БЪЛГÐ?РИЯ ПРЕГЛЕД Ð?Ð? РÐ?ЗХОДИТЕ ПодобрÑ?ване на ефективноÑ?тта и ефикаÑ?ноÑ?тта на разходите за управление на отпадъците ОТКÐ?З ОТ ОТГОВОРÐ?ОСТ Ð?аÑ?тоÑ?щиÑ?Ñ‚ доклад е разработен от екип на Световната банка. Изложените конÑ?татации, тълкуваниÑ? и заключениÑ? не отразÑ?ват непременно гледните точки на изпълнителните директори на Световната банка или на правителÑ?твата, които те предÑ?тавлÑ?ват. ИзÑ?ледването е изготвено, за да предоÑ?тави конÑ?ултативна подкрепа на МиниÑ?терÑ?тво на финанÑ?ите (МФ) и не предÑ?тавлÑ?ва непременно мнението и възгледите на правителÑ?твото на БългариÑ? или на МФ. БЛÐ?ГОДÐ?РÐ?ОСТИ Ð?аÑ?тоÑ?щиÑ?Ñ‚ доклад беше изготвен от оÑ?новен екип, ръководен от Стела Илиева (Ñ?тарши икономиÑ?Ñ‚ и ръководител на екипа) и Кремена Йонкова (Ñ?тарши Ñ?пециалиÑ?Ñ‚ по развитие на градÑ?ката Ñ?реда), и напиÑ?ан от Жерард СимониÑ? (екÑ?перт по управление на отпадъците) в чаÑ?тта за анализ ефикаÑ?ноÑ?тта, Рене БуÑ?тен (екÑ?перт по управление на отпадъците) в чаÑ?тта за анализ на ефективноÑ?тта, Цветанка КоÑ?тадинова (екÑ?перт по управление на отпадъците), ВинÑ?ент Белинга (икономиÑ?Ñ‚). Екипът е благодарен на Лалита Мурти, Ръководител Ñ?ектор, Дейвид СиÑ?лен, Ръководител Ñ?ектор и на Ð?нтъни ТомпÑ?ън, ПоÑ?тоÑ?нен предÑ?тавител за БългариÑ?, за ценната им подкрепа и напътÑ?твиÑ?. Ева Йонева и Ð?на Петкова подпомогнаха проучването, а Ð?дела Делчева Ð?ачкова оÑ?игури админиÑ?тративната подкрепа. Екипът благодари на Ñ?лужителите на МиниÑ?терÑ?твото на финанÑ?ите, МиниÑ?терÑ?твото на околната Ñ?реда и водите, Изпълнителната агенциÑ? по околна Ñ?реда, Ð?ационалното Ñ?дружение на общините в Република БългариÑ? и Ð?ационалниÑ? Ñ?татиÑ?тичеÑ?ки инÑ?титут за отличното Ñ?ътрудничеÑ?тво и обратна връзка по време на работата ни. Ð’ допълнение към това, екипът иÑ?ка да благодари на Ñ?лужителите от общините в СофиÑ?, Септември и Долна МитрополиÑ? за активното им учаÑ?тие в работната група за управление на отпадъците и на Ñ?лужителите и перÑ?онала на общините Габрово, ЛевÑ?ки, Пловдив и Велико Търново за гоÑ?топриемÑ?твото, отличното Ñ?ътрудничеÑ?тво при предоÑ?тавÑ?не на подробна информациÑ? и Ñ?поделÑ?нето на техните възгледи. ПоÑ?тоÑ?нен предÑ?тавител: Ð?нтъни ТомпÑ?ън Ръководител Ñ?ектор: Лалита Мурти Ръководител на екипа: Стела Илиева 2 Съдържание СЪКРÐ?ЩЕÐ?ИЯ И Ð?КРОÐ?ИМИ................................................................................................. 6 Резюме............................................................................................................................................ 7 Въведение .................................................................................................................................... 14 1. ОÑ?новни предизвикателÑ?тва при разходите за управление на отпадъците ................... 15 ВиÑ?оки разходи за управление на отпадъците ......................................................................... 15 ЕфикаÑ?ноÑ?тта на разходите изглежда ниÑ?ка ............................................................................ 19 ЕфективноÑ?тта на разходите за управление на отпадъците може да бъде подобрена......... 23 2. ЕфикаÑ?ноÑ?Ñ‚ на разходите за управление на отпадъците ................................................. 24 Общо Ñ?ÑŠÑ?тоÑ?ние ................................................................................................................... 24 Събиране и транÑ?портиране на отпадъци ......................................................................... 26 Сепариране на отпадъците ................................................................................................. 29 Депониране на отпадъците ................................................................................................. 31 КомпоÑ?тиране на отпадъци ................................................................................................ 32 ПочиÑ?тване на площи за общеÑ?твено ползване ................................................................ 32 Общи оперативни разходи.................................................................................................. 35 3. ЕфективноÑ?Ñ‚ на управлението на отпадъци ...................................................................... 37 Обща информациÑ? ............................................................................................................... 37 Събиране и предварително третиране на отпадъци от общините .................................. 38 Събиране на опаковки (Ñ?ухи рециклируеми отпадъци) от ООО .................................... 40 Общо количеÑ?тво Ñ?ух рециклируем отпадък .................................................................... 42 Препоръки.................................................................................................................................... 45 Приложение 1. БиблиографиÑ? ................................................................................................... 49 Приложение A-1. Ð?нализ на фактичеÑ?ките разходи за Ñ?ъбиране на отпадъците ................. 50 Приложение A-2. Ð?нализ на изчиÑ?лените разходи за Ñ?ъбиране на отпадъци ...................... 51 Приложение B-1. ФактичеÑ?ки разходи за третиране на отпадъците ..................................... 53 Приложение B-2. ИзчиÑ?лени разходи за третиране на отпадъците ....................................... 55 Приложение B-3. ИзчиÑ?ление на разходите за депа ................................................................ 56 Приложение C-1. ФактичеÑ?ки разходи за почиÑ?тване на площите за общеÑ?твено ползване 58 Приложение C-2. ИзчиÑ?ление на разходите за почиÑ?тване на площи за общеÑ?твено ползване 59 Приложение D. Шаблон за изчиÑ?лÑ?ване на разходите ............................................................ 61 Приложение E. Ð?ационална оценка на разходите ................................................................... 63 Tаблица 1: ФактичеÑ?ки разходи за Ñ?ъбиране и транÑ?портиране на тон Ñ?ъбран отпадък, 2016 г. (лв./Ñ‚). ....................................................................................................................................... 28 Tаблица 2: Оценени разходи за Ñ?ъбиране и транÑ?портирани отпадъци, изчиÑ?лени на тон Ñ?ъбрани отпадъци, 2016 г. (лв./Ñ‚). ............................................................................................. 28 Tаблица 3: Оценени разходи за Ñ?епариране на тон Ñ?епарирани отпадъци, лв./Ñ‚. ................. 30 Tаблица 4: Сравнение на фактичеÑ?ките и оценените разходи на тон за Ñ?епариране на отпадъците, лв./Ñ‚. ........................................................................................................................ 31 Tаблица 5: Сравнение на фактичеÑ?киÑ? и оценен разход за Ñ?епариране на отпадъци, в лв. на тон................................................................................................................................................. 32 Tаблица 6: ФактичеÑ?ки разходи за почиÑ?тване (лв./жител). .................................................. 34 3 Таблица 7: Сравнение на фактичеÑ?ките и оценени разходи за почиÑ?тване на териториите за общеÑ?твено ползване, лв/жител................................................................................................. 34 Tаблица 8: Среден разход за почиÑ?тване на териториите за общеÑ?твено ползване в европейÑ?ките държави. ............................................................................................................... 35 Tаблица 9: Разлика между фактичеÑ?ките и оценените разходи за извадката от 20 общини. ....................................................................................................................................................... 36 Tаблица 10: Разлика между фактичеÑ?ките и оценените разходи за вÑ?ички общини. .......... 36 Tаблица 11: Ð?ови цели при рециклирането на отпадъците от опаковки. ............................. 37 Tаблица 12: Генерирани и третирани битови отпадъци, 2016 г. ............................................ 39 Tаблица 13: КоличеÑ?тва битови отпадъци, Ñ?ъбрани и опoлзотворени Ñ?амо от общините в новоизградени РСУО, 2016 г. .................................................................................................... 39 Tаблица 14: Рециклиране на отпадъци чрез общините, в тона. ............................................. 40 Tаблица 15: Рециклиране на отпадъците от ООО ................................................................... 41 Tаблица 16: Общо количеÑ?тво рециклирани отпадъци........................................................... 42 Tаблица 17: Типична морфологиÑ? на битовите отпадъци, 2012-15 г. ................................... 43 Tаблица 18: Отпадъци и рециклируеми отпадъци, в тона. ..................................................... 44 Tаблица 19: ИзчиÑ?лено количеÑ?тво отпадъци от опаковки в битовите отпадъци. .............. 44 Фигура 1: БългариÑ? изразходва повече Ñ?редÑ?тва за управление на отпадъците и генерира повече отпадъци. ......................................................................................................................... 16 Фигура 2: Разходите за управление на отпадъците Ñ?а важна разходна чаÑ?Ñ‚ от държавниÑ? бюджет и от бюджетите на общините. ..................................................................................... 16 Фигура 3: Разходите за управление на отпадъците нараÑ?тват. .............................................. 17 Фигура 4: Ð’ Ñ?ъответÑ?твие Ñ? увеличаване на Ñ?ъбираемоÑ?тта на приходите. .......................... 17 Фигура 5: СметоÑ?ъбирането и почиÑ?тването на площите за общеÑ?твено ползване Ñ?а причините за нараÑ?тване на разходите за управление на отпадъците. .................................. 18 Фигура 6: Ð?араÑ?тването на общите разходи в поÑ?ледно време Ñ?е дължи на общините, които възлагат Ñ?ъбирането и транÑ?портирането на отпадъци на външни изпълнители в големите общини. ........................................................................................................................................ 19 Фигура 7: Разходите на тон на общините, които предоÑ?тавÑ?Ñ‚ уÑ?луги чрез общинÑ?