                                        Д�?л of
                                                                                                            на young adults
                                                                                                               младите       (aged
                                                                                                                       хора (19       19-24)които
                                                                                                                                -24 години), that are
                                                                                                                                                  нито
                           their gender   and
                                    квинтила наincome
                                                доходите quintile                                          not in education
                                                                                                                      учат илиor  employment
                                                                                                                                работ�?т

     70%   61%                                                                                 80%
                                                                                                                                             67%
     60%                                                                                       70%      63%

     50%                                                                                       60%
             41%                                                                                              46%
                                                                        38%                    50%
     40%
                               31%                                                             40%                                                 32%
     30%         25%                                                                                                28%
                                   18%                                                         30%
     20%           14%                                                      13%                                           16%                            16% 17%
                                      11%11%                                                   20%                              11%
                      7%                    6%                                 5% 7%                                                                               9%
     10%                                          1% 3% 4% 2% 4%                       3%      10%
     0%                                                                                        0%
              Men
             Мъже                   Women
                                  Жени                    Men
                                                        Мъже                  Women
                                                                             Жени                                Men
                                                                                                                 Мъже                               Women
                                                                                                                                                    Жени
                         Безработни
                        Unemployed                �?нгаж. domestic
                                                 Fulfilling в домак. или неактивно
                                                                     tasks           лице
                                                                           or other inactive                                          NEET

                       Bottom 20     Q2     Q3   Q4     Top 20      Overall                          Bottom 20       Q2         Q3      Q4         Top 20      Overall



Забележка: Под �?�?�? �?е имат предвид „неучещи, неработещи или необучаващи“ �?е лица. Те включват тези, които декларират,
че �?а безработни, че �?а ангажирани �?ъ�? задължени�? в домакин�?твото, че �?а „друго неактивно лице“ или че �?а
неработо�?по�?обни/инвалиди, и които в �?ъщото време не учат. Данните за безработните и ангажираните �?ъ�? задължени�? в
домакин�?твото или други неактивни лица наи�?тина включват и лица, които учат.
Източник: Изчи�?лени�? на екип на Световната банка въз о�?нова на EU-SILC 2013.



У�?звимо�?ти в зр�?ла възра�?т (25-64 години)
Безработицата оказва непропорционално въздей�?твие върху хората в зр�?ла възра�?т (25-64 години) в
най-долни�? квинтил. Четириде�?ет и три процента от мъжете на възра�?т от 25 до 64 години в най-долни�?
квинтил декларират, че �?а безработни, което е над два пъти повече от �?редни�? процент общо за мъжете
на тази възра�?т (16%) (Фигура 2.12.). При бедните жени �?ъщо има два пъти по-гол�?ма веро�?тно�?т те да
декларират, че �?а безработни (36% �?рещу 14% общо за в�?ички жени на възра�?т от 25 -64 години).
Безработицата не �?амо но�?и �?ъ�? �?ебе �?и ри�?ка да �?е превърне в дълготрайна безработица (което води
до влошаване на човешки�? капитал и има обезкуражаващ ефект), но и може да доведе до лошо
п�?ихично и физиче�?ко здраве, както и до изолаци�?, �?тигма и бездомно�?т �?ред другите вредни ефекти.

При бедните жени на възра�?т от 25 до 64 години �?ъщо е по-гол�?ма веро�?тно�?тта да декларират, че �?а
неактивни отколкото при небедните жени от �?ъщата възра�?това група. Дваде�?ет и �?едем процента от
жените на възра�?т от 25 до 64 години в най-долни�? квинтил декларират, че �?а активни, �?рещу 17% от
в�?ички жени в тази възра�?това група. �?еактивно�?тта �?ред жените на такава възра�?т е �?вързана главно
�? ангажирано�?тта им �? домашни дейно�?ти70. Това може да е така отча�?ти защото е по-малко веро�?тно
бедните жени да имат до�?тъп до у�?лугите за гледане на деца.




70О�?емде�?ет и три процента от жените, които �?а извън пазара на труда, декларират, че времето им е по�?ветено на домашни
дейно�?ти.
                                                                                                                                                                   73
     Фигура 2.12.: Статут на пазара на труда на възра�?тните (25-64 години) по пол и квинтил на доходите

              50%

              45%

              40%

              35%

              30%

              25%

              20%

              15%

              10%

                5%

                0%
                      Мъже
                       Men        Жени
                                  Women        Мъже
                                                Men         Жени
                                                            Women          Мъже
                                                                           Men        Жени
                                                                                      Women          Мъже
                                                                                                     Men      Жени
                                                                                                              Women
                          Unemployed
                        Безработен           Fulfilling
                                             �?нгаж.      domestic tasks
                                                      в домакин�?твото            Retired
                                                                               Пен�?ионер              Unable to work
                                                                                                     �?етрудо�?по�?обен

                                        Bottom 20      Q2      Q3         Q4    Top 20     Overall

Източник: Изчи�?лени�? на екип на Световната банка въз о�?нова на EU-SILC 2013

Лошото здраве и ни�?ки�?т до�?тъп до здравни грижи �?а �?вързани �? бедно�?тта, о�?обено при лицата на
възра�?т от 25 до 64 години.71 Въпреки че �? напредването на възра�?тта общи�?т здравен �?тату�? �?е
понижава при в�?ички хора, �?�?но е, че ако �?е изключи факторът възра�?т, на�?елението в най -долни�?
квинтил на доходите е в лошо здраво�?ловно �?ъ�?то�?ние. Докато делът на младите хора на възра�?т от 16
до 24 години, които за�?в�?ват, че �?а в лошо или много лошо здраво�?ловно �?ъ�?то�?ние да е пренебрежимо
малък във в�?ички квинтили на разпределението на доходите, при групата от 25 до 64 години този д�?л
нара�?тва до 14% �?ред възра�?тните в най-долни�? квинтил и о�?тава пренебрежим при тези в най-горни�?
квинтил. Тези възра�?тни обаче не за�?в�?ват, че �?рещат пречки в дейно�?тта �?и поради здраво�?ловни
проблеми, и много по-че�?ти �?е �?лучаите на влошено здраве, отколкото на много лошо общо
здраво�?ловно �?ъ�?то�?ние. �?езави�?имо от това, дори и �?ъ�?то�?нието да не е инвалидизиращо в зр�?ла
възра�?т, без да бъдат лекувани, здраво�?ловните проблеми в комбинаци�? �? ни�?ките нива на мониторинг
и профилактика могат да доведат до влошаване на здравни�? �?тату�? в по-къ�?ен етап от живота.72
�?еравен�?твата в здравните у�?лови�? �?е увеличават �?ред �?тарите хора, въпреки че до�?тъпът до здравни
грижи �?е подобр�?ва.