ко предприÑ?тие изглеждат по-виÑ?оки от тези на общините, които възлагат на външни изпълнители уÑ?лугите за управление на отпадъците. ............................................................. 20 Фигура 8: СъщеÑ?твуват големи разлики при текущите разходи на тон генерирани отпадъци по групи общини. ........................................................................................................................ 21 Фигура 9: Въпреки значителните инвеÑ?тиции в изграждане на регионални Ñ?иÑ?теми за управление на отпадъците. ........................................................................................................ 23 Фигура 10: Делът на депонираните отпадъци оÑ?тава значителен, незавиÑ?имо, че намалÑ?ва. ....................................................................................................................................................... 23 Фигура 11: За разлика от международниÑ? опит, най-големите общини имат най-виÑ?ок разход на тон Ñ?ъбран отпадък. ................................................................................................... 27 Фигура 12: Разликите в разходите на тон между общините Ñ?а големи. ................................ 27 Фигура 13: ФактичеÑ?ките разходи на общинÑ?ките уÑ?луги Ñ?а почти два пъти по -виÑ?оки от оценените. .................................................................................................................................... 29 Фигура 14: ФактичеÑ?ките разходи за уÑ?лугите, възложени на външни изпълнители Ñ?а Ñ? 67% по-виÑ?оки от оценените. ............................................................................................................. 29 Фигура 15: ТакÑ?ите на вход на Ñ?епариращите инÑ?талации варират. ..................................... 30 4 Фигура 16: ФактичеÑ?ките такÑ?и за депониране Ñ?а до голÑ?ма Ñ?тепен Ñ?равними между общините. .................................................................................................................................... 31 Фигура 17: ФактичеÑ?ките разходи за почиÑ?тване на площите за общеÑ?твено ползване Ñ?а най- виÑ?оки за най-големите урбанизирани общини. ...................................................................... 33 Фигура 18: Ð?ива на рециклиране в ЕС. .................................................................................... 42 5 СЪКРÐ?ЩЕÐ?ИЯ И Ð?КРОÐ?ИМИ ЗМДТ Закон за меÑ?тни данъци и такÑ?и COFOG КлаÑ?ификациÑ? на функциите на правителÑ?твото ИÐ?ОС Изпълнителна агенциÑ? по околна Ñ?реда ПУДООС ПредприÑ?тие за управление на дейноÑ?тите по опазване на околната Ñ?реда ЕС ЕвропейÑ?ки Ñ?ъюз БВП Брутен вътрешен продукт MОСВ МиниÑ?терÑ?тво на околната Ñ?реда и водите MФ МиниÑ?терÑ?тво на финанÑ?ите Ð?СОРБ Ð?ационално Ñ?дружение на общините в Република БългариÑ? Ð?СИ Ð?ационален Ñ?татиÑ?тичеÑ?ки инÑ?титут OП Оперативна програма ООО ОрганизациÑ? за оползотворÑ?ване на отпадъци РИОСВ Регионална инÑ?пекциÑ? по околна Ñ?реда и води РУО Регионално управление на отпадъците РÐ?УО Регионална аÑ?оциациÑ? за управление на отпадъците РЦУО Регионален център за управление на отпадъците ПР Преглед на разходите ПУДООС ПредприÑ?тие за управление на дейноÑ?тите по опазване на околната Ñ?реда ДДС Данък добавена Ñ?тойноÑ?Ñ‚ СБ Световна банка ОЕЕО Отпадъци от електричеÑ?ко и електронно оборудване ЗУО Закон за управление на отпадъците 6 Резюме 1. Ð?аÑ?тоÑ?щето проучване е приноÑ? към вториÑ? пилотен преглед на разходите в БългариÑ?. През 2016 г. правителÑ?твото на Република БългариÑ? реши да започне преглед на разходите Ñ? цел подобрÑ?ване на ефективноÑ?тта и ефикаÑ?ноÑ?тта им в контекÑ?та на процеÑ? на умерена фиÑ?кална конÑ?олидациÑ?. Въпреки че БългариÑ? е една от Ñ?траните Ñ? най-ниÑ?ки разходи в ЕвропейÑ?киÑ? Ñ?ъюз (ЕС), резултатите от разходните политики изоÑ?тават в Ñ?равнение Ñ? тези на други държави-членки. Ð’ Ñ?лучаÑ? Ñ? управлението на отпадъците, БългариÑ? е Ñ? най-големи разходи Ñ?ред Ñ?равнимите Ñ?трани от ЕС, но поÑ?тигнатите резултати могат да бъдат значително подобрени. Ð’Ñ?е още голÑ?ма чаÑ?Ñ‚ (48% през 2016 г.)1 от генерираните битови отпадъци Ñ?е депонират, въпреки че инфраÑ?труктурата за управление на отпадъците Ñ?е развива. 2. За да отговори на тези предизвикателÑ?тва, МиниÑ?терÑ?тво на финанÑ?ите (МФ) потърÑ?и аналитична и конÑ?ултантÑ?ка подкрепа от Световната банка. Тази подкрепа има за цел да идентифицира натиÑ?ка по отношение на разходите, както и потенциални възможноÑ?ти за положителна промÑ?на по отношение на ефективноÑ?тта и ефикаÑ?ноÑ?тта на разходите за управление на отпадъците. За разлика от повечето прегледи на разходите, при които целите за поÑ?тигане на икономии Ñ?е набелÑ?зват предварително и оÑ?новната задача е да Ñ?е намерÑ?Ñ‚ начини за намалÑ?ване на бюджета, оÑ?новната цел на наÑ?тоÑ?щиÑ? преглед е да Ñ?е подобри изпълнението и да Ñ?е използват икономиите, получени от подобрÑ?ването на ефикаÑ?ноÑ?тта, за допълнителни приоритетни разходи за дейноÑ?ти за управление на отпадъците. Втората цел е наÑ?тоÑ?щиÑ?Ñ‚ преглед да Ñ?помогне за увеличаване на прозрачноÑ?тта на разходите за управление на отпадъците, тъй като информациÑ?та за категориите разходи по дейноÑ?Ñ‚ и по общини не е анализирана доÑ?ега. ПоÑ?ледната цел е да Ñ?е предоÑ?тави информациÑ? за различни методологии за анализ, които правителÑ?твото на БългариÑ? би могло да приложи при поÑ?ледващи прегледи на разходите. СътрудничеÑ?твото между членовете на работната група, които предÑ?тавлÑ?ваха оÑ?новните заинтереÑ?овани Ñ?трани – МиниÑ?терÑ?тво на околната Ñ?реда и водите (МОСВ), МФ, ПредприÑ?тието за управление на дейноÑ?тите по опазване на околната Ñ?реда (ПУДООС), Ð?ационалното Ñ?дружение на общините в Република БългариÑ? (Ð?СОРБ), Ð?ационалниÑ?Ñ‚ Ñ?татиÑ?тичеÑ?ки инÑ?титут (Ð?СИ), Изпълнителната агенциÑ? по околна Ñ?реда (ИÐ?ОС) и общините, беше от решаващо значение за предоÑ?тавÑ?не на информациÑ?та за анализа, както и обратната връзка по отношение на предварителните конÑ?татации и заключениÑ?. 3. КонÑ?татациите Ñ?а получени чрез използване на методологии, които Ñ?е оÑ?новават на допуÑ?каниÑ? и чаÑ?тични данни, поради което Ñ?ледва да Ñ?е тълкуват внимателно. ВремевиÑ?Ñ‚ график ограничи задълбоченоÑ?тта на анализа и затова докладът е Ñ?ÑŠÑ?редоточен върху общите тенденции, като отбелÑ?зва интереÑ?ни конÑ?татации, както и нÑ?кои неочаквани такива. Разбирането на оÑ?новните причини за тези неочаквани конÑ?татации, както и получаване на по-конкретни препоръки ще изиÑ?кват допълнителен анализ. Ð?адÑ?ваме Ñ?е, че 1 Данни на Ð?СИ. Данните на ЕвроÑ?тат показват по -голÑ?м дÑ?л депонирани отпадъци — 64% от генерираните отпадъци. 7 този първи опит за разбиране на ефективноÑ?тта и ефикаÑ?ноÑ?тта на разходите за управление на отпадъците ще мотивира по-нататъшен анализ в тази облаÑ?Ñ‚. 4. През поÑ?ледното деÑ?етилетие БългариÑ? инвеÑ?тира значителни реÑ?урÑ?и за подобрÑ?ване на Ñ?ъбирането на битови отпадъци и Ñ?ъоръжениÑ?та за третирането им (оползотворÑ?ване и депониране). Публичните разходи Ñ?а Ñ?е увеличили, а уÑ?лугите, предоÑ?тавÑ?ни от общините Ñ?а Ñ?е подобрили – при депонирането на отпадъците малките, Ñ?лабо контролирани депа бÑ?ха замеÑ?тени от напълно контролирани регионални депа за отпадъци. ЧаÑ?тниÑ?Ñ‚ Ñ?ектор пое отговорноÑ?Ñ‚ чрез организациите за оползотворÑ?ване на отпадъци (ООO) и учаÑ?тва активно в Ñ?ъбирането на отпадъци от опаковки, отпадъци от електричеÑ?ко и електронно оборудване (ОЕЕО), батерии и Ñ‚.н., произхождащи от домакинÑ?тва и от инÑ?титуции, генериращи подобни отпадъци. Ð?аÑ?тоÑ?щиÑ?Ñ‚ преглед на разходите предлага бърз анализ на разходите, базиран на данни на национално ниво, както и на данни от 20 избрани общини. Ð?нализът разкрива много различиÑ? в разходите между общините, показва нÑ?кои неÑ?ъответÑ?твиÑ? и поÑ?тавÑ? множеÑ?тво въпроÑ?и, както и необходимоÑ?тта от по-нататъшни подробни проучваниÑ?, за да Ñ?е доÑ?тигне до окончателни резултати. 5. Въпреки тези значителни поÑ?тижениÑ?, продължават да Ñ?ъщеÑ?твуват предизвикателÑ?тва за повишаване на ефикаÑ?ноÑ?тта на Ñ?иÑ?темата за управление на битовите отпадъци, за да Ñ?е гарантира, че публичните Ñ?редÑ?тва наиÑ?тина Ñ?е изразходват по най - ефикаÑ?ниÑ? начин, както и по отношение на ефективноÑ?тта на Ñ?иÑ?темата за поÑ?тигнe на целите, определени в законодателÑ?твото. ОÑ?новни конÑ?татации 6. БългариÑ? отделÑ? значителни реÑ?урÑ?и от Ñ?воÑ? БВП за управление на отпадъците. Страната изразходва най-много Ñ?редÑ?тва в Ñ?равнение Ñ?ÑŠÑ? Ñ?траните от региона, както като дÑ?л от БВП, така и като дÑ?л от общиÑ? бюджет.2 Подобно на другите Ñ?трани за Ñ?равнение, БългариÑ? е увеличила разходите Ñ?и за управление на отпадъците през поÑ?ледните нÑ?колко години, но докато в другите Ñ?трани увеличението Ñ?е дължи на по- виÑ?оки инвеÑ?тиции, в БългариÑ? текущите разходи (за перÑ?онал и разходи за екÑ?плоатациÑ? и поддръжка) имат значителен приноÑ? за нараÑ?тването на общите разходи. ОÑ?новните двигатели на разходите Ñ?а Ñ?ъбирането и транÑ?портирането на отпадъци и почиÑ?тването на площите за общеÑ?твено ползване, най-вече в общините, които възлагат дейноÑ?ти за управление на отпадъците на чаÑ?тниÑ? Ñ?ектор. 7. СъщеÑ?твуват големи различиÑ? в разходите между общините, които Ñ?ледва да бъдат допълнително анализирани. Подобни вариации могат да бъдат знак за неефикаÑ?ноÑ?Ñ‚. Ð?ай-големите различиÑ? Ñ?а в по-малките общини и в общините, които предоÑ?тавÑ?Ñ‚ уÑ?лугите чрез общинÑ?ки предприÑ?тиÑ?. ПредоÑ?тавÑ?нето на уÑ?лугите чрез общинÑ?ки предприÑ?тиÑ? изглежда по-Ñ?къпо от наемането на външни изпълнители, въпреки 2 Въз оÑ?нова на данни на ЕвроÑ?тат. Следва да Ñ?е отбележи, че Ñ?траните не Ñ?ледват единнен метод за докладване на данни при докладване на данните Ñ?и на ЕвроÑ?тат, поради което Ñ?равнениÑ?та между Ñ?траните Ñ?ледва да Ñ?е правÑ?Ñ‚ Ñ? извеÑ?тно внимание. 8 че чаÑ?тниÑ?Ñ‚ доÑ?тавчик на уÑ?луги включва марж на печалба/риÑ?к и амортизациÑ? при изчиÑ?лÑ?ване на цените. Очертава Ñ?е тенденциÑ? по-големите общини да възлагат дейноÑ?ти на външни изпълнители и реÑ?п. те могат да Ñ?поделÑ?Ñ‚ опит в по-доброто управление на договори Ñ? чаÑ?тни доÑ?тавчици на уÑ?луги. Сравнението на текущите разходи на тон генерирани отпадъци има Ñ?воите ограничениÑ? по отношение на качеÑ?твото и обхвата на данните. С цел да Ñ?е отговори на нÑ?кои от тези ограничениÑ? е направен по-подробен анализ на базата на въпроÑ?ник за 20 общини. 8. Общата конÑ?татациÑ? на прегледа на разходите, въз оÑ?нова на анализа на наличната информациÑ? и данни, е че намалÑ?ване на разходите е възможно. Въпреки че Ñ?а необходими допълнителни, по-задълбочени проучваниÑ?, разходите за Ñ?ъбиране и транÑ?портиране и разходите за почиÑ?тване на площите за общеÑ?твено ползване изглежда имат значителни възможноÑ?ти за оптимизациÑ?. ОÑ?вен това може да Ñ?е подобри разделÑ?нето на отпадъците при източника, като по този начин Ñ?е увеличи делът на отпадъците за повторно използване и рециклиране, което ще позволи на БългариÑ? да поÑ?тигне определените цели.3 ПодобрÑ?ването на разделÑ?нето на отпадъци при източника ще намали и общите обеми на Ñ?меÑ?ени отпадъци, които понаÑ?тоÑ?щем Ñ?е обÑ?лужват от общините. ОÑ?новните наблюдениÑ? Ñ?а предÑ?тавени по-долу. 9. При Ñ?равнение Ñ? оценените разходи (Ñ‚.е. разходите, каквито биха били при профеÑ?ионално управлÑ?вана Ñ?иÑ?тема в Ñ?ъответÑ?твие Ñ? международната практика, но Ñ? меÑ?тни единични цени), фактичеÑ?ките разходи за Ñ?ъбиране/транÑ?портиране и почиÑ?тване на площите за общеÑ?твено ползване Ñ?а значително по-виÑ?оки; разходите за разделÑ?нето на отпадъците Ñ?а Ñ?равними, а за депониране - малко по-ниÑ?ки. ФактичеÑ?ките разходи за Ñ?ъбиране и транÑ?портиране при уÑ?луга, предоÑ?тавÑ?на от общината Ñ?а Ñ? 92% по-виÑ?оки от изчиÑ?лените разходи (71 лв./Ñ‚ Ñ?прÑ?мо 37 лв./Ñ‚) и Ñ? 27% по-виÑ?оки при наемане на външен изпълнител за уÑ?лугите (98 лв./Ñ‚ Ñ?прÑ?мо 77 лв./Ñ‚). Ð’ Ñ?лучаÑ? Ñ? почиÑ?тването на площите за общеÑ?твено ползване, Ñ?равнението Ñ? държавите-членки на ЕС показва, че разходите за почиÑ?тване на глава от наÑ?елението в БългариÑ? Ñ?а близки до Ñ?редните разходи в нÑ?кои Ñ?тари Ñ?трани-членки. Въпреки големите разлики в разходите за заплати, които Ñ?ÑŠÑ?тавлÑ?ват близо 60% от общите разходи за почиÑ?тване на улиците в Ñ?траните от ЕС, Ñ?редниÑ?Ñ‚ разход на жител в БългариÑ? е по-виÑ?ок от този в БелгиÑ?, ХоландиÑ? и Ð?нглиÑ?. 10. От анализа на двадеÑ?етте общини Ñ?е наблюдава, че най-големите ползи по отношение на ефикаÑ?ноÑ?тта биха могли да бъдат поÑ?тигнати при Ñ?ъбирането и транÑ?портирането на отпадъци, и почиÑ?тването на площите за общеÑ?твено ползване. Разходите за тези дейноÑ?ти Ñ?а близо ¾ от общите разходи за управление на отпадъците. Ð?ко разходите бÑ?ха по-ефективни, общините в БългариÑ? биха могли да поÑ?тигнат Ñ?ъщото ниво на обÑ?лужване Ñ?ÑŠÑ? 138 млн. лв. по-малко, което означава икономии от близо 31% от Ñ?егашните разходи за управление на отпадъците. Общините, предоÑ?тавÑ?щи уÑ?луга чрез 3 Целевите Ñ?тойноÑ?ти за БългариÑ? Ñ?а оÑ?новно въз оÑ?нова на Ñ?тойноÑ?тите, определени в Рамковата директива за отпадъците (2008/98/EО), Директивата за депонирането на отпадъци (1999/31/ЕО) и Директивата за опаковките (94/62/EО). Промените в датите за изпълнение Ñ?а договорени между ЕвропейÑ?киÑ? Ñ?ъюз и БългариÑ? в Ð?кта за приÑ?ъединÑ?ване, април 2005 г. 9 общинÑ?ко предприÑ?тие биха могли да реализират Ñ?пеÑ?Ñ‚Ñ?ваниÑ? от близо 41% от разходите Ñ?и в момента, или близо 30 млн. лв. Тези Ñ?тойноÑ?ти Ñ?ледва да бъдат допълнително потвърдени, за да Ñ?е гарантира, че резултатите от анализа на двадеÑ?етте общини Ñ?а приложими за вÑ?ички общини в БългариÑ?. 11. Въпреки общоприетото Ñ?хващане, дейноÑ?тите по Ñ?ъбиране и транÑ?портиране на отпадъците, извършвани от Ñ?амите общини не изглеждат по -рентабилни от уÑ?лугата, предоÑ?тавÑ?на от външни изпълнители, оÑ?обено при по-малките общини. Средно за извадката, разходите на тон за дейноÑ?тите, възложени на външни изпълнители Ñ?а Ñ? 29% по- виÑ?оки в Ñ?равнение Ñ? уÑ?лугите, предоÑ?тавÑ?ни от общината, но Ñ?ъщеÑ?твуват големи различиÑ? по групи общини и не вÑ?ички разходи Ñ?а взети предвид при общинÑ?ките уÑ?луги . За по- малките общини, предоÑ?тавÑ?щи уÑ?лугите чрез общинÑ?ко предприÑ?тие , разходите на тон Ñ?а много по-виÑ?оки в Ñ?равнение Ñ? разходите за уÑ?луги, възложени на външен изпълнител—Ñ? около 30% за общините Ñ? наÑ?еление под 50 000 души4. ОÑ?вен това, разходите на общините за уÑ?луги чрез общинÑ?ко предприÑ?тие не включват амортизациÑ?, а ДДС не Ñ?е начиÑ?лÑ?ва върху разходите за перÑ?онал, докато дейноÑ?тите, възложени на външни изпълнители включват амортизациÑ? и ДДС върху общата Ñ?ума на договора, включително заплати и Ñ?оциални вноÑ?ки. Това означава, че Ñ?равнÑ?вимите разходи за уÑ?луги, предоÑ?тавÑ?ни от общината Ñ?а значително по-виÑ?оки от тези, предоÑ?тавÑ?ни от външни изпълнители. 12. Приходите от такÑ?ите за битови отпадъци Ñ?а предназначени предимно за покриване на оперативните разходи, Ñ? изключение на уÑ?лугите, възложени на външни изпълнители, при които амортизациÑ?та обикновено Ñ?е включва в разходите. За да Ñ?е поÑ?тигнат финанÑ?ово уÑ?тойчиви общинÑ?ки уÑ?луги, приходите Ñ‚Ñ€Ñ?бва да покриват както оперативните, така и амортизационните разходи, което обаче би довело до значително увеличение на разхода на тон за общинÑ?ки уÑ?луги. 13. Разходът на тон за Ñ?ъбиране и транÑ?портиране на отпадъците нараÑ?тва Ñ? увеличаване на големината на общината. Това е в противоречие Ñ? международните практики, при които Ñ?е наблюдава намалÑ?ване на разхода на тон Ñ? увеличаване на количеÑ?твата отпадъци. 14. Въз оÑ?нова на данни от ООО, получени от МОСВ изглежда, че количеÑ?твата материали от опаковки, пуÑ?нати на пазара, които Ñ?а Ñ?ъобщени на МОСВ от ООО, може би Ñ?а по-ниÑ?ки от отчетените количеÑ?тва, пуÑ?нати на пазара. Въз оÑ?нова на анализ, използващ морфологиÑ?та на Ñ?меÑ?ените твърди битови отпадъци Ñ?е вижда, че отчетените количеÑ?тва Ñ?а до 30% по-ниÑ?ки от отчетените. Тази аномалиÑ? Ñ?ледва да бъде допълнително проучена. Ð?ко наиÑ?тина в Ñ?меÑ?ените отпадъци оÑ?тават големи количеÑ?тва отпадъци от опаковки, това натоварва общините, тъй като те финанÑ?ират управлението на подобни отпадъци чрез потока от Ñ?меÑ?ени отпадъци. 15. Повечето материали за рециклиране Ñ?е Ñ?ъбират от ООО, които имат задължението да финанÑ?ират оползотворÑ?ването на определен дÑ?л от материалите от опаковки, пуÑ?нати на пазара. Степента на рециклиране на рециклируемите отпадъци в 4 От общо 265 общини в БългариÑ?, 115 Ñ?а Ñ? наÑ?еление под 50 000. 10 Ñ?равнение Ñ? общото количеÑ?тво на отпадъците е приблизително 10–15%, докато Ñ?тепента на рециклиране в Ñ?равнение Ñ? общото количеÑ?тво рециклируеми отпадъци (Ñ‚.е. потенциал за рециклиране) е между 32-42%. СъглаÑ?но дейÑ?тващото законодателÑ?тво,5 най-малко 50% от теглото на отпадъците от домакинÑ?твата Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъдат рециклирани до 2020 г. Следователно е от Ñ?ъщеÑ?твено значение разделÑ?нето при източника да Ñ?е подобри значително в Ñ?равнение Ñ?ÑŠÑ? Ñ?егашните Ñ?тойноÑ?ти. 16. ЕфективноÑ?тта на Ñ?епарирането на рециклируеми отпадъци от Ñ?меÑ?ено Ñ?ъбрани битови отпадъци е ограничена до 3-5%, което е ниÑ?ко и в Ñ?равнение Ñ? международната практика. Следва да Ñ?е отбележи, че инÑ?талациите за разделÑ?не на Ñ?меÑ?ени отпадъци не Ñ?е използват чеÑ?то в ЕС за увеличаване на Ñ?тепента на рециклиране. 17. ЛипÑ?ата на доÑ?татъчно подробни наÑ?оки по отношение на изиÑ?кваниÑ?та за отчитане на разходите за управление на отпадъците и количеÑ?твата отпадъци предÑ?тавлÑ?ва Ñ?ериозен недоÑ?татък и ограничение за оценка на ефективноÑ?тта и ефикаÑ?ноÑ?тта на Ñ?иÑ?темата за управление на отпадъците в БългариÑ?. Ð?а национално ниво това Ñ?е наблюдава при различиÑ?та в Ñ?татиÑ?тичеÑ?ката информациÑ?, Ñ? коÑ?то разполагат различните миниÑ?терÑ?тва и организации (МФ, МОСВ/ИÐ?ОС, Ð?СИ), а на общинÑ?ко ниво Ñ?е проÑ?вÑ?ва в непоÑ?ледователно отчитане на разходите от общините. Също така липÑ?ва доÑ?татъчно информациÑ? и подробноÑ?ти, Ñ?вързани Ñ? дейноÑ?тите на ООО и РÐ?УО. Поради това, в нÑ?кои Ñ?лучаи, както поÑ?очва наÑ?тоÑ?щиÑ?Ñ‚ доклад, наличните данни показват аномалии, които Ñ?а трудни за тълкуване и изиÑ?кват по-нататъшно проучване. ОÑ?новни препоръки 18. УÑ?тановÑ?ване на единна и прозрачна Ñ?иÑ?тема за отчитане на разходите на общините за уÑ?лугите по управление на битовите отпадъци Ñ? Ñ?Ñ?ни наÑ?оки към общините по отношение на разходите, които Ñ?ледва да бъдат включени във вÑ?Ñ?ка дейноÑ?Ñ‚ по управление на отпадъците.6 Тези наÑ?оки, които Ñ?а планирани да бъдат завършени до март 2019 г., като Ñ?ледва да бъдат придружени от изграждане на капацитет на общинÑ?киÑ? перÑ?онал по отношение на мониторинг и отчитане на разходите. 19. Задълбочен анализ на фактичеÑ?ките разходи на много общини Ñ? виÑ?оки разходи за Ñ?ъбиране и транÑ?портиране на отпадъци и почиÑ?тване на площите за общеÑ?твено ползване и Ñ?равнение Ñ? общините, които имат приемливи разходи. Ð?нализът би могъл да бъде полезен при определÑ?нето на разбивката на разходите за вÑ?Ñ?ка дейноÑ?Ñ‚ както за общинÑ?ките, така и за външните уÑ?луги, оÑ?вен това би позволил по-добро разбиране на евентуални грешки при включването или изключването и би улеÑ?нил разработването на наÑ?оките. 20. Включване в наÑ?оките на оÑ?новна методологиÑ? за изчиÑ?лÑ?ване на оперативните разходи и разходите за амортизациÑ? отделно за различните уÑ?луги във веригата на Ñ?тойноÑ?тта: (i) Ñ?ъбиране и транÑ?портиране на битови отпадъци до Ñ?ъоръжениÑ? и 5 Правилата и методите за изчиÑ?ление за проверка на Ñ?пазването на целите, определени в член 11, параграф 2 от Рамковата директива за отпадъците, Ñ?а определени в Решение 2011/753/ЕК на КомиÑ?иÑ?та. 6 Виж приложение D 11 инÑ?талации за Ñ‚Ñ?хното третиране; (ii) третиране на битовите отпадъци в Ñ?ъоръжениÑ? и инÑ?талации: уÑ?луги за Ñ?епариране на битови отпадъци и Ñ?вързаните Ñ? Ñ‚Ñ?Ñ… уÑ?луги за оползотворÑ?ване на рециклируеми материали, производÑ?тво на RDF, Ñ?табилизиране на биоразградими материали и др.; компоÑ?тиране, включително Ñ?вързаните Ñ? него разходи за разделно Ñ?ъбиране; депониране в Ñ?анитарно депо; (iii) поддържане на чиÑ?тотата на териториите за общеÑ?твено ползване Ñ? опиÑ?ание на дейноÑ?тите, които това включва. Въз оÑ?нова на изчиÑ?лението на разходите Ñ?ледва да Ñ?е вземе решение за процедурата за определÑ?