71   Здравни�?т �?тату�? на децата от 0 до 15 години не е по�?очен поради лип�?а на данни в EU-SILC.
72   Според O’Donnell, 2007 „Access to health care in developing countries: breaking down demand side barriers“.
                                                                                                                       74
   Фигура 2.13.: Процент от на�?елението в лошо или много лошо общо здраво�?ловно �?ъ�?то�?ние и �?
            незадоволена потребно�?т от здравни грижи по възра�?т и квинтил на доходите
     A.   Лошо или много лошо общо здраво�?ловно �?ъ�?то�?ние                  B.    �?езадоволена потребно�?т               от    медицин�?ки/�?томатологичен
                                                                           преглед заради так�?ата




                                                      37%
  40%                                                                    40%




                                                     36%
  35%                                                                    35%




                                                                                                     30%
                                                             29%
                                                            28%
  30%                                                                    30%

  25%                                                                    25%




                                                                                                                                   20%
  20%                                                                    20%




                                                                   16%
                             14%




                                                                                                           14%
                                                                                13%




                                                                                                                                         13%
  15%                                                                    15%




                                                                                                                 11%




                                                                                                                                                9%
                                                                                                                                               8%
  10%                                                                    10%
                                        7%




                                                                                                                       7%
                                      5%
                                     4%




                                                                                         3%




                                                                                                                            3%




                                                                                                                                                     3%
   5%                                                                    5%
            2%
            2%




                                   2%




                                                                                        2%
                                                                                        2%
           1%
          0%

          0%




                                                                                      0%
   0%                                                                    0%
            16 до 24               25 до 64            65 и повече                    16 до 24             25 до 64                  65 и повече

            �?ай-долни 20    Q2      Q3        Q4   �?ай-горни 20                       �?ай-долни 20   Q2      Q3             Q4   �?ай-горни 20


Източник: Изчи�?лени�? на екип на Световната банка въз о�?нова на EU-SILC 2013



Ри�?ковете за �?тарите хора
Както и в �?луча�? �? децата, при �?тарите хора веро�?тно�?тта да �?а бедни е по-гол�?ма, отколкото при лицата
на възра�?т от 19 до 64 години (виж Фигура 2.14.). Дваде�?ет и пет процента от лицата в най-долни�?
квинтил на доходите на на�?елението �?а на над 65-годишна възра�?т �?пр�?мо 20% от общото на�?еление.
Веро�?тно�?тта да �?а бедни е много по-гол�?ма при �?тарите хора, които живе�?т �?ами: 33% от
домакин�?твата в най-долни�? квинтил �?а над 65 години в �?равнение �? едва 14% от ц�?лото на�?еление.
Старите хора �?а о�?обено у�?звими на бедно�?т поради ограничените им възможно�?ти да получават
доходи и зави�?имо�?т от фик�?ирана пен�?и�? за �?таро�?т, ко�?то, както данните от из�?ледването показват,
че�?то е недо�?татъчна, за да изтегли едно лице над лини�?та на бедно�?тта, т.е. над първи�? квинтил на
доходите.
Полът играе важна рол�? в паричната бедно�?т �?ред �?тарите хора: 74% от домакин�?твата, �?ъ�?то�?щи �?е от
едно-един�?твено лице над 65 години, �?а на жени – отражение на по-гол�?мата продължително�?т на
живота на жените. При такива домакин�?тва бедно�?тта е по-ви�?ока �?ред жените: 58% от домакин�?твата,
�?ъ�?тавени от �?амотна жена на повече от 65 години, �?а бедни, �?рещу 34% от тези, �?ъ�?тавени от �?амотен
мъж. По-ни�?ките пен�?ии за �?таро�?т, получавани от жените (поради по-къ�? �?таж и по-ни�?ко заплащане),
об�?�?н�?ват дон�?къде защо за �?тарите �?амотни жени, които живе�?т �?ами, веро�?тно�?тта да �?а бедни е по-
гол�?ма, отколкото за мъжете в подобно положение.
Самотни�?т живот в напреднала възра�?т може �?ам по �?ебе �?и незави�?имо от �?ъ�?то�?нието на бедно�?т да
означава у�?звимо�?т; �?таро�?тта но�?и �?ъ�? �?ебе �?и влошаващо �?е физиче�?ко и п�?ихично здраве, което
ограничава �?по�?обно�?тта на човек да �?е �?прав�? �? ежедневните �?и занимани�?. Както �?е вижда от Фигура
2.13., �?ред на�?елението на 65 и повече години, намиращо �?е в най-долни�? квинтил, 37% за�?в�?ват, че �?а
в лошо или много лошо здраво�?ловно �?ъ�?то�?ние. Това контра�?тира р�?зко �? дела от едва 16% при най-
горни�? квинтил.
                                                                                                                                                          75
   Фигура 2.14.: Процент от на�?елението �?ред най-долните 20% и като ча�?т от ц�?лото на�?еление, по
                                         възра�?тови групи

                                50
                                45                                         43.33

                                40
                                                                       34.41
                                35
                  Процент (%)

                                30
                                                                                                        24.97
                                25   23.35
                                                                                                             19.87
                                20       16.72
                                15                                                          13.01
                                                                                        10.92
                                10                    6.34 7.07
                                5
                                0
                                      0 до 18         19 до 24         25 до 55         56 до 64        65 и повече

                                             Процент от най-долни 20           Процент от на�?елението


Източник: Изчи�?лени�? на екип на Световната банка въз о�?нова на EU-SILC 2013




                                                                                                                      76
Приложение III: Обобщение на о�?новните у�?луги в Българи�? (2017)
                   БЪЛГ�?РИЯ – ОБОБЩЕ�?ИЕ �?�? ОС�?ОВ�?ИТЕ УСЛУГИ ПО ВЪЗР�?СТОВИ ГРУПИ
   Бременно�?т &
     раждане                   Деца 0-6/7                 Деца 6/7-18          Младежи 18-29            Възра�?тни 18-65               Старо�?т >65