не на тарифите, включително данъци и такÑ?и (ДДС, отчиÑ?лениÑ?, такÑ?а за депониране на отпадъци), разходи за почиÑ?тване на площите за общеÑ?твено ползване и Ñ‚.н. Фактурирането Ñ?поред тарифите Ñ?ледва да Ñ?е базира на дейÑ?твителните количеÑ?тва отпадъци, което предÑ?тавлÑ?ва водеща оÑ?нова за определÑ?не на такÑ?а „битови отпадъци“ или на други оÑ?нови, приети от ОбщинÑ?киÑ? Ñ?ъвет – напр. броÑ? на лицата в домакинÑ?твата, в Ñ?ъответÑ?твие Ñ? разпоредбите на чл.67, ал.8 на ЗМДТ за вÑ?еки тип уÑ?луга. 21. Разглеждане и, доколкото е възможно, елиминиране на различиÑ?та в Ñ?татиÑ?тичеÑ?ката информациÑ?, налична в различните миниÑ?терÑ?тва и организации, на общинÑ?ко ниво, както и преглед на ООО и РÐ?УО. Това би улеÑ?нило значително процеÑ?а на Ñ?равнÑ?ване и анализиране на данни от различни източници, които Ñ?ледва да бъдат допълващи Ñ?е, включително на данни от вÑ?Ñ?ка от различните инÑ?талации за третиране на РÐ?УО. 22. Гарантиране на адекватноÑ?тта и прозрачноÑ?тта на ключовите индикатори за изпълнение (КИИ) при управлението на отпадъците. Планираната информационна Ñ?иÑ?тема на ИÐ?ОС Ñ?ледва да бъде завършена възможно най-Ñ?коро. Събирането и обработването на информациÑ? на хартиен ноÑ?ител намалÑ?ва прозрачноÑ?тта и точноÑ?тта на информациÑ?та. Потенциалните КИИ биха могли да включват - Ñ?ъбрани отпадъци по общини - общо количеÑ?тво и количеÑ?тво на глава от наÑ?елението; дÑ?л на депонираните отпадъци по общини; входÑ?щ и изходÑ?щ поток на вÑ?ички фракции по инÑ?талациÑ? за третиране, дÑ?л на рециклираните отпадъци по общини, напредък в поÑ?тигането на целите и Ñ‚.н. 23. ОбмиÑ?лÑ?не разработването на таблица Ñ? избрани показатели по общини, за да Ñ?е увеличи прозрачноÑ?тта и да Ñ?е помогне на общините да Ñ?е учат една от друга. Такива показатели могат да включват разходите за Ñ?ъбиране и транÑ?портиране на отпадъци на тон Ñ?ъбрани отпадъци, разходи за почиÑ?тване на общеÑ?твени меÑ?та на глава от наÑ?елението, както и нÑ?кои ключови показатели за изпълнение, Ñ?поменати по -горе (делът на депонираните отпадъци, напредъкът в поÑ?тигането на целите и Ñ‚.н.). 24. ОбмиÑ?лÑ?не на въвеждането на законово задължение за общинÑ?ките предприÑ?тиÑ? да подготвÑ?Ñ‚ одитирани годишни финанÑ?ови отчети. Очаква Ñ?е това да повиши прозрачноÑ?тта на уÑ?лугите за управление на отпадъците, предоÑ?тавÑ?ни от общинÑ?ките предприÑ?тиÑ? и да доведе до повишаване на ефикаÑ?ноÑ?тта. 25. ИнвеÑ?тиции в Ñ?иÑ?теми за проÑ?ледÑ?ване, за да подобри наблюдението на Ñ?ъбирането и транÑ?портирането на битовите отпадъци. СъщеÑ?твуват евтини Ñ?ъвременни технологии, които могат да Ñ?е използват за проÑ?ледÑ?ване на планираните маршрути на 12 камионите за отпадъци, меÑ?тоположението и Ñ?тепента на запълване на контейнерите, обÑ?лужването на контейнерите за отпадъци и Ñ‚.н. Подобни технологии биха могли да подобрÑ?Ñ‚ ефективноÑ?тта и ефикаÑ?ноÑ?тта на уÑ?лугите за управление на отпадъците. 26. ИзготвÑ?не на отделна Методика за определÑ?не на морфологичниÑ? Ñ?ÑŠÑ?тав на отпадъците, Ñ?ъбрани чрез Ñ?иÑ?темите за разделно Ñ?ъбиране на ООО. Както методиката за ООО, така и Методиката за определÑ?не на морфологичниÑ?Ñ‚ Ñ?ÑŠÑ?тав на битовите отпадъци Ñ?ледва да включват Ñ?пецифичен метод за разделÑ?не на рециклируемите отпадъци (опаковки/отпадъци, които не Ñ?а опаковки) в потока от битови отпадъци. Предложените мерки ще доведат до по-точно изчиÑ?ление на количеÑ?твото отпадъци от опаковки в потока от битови отпадъци и биха могли да подобрÑ?Ñ‚ ефикаÑ?ноÑ?тта на разходите на общините за управление на твърдите битови отпадъци. 27. Ð?аÑ?ърчаване на значителното подобрÑ?ване на разделÑ?нето при източника и на разделното Ñ?ъбиране чрез инвеÑ?тиране в кампании за информиране на общеÑ?твеноÑ?тта. Малко вероÑ?тно е нивата на рециклиране да Ñ?е увеличат при Ñ?егашната Ñ?иÑ?тема за разделÑ?не Ñ?лед Ñ?ъбиране на битовите отпадъци и разделÑ?нето при източника чрез ООО. 13 Въведение 28. Ð?аÑ?тоÑ?щето проучване е приноÑ? към вториÑ? пилотен преглед на разходите в БългариÑ?. През 2016 г. правителÑ?твото на Република БългариÑ? реши да започне преглед на разходите Ñ? цел подобрÑ?ване на ефективноÑ?тта и ефикаÑ?ноÑ?тта им в контекÑ?та на процеÑ? на умерена фиÑ?кална конÑ?олидациÑ?. Въпреки че БългариÑ? е една от Ñ?траните Ñ? най-ниÑ?ки разходи в ЕвропейÑ?киÑ? Ñ?ъюз (ЕС), резултатите от разходните политики изоÑ?тават в Ñ?равнение Ñ? тези на други държави-членки. Ð’ Ñ?лучаÑ? Ñ? управление на отпадъците, БългариÑ? е Ñ? най-големи разходи Ñ?ред Ñ?равнимите Ñ?трани от ЕС7, но поÑ?тигнатите резултати могат да бъдат значително подобрени. Ð’Ñ?е още повечето от отпадъците, Ñ?ъбирани от общините Ñ?е депонират, въпреки значителните инвеÑ?тиции в Ñ?ъоръжениÑ? за преработка на отпадъци. 29. Резултатите от проучването Ñ?а получени по методологии, които Ñ?е базират на допуÑ?каниÑ? и чаÑ?тични данни и поради това Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е тълкуват внимателно. Времевата рамка на проекта ограничи дълбочината на анализа и затова докладът Ñ?е Ñ?ÑŠÑ?редоточава върху общите тенденции, като отбелÑ?зва интереÑ?ни конÑ?татации, както и неочаквани такива. Разбирането на оÑ?новните причини за тези неочаквани конÑ?татации, както и получаването на по-конкретни препоръки изиÑ?кват допълнителен анализ. Ð?адÑ?ваме Ñ?е, че този първи опит за разбиране на ефикаÑ?тноÑ?тта и ефективноÑ?тта на разходите за управление на отпадъците ще мотивира по-нататъшен анализ в тази облаÑ?Ñ‚. 30. Това е първото проучване на разходите за управление на битовите отпадъци и по-голÑ?мата чаÑ?Ñ‚ от анализа Ñ?е базира на данни от 20 общини. За да отговори на въпроÑ?ите, Ñ?вързани Ñ? наличието и надеждноÑ?тта на подробна информациÑ? по общини, анализът Ñ?е оÑ?новава на Ñ?пециално разработени въпроÑ?ници, попълнени от 20 общини и от операторите на регионалните Ñ?иÑ?теми за управление на отпадъците, които приемат отпадъци от тези общини. Общините бÑ?ха избрани от МОСВ и МФ въз оÑ?нова на критерии като размер (4 групи Ñ?поред броÑ? на наÑ?елението); учаÑ?тие в дейÑ?тващи интегрирани Ñ?иÑ?теми за регионално управление на отпадъците и учаÑ?тие в различни регионални аÑ?оциации за управление на отпадъците (в наÑ?тоÑ?щето проучване Ñ?а предÑ?тавени 15 аÑ?оциации). ВъпроÑ?никът обхваща информациÑ? за организациÑ?та на дейноÑ?тите по управление на отпадъците, количеÑ?твата Ñ?ъбрани отпадъци, Ñ?епарирани отпадъци и отпадъци, доÑ?тавени за рециклиране на материали, произведен RDF (ако е чаÑ?Ñ‚ от Ñ?иÑ?темата), произведен компоÑ?Ñ‚, отпадъци, предназначени за депониране, както и данни за разходи по дейноÑ?ти и икономичеÑ?ка клаÑ?ификациÑ?. Ð?адеждноÑ?тта на вÑ?ички предоÑ?тавени данни, обаче, не може да бъде проверена8 и поради това резултатите Ñ?ледва да бъдат третирани Ñ? извеÑ?тно внимание. 31. Целите, определени от правителÑ?твото на БългариÑ? за наÑ?тоÑ?щиÑ? преглед на разходите за управление на отпадъците, Ñ?а три. Първо, да Ñ?е определÑ?Ñ‚ облаÑ?тите на 7 Въз оÑ?нова на данни на ЕвроÑ?тат. Следва да Ñ?е отбележи, че е възможно да Ñ?ъщеÑ?твуват разлики между държавите по отношение на обхвата на дейноÑ?тите за управление на отпадъците, които Ñ?е извършват и Ñ?равнениÑ?та между Ñ?траните Ñ?ледва да Ñ?е възприемат Ñ? извеÑ?тно внимание. 8 Екипът поÑ?ети общините Габрово, ЛевÑ?ки, Пловдив и Велико Търново. ЧаÑ?Ñ‚ от предварително предоÑ?тавената от общините информациÑ? беше преразгледана въз оÑ?нова на тези поÑ?ещениÑ?. 14 повишаване на ефективноÑ?тта в рамките на Ñ?ъщеÑ?твуващиÑ? бюджетен пакет. Общините Ñ?ъбират такÑ?и за битови отпадъци, за да покриÑ?Ñ‚ разходите за дейноÑ?тите по управление на отпадъците, но им е трудно да повишат такÑ?ите или да подобрÑ?Ñ‚ значително Ñ?ъбирането на приходите и Ñ?ъответÑ?твието, предвид вÑ?е още ниÑ?ките доходи на наÑ?елението. Втората цел е да Ñ?е подобри прозрачноÑ?тта на разходите за управление на отпадъците. Публичната информациÑ? отноÑ?но разходите за дейноÑ?тите по управление на отпадъците и Ñ?равнениÑ?та между общините Ñ?а трудни за намиране и разбиране от хора, които не Ñ?а екÑ?перти. Третата цел е да Ñ?е предоÑ?тави информациÑ? на пилотните проекти на правителÑ?твото и, заедно Ñ? РъководÑ?твото за преглед на разходите, да Ñ?е повиши информираноÑ?тта по отношение наличните методики за провеждане на преглед на разходите в БългариÑ?. Ð?аÑ?тоÑ?щиÑ?Ñ‚ доклад е първи опит за по-добро разбиране на ефикаÑ?ноÑ?тта на разходите и ефективноÑ?тта на управлението на битовите отпадъци в БългариÑ?. За краткото време и Ñ?ÑŠÑ? Ñ?ъщеÑ?твуващите ограничениÑ? по отношение на данните, докладът предÑ?тавÑ? първа чаÑ?Ñ‚ от предварителни конÑ?татации и идентифицира нÑ?кои облаÑ?ти, в които ще Ñ?а необходими по-подробни данни и поÑ?ледващ анализ. 1. ОÑ?новни предизвикателÑ?тва при разходите за управление на отпадъците 32. Ð’ този раздел е предÑ?тавен преглед на разходите за управление на отпадъците в БългариÑ? въз оÑ?нова на макро данни от ЕвроÑ?тат, Ð?СИ и МФ, както и данни, получени от 20 общини. Ð?нализът Ñ?равнÑ?ва БългариÑ? Ñ? други Ñ?трани от региона, разглежда моделите и Ñ?ÑŠÑ?тава на разходите и Ñ?равнÑ?ва общините, Ñ? цел да Ñ?е определÑ?Ñ‚ потенциални видове натиÑ?к по отношение на разходите. Следва да Ñ?е отбележи, че анализът и тълкуването на Ñ?ъбраните данни Ñ?а ограничени от нÑ?кои неÑ?ъответÑ?твиÑ? и пропуÑ?ки в данните. ОÑ?новните конÑ?татации Ñ?а предÑ?тавени по-долу. ВиÑ?оки разходи за управление на отпадъците 33. БългариÑ? има по-виÑ?оки разходи за управление на отпадъците в Ñ?равнение Ñ?ÑŠÑ? Ñ?траните от региона, отчитайки голÑ?мо количеÑ?тво генерирани отпадъци.9 Ð’ периода между 2012 г. и 2016 г., БългариÑ? е похарчила Ñ?редно 0.62% от БВП на година за управление на отпадъците, което е най-виÑ?окото ниво на разходи в ЕС (Фигура 1), и почти двойно по- виÑ?око от разходите на РумъниÑ? и БалтийÑ?ките републики. Въпреки че би могло да Ñ?ъщеÑ?твуват различиÑ? в обхвата на уÑ?лугите за управление на отпадъците в различните Ñ?трани, Ñ?трува Ñ?и да Ñ?е проучи защо общеÑ?твените разходи на БългариÑ? Ñ?а толкова виÑ?оки. БългариÑ? Ñ?е отличава и Ñ? виÑ?оките Ñ?и количеÑ?тва генерирани отпадъци на глава от наÑ?елението, въпреки ниÑ?ките доходи на глава от наÑ?елението. Обикновено по-богатите държави генерират повече отпадъци на глава от наÑ?елението. През Ñ?ъщиÑ? период БългариÑ? генерира Ñ?редно 431 кг. отпадъци на човек на година, докато РумъниÑ? генерира Ñ?амо 252 кг. на човек, а Полша - 296 кг. 9 Пак там. 15 Фигура 1: БългариÑ? изразходва повече Ñ?редÑ?тва за управление на отпадъците и генерира повече отпадъци. Забележка: Управлението на отпадъците включва Ñ?ъбиране, третиране и депониране. Източник: ЕвроÑ?тат, данни по COFOG. 34. Разходите за управление на отпадъците в БългариÑ? Ñ?а важна разходна чаÑ?Ñ‚ от държавниÑ? бюджет и от бюджетите на общините. Разходите за управление на отпадъците Ñ?ÑŠÑ?тавлÑ?ват значителен дÑ?л от общите държавни и от меÑ?тните разходи в БългариÑ?. През 2016 г. разходите за управление на отпадъците в БългариÑ? възлизат на 1,6 % от общите държавни разходи и 7,9% от разходите на меÑ?тното управление - най-виÑ?ок дÑ?л в Ñ?равнение Ñ?ÑŠÑ? Ñ?траните от региона (Фигура 2). Общините в БългариÑ? Ñ?а отговорни за Ñ?ъбирането и транÑ?портирането на отпадъците, Ñ‚Ñ?хното третиране, а Ñ?ъщо и за почиÑ?тването на общеÑ?твените меÑ?та. За да Ñ?е предоÑ?тавÑ?Ñ‚ тези уÑ?луги, общините Ñ?ъбират такÑ?а „битови отпадъци“. Фигура 2: Разходите за управление на отпадъците Ñ?а важна разходна чаÑ?Ñ‚ от държавниÑ? бюджет и от бюджетите на общините. Източник: ЕвроÑ?тат, данни по COFOG. 35. Разходите за управление на отпадъците Ñ?е увеличават заедно Ñ? увеличаващите Ñ?е приходи и финанÑ?иране от ЕС. Според данните на МФ, общинÑ?ките разходи10 за 10 Разходите на общините, докладвани от МФ (дейноÑ?Ñ‚ 625 и 627) не включват ДДС, което Ñ?е плаща върху външните уÑ?луги и отчиÑ?лениÑ?та по чл. 60 и 64 на Закона за управление на отпадъците. 16 управление на отпадъците Ñ?е увеличават Ñ? близо 90 милиона лв. в периода между 2013 и 2016 г. (Фигура 3). Общините Ñ?ъбират такÑ?а „битови отпадъци“ от гражданите и фирмите за дейноÑ?тите по управление на отпадъците и напоÑ?ледък Ñ?а подобрили Ñ?ъбираемоÑ?тта на такÑ?ата (Фигура 4). Приходите от такÑ?и, обаче, не Ñ?а доÑ?татъчни за покриване на вÑ?ички инвеÑ?тиционни нужди на общините. По Оперативна програма „Околна Ñ?реда“ (ОПОС) Ñ?е предоÑ?тавÑ?Ñ‚ допълнителни Ñ?редÑ?тва от ЕС за изграждане на регионални Ñ?иÑ?теми за управление на отпадъците и за рекултивациÑ? на Ñ?тари депа за отпадъци . ПравителÑ?твото Ñ?ъщо подпомага общините за подобни инвеÑ?тиции чрез ПУДООС. Фигура 3: Разходите за управление на Фигура 4: Ð’ Ñ?ъответÑ?твие Ñ? увеличаване отпадъците нараÑ?тват. на Ñ?ъбираемоÑ?тта на приходите. Източник: МФ. Забележка: Без Столична община. Източник: Оценка на екипа на Световната банка, базирана на данни от въпроÑ?ниците. 36. Събирането и транÑ?портирането на отпадъците и почиÑ?тването на площите за общеÑ?твено ползване Ñ?а допринеÑ?ли в най-голÑ?ма Ñ?тепен за нараÑ?тването на разходите за управление на отпадъците в поÑ?ледно време (Фигура 5). Събирането и транÑ?портирането на отпадъци възлиза на близо 45% от разходите за управление на отпадъците през 2016 г. и е нараÑ?тнало Ñ? 10% в Ñ?равнение Ñ? 2015 г., което води до общ ръÑ?Ñ‚ в разходите за управление на отпадъците на общините. ПочиÑ?тването на териториите за общеÑ?твено ползване (чиÑ?тене на улици, паркове, почиÑ?тване на Ñ?нÑ?г и измиване на улици) предÑ?тавлÑ?ва 1/3 от общите разходи за управление на отпадъците и през 2016 г. е нараÑ?нало Ñ? около 7% на годишна база. ЕдинÑ?твено разходите за третиране на отпадъците (Ñ?епариране, оползотворÑ?ване и депониране) Ñ?а намалÑ?ли през 2016 г. поради намалÑ?ването на инвеÑ?тициите в инфраÑ?труктура за управление на отпадъците, финанÑ?ирани Ñ?ÑŠÑ? Ñ?редÑ?тва на ЕС. При липÑ?ата на значителни инвеÑ?тиции в инфраÑ?труктура през 2016 г. , делът на разходите за третиране на отпадъците намалÑ?ва за Ñ?метка на разходите за Ñ?ъбиране и транÑ?портиране на отпадъци и почиÑ?тване на площите за общеÑ?твено ползване. 17 Фигура 5: СметоÑ?ъбирането и почиÑ?тването на площите за общеÑ?твено ползване Ñ?а причините за нараÑ?тване на разходите за управление на отпадъците. Източник: изчиÑ?лениÑ? на екипа на Световната банка въз оÑ?нова на данни на Ð?СИ и въпроÑ?ниците за общините. 37. Значителен дÑ?л от дейноÑ?тите по управление на отпадъците Ñ?a възлoжени на външни изпълнители, като на чаÑ?тни компании Ñ?е плащат близо 420 милиона лв. През 2016 г. 145 общини Ñ?а възложили Ñ?ъбирането и транÑ?портирането на отпадъци, което предÑ?тавлÑ?ва оÑ?новната чаÑ?Ñ‚ от общите разходи за управление на отпадъците. Обикновено общините, които възлагат на външни изпълнители дейноÑ?тите за Ñ?ъбиране и транÑ?портиране, възлагат и други дейноÑ?ти за управление на отпадъците, като Ñ?епариране и третиране на отпадъци и почиÑ?тване на площите за общеÑ?твено ползване. Ð?Ñ?кои от най- големите общини, които възлагат уÑ?луги на външни изпълнители , имат и дейноÑ?ти по управление на отпадъците, възложени на общинÑ?ки предприÑ?тиÑ?, но тъй като не е налице подробна разбивка, за целите на наÑ?тоÑ?щиÑ? анализ вÑ?ичките им дейноÑ?ти Ñ?е Ñ?читат за възложени на външни изпълнители. Ð?ко не Ñ?а направили промени в организациÑ?та на предоÑ?тавÑ?ните уÑ?луги,11 общините, които Ñ?а възложили дейноÑ?ти на външни изпълнители Ñ?а увеличили общите Ñ?и разходи Ñ? 14,9% (Фигура 6) през 2016 г. в Ñ?равнение Ñ? 2015 г. Общините, предоÑ?тавÑ?щи уÑ?луги чрез общинÑ?ки предприÑ?тиÑ?, обикновено Ñ?а по-малки общини Ñ? наÑ?еление от под 150 000 души. Въпреки големиÑ? им брой (120), техните разходи предÑ?тавлÑ?ват Ñ?амо 18% от общите разходи за управление на отпадъците. 11 Ð?Ñ?кои общини може да Ñ?е преминали към предоÑ?тавÑ?не на уÑ?луги чрез общинÑ?ки предприÑ?тиÑ?, но информациÑ?та за организациÑ?та на предоÑ?тавÑ?не на уÑ?лугите е Ñ?амо за 2016 г. 18 Фигура 6: Ð?араÑ?тването на общите разходи в поÑ?ледно време Ñ?е дължи на общините, които възлагат Ñ?ъбирането и транÑ?портирането на отпадъци на външни изпълнители в големите общини. Източник: ИзчиÑ?лениÑ? на екипа на Световната банка въз оÑ?нова на данни на МФ. ЕфикаÑ?ноÑ?тта на разходите изглежда ниÑ?ка 38. Общините, предоÑ?тавÑ?щи уÑ?луга за Ñ?ъбиране и транÑ?портиране, чрез общинÑ?ко предприÑ?тие изразходват повече Ñ?редÑ?тва за тон генерирани отпадъци, отколкото общините, които възлагат дейноÑ?тите на външни изпълнители. Разходите за предоÑ?тавÑ?не на уÑ?луги чрез общинÑ?ко предприÑ?тие изглеждат по-виÑ?оки Ñ?редно и за вÑ?ички групи общини (Фигура 7), незавиÑ?имо че чаÑ?тните фирми включват печалба и амортизациÑ? в цените Ñ?и. Ð?апример, Ñ?реднопретеглената Ñ?тойноÑ?Ñ‚ на разходите за тон при уÑ?луги, предоÑ?тавÑ?ни от общинÑ?ко предприÑ?тие в момента е Ñ? 28% по-виÑ?ока, отколкото при уÑ?лугите, предоÑ?тавÑ?ни от външни изпълнители. Тази разлика е много по-голÑ?ма за общините Ñ? наÑ?еление между 15 000 и 50 000 жители, при които общините, предоÑ?тавÑ?щи уÑ?луги чрез общинÑ?ко предприÑ?тие, плащат Ñ?редно Ñ? 50% повече от онези, които наемат външни изпълнители. Въпреки това, нÑ?кои общини Ñ?читат, че възлагането на външен изпълнител е по-Ñ?къпо в Ñ?равнение Ñ? уÑ?лугата, предоÑ?тавÑ?на от общинÑ?кото предприÑ?тие и Ñ?е опитват да разширÑ?Ñ‚ възлагането на дейноÑ?ти на общинÑ?ки предприÑ?тиÑ? (за общините, които имат както външни уÑ?луги, така и дейноÑ?ти, изпълнÑ?вани чрез общинÑ?ко предприÑ?тие), или изцÑ?ло да Ñ?е пренаÑ?очат към уÑ?луги, предоÑ?тавÑ?ни от общинÑ?ки предприÑ?тиÑ?. Сумарно и въз оÑ?нова на Ñ?ъщеÑ?твуващите данни нÑ?ма доказателÑ?тва, че преминаването към уÑ?луги, извършвани от общинÑ?ки предприÑ?тиÑ? води до икономии. Раздел 2 предÑ?тавÑ? Ñ?равнение на разходите за единица въз оÑ?нова на по-подробни данни за двадеÑ?етте общини. 19 Фигура 7: Разходите на тон на общините, които предоÑ?тавÑ?Ñ‚ уÑ?луги чрез общинÑ?ко предприÑ?тие изглеждат по-виÑ?оки от тези на общините, които възлагат на външни изпълнители уÑ?лугите за управление на отпадъците. Текущи разходи на тон генерирани битови отпадъци по групи общини, 174 182 лв./Ñ‚ 166 144 147 135 120 OбщинÑ?ко предприÑ?тие Външен изпълнител Източник: ИзчиÑ?лениÑ? на екипа на Световната банка въз оÑ?нова на данни на Ð?СИ и МФ . Забележка: Данните Ñ?е отнаÑ?Ñ?Ñ‚ за 2016 г. СтойноÑ?тите за дейноÑ?тите, възложени на външни изпълнители не включват ДДС. 39. СъщеÑ?твуват големи различиÑ? в разходите на тон генерирани отпадъци, оÑ?обено в най-малките общини. Големите вариации в разходите на тон между общините може да е показател за неефикаÑ?но използване на реÑ?урÑ?ите или да отразÑ?ва ненадеждни разходи или данни за отпадъците. Както е показано на Фигура 8, различиÑ?та при разходите12 на тон генерирани отпадъци Ñ?а много големи във вÑ?ички групи общини . Ð?ай-големите различиÑ?, обаче, Ñ?е наблюдават в най-малките общини Ñ? по-малко от 15 000 жители. Ð?апример, разходите за тон в тези общини варират от 20 до 690 лв./Ñ‚. Такива големи различиÑ? Ñ?ледва да бъдат по-подробно проучени, за да Ñ?е разбере дали разходите Ñ?а доÑ?татъчни за предоÑ?тавÑ?не на адекватна уÑ?луга (за общини Ñ? ниÑ?ки разходи), дали има възможноÑ?Ñ‚ за повишаване на ефикаÑ?ноÑ?тта (за общини Ñ? виÑ?оки разходи) и дали има проблем Ñ? надежноÑ?тта на данните (недоÑ?татъчно отчитане на разходи или на генерирани отпадъци). Разбирането на факторите, влиÑ?ещи върху разликите в разходите, изиÑ?ква по - задълбочен анализ, разбивка на разходите по видове дейноÑ?ти и изчиÑ?лÑ?ване на единичните разходи въз оÑ?нова на количеÑ?твата отпадъци, Ñ?ъбрани от общините. Подобен анализ е предÑ?тавен в раздел 3 въз оÑ?нова на подробни данни, получени от 20 общини. 40. Разликите при по-големите общини, въпреки че Ñ?а по-малки, Ñ?ъщо Ñ?и Ñ?трува да бъдат проучени, тъй като тези общини Ñ?а Ñ? най -голÑ?м приноÑ? към нараÑ?тването на разходите за управление на отпадъците. Разходите на тон към момента в общини Ñ? наÑ?еление между 15 000 и 50 000 души Ñ?а от 53 лв. в Омуртаг до 557 лв. в Радомир. При другите две групи общини разликите Ñ?а по-малки — от 100 лв. до по-малко от 300 лв. Въпреки това, Ñ?равнениÑ?та между общините биха могли да бъдат от полза. Ð?апример, 12 За да Ñ?е елиминира въздейÑ?твието на значителните колебаниÑ? при капиталовите разходи, под внимание Ñ?а взети Ñ?амо текущите разходи. 20 БургаÑ? Ñ?ÑŠÑ? Ñ?реден разход от 263 лв./Ñ‚ биха могли да научат от Варна (121 лв./Ñ‚) как да намалÑ?