                     Център за обще�?твена подкрепа                                                                   Кризи�?ни центрове
 Звено "Майка и бебе"                     Кризи�?ен център                                                                   Приют
                         Център за �?оциална рехабилитаци�? и интеграци�?                                         Център за временно на�?тан�?ване
                                Център за работа �? деца на улицата                                                    Социална кухн�?
                                     Приют за бездомни деца

                                                                                                       Ц�?СТ за възра�?тни �?
                                            Ц�?СТ за деца и младежи �? увреждани�?
                                                                                                      п�?ихични раз�?трой�?тва
                                                                                                      Ц�?СТ за възра�?тни хора
                              Ц�?СТ за деца и младежи �? увреждани�?, нуждаещи �?е от по�?то�?нно
                                                                                                           �? физиче�?ки              Ц�?СТ за �?тари хора
                                                 медицин�?ко наблюдение
                                                                                                           увреждани�?
                                                                                                      Ц�?СТ за възра�?тни хора
                                   Ц�?СТ за деца без увреждани�?                                              �? ум�?твена
                                                                                                          изо�?танало�?т
                                                                                                      Дом за възра�?тни хора �?
                                          Преходно жилище
                                                                                                      п�?ихични раз�?трой�?тва

                                                                             Ц�?СТ за млади хора без   Дом за възра�?тни хора �?
                                                                                 увреждани�?           физиче�?ки увреждани�?

                                                                                                        Дом за възра�?тни �?
                                                                               Защитено жилище
                                                                                                      ум�?твена изо�?танало�?т

                                                                                                        Преходно жилище
                                                                                                        Защитено жилище
                                    СЦРИ на деца �? увреждани�?
                                                                                                         Дневен център за
                                                                                                                                 СЦРИ на �?тари хора �?
                                       Дневен център за деца и младежи �? увреждани�?                      възра�?тни хора �?
                                                                                                                                    увреждани�?
                                                                                                           увреждани�?
                                                                                                                                Дневен център за �?тари
                                             Дневен център за деца �? физиче�?ки и множе�?твени увреждани�?
                                                                                                                                         хора

                                                            Дневен център за �?едмична грижа
                                                                                                       Домове за възра�?тни
                                                                                                                                Дом за възра�?тни хора �?
                                           Дом за деца, лишени от родител�?ка грижа                       хора �? ум�?твена
                                                                                                                                       деменци�?
                                                                                                          изо�?танало�?т
                                                                                                       Домове за възра�?тни
                                                                                                         хора �? п�?ихични            Дом за �?тари хора
                                                                                                          раз�?трой�?тва
                                                                                                      Домове за възра�?тни �?
                                                                                                      физиче�?ки увреждани�?
                                                                                                       Домове за възра�?тни
                                                                                                        хора �?ъ�? �?етивни
                                                                                                          увреждани�?
                                                                     Спешна помощ
                                                           Първична и �?томатологична помощ
                                                                  Стационарна помощ

                                                                                                                                       Палиативни
                                       Педиатрична помощ
                                                                                                                                    медицин�?ки грижи
                             Интегрирана/дълго�?рочна грижа за деца �?
  Пренатални грижи
                                          увреждани�?
  �?еонатални грижи
 Ранна интервенци�?
                              Предучилищно              Задължително
      Я�?ла (0-3)                                                                           Ви�?ше образование
                             образование (5-7)         образование (7-16)
                                                       Средно образование
                           Дет�?ка градина (3-5)                                         Образование за възра�?тни
                                                             (16-19)
                                                         Профе�?ионално
                                                                                        Профе�?ионални центрове
                                                       обучение в училище

                         У�?луги за хора �? увреждани�?
                         У�?луги за решаване на �?оциални проблеми и ри�?кове
                         Центрове за на�?тан�?ване от �?емеен тип
                         Ц�?СТ за хора �? увреждани�?
                         Специализирани ин�?титуции
                         Образование
                         Здравеопазване



                                                                                                                                                          77
Приложение IV: Обобщение на �?оциалните помощи в Българи�? (2017)
         #ИМЕ?                                   БЪЛГ�?РИЯ – ОБОБЩЕ�?ИЕ �?�? СОЦИ�?Л�?ИТЕ ПОМОЩИ ПО ВЪЗР�?СТОВ�? ГРУП�?
   Бременно�?т и раждане                    Деца < 5 г.                                 Деца <18 г.                             Трудо�?по�?обна възра�?т                            Старо�?т
                                                         Ме�?ечна целева помощ за плащане на наем за общин�?ко жилище 35 лв./ме�?ец (192)
                                                                            Помощ за отопление = 72 лв./ме�?ец (237,207)
Еднократна помощ за                                                                                                         Социална пен�?и�? за инвалидно�?т (16 и повече г. �? >71% трайно
                                                                    Ме�?ечна добавка за �?оциална интеграци�? за лица на
бременно�?т = до 65 лв. (15                                                                                                  намалена работо�?по�?обно�?т или увреждане) - 129-141 лв./ме�?ец
                                                                    18-20 г., ако не получават �?емейни помощи
660)                                                                                                                        (524 504)
Еднократна помощ за
                                 Допълнителна еднократна
раждане на дете = 250-1250                                          Диференцирана ме�?ечна помощ за дете на 5-16 г. (или Парична добавка за рехабилитаци�? за в�?ички, които получават
                                 помощ за дете �? трайно
лв. (допълн. 200 лв. за пето и                                      до 20 г., ако още учи) = 13-65 лв. на дете          �?оциална пен�?и�? за инвалидно�?т = 42-260 лв.
                                 увреждане до 2 г. = 100 лв.
в�?�?ко �?ледващо дете)
                                 Ме�?ечна помощ за                   Ме�?ечна помощ за отглеждане на дете �? увреждане
Еднократна помощ при
                                 отглеждане на дете до              (<18 г. или в �?редно образование, но не повече от 20     Ме�?ечна добавка за лица �?ъ�? �?оциална пен�?и�? за намалена
раждане на дете на майки-
                                 навършване на 1 г. = 100 лв.       г.) = 350-930 лв. (350-490 лв., ако �?е отглежда от       работо�?по�?обно�?т �? трайни увреждани�? >90%
�?тудентки = 2880 лв. (4079)
                                 (18 593)                           роднини (28 600)
 Диференцирана ме�?ечна                                              Ме�?ечна помощ за отглеждане на дете (<18 или 20 г.,
                                  Ме�?ечна помощ за деца до 3                                                                                                         Социална пен�?и�? за
�?оциална помощ за                                                   ако още учи) = 37-140 лв. плю�? 20 лв. за в�?�?ко дете      Ме�?ечна �?оциална помощ
                                 г. = 20-78 лв.                                                                                                                      �?таро�?т = 118 лв. (3217)
бременно�?т = до 65 лв.                                              �?лед четвъртото (496 000)
                                 Еднократна помощ при                                                                        Ме�?ечна �?оциална помощ за лице в
Еднократна помощ за                                                 Еднократна помощ за предотврат�?ване изо�?тав�?нето и
                                 раждане на дете �? увреждани�?                                                                трудо�?по�?обна възра�?т, полагащо грижи
бременно�?т на жена под 18 г.                                        реинтеграци�? в �?емейна �?реда за деца в ри�?к
                                 = 385 лв. (67,523)                                                                          за тежко болен член на �?емей�?твото
                                                                                                                             Ме�?ечна �?оциална помощ за лица,
                                                                    Еднократна помощ за о�?инов�?ване на дете от майка,
                                                                                                                             излежаващи ефективно при�?ъда за
                                                                    ко�?то още �?ледва = 2880 лв.
                                                                                                                             лишаване от �?вобода
                                                                    Еднократна помощ за отглеждане на близнаци =             Ме�?ечна помощ за деца, напу�?кащи
                                                                    1200 лв. на дете (2125)                                  �?пециализирана ин�?титуци�?
                                                                    Еднократна помощ при по�?тъпване на дете в първи          Еднократна годишна помощ за по�?рещане на непредвидени
                                                                    кла�? = 250 лв. (44 721)                                  разходи
                                                                    Данъчни облекчени�? за многодетни �?емей�?тва �? деца
                                                                    <18 г. (или 20 г., ако още учат) = 200-600 лв. (за 3 или Еднократна помощ за издаване на лична карта
                                                                    повече деца)
                                                                    Данъчен кредит за родители на деца �? увреждани�? =
                                                                    2000 лв. на година
                                                                    Еднократна помощ при о�?инов�?ване на дете = 100 лв.
                                                                    Ме�?ечна помощ за деца, на�?танени за отглеждане в
                                                                    �?емей�?тво на роднини и близки, изи�?ква �?е
                                                                    удо�?товерение за доходите
                                 Семейни помощи за деца
                                 Помощи за �?оциално подпомагане                                                                             Цифрите в �?коби означават брой бенефициери към 2015 г.
                                 Добавки за �?оциална интеграци�? на хора �? увреждани�?                                                                                            Сумите �?а в левове
                                 Кодек�? за �?оциално о�?игур�?ване



                                                                                                                                                                                                 78
Приложение V: Управление на �?лучаи в предо�?тав�?нето на о�?новни у�?луги в
  Българи�?
Управлението на �?лучаите и у�?лугите за �?оциално по�?редниче�?тво �?а ключови елементи при
о�?ъще�?тв�?ването на �?оциалното подпомагане и о�?новните �?оциални у�?луги в Българи�?. Съгла�?но
�?ъще�?твуващото законодател�?тво �?оциалното подпомагане �?ледва да �?е предо�?тав�? по начин, който
запазва до�?тойн�?твото на лично�?тта. Социалната работа би тр�?бвало да �?тои в о�?новата на
�?оциалното подпомагане чрез прилагане на пер�?онализиран подход и извършване на интегрирана
оценка на потребно�?тите на лицата и �?емей�?твата. Съгла�?но тази уредба �?лужителите, отговар�?щи за
управлението на �?лучаите и у�?лугите за �?оциално по�?редниче�?тво – в повечето �?лучаи �?оциалните
работници, – игра�?т решаваща рол�? в на�?очването на потребителите към необходимите им помощи
и подбора на пригодените към техните нужди у�?луги.
Управлението на �?лучаите, по�?редниче�?ките у�?луги и рол�?та на �?оциалните работници като ц�?ло �?а
уредени от различни закони, поради което �?е изпълн�?ват от различни �?лужители в различни �?лужби
и за отделни групи от на�?елението. Съще�?твуват поне три о�?новни обла�?ти, в които е възприета
практиката на управление на �?лучаите: (i) в рамките на дейно�?тите по закрила на детето; (ii) в
�?и�?темата на предучилищното и училищното образование като една от мерките за обща и допълваща
подкрепа за лично�?тно развитие; и (iii) в �?лужбите по заето�?тта, които подкреп�?т най-вече програмата
„�?ктивиране на неактивните лица“. Управлението на �?лучаите е законно признато в една-един�?твена
обща обла�?т на политиката (образование) и в две �?екторни политики (закрила на детето и заето�?т).
Управлението на �?лучаите е на�?очено към децата и юношите чрез различни подходи в зави�?имо�?т от
три различни �?итуации (в ри�?к, �? увреждани�? и �?ъ�? �?пециални образователни нужди), както и към
безработните и неактивните на пазара на труда лица. Ето защо н�?кои у�?звими групи, като например
маргинализираните и бедни �?емей�?тва, хората �? увреждани�? и �?тарите хора , н�?мат до�?тъп до този
вид подкрепа.
Дейно�?тите по управление на �?лучаите �?а най-широко за�?тъпени в �?ферата на �?оциалната работа за
закрила на деца в ри�?к, регламентирана от Закона за закрила на детето. Управлението на �?лучаите в
�?и�?темата за закрила на детето, най-дългогодишната практика в Българи�?, �?е обезпечава от 147
отдела за закрила на детето към Дирекци�? „Социално подпомагане“, които работ�?т в ц�?лата �?трана
и разполагат �? пер�?онал от около 4500 �?оциални работници. Управлението на �?лучай за закрила на
детето е на�?очено към дете, при което �?а налице �?ледните об�?то�?тел�?тва: (а) изложено е на ри�?к в
непо�?ред�?твената �?реда (лип�?а на адекватна родител�?ка грижа, жертва е на нехуманно отношение,
или е на�?танено извън �?емей�?твото); (б) �?ъще�?твува опа�?но�?т за здравето или развитието му; (в)
�?трада от увреждани�? или трудно лечими забол�?вани�?; и (г) ри�?к по отношение по -нататъшното му
образование (изложено е на ри�?к от отпадане от училище или е отпаднало от училище). Според
методиче�?кото ръковод�?тво за управление на �?лучай за закрила на дете в ри�?к �?оциалните работници
би тр�?бвало да прилагат метод, чрез който �?е о�?игур�?ва „връзка, по�?ледователно�?т и непрекъ�?нато�?т
на проце�?а на помагане, и �?е израз�?ва в организаци�?, координаци�? и контрол на в�?ички дейно�?ти и
у�?луги, които го �?ъ�?тавл�?ват“.
Служителите, отговар�?щи за управлението на �?лучаите, изпълн�?ват �?ери�? от дейно�?ти в три
направлени�?: проучване (проверка на �?игналите отно�?но ри�?ка, �?крининг и оценка на ри�?ка за детето,
оценка на родител�?ки�? капацитет); информиране (отно�?но правата и задължени�?та на детето и
неговите родители, мерките за закрила и предлаганите у�?луги); и предприемане на мерки за закрила
или на�?очване към у�?луги �? по�?ледващ преглед на резултатите. Социални�?т работник не извършва
никакви дейно�?ти, на�?очени към о�?игур�?ване на незабавна �?пециализирана подкрепа на детето и
�?емей�?твото чрез индивидуално или �?емейно кон�?ултиране, подкрепа за �?емейните ре�?ур�?и и
                                                                                                 79
общуване, обучение, групи за �?амопомощ, подкрепа за о�?игур�?ване на заето�?т на родител�? и т.н. Този
вид пр�?ка подкрепа �?е о�?игур�?ва от �?лужител или екип на �?оциалната �?лужба, към ко�?то е на�?очено
детето (напр. звено „Майка и бебе“, ЦОП, ЦРДУ, Ц�?СТ за деца и юноши, Дневен център).
Проце�?ът на управление на �?луча�? започва едва �?лед като е изрично у�?тановена �?тепента на ри�?ка,
на който е изложено детето (необходимо е да �?е оцени и диагно�?тицира). До до�?тъп на детето и
родителите му до кон�?ултации �?ъ�? �?оциален работник �?е �?тига �?лед н�?колко �?тъпки на �?ъбиране и
оценка на информаци�?. Практиката на н�?кои отдели за закрила на детето �?ами активно да тър�?�?т деца
и �?емей�?тва в затруднено положение в рамките на юри�?дикци�?та на отдела и незабавно да ги
на�?очват към кон�?ултативна подкрепа е много ограничена. По�?то�?нните предизвикател�?тва в
�?и�?темата и �?редата (недо�?тигът на �?оциални работници, гол�?мото натоварване �? работа,
ограничените техниче�?ки �?ред�?тва, големи�?т брой на деца и �?емей�?тва в ри�?к) �?а причината за това
�?оциалните работници да реагират приоритетно на �?игнали за деца в ри�?к, �?ледвайки процедурата
за оценка на �?игнала, оценка на ри�?ка и предприемане на мерки за закрила или на�?очване към у�?луги.
Управлението на �?лучаите �?лужи предимно като „входен пункт“ за �?оциално подпомагане и мерки за
закрила на детето. Концепци�?та за водещи�? на �?луча�? като довереник и адвокат, както и като
профе�?ионали�?т в помощ на потребителите е много ограничена и в гол�?ма �?тепен е заменена от
междуин�?титуционален подход, базиран на о�?новната работа на �?и�?темата за �?оциални у�?луги.
Стандартите за управление на �?лучаите, въведени през 2010 г., �?а ча�?т от Методиче�?кото ръковод�?тво
за управление на �?лучаи на деца в ри�?к от отделите за закрила на детето, където �?оциалната работа
и управлението на �?лучаите �?е разглеждат като проце�? на идентифициране на ри�?ковете за детето и
�?емей�?твото и като проце�? на взаимодей�?твие между водещи�? �?луча�?, детето, родителите или
лицата, които �?е грижат за него. Ръковод�?твото не дефинира необходимите профе�?ионална, езикова
и културна компетентно�?т на водещите на �?лучаи, т�?хната квалификаци�?, надзор, продължаващо
образование и профе�?ионално развитие, нито предо�?тав�? �?�?ни на�?оки отно�?но методиката за
информиране и кон�?ултиране на детето и �?емей�?твото. О�?вен това лип�?ва �?пециализирано обучение
– ориентировъчно или опре�?нително – за управление на �?лучаите, работа �?ъ�? �?емей�?твата и децата,
методиките за подпомагане и кон�?ултиране на групи, изложени на ри�?к, както и за наблюдение на
�?оциалната работа.
Втората обла�?т, в ко�?то управлението на �?лучаите играе важна рол�?, е образователната �?и�?тема.
Целта на управлението на �?лучаи в образованието е да о�?игури пер�?онализиран подход в
о�?игур�?ването на допълваща подкрепа и равен до�?тъп до образование на определени групи, а
именно деца и ученици, изложени на ри�?к, �?ъ�? �?пециални нужди, талантливи и �? хронични
забол�?вани�?. Управлението на �?лучаите е ча�?т от образованието и може да �?е използва във в�?ички
ин�?титуции на �?и�?темата, включително дет�?ки градини, училища, центрове в подкрепа на
лично�?тното развитие, регионални центрове за подкрепа на приобщаващото образование и звена за
�?пециализирани у�?луги.
Допълващата подкрепа включва диагно�?тика (за определ�?не на възможно�?тите на детето и
трудно�?тите, които то изпитва, и за оценка на пер�?оналните му потребно�?ти), планиране и
предо�?тав�?не на подкрепа (въз о�?нова на индивидуален план и �?формиране на екип от �?пециали�?ти
в подкрепа на конкретното дете или ученик) и оценка на мониторинга и развитието за в�?еки отделен
�?лучай. Допълващата подкрепа включва кон�?ултант�?ки дейно�?ти – педагогиче�?ки, логопедични,
рехабилитационни, п�?ихо�?оциални – о�?игурени от екипи �? различен �?ъ�?тав в зави�?имо�?т от профила
на нуждите на детето или ученика.
Като ча�?т от допълващата подкрепа управлението на �?лучаите �?е координира от
п�?ихолог/педагогиче�?ки �?ъветник или от �?оциален работник, подпомаган от а�?и�?тент в
                                                                                               80
преподавател�?ката дейно�?т и медиатор �? общно�?тта, ако е необходимо. Координаторът работи �?
децата в ри�?к �?ъвме�?тно �? отделите за закрила на детето, координира работата на �?пециали�?тите и
поддържа връзка �? родителите. Въпреки че работата �? родителите �?е приема като елемент от
допълващата подкрепа, при не�? �?тава въпро�? главно за информиране (за наличните видове подкрепа
за лично�?тно развитие, за оценката на нуждите и проце�?а на планиране на подкрепа), както и за
админи�?тративни въпро�?и (�?подел�?не на документите, необходими за оценка и планиране на
подкрепа). Лип�?ват реални мерки за п�?ихо�?оциална работа �? родители �? ни�?ък родител�?ки капацитет,
които не подкреп�?т детето �?и, когато то е изложено на ри�?к от отпадане от училище.
До�?тъп до допълващата подкрепа в образователната �?и�?тема имат �?амо деца и ученици, обхванати
от �?и�?темата на училищата и дет�?ките градини. Децата извън �?и�?темата или тези, които �?а �? напу�?нали
преждевременно, �?а о�?тавени без подкрепа за приобщаването им или връщането им обратно в
училище чрез тази у�?луга. Входни�?т пункт към допълващата подкрепа е оценката на нуждите на
детето, ко�?то може да бъде пои�?кана от родител, пред�?тавител на детето или от лицето, което �?е
грижи за него, или от пер�?онала на училището. Ц�?ло�?тна оценка �?е извършва от екип, назначен
�?пециално за това.
Третата обла�?т в рамките на о�?новната у�?луга, в ко�?то управлението на �?лучаите играе важна рол�?, е
заето�?тта. В тази обла�?т управлението на �?лучаите е �?вързано �? политиката на пазара на труда и �?е
о�?игур�?ва от регионалните звена на �?генци�?та по заето�?тта (дирекции „Регионална �?лужба по
заето�?тта“). Управлението на �?лучаите е на�?очено към лица, тър�?ещи работа, и неактивни лица,
включително млади хора на 29 или по-малко години, които не учат или работ�?т, хора �? увреждани�?,
членове на ром�?ката общно�?т, о�?вен в�?ички други.
Управлението на �?лучаите в политиките по заето�?тта подкреп�? инициативата „�?ктивиране на
неактивните“ чрез три вида по�?редници по заето�?тта: младежки медиатори, ром�?ки медиатори и
мениджъри на �?лучаите. По�?редниците по заето�?тта работ�?т �? неактивните или безработни лица, като
предо�?тав�?т информаци�? и подкрепа за до�?тъп до наличните програми за обучение и заето�?т,
идентифицират у�?лугите, от които може да �?е нужда�?т (�?оциални, здравни, образователни и т.н.) и ги
подпомагат в използването им. Иде�?та е да бъдат активирани лицата от определена ри�?кова група
на пазара на труда (младежи, роми, обез�?ърчени работници) чрез пакет от дейно�?ти, който �?е
предо�?тав�? индивидуално или от екип, �?ъ�?тавен от различни по�?редници по заето�?тта по програмата
и пер�?онала на дирекциите „Регионална �?лужба по заето�?тта“.




                                                                                                81
Приложение VI: Подобр�?ване на до�?тъпа до общите у�?луги в Българи�?
Спи�?ък на нормативните актове, политики и �?тратегии, по �?ектори

   I.     Образование
          1. Закон за предучилищното и училищното образование
          2. Закон за здравето
          3. Закон за админи�?тративно-териториалното у�?трой�?тво на Република Българи�?
          4. Решение на Мини�?тер�?ки�? �?ъвет №304/26.04.2016 г. за приемане на �?тандарти за
          делегираните от държавата дейно�?ти �? натурални и �?тойно�?тни показатели през 2017 г.
          5. Закон за младежта
          6. Закон за профе�?ионалното образование и обучение
          7. Закон за ме�?тното �?амоуправление и ме�?тната админи�?траци�?
          8. По�?тановление на Мини�?тер�?ки�? �?ъвет №286 от 4 ноември 2016 г. за приемане на �?аредба за
          приобщаващото образование
          9. �?аредба №26 от 18 ноември 2008 г. за у�?трой�?твото и дейно�?тта на дет�?ките �?�?ли и дет�?ките
          кухни и здравните изи�?квани�? към т�?х
          10. Закон за убежището и бежанците
   II.    Първични здравни грижи
          1. Закон за здравното о�?игур�?ване
          2. Закон за здравето
          3. Правилник за прилагане на Закона за здравето
          4. Закон за лечебните заведени�?
          5. Закон за бюджета на �?ационалната здравноо�?игурителна ка�?а
          6. �?ационална здравна карта на Република Българи�?
          7. Закон за убежището и бежанците
          8. Правилник за у�?трой�?твото, дейно�?тта и вътрешни�? ред на центровете за комплек�?но
          об�?лужване на деца �? увреждани�? и хронични забол�?вани�?
          9. Решение на Мини�?тер�?ки�? �?ъвет №304/26.04.2016 г. за приемане на �?тандарти за
          делегираните от държавата дейно�?ти �? натурални и �?тойно�?тни показатели през 2017 г.
          10. По�?тановление на Мини�?тер�?ки�? �?ъвет №87 от 5 май 2010 г. за приемане на �?аредба за
          медицин�?ката ек�?пертиза
          11. �?аредба №26 от 14 юни 2007 г. за предо�?тав�?не на акушер�?ка помощ на здравно
          нео�?игурени жени и за извършване на из�?ледвани�? извън обхвата на задължителното здравно
          о�?игур�?ване на деца и бременни жени
          12. �?аредба №25 от 4.11.1999 г. за оказване на �?пешна медицин�?ка помощ
          13. �?аредба №41 от 21 декември 2005 г. за утвърждаване на „медицин�?ки �?тандарти по обща
          медицин�?ка практика“
          14. �?аредба №12 от 30 декември 2015 г. за утвърждаване на медицин�?ки �?тандарт „Спешна
          медицина“
          15. Медицин�?ки �?тандарти и клинични пътеки

   III.   Заето�?т
          1. Закон за държавни�? бюджет на Република Българи�?
          2. Закон за на�?ърчаване на заето�?тта
          3. �?ационален план за дей�?твие по заето�?тта през 2017 г.
          4. Закон за профе�?ионалното образование и обучение
                                                                                                    82
      5. Закон за интеграци�? на хората �? увреждани�?
      6. Правилник за прилагане на Закона за интеграци�? на хората �? увреждани�?
      7. Закон за убежището и бежанците
      8. Закон за граждан�?ката реги�?траци�?

IV.   Парични помощи
      1. Кодек�? за �?оциално о�?игур�?ване
      2. Закон за �?оциално подпомагане
      3. Правилник за прилагане на Закона за �?оциално подпомагане
      4. Закон за �?емейни помощи за деца
      5. Правилник за прилагане на Закона за �?емейни помощи за деца
      6. Закон за държавни�? бюджет на Република Българи�?
      7. Закон за интеграци�? на хората �? увреждани�?
      8. Правилник за прилагане на Закона за интеграци�? на хората �? увреждани�?
      9. Закон за закрила на детето
      10. Правилник за прилагане на Закона за закрила на детето
      11. По�?тановление №17 на МС от 31.01.2007 г. за определ�?не на у�?лови�?та и реда за разходване
      на целевите �?ред�?тва за диагно�?тика и лечение в лечебни заведени�? за болнична помощ на лица,
      които н�?мат доход и/или лично имуще�?тво, което да им о�?игур�?ва лично уча�?тие в
      здравноо�?игурителни�? проце�?
      12. �?аредба №РД-07-5 от 16 май 2008 г. за у�?лови�?та и реда за отпу�?кане на целева помощ за
      отопление
      13. �?аредба за у�?лови�?та и реда за о�?ъще�?тв�?ване и контрол на дейно�?тите по предо�?тав�?не на
      помощни �?ред�?тва, при�?по�?облени�? и �?ъоръжени�? за хората �? увреждани�? и медицин�?ки
      издели�?, по�?очени в �?пи�?ъците по чл. 35а, ал. 1 от Закона за интеграци�? на хората �? увреждани�?
      14. Закон за военноинвалидите и военнопо�?традалите
      15. Правилник за прилагане на Закона за военноинвалидите и военнопо�?традалите
      16. �?аредба №3 от 24 авгу�?т 2012 г. за реда за предпи�?ване, отпу�?кане и контрол на лекар�?твени
      продукти и дентална помощ на ветераните от войните
      17. Закон за граждан�?ката реги�?траци�?
      18. Закон за убежището и бежанците

V.    Социални у�?луги
      1. Закон за �?оциално подпомагане
      2. Правилник за прилагане на Закона за �?оциално подпомагане
      3. Закон за закрила на детето
      4. Правилник за прилагане на Закона за закрила на детето
      5. Закон за ме�?тното �?амоуправление и ме�?тната админи�?траци�?
      6. Закон за младежта
      7. Семеен кодек�?
      8. Закон за убежището и бежанците
      9. Закон за защита от домашното на�?илие
      10. Правилник за прилагане на Закона за защита от домашното на�?илие
      11. Закон за борба �? трафика на хора
      12. Закон за контрол върху наркотичните веще�?тва и прекур�?орите
      13. Закон за борба �?рещу противообще�?твените про�?ви на малолетните и непълнолетните
      14. Решение на Мини�?тер�?ки�? �?ъвет №304/26.04.2016 г. за приемане на �?тандарти за
      делегираните от държавата дейно�?ти �? натурални и �?тойно�?тни показатели през 2017 г.
                                                                                                 83
         15. �?аредба за у�?лови�?та и реда за кандидат�?тване, подбор и утвърждаване на приемни
         �?емей�?тва и на�?тан�?ване на деца в т�?х, приета �? ПМС №314 от 04.12.2006 г.
         16. �?аредба №8 от 7 �?ептември 2011 г. за у�?лови�?та и реда за о�?ъще�?тв�?ване на програми за
         п�?ихо�?оциална рехабилитаци�? на лица, които �?а били зави�?ими или �?а злоупотреб�?вали �?
         наркотични веще�?тва

   VI.   Управление на �?лучаи и интермедиаци�?
           1. Закон за закрила на детето
           2. Правилник за прилагане на Закона за закрила на детето
           3. Методика за управление на �?лучай за закрила на дете в ри�?к от Отдел „Закрила на детето“
           4. �?аредба за у�?лови�?та и реда за о�?ъще�?тв�?ване на мерки за предотврат�?ване изо�?тав�?нето на
           деца и на�?тан�?ването им в ин�?титуции, както и за т�?хната реинтеграци�?
           5. Методиче�?ко ръковод�?тво по превенци�? на изо�?тав�?нето на деца на ниво родилен дом
           6. Закон за предучилищното и училищното образование
           7. По�?тановление на Мини�?тер�?ки�? �?ъвет №286 от 4 ноември 2016 г. за приемане на �?аредба
           за приобщаващото образование
           8. �?аредба №12 от 01.09.2016 г. за �?татута и профе�?ионалното развитие на учителите,
           директорите и другите педагогиче�?ки �?пециали�?ти (Обн. ДВ, бр. 75 от 27.09.2016 г., в �?ила от
           27.09.2016 г.)
           9. �?ационална програма „�?ктивиране на неактивни лица“
           10. У�?трой�?твен правилник на �?генци�?та по заето�?тта
           11. �?ационална кла�?ификаци�? на профе�?иите и длъжно�?тите, 2007,
           12. �?аредба №29 от 4 октомври 2006 г. за профе�?ионалната компетентно�?т на лицата,
           завършили ви�?ше образование по �?пециално�?тта „П�?ихологи�?“
           13. Здравна �?тратеги�? за лица в неравно�?тойно положение, принадлежащи към етниче�?ки
           малцин�?тва
           14. �?ационална �?тратеги�? на Република Българи�? за интегриране на ромите (2012-2020)
           15. �?ационална �?тратеги�? на Република Българи�? за интегриране на ромите (2012-2020), ча�?т
           Здравеопазване
           16. �?ационална здравна �?тратеги�? (2014-2020)
           17. План за дей�?твие за периода 2011-2015 г. към здравната �?тратеги�? за лица в неравно�?тойно
           положение, принадлежащи към етниче�?ки малцин�?тва (определ�? функциите на здравен
           по�?редник)

Стратегии, анализи, ре�?ур�?и
          1. �?ационална програма за реформи на Република Българи�? (2012-2020);
          2. �?ационална програма за развитие „Българи�? 2020“
          3. Тригодишен план за дей�?твие за изпълнението на �?ационална програма за развитие
          „БЪЛГ�?РИЯ 2020“ в периода 2016-2018 г.
          4. �?ационален �?оциален доклад на Република Българи�? за 2013 -2014 г.
          5. Стратеги�? за образователна интеграци�? на деца и ученици от етниче�?ките малцин�?тва (2016-
          2020)
          6. �?ационална програма за подобр�?ване на майчиното и дет�?ко здраве 2014-2020 г.
          7. �?ационална �?тратеги�? за намал�?ване на бедно�?тта и на�?ърчаване на �?оциалното включване
          2020 г.
          8. �?ационална здравна �?тратеги�? (2014-2020)
          9. �?ктуализираната национална �?тратеги�? за демограф�?ко развитие на на�?елението в Република
          Българи�? (2012-2030 г.)
          10. �?ктуализираната �?тратеги�? по заето�?тта на Република Българи�? 2013-2020 г.
                                                                                                     84
11. �?ационална концепци�? за на�?ърчаване на активни�? живот на възра�?тните хора (2012-2030 г.)
12. �?ационална �?тратеги�? на Република Българи�? за интегриране на ромите (2012-2020)
13. �?ационална �?тратеги�? за дълго�?рочна грижа
14. Стратеги�? за превенци�? и намал�?ване дела на отпадащите и преждевременно напу�?налите
образователната �?и�?тема (2013-2020)
15. �?ационална �?тратеги�? „Визи�? за деин�?титуционализаци�? на децата в Република Българи�?“
16. План за дей�?твие за изпълнението на Концепци�?та за държавна политика в обла�?тта на
право�?ъдието за детето
17. О�?новни резултати от наблюдението на работната �?ила през четвъртото триме�?ечие на 2016
година, �?ационален �?тати�?тиче�?ки ин�?титут
18. Препоръка на Съвета от 12 юли 2016 година отно�?но националната програма за реформи на
Българи�? за 2016 г. и �?ъдържаща �?тановище на Съвета отно�?но програмата за конвергенци�? на
Българи�? за 2016 г.
19. По�?ледваща оценка на прино�?а на активната политика на пазара на труда за изменение на
избрани показатели, характеризиращи икономиче�?кото и �?оциалното развитие на �?траната за
периода 2000-2011 г., Софи�?, 2015
20. �?нализ на нормативните актове и процедурите, регулиращи дейно�?тта на териториалните
ек�?пертни лекар�?ки коми�?ии и инвалидните пен�?ии и предложени�? за мерки за превенци�? на
корупци�?та, ЦППКОП, 2016
21. Динамика на бедно�?тта: �?нализ на �?оциално-икономиче�?ката мобилно�?т и трайната бедно�?т
в Българи�?, ИПИ, Софи�?, 2016
22. Хо�?пи�?ите в Българи�? и в Европей�?ки�? �?ъюз, Българ�?ки център за не�?топан�?ко право, Софи�?,
2003
23. Отчет за дейно�?тта на �?генци�?та за �?оциално подпомагане за 2013, 2014, 2015
24. Доклад отно�?но публичните политики за интеграци�? на ромите в Българи�? и о�?новните
проблеми на �?оциално-икономиче�?кото включване на ром�?ката общно�?т, Европей�?ко
включване, Обмен на данни и добри практики между Румъни�?, Българи�?, Итали�? и И�?пани�?,
отна�?�?щи �?е до включването на ром�?кото на�?еление 2012
25. Бедно�?тта в Българи�?, Образованието и заето�?тта като фактори за доходите и неравен�?твoтo,
ИПИ, Софи�?, 2016
26. Становище отно�?но Правилника за организаци�?та, дейно�?тта и вътрешни�? ред на центровете
за Комплек�?ни у�?луги за деца �? увреждани�? и хронични забол�?вани�?, колоквиум „Се�?и�? 2025“,
Софи�?, 2017
27. Доклад – Оценка, проучване и анализ на изпълнението на ключови правител�?твени
ангажименти в дет�?ките и �?емейните политики в Република Българи�? за 2011 г., �?ационална
мрежа на децата, 2011 г.
28. Преглед на българ�?кото законодател�?тво в подкрепа на превенци�?та на изо�?тав�?нето на
деца в Българи�?, �?ационалната дет�?ка мрежа, 2011 г.
29. „Бележник: какъв е �?редни�?т у�?пех на държавата в грижите за децата?“ Годишен доклад на
�?ационалната дет�?ка мрежа, 2014, 2015, 2016
30. Кризи�?ните центрове за деца в Българи�? през 2016 г., Българ�?ки хелзинк�?ки комитет
31. �?е�?лучващата �?е деин�?титуционализаци�? на лицата �? ум�?твени затруднени�? в Българи�?, БХК,
2016
32. Ефекти върху децата, о�?тавени от родители, които работ�?т и живе�?т в чужбина, У�?ИЦЕФ, 2016
33. Социалното предприемаче�?тво като възможно�?т за обезкуражените млади хора? �?нализ на
�?редата за развитие на �?оциално предприемаче�?тво в подкрепа на млади хора, които не учат, не
работ�?т и не �?е обучават, в обла�?тите Шумен, Сливен, Монтана, У�?ИЦЕФ, 2016
34. Из�?ледване на �?оциални норми, които възпреп�?т�?тват до�?тъпа на ром�?ките момичета до
образование, У�?ИЦЕФ, 2016
35. �?нализ на у�?тойчиво�?тта и ефективно�?тта на здравните медиатори в Република Българи�?,
Face Art and Culture Foundation, 2012


                                                                                          85
36. Оценка на �?ъ�?то�?нието и анализ на профила на подра�?тващите и младежите, които не
работ�?т, не учат и не �?е обучават (NEETS), У�?ИЦЕФ, 2015
37. Казу�?и от практиката на здравните медиатори - проект „Заедно за по-добро здраве – от на�?,
за на�?�? 2014 г.
38. „Общи европей�?ки на�?оки за преход от ин�?титуционална грижа към общно�?тна грижа,
ръковод�?тво за прилагане и подпомагане на у�?тойчив преход от ин�?титуционална грижа към
алтернативни �?емейни и обще�?твени у�?луги за деца, хора �? увреждани�?, хора �? п�?ихични
раз�?трой�?тва и възра�?тни хора в Европа“, © Европей�?ка ек�?пертна група за прехода от
ин�?титуционална грижа към общно�?тна грижа, ноември 2012
39. Модели за регулиране на подхода на медиаци�? за работа �? у�?звими общно�?ти, Правен
анализ на българ�?кото законодател�?тво и практики, Българ�?ки център за не�?топан�?ко право,
2012 г.




                                                                                            86