Ñ‚ наполовина разходите Ñ?и за тон отпадъци, тъй като двата града имат подобни характериÑ?тики по отношение на брой на наÑ?елението и поток на туриÑ?ти. Фигура 8: СъщеÑ?твуват големи разлики при текущите разходи на тон генерирани отпадъци по групи общини. 21 Източник: ИзчиÑ?лениÑ? на екипа на Световната банка въз оÑ?нова на данни на МФ и Ð?СИ. 41. Следва да Ñ?е отбележи, че изчиÑ?лените разходи на тон генерирани отпадъци Ñ?а индикативни и имат две оÑ?новни ограничениÑ?. Първо, разходите включват и разходи за почиÑ?тване на площите за общеÑ?твено ползване, което не е Ñ?вързано Ñ? количеÑ?твата генерирани отпадъци. Второ, генерираните отпадъци, които Ñ?е отчитат от Ð?СИ включват отпадъци, Ñ?ъбирани не Ñ?амо от общините, но и от ООО, и от фирмите, които Ñ?ъбират рециклируеми отпадъци/вторични Ñ?уровини. ИÐ?ОС отговарÑ? за Ñ?ъбиране на подробна информациÑ? за потоците отпадъци по общини, но данните не Ñ?а леÑ?но доÑ?тъпни. Въпреки тези ограничениÑ?, разходите на единица, показани в наÑ?тоÑ?щиÑ? раздел дават индикации за потенциални крайни Ñ?тойноÑ?ти. 42. Сравнението на единичните цени за управление на отпадъците за вÑ?ички 265 общини в бъдеще Ñ?ледва да Ñ?е базира на информациÑ? по общини за разходите по вид дейноÑ?Ñ‚ и количеÑ?тва отпадъци, Ñ?ъбирани от общините и доÑ?тавени за третиране в регионалните центрове за управление на отпадъците (РЦУО). При наличие на такава разбивка, може да Ñ?е използва анализа на Ñ?равнителната ефективноÑ?Ñ‚13, за да Ñ?е Ñ?равнÑ?Ñ‚ разходите и предÑ?тавÑ?нето на вÑ?ички общини. Ð?СИ Ñ?ъбира информациÑ? от вÑ?ички общини за разходите по вид дейноÑ?Ñ‚, но разходите за заплати Ñ?е отчитат отделно, вмеÑ?то да бъдат разпределени за трите вида дейноÑ?ти - Ñ?ъбиране, третиране и почиÑ?тване. Тази информациÑ? не е общеÑ?твено доÑ?тъпна, нито като общи Ñ?уми, нито по общини, въпреки че общините използват подобна разбивка на дейноÑ?тите за одобрÑ?ване на размера на такÑ?а „битови отпадъци“. ИÐ?ОС Ñ?ъбира подробна информациÑ? от общините, но данните Ñ?е предоÑ?тавÑ?Ñ‚ на хартиен ноÑ?ител, а обобщени таблици във формат, който да е леÑ?ен за разбиране - от потребителите на уÑ?лугите за управление на отпадъците (граждани и фирми) и от лицата, отговорни за взимане на решениÑ? - не Ñ?а общеÑ?твено доÑ?тъпни. Общините Ñ?ъщо Ñ?а задължени по закон да публикуват обоÑ?новката за предложената такÑ?а „битови отпадъци“, като поÑ?очат подробно планираните разходи по видове дейноÑ?ти и отчитат разходи. 13 Ð?нализът на Ñ?равнителната ефективноÑ?Ñ‚ изÑ?ледва ефективноÑ?тта като Ñ?равнÑ?ва резултатите Ñ? разходите за Ñ‚Ñ?хното поÑ?тигане. Такъв анализ беше направен за Прегледа на разходите за полицейÑ?ка и противопожарна дейноÑ?Ñ‚ (Световната банка, 2018 г.). 22 ИнформациÑ?та обаче Ñ?е предоÑ?тавÑ? в различни формати и разбивки, и в повечето Ñ?лучаи е трудно да Ñ?е намери на уебÑ?айтовете на общините. ЕфективноÑ?тта на разходите за управление на отпадъците може да бъде подобрена 43. Ð’ БългариÑ? Ñ?а направени значителни инвеÑ?тиции за изграждане на регионални Ñ?иÑ?теми за управление на отпадъците, но делът на депонираните отпадъци оÑ?тава виÑ?ок. Между 2007 г. и 2015 г. близо 720 млн. лв.14 Ñ?а инвеÑ?тирани за изграждане на Ñ?ъвременни Ñ?ъоръжениÑ? за третиране, включително Ñ?епариране, оползотворÑ?ване, компоÑ?тиране и депониране в обÑ?лужващи общините, които учаÑ?тват в Ñ?ъответните регионални аÑ?оциации за управление на отпадъците (РÐ?УО) (Фигура 9). Тези инвеÑ?тиции Ñ?а използвани за подкрепа на 26 РÐ?УО, които обхващат 120 общини. ОÑ?таналите общини ще получат финанÑ?иране от новата ОП "Околна Ñ?реда 2014 -2020 г.". БългариÑ? вÑ?е още депонира 48% от генерираните отпадъци през 2016 г. 15, а анализът в раздел 4 показва, че ефективноÑ?тта на Ñ?епарирането и рециклирането е ниÑ?ка. Фигура 9: Въпреки значителните Фигура 10: Делът на депонираните инвеÑ?тиции в изграждане на регионални отпадъци оÑ?тава значителен, незавиÑ?имо, Ñ?иÑ?теми за управление на отпадъците. че намалÑ?ва. Източник: Данни на ИСУÐ?. Източник: Ð?СИ. 14 ФинанÑ?иране от ЕС, национално финанÑ?иране и финанÑ?иране от бенефициента. 15 Данните на ЕвроÑ?тат показват по -голÑ?м дÑ?л депонирани отпадъци — 64% от генерираните отпадъци през 2016 г. 23 2. ЕфикаÑ?ноÑ?Ñ‚ на разходите за управление на отпадъците Общо Ñ?ÑŠÑ?тоÑ?ние 44. Кратко опиÑ?ание на организациÑ?та на Ñ?иÑ?темата за управление на отпадъците в БългариÑ?. Общата Ñ?иÑ?тема за Ñ?ъбиране на отпадъци Ñ?е Ñ?ÑŠÑ?тои от Ñ?иÑ?тема за доÑ?тавÑ?не, използваща контейнери за Ñ?меÑ?ени битови отпадъци Ñ? различен капацитет, Ñ?ъчетана Ñ?ÑŠÑ? Ñ?иÑ?теми за рециклиране. СиÑ?темата за Ñ?меÑ?ени отпадъци е отговорноÑ?Ñ‚ на общините, а ООО Ñ?а изцÑ?ло отговорни за разделното Ñ?ъбиране на отпадъците от опаковки и финанÑ?ирането на вÑ?ички разходи, Ñ?вързани Ñ? изпълнÑ?ване на изиÑ?кваниÑ?та за обратното приемане и рециклиране Ñ?ъглаÑ?но законодателÑ?твото за разширената отговорноÑ?Ñ‚ на производителите. БългариÑ? има около 55 регионални депа, управлÑ?вани от РÐ?УО. През 2016 г. 49% от Ñ?меÑ?ените битови отпадъци Ñ?а транÑ?портирани до инÑ?талациите за Ñ?епариране на отпадъци в РÐ?УО, близо 3% Ñ?а рециклируеми отпадъци от битовите отпадъци, доÑ?тавени за рециклиране, а 48% Ñ?е транÑ?портират директно до регионално Ñ?анитарно депо, Ñ?обÑ?твеноÑ?Ñ‚ на общините, които Ñ?а членове на Ñ?ъответната РÐ?УО. РЦУО отделÑ?Ñ‚ плаÑ?тмаÑ?и, хартиÑ? и картон, Ñ?тъкло и метали и произвеждат компоÑ?Ñ‚ от зелени отпадъци. Има нÑ?колко РЦУО, произвеждащи гориво от отпадъци (RDF), което Ñ?лед това Ñ?е доÑ?тавÑ? за изгарÑ?не Ñ? възÑ?тановÑ?ване на енергиÑ?та до циментовите заводи. Биоразградимите отпадъци Ñ?е Ñ?табилизират Ñ?амо в нÑ?кои от РЦУО и в резултат Ñ?е произвежда ниÑ?ко качеÑ?твен компоÑ?Ñ‚, чаÑ?Ñ‚ от който Ñ?е използва за запръÑ?Ñ‚Ñ?ване на депа. 45. Ð?аличието и надеждноÑ?тта на Ñ?татиÑ?тичеÑ?ката информациÑ? ограничава анализа и може да повлиÑ?е на конÑ?татациите. ЛипÑ?ва единна и прозрачна информациÑ? за разходите както на национално, така и на общинÑ?ко ниво по видове уÑ?луги за управление на отпадъците. Ð’ процеÑ?а на изготвÑ?не на наÑ?тоÑ?щиÑ? доклад бÑ?ха открити нÑ?кои неÑ?ъответÑ?твиÑ? в Ñ?татиÑ?тичеÑ?ката информациÑ? от различни миниÑ?терÑ?тва/организации (МФ, МОСВ, ИÐ?ОС, Ð?СИ). Ð?апример, Ð?СИ отчита количеÑ?тво отпадъци, доÑ?тавени до инÑ?талациите за разделÑ?не в размер на 1,42 млн. тона през 2016 г., а ИÐ?ОС отчита 1,15 млн. тона. Данните, докладвани от Регионалните инÑ?пекции по околната Ñ?реда и водите (РИОСВ) за депонираните отпадъци по общини, показват Ñ?ъщеÑ?твени разлики в Ñ?равнение Ñ? данните, отчетени от Ð?СИ и от двадеÑ?етте общини. 46. С оглед на въпроÑ?ите, Ñ?вързани Ñ? наличието на информациÑ?, наÑ?тоÑ?щиÑ?Ñ‚ анализ Ñ?е базира на Ñ?пециално разработени въпроÑ?ници, попълнени от 20 общини и от операторите на регионалните Ñ?иÑ?теми за управление на отпадъците, приемащи отпадъци от тези общини. Общините бÑ?ха избрани от МОСВ и МФ въз оÑ?нова на критерии като големина (4 групи Ñ?поред броÑ? на наÑ?елението); учаÑ?тие в дейÑ?тващи интегрирани регионални Ñ?иÑ?теми за управление на отпадъците и учаÑ?тие в РÐ?УО (в проучването Ñ?а предÑ?тавени 15 аÑ?оциации). ВъпроÑ?никът обхваща информациÑ? за организациÑ?та на дейноÑ?тите по управление на отпадъците, количеÑ?твата Ñ?ъбрани, Ñ?епарирани и рециклирани битови отпадъци, доÑ?тавени за рециклиране на материали, произведенo гориво от отпадъци - RDF (ако е чаÑ?Ñ‚ от Ñ?иÑ?темата), произведен компоÑ?Ñ‚ и отпадъци, предназначени за депониране, както и данни за разходите по дейноÑ?ти и икономичеÑ?ка клаÑ?ификациÑ?. 24 Ð?адеждноÑ?тта на вÑ?ички предоÑ?тавени данни, обаче, не може да бъде проверена16 и поради това резултатите Ñ?ледва да бъдат разглеждани Ñ? извеÑ?тно внимание. Оценката на ефикаÑ?ноÑ?тта, извършена в наÑ?тоÑ?щиÑ? доклад, Ñ?е оÑ?новава на анализ на фактичеÑ?киÑ? разход на тон или на жител при дейноÑ?тта по почиÑ?тване на площите за общеÑ?твено ползване, за различните дейноÑ?ти по управление на отпадъците и идентифициране на евентуални по - ниÑ?ки цени за Ñ?ъщите уÑ?луги. Оценката Ñ?е оÑ?новава на информациÑ?та, предоÑ?тавена от 20 общини (чрез попълнени въпроÑ?ници за 2016 г.). 20-те общини предÑ?тавлÑ?ват 40% от общото наÑ?еление и 33% от общите Ñ?ъбрани отпадъци. 47. ФактичеÑ?киÑ?Ñ‚ разход на тон, използван за целите на наÑ?тоÑ?щиÑ? анализ, Ñ?ледва уÑ?тановената практика на общините. Общините отчитат на каÑ?ова оÑ?нова четири оÑ?новни дейноÑ?ти (i) контейнери/Ñ?ъдове за Ñ?ъбиране; (ii) Ñ?ъбиране и транÑ?портиране, (iii) третиране, включително Ñ?епариране, оползотворÑ?ване, компоÑ?тиране и депониране; и (iv) почиÑ?тване на площите за общеÑ?твено ползване. Ð?е е Ñ?Ñ?но защо общините Ñ‚Ñ€Ñ?бва да докладват поотделно за инвеÑ?тиции в контейнери, а инвеÑ?тициите в транÑ?портни Ñ?редÑ?тва Ñ?е включват в дейноÑ?тта „Ñ?ъбиране и транÑ?портиране“. Общите разходи на дейноÑ?Ñ‚ включват разходи за перÑ?онал, разходи за екÑ?плоатациÑ? и поддръжка, както и: • ИнвеÑ?тиции, поради което цената на тон може да варира вÑ?Ñ?ка година. • ДДС, плащано от общините (Ñ?иÑ?тема за “обратно начиÑ?лÑ?ванеâ€?). ДДС за уÑ?лугите, извършвани от общинÑ?ки предприÑ?тиÑ? Ñ?е начиÑ?лÑ?ва Ñ?амо върху покупки, а не върху заплати, докато за външни уÑ?луги Ñ?е плаща пълен размер на ДДС. Ð’ резултат на това, общите разходи за ДДС, които Ñ?е добавÑ?Ñ‚ за уÑ?лугите, предоÑ?тавÑ?ни от общинÑ?ки предприÑ?тиÑ? Ñ?а по-ниÑ?ки, отколкото при уÑ?лугите, възложени на външни изпълнители. • Допълнителни разходи като обезпечениÑ? за затварÑ?не на депа и отчиÑ?лениÑ? за вÑ?еки тон депониран отпадък в депата (чл. 60 и чл. 64 oÑ‚ ЗУО). • Ð?мортизациÑ? и марж за покриване на печалба/риÑ?кове при уÑ?луги, възложени на външни изпълнители и липÑ?а на амортизациÑ? при уÑ?лугите, предоÑ?тавÑ?ни от общинÑ?ки предприÑ?тиÑ?. 48. Оценените разходи, Ñ‚.е. разходите, каквито биха могли да бъдат при профеÑ?ионално управлÑ?вана Ñ?иÑ?тема в Ñ?ъответÑ?твие Ñ? международната практика, но регулирана от изиÑ?кваниÑ?та на меÑ?тното законодателÑ?тво и Ñ? меÑ?тни цени, Ñ?а предÑ?тавени по-долу за отделните Ñ?егменти на веригата на Ñ?тойноÑ?тта – Ñ?ъбиране и транÑ?портиране, Ñ?епариране, депониране и почиÑ?тване на общеÑ?твени площи. Приложение Е предÑ?тавÑ? цÑ?лоÑ?тно резюме на фактичеÑ?ките и оценените разходи въз оÑ?нова на преобладаващата Ñ?итуациÑ?: - 20 общини: Ñ?ъбирането на отпадъци и почиÑ?тване на площите за общеÑ?твено ползване Ñ?е извършва чрез външни уÑ?луги или уÑ?луги, предоÑ?тавÑ?ни от общинÑ?ко предприÑ?тие, а уÑ?лугите по Ñ?епариране и депониране Ñ?е възлагат на чаÑ?тна компаниÑ?, коÑ?то екÑ?плоатира Ñ?ъоръжениÑ?та, Ñ?обÑ?твеноÑ?Ñ‚ на общините. УÑ?лугите, 16 Екипът поÑ?ети общините Габрово, ЛевÑ?ки, Пловдив и Велико Търново. ЧаÑ?Ñ‚ от предварително предоÑ?тавената от общините информациÑ? беше преразгледана въз оÑ?нова на тези поÑ?ещениÑ?. 25 предоÑ?тавÑ?ни от общинÑ?ко предприÑ?тие Ñ?а без амортизациÑ? и Ñ? по-ниÑ?ка Ñ?тавка на ДДС (без ДДС върху заплатите), докато външните уÑ?луги Ñ?а Ñ? пълен размер на ДДС, амортизациÑ? и марж за печалба/риÑ?к. Без ДДС за уÑ?луги по почиÑ?тване на улиците. Каре 1: ОÑ?новни принципи на оценката на ефикаÑ?ноÑ?тта Определението за отпадъци е твърди битови отпадъци, генерирани от домакинÑ?твата, и подобни видове отпадъци от търговÑ?ки обекти, инÑ?титуции и промишлени предприÑ?тиÑ?, както и отпадъци от почиÑ?тване на площите за общеÑ?твено ползване. ЕфикаÑ?ноÑ?тта Ñ?е определÑ? като оценка на фактичеÑ?ките оперативни разходи на тон за уÑ?лугите за управление на отпадъците и възможноÑ?тта за предоÑ?тавÑ?не на Ñ?ъщите уÑ?луги на по-ниÑ?ка цена. Оценката Ñ?е оÑ?новава на Ñ?ледниÑ? подход: 1. Използва Ñ?е информациÑ? от въпроÑ?ници, попълнени от 20 общини, които предÑ?тавлÑ?ват 40% от наÑ?елението на Ñ?траната и 33% от общото количеÑ?тво генерирани битови отпадъци. 2. Ð’ допълнение към това е използвана информациÑ? от национални организации като Ð?СИ и ИÐ?ОС към МОСВ. 3. ИнформациÑ?та за количеÑ?твата Ñ?ъбрани и рециклирани отпадъци от опаковки е получена от МОСВ. 4. ИнформациÑ?та за количеÑ?твата рециклируеми отпадъци (плаÑ?тмаÑ?а, хартиÑ?, Ñ?тъкло и метали), Ñ?ъбрани и рециклирани от общините (или чрез техните РЦУО) е получена от въпроÑ?ниците, попълнени от 20 общини. 5. Използвани Ñ?а общите разходи за вÑ?Ñ?ка дейноÑ?Ñ‚ по управление на отпадъците (Ñ?ъбиране и транÑ?портиране на отпадъци, третиране на отпадъци (Ñ?епариране, оползотворÑ?ване и депониране) и почиÑ?тване на общеÑ?твените площи), както Ñ?а докладвани от общините като комбинациÑ? от инвеÑ?тиционни разходи и оперативни разходи без амортизациÑ?. 6. Общите разходи Ñ?а коригирани чрез приÑ?падане на (i) инвеÑ?тиционни разходи и (ii) разходите по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО (обезпечениÑ? за затварÑ?не на депа и отчиÑ?лениÑ? за вÑ?еки тон отпадъци, депонирани на депо), доколкото Ñ?а отчетени. Предполага Ñ?е, че общите разходи включват ДДС, плащан от общините за външни уÑ?луги и уÑ?луги, предоÑ?тавÑ?ни чрез общинÑ?ко предприÑ?тие, при които общините не плащат ДДС върху заплатите (изчиÑ?лени на 40% от оперативните разходи). 7. ФактичеÑ?киÑ?Ñ‚ разход на тон е анализиран чрез използване на коригираните общи разходи и количеÑ?твата, Ñ?ъбрани и доÑ?тавени в РЦУО, както Ñ?а докладвани от общините. 8. ФактичеÑ?ките разходи на тон Ñ?е Ñ?равнÑ?ват Ñ? оценените разходи на тон или разход на жител за вÑ?Ñ?ка дейноÑ?Ñ‚ - Ñ?ъбиране и транÑ?портиране, третиране на отпадъци (Ñ?епариране, оползотворÑ?ване и депониране) на Ñ?меÑ?ени отпадъци и почиÑ?тване на териториите за общеÑ?твено ползване. Събиране и транÑ?портиране на отпадъци ФактичеÑ?ки оперативни разходи 49. Ð?нализът на фактичеÑ?ките разходи на двадеÑ?етте общини (приложение A-1) показва, че колкото е по-голÑ?ма общината, толкова е по-голÑ?м разходът за Ñ?ъбиране и транÑ?портиране на отпадъците (Фигура 11). За разлика от това, международните практики показват, че при икономии от мащаба, разходите за един тон намалÑ?ват Ñ? увеличаването на количеÑ?твата отпадъци. Ð’Ñ?ички големи общини в извадката Ñ?а възложили Ñ?ъбирането и транÑ?портирането на отпадъците на външни изпълнители, но нÑ?кои общини предоÑ?тавÑ?Ñ‚ и уÑ?луги чрез общинÑ?ко предприÑ?тие. Община Пловдив, където разходите за Ñ?ъбиране и транÑ?портиране Ñ?а едни от най-ниÑ?ките Ñ?ред големите общини, наема камионите за Ñ?ъбиране на отпадъци, а Ñ?амата дейноÑ?Ñ‚ по Ñ?ъбирането на отпадъците Ñ?е извършва от Ñ?лужители на общината. 50. СъщеÑ?твува голÑ?ма разлика при разходите на тон между отделните общини. Ð?ай-голÑ?мата разлика в единичната цена Ñ?е наблюдава Ñ?ред най-малките общини (Фигура 26 12) в първите две групи - общини Ñ? наÑ?еление под 15 000 и общини Ñ? наÑ?еление между 15 000 и 50 000 жители. Тези разлики могат да Ñ?е дължат на разлики в разÑ?тоÑ?нието до мÑ?Ñ?тото за изхвърлÑ?не, чеÑ?тотата на Ñ?ъбиране, Ñ?тепента на урбанизациÑ?, организациÑ?та на работата (дали уÑ?лугата Ñ?е предоÑ?тавÑ? от общината чрез общинÑ?ко предприÑ?тие или е възложена на външни изпълнители). Ð’ повечето от най-малките общини Ñ?ъбирането и транÑ?портирането на отпадъците Ñ?е извършва от общината – или прÑ?ко, или чрез общинÑ?ко предприÑ?тие. По- големите общини като цÑ?ло възлагат такива уÑ?луги на външни изпълнители. Фигура 11: За разлика от Фигура 12: Разликите в разходите на тон международниÑ? опит, най-големите между общините Ñ?а големи. общини имат най-виÑ?ок разход на тон Ñ?ъбран отпадък. Източник: ИзчиÑ?лениÑ? на екипа на Източник: ИзчиÑ?лениÑ? на екипа на Световната Световната банка въз оÑ?нова на данни от банка въз оÑ?нова на данни от въпроÑ?ниците. въпроÑ?ниците. 51. Въпреки общоприетото Ñ?хващане, предоÑ?тавÑ?ните от общината уÑ?луги не изглеждат по-ефективни по отношение на разходите, оÑ?обено при по-малките общини. СредниÑ?Ñ‚ разход на тон за външни уÑ?луги е почти двоен при общинÑ?ки предприÑ?тиÑ? (Tаблица 1), но има Ñ?ъщеÑ?твени различиÑ? по групи общини и при отчитането на нÑ?кои разходи. За по-малките общини (Ñ? наÑ?еление по-малко от 50 000 жители) уÑ?лугите, предоÑ?тавÑ?ни от общинÑ?ко предприÑ?тие Ñ?а много по-Ñ?къпи, докато за по-големите общини е обратното. Само три от деÑ?етте по-големи общини, обаче, предоÑ?тавÑ?Ñ‚ уÑ?луги чрез общинÑ?ко предприÑ?тие (Видин, Габрово и Пловдив). ОÑ?вен това, разходите за уÑ?луги чрез общинÑ?ко предприÑ?тие за вÑ?ички общини изключват амортизациÑ? и имат по-ниÑ?ки разходи за ДДС, тъй като нÑ?ма ДДС върху разходите за перÑ?онал при вътрешни уÑ?луги. Включването на ДДС и на амортизациÑ? в разходите за уÑ?луги на общинÑ?кото предприÑ?тие би означавало, че Ñ?равнимите разходи за уÑ?луги, предоÑ?тавÑ?ни от общинÑ?ко предприÑ?тие биха били значително по-виÑ?оки в Ñ?равнение Ñ? уÑ?лугите, възложени на външен изпълнител, оÑ?обено при общини Ñ? наÑ?еление по-малко от 150 000 жители. УÑ?лугите, предоÑ?тавÑ?ни чрез общинÑ?ки предприÑ?тиÑ? и външните уÑ?луги Ñ?а около 50 на 50% в количеÑ?твено отношение и 12 на 88% по отношение на разходите в извадката от 20 общини. Общите разходи за Ñ?ъбиране и транÑ?портиране Ñ?а коригирани за вÑ?Ñ?ка направена инвеÑ?тициÑ?, ако е отчетена. 27 Tаблица 1: ФактичеÑ?ки разходи за Ñ?ъбиране и транÑ?портиране на тон Ñ?ъбран отпадък, 2016 г. (лв./Ñ‚). УÑ?луга чрез Големина на общината Средно общинÑ?ко Външна уÑ?луга предприÑ?тие¹ <15 000 61,6 78,9 42,0 15 000-50 000 96,7 127,2 88,3 50 000-150 000 79,3 62,4 87,2 >150 000 122,7 71,0 134,6 Общо 117,0 65,5 128,8 Забележки: ¹ Без разходи за амортизациÑ? и марж печалба/риÑ?к; по-малко ДДС. Виж приложение A-1. Източник: ИзчиÑ?лениÑ? на екипа на Световната банка въз оÑ?нова на данни от въпроÑ?ниците . Оценени разходи 52. Ð?нализът на оценените разходи (Tаблица 2) Ñ?е базира на международните практики и нивата на разходите и законодателÑ?твото в БългариÑ?. Сравнителната оценка Ñ?прÑ?мо разходите в други държави-членки на ЕС или Ñ?трани от региона може да бъде подвеждаща, тъй като Ñ‚Ñ? ще завиÑ?и в голÑ?ма Ñ?тепен от вида на Ñ?иÑ?темата за Ñ?ъбиране на отпадъци (Ñ?ъбиране Ñ? контейнери или Ñ?ъбиране от тротоара, чеÑ?тота на Ñ?ъбиране, Ñ?тепен на урбанизациÑ?, разÑ?тоÑ?ние до депото, ниво на заплатите и Ñ‚.н.). Поради това изчиÑ?лениÑ?та на разходите Ñ?е правÑ?Ñ‚ на базата на международни практики и Ñ? отчитане на нивото на разходите (за електричеÑ?тво и заплати например) и законодателÑ?твото (приложим режим на ДДС). (Приложение A-2) Tаблица 2: Оценени разходи за Ñ?ъбиране и транÑ?портирани отпадъци, изчиÑ?лени на тон Ñ?ъбрани отпадъци, 2016 г. (лв./Ñ‚). Жители Външен изпълнител (лв./Ñ‚)¹ УÑ?луга чрез общинÑ?ко предприÑ?тие (лв./Ñ‚) OPEX² CAPEX³ Общо OPEX² CAPEX³ Общо До 30 000 57,22 40,41 97,64 48,55 36,74 85,29 До 60 000 45,26 36,29 81,55 38,41 32,99 71,40 До 150 000 41,81 32,17 73,99 35,48 29,25 64,73 Средно 43,27 33,4 76,68 36,72 30,37 67,09 Забележки: ¹ Включително марж за печалба/риÑ?к. Ð’Ñ?ички Ñ?уми включват ДДС. Източник: приложение A-2; ² OPEX означава оперативни разходи; ³ CAPEX Ñ?а разходи за амортизациÑ?, отчитащи амортизациÑ?та и лихви. Източник:ИзчиÑ?лениÑ? на екипа на Световната банка въз оÑ?нова на данни от въпроÑ?ниците. 53. Сравнението на фактичеÑ?ките и оценените разходи показва, че уÑ?лугите чрез общинÑ?ко предприÑ?тие (Фигура 13) изразходват на тон почти два пъти повече от оценениÑ? разход на тон. Втората група общини (Ñ? наÑ?еление между 15 000 и 50 000 жители) е Ñ? крайни Ñ?тойноÑ?ти. Значителната разлика обаче може да отразÑ?ва по-голÑ?мо разÑ?тоÑ?ние до РЦУО, тъй като общините ЛевÑ?ки и Павликени попадат в тази група и транÑ?портират отпадъците Ñ?и до Ð?икопол (разÑ?тоÑ?нието е повече от 60 км). Оценената Ñ?тойноÑ?Ñ‚ на уÑ?лугите чрез общинÑ?ко предприÑ?тие включва Ñ?амо оперативни разходи (OPEX), тъй като не Ñ?е начиÑ?лÑ?ва амортизациÑ?. 28 54. Разликите между фактичеÑ?ките и оценените разходи – макар и значителни, Ñ?а по-Ñ?лабо изразени при уÑ?лугите, възложени на външен изпълнител (Фигура 14). ФактичеÑ?ките разходи за вÑ?ички общини в извадката, които възлагат уÑ?луги на външни изпълнители, Ñ?а Ñ? 67% по-виÑ?оки от оценените разходи, най-вече за Ñ?метка на значителни разлики в големите общини. Оценените разходи за общините от първите две групи (Ñ? наÑ?еление под 50 000 жители) изглеждат по-ниÑ?ки от фактичеÑ?ките. Тези резултати обаче биха могли да бъдат в резултат от неточноÑ?ти в докладваните количеÑ?тва отпадъци, тъй като нÑ?кои от тези общини Ñ?а Ñ? крайни Ñ?тойноÑ?ти от гледна точка на отпадъци на глава от наÑ?елението годишно. При по-големите общини (Ñ? наÑ?еление над 50 000 жители) като Варна и Перник, реалните разходи отговарÑ?Ñ‚ на оценените разходи. Фигура 13: ФактичеÑ?ките разходи на Фигура 14: ФактичеÑ?ките разходи за общинÑ?ките уÑ?луги Ñ?а почти два пъти по- уÑ?лугите, възложени на външни виÑ?оки от оценените. изпълнители Ñ?а Ñ? 67% по-виÑ?оки от оценените. Източник: ИзчиÑ?лениÑ? на екипа на Световната банка Източник: ИзчиÑ?лениÑ? на екипа на Световната въз оÑ?нова на данни от въпроÑ?ниците. банка въз оÑ?нова на данни от въпроÑ?ниците. Сепариране на отпадъците ФактичеÑ?ки оперативни разходи 55. ДейноÑ?тите по Ñ?епариране на отпадъците в РÐ?УО обикновено Ñ?е възлагат на външен изпълнител, като Ñ?е отчита, че Ñ?а отделени около 82 500 тона плаÑ?тмаÑ?а и хартиÑ?/картон. Това е 7% от отпадъците на вход (Ñ?поред ИÐ?ОС). Данните от въпроÑ?ниците за общините обаче показват, че не повече от 3 – 5% Ñ?а рециклируемите отпадъци, Ñ?епарирани от отпадъците (Таблица 13). Ð?еÑ?ъответÑ?твието между данните на ИÐ?ОС и данните от въпроÑ?ниците оÑ?тава необÑ?Ñ?нено. 56. ЧаÑ?тните оператори Ñ?ъбират такÑ?а на входа на инÑ?талациите за Ñ?епариране, коÑ?то включва вÑ?ички оперативни разходи като заплати, поддръжка и ремонт, електроенергиÑ? и транÑ?порт до депото, но без амортизациÑ? и ДДС. Ð?е Ñ?е начиÑ?лÑ?ват такÑ?и за амортизациÑ?, тъй като общините, които Ñ?а членове на РÐ?УО, Ñ?а Ñ?обÑ?твениците на 29 Ñ?ъоръжениÑ?та. 57. Среднопретеглената такÑ?а на вход е 23 лв. на тон без ДДС (приложение B-1). Цените за Ñ?епариране в Столична община Ñ?а 32,20 лв./Ñ‚ без ДДС, но включват Ñ?табилизиране на биоразградимите отпадъци и производÑ?тво на RDF. Тази цена на вход на инÑ?талациÑ?та е въз оÑ?нова на минимално намаление на теглото на 20-25% от отпадъците за депониране, за които е дължима такÑ?а за депониране. Ð’ Ñ?лучай, че тази Ñ?тойноÑ?Ñ‚ не бъде поÑ?тигната, такÑ?ата на входа на инÑ?талациÑ?та ще бъде по-ниÑ?ка през Ñ?ледващата година. Ð?амалÑ?ването на отпадъците за депониране Ñ?е оÑ?ъщеÑ?твÑ?ва чрез отделÑ?не на рециклируемите материали, загуба на влажноÑ?Ñ‚ по време на обработката за Ñ?табилизиране на отпадъците и производÑ?тво на ниÑ?ко качеÑ?твен компоÑ?Ñ‚ за запръÑ?Ñ‚Ñ?ване на депата. Фигура 15: ТакÑ?ите на вход на Ñ?епариращите инÑ?талации варират. Забележка: Без ДДС. Източник: ИзчиÑ?лениÑ? на екипа на Световната банка въз оÑ?нова на данни от въпроÑ?ниците. Оценени разходи 58. ЕкÑ?плоатациÑ?та на повечето инÑ?талации за Ñ?епариране е възложена на чаÑ?тни компании, а общините като членове на РÐ?УО обикновено Ñ?а Ñ?обÑ?твеници на Ñ?ъоръжениÑ?та. ЧаÑ?тната компаниÑ? отговарÑ? за вÑ?ички преки оперативни разходи, като например поддръжка и ремонти, конÑ?умациÑ? на електричеÑ?тво и Ñ‚.н. За целите на Ñ?равнителниÑ? анализ Ñ?а направени Ñ?обÑ?твени изчиÑ?лениÑ? за инÑ?талациÑ? за 15Ñ‚/ч, коÑ?то работи 10ч./ден, 312 дни/год. (приложение B-2). Резултатите Ñ?а обобщени в Ñ?ледната таблица: Tаблица 3: Оценени разходи за Ñ?епариране на тон Ñ?епарирани отпадъци, лв./Ñ‚. OPEX¹ CAPEX² Общо Оценени 18,5 10,8 29,3 ¹ Без ДДС и марж печалба/риÑ?к; ² CAPEX включва амортизациÑ?. Източник: ИзчиÑ?лениÑ? на екипа на Световната банка въз оÑ?нова на данни от въпроÑ?ниците . 30 Tаблица 4: Сравнение на фактичеÑ?ките и оценените разходи на тон за Ñ?епариране на отпадъците, лв./Ñ‚. ФактичеÑ?ки разход Оценен разход на на тон1 тон² Среден разход за Ñ?епариране на отпадъци 23,3 21,3 (въз оÑ?нова на данни за 7 общини) ¹ Покрива единÑ?твено оперативните разходи, включително марж печалба/риÑ?к; ² Включва марж риÑ?к от 15%. Източник: ИзчиÑ?лениÑ? на екипа на Световната банка въз оÑ?нова на данни от въпроÑ?ниците. 59. ФактичеÑ?ките разходи за Ñ?епариране Ñ?а в Ñ?ъответÑ?твие Ñ? оценените разходи. Оценените оперативни разходи (ОPEX), включително маржът за печалба/риÑ?к, Ñ?а Ñ?редно 21,3 лв./Ñ‚ (марж за риÑ?к от 15%, тъй като такÑ?ата на вход на инÑ?талациÑ?та завиÑ?и от процента на Ñ?епариране). Депониране на отпадъците ФактичеÑ?ки оперативни разходи 60. Депата за отпадъци в РЦУО обикновено Ñ?е екÑ?плоатират от чаÑ?тна компаниÑ?, коÑ?то управлÑ?ва и инÑ?талациÑ?та за Ñ?епариране. Депото е Ñ?обÑ?твеноÑ?Ñ‚ на общината, на чиÑ?то териториÑ? Ñ?е намира. ТакÑ?ата за депониране на отпадъци е Ñ?вързана Ñ? очакваните количеÑ?тва и Ñ?ледователно - Ñ? размера на клетката. Среднопретеглената Ñ?тойноÑ?Ñ‚ на фактичеÑ?ките такÑ?и Ñ?е изчиÑ?лÑ?ва на 19,8 лв./Ñ‚ без ДДС и амортизациÑ? (приложение B-1). ОÑ?вен такÑ?ата на входа, Ñ?е прилага и обезпечение по чл. 60 от ЗУО (в завиÑ?имоÑ?Ñ‚ от размера на депото) за затварÑ?не и мониторинг на депата, както и отчиÑ?ление по чл. 64 от ЗУО - за вÑ?еки тон отпадък, депониран на депо за отпадъци (36 лв./Ñ‚ за 2016 г.)17. Ð?е Ñ?е заплащат нито входÑ?ща такÑ?а, нито отчиÑ?лениÑ? за материали за запръÑ?Ñ‚Ñ?ване на депата като Ñ?табилизиран материал от Ñ?епариращата инÑ?талациÑ?. Фигура 16: ФактичеÑ?ките такÑ?и за депониране Ñ?а до голÑ?ма Ñ?тепен Ñ?равними между общините. ТакÑ?и за депониране, лв./Ñ‚ 26 27 22 24 24 18 20 20 17 15 15 13 14 Източник: ИзчиÑ?лениÑ? на екипа на Световната банка въз оÑ?нова на данни от въпроÑ?ниците . 17 ОтчиÑ?лениÑ?та нараÑ?тват поÑ?тепенно вÑ?Ñ?ка година, като нивото, заложено за 2020 г. е 95 лв./Ñ‚. 31 Оценени разходи 61. ФактичеÑ?ките такÑ?и на вход Ñ?а по-ниÑ?ки от оценените. Това може да доведе до влошаване на Ñ?ÑŠÑ?тоÑ?нието на депото и превръщането му в Ñ?ъоръжение Ñ? недоÑ?татъчно виÑ?око качеÑ?тво (ниÑ?ка Ñ?тепен на компактиране поради опити да Ñ?пеÑ?ти от гориво, недоÑ?татъчно запръÑ?Ñ‚Ñ?ване на отпадъците, недоÑ?татъчно пречиÑ?тване на отпадъчните води, лоша поддръжка и Ñ‚.н.). Повечето дейноÑ?ти за депониране на отпадъци Ñ?а възложени на Ñ?ъщата компаниÑ?, коÑ?то екÑ?плоатира Ñ?епариращата инÑ?талациÑ?, а в нÑ?кои Ñ?лучаи депото Ñ?е екÑ?плоатира от общинÑ?ко предприÑ?тие. За целите на Ñ?равнителниÑ? анализ Ñ?а изготвени Ñ?обÑ?твени изчиÑ?лениÑ? на разходите (приложение B-3), които показват 24 лв./Ñ‚, включващ 10% марж за печалба/риÑ?к и без ДДС в Ñ?равнение Ñ? фактичеÑ?ката такÑ?а на портала от 19,8 лв./Ñ‚ без ДДС. Tаблица 5: Сравнение на фактичеÑ?киÑ? и оценен разход за Ñ?епариране на отпадъци, в лв. на тон. ФактичеÑ?ки разход Оценен разход на на тон1 тон Среден разход за депониране на отпадъци 19,8 24,0 Забележка: ¹Покрива Ñ?амо оперативните разходи, включително ДДС и марж печалба/риÑ?к . Източник: ИзчиÑ?лениÑ? на екипа на Световната банка въз оÑ?нова на данни от въпроÑ?ниците . КомпоÑ?тиране на отпадъци ФактичеÑ?ки оперативни разходи 62. ИнфраÑ?труктурата за компоÑ?тиране в БългариÑ? е в процеÑ? на развитие. Ð’ РЦУО Ñ?е изграждат Ñ?ъоръжениÑ? за компоÑ?тиране, базирани на аеробни или анаеробни технологии. СъоръжениÑ?та за компоÑ?тиране Ñ?е използват главно за предварително Ñ?епарирани "зелени отпадъци", идващи от поддръжката на паркове, тъй като разделното Ñ?ъбиране на биоотпадъци от домакинÑ?твата е в начален Ñ?тадий, въпреки че Столична община Ñ?ъобщава за хранителни отпадъци, доÑ?тавени за анаеробно компоÑ?тиране. Общото годишно количеÑ?тво биоотпадъците в Ñ?траната през 2016 г. отчетено от ИÐ?ОС е 109 926 тона, въпреки че Ñ?амо 5 от 20 общини отчитат разходи за компоÑ?тиране. Ð?е Ñ?е отчитат разходи за Ñ?ъбиране и транÑ?портиране на зелени отпадъци, а отчетените годишни разходи за компоÑ?тиране Ñ?а между 20 000 и 30 000 лв. на община. Ð?Ñ?ма информациÑ? за типа, броÑ? и инвеÑ?тиционните разходи за инÑ?талациите за компоÑ?тиране в 20-те общини. Поради това не може да бъде извършен допълнителен анализ на ефективноÑ?тта и ефикаÑ?ноÑ?тта на компоÑ?тирането. ПочиÑ?тване на площи за общеÑ?твено ползване ФактичеÑ?ки оперативни разходи 63. Разходите за почиÑ?тване на площите за общеÑ?твено ползване Ñ?а важна разходна дейноÑ?Ñ‚ за общините. Общините включват разходи за предоÑ?тавÑ?не на кошчета за 32 отпадъци и Ñ‚Ñ?хното изпразване, метене и миене на улици, почиÑ?тване на общинÑ?ките пътища, почиÑ?тване на графити, почиÑ?тване на плевели, почиÑ?тване на незаконни Ñ?метища, лÑ?тно почиÑ?тване (метене и миене) и зимно почиÑ?тване на улици и паркове в градÑ?ките райони, почиÑ?тване на общинÑ?ки пътища и други дейноÑ?ти. Разходите за почиÑ?тване на площите за общеÑ?твено ползване могат да включват Ñ?ъщо и нÑ?кои разходи, Ñ?вързани Ñ? поддръжка на паркове или на пътища, които Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъдат клаÑ?ифицирани под други държавни функции, но на общините понÑ?кога им е трудно да направÑ?Ñ‚ разграничение на разходите, които Ñ?а Ñ?вързани единÑ?твено Ñ? управлението на отпадъците. Подробни указаниÑ? за правилното клаÑ?ифициране на разходите, Ñ?вързани Ñ? почиÑ?тване на площите за общеÑ?твено ползване Ñ?а от ключово значение, тъй като тези разходи Ñ?е използват за изчиÑ?лÑ?ване на такÑ?а „битови отпадъци“. 64. Както Ñ?е очаква, Ñ?ъщеÑ?твува тенденциÑ? фактичеÑ?ките разходи за почиÑ?тване на площите за общеÑ?твено ползване на глава от наÑ?елението (приложение C -1) да нараÑ?тват при по-големите урбанизирани общини, въпреки че между тези общини има голÑ?ма разлика в единичните цени. Големите урбанизирани общини обикновено предоÑ?тавÑ?Ñ‚ повече уÑ?луги на Ñ?воите граждани, разходите за труд Ñ?а по-виÑ?оки в градовете, Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?енето на по-качеÑ?твени уÑ?луги е по-голÑ?мо, което изиÑ?ква по-виÑ?ока чеÑ?тота на уÑ?лугите. Големите разлики в единичните цени в по-големите общини Ñ?ледва да бъдат допълнително анализирани, тъй като това би могло да е показател за неефикаÑ?ноÑ?Ñ‚. Ð?Ñ?кои общини включват неприÑ?ъщи за управлението на битови отпадъци разходи, като благоуÑ?троÑ?ване, ремонти, Ñ?негопочиÑ?тване, обезпаразитÑ?ване, озеленÑ?ване и Ñ‚.н., Ñ? което неправомерно Ñ?е увеличава разходът за уÑ?лугата. Фигура 17: ФактичеÑ?ките разходи за почиÑ?тване на площите за общеÑ?твено ползване Ñ?а най-виÑ?оки за най-големите урбанизирани общини. Източник: ИзчиÑ?лениÑ? на екипа на Световната банка въз оÑ?нова на данни от въпроÑ?ниците. 65. ФактичеÑ?ките разходи на жител за почиÑ?тване на териториите за общеÑ?твено ползване при уÑ?луги, предоÑ?тавÑ?ни чрез общинÑ?ко предприÑ?тие изглеждат по-ниÑ?ки от тези за уÑ?лугите, възложени на външен изпълнител, въпреки че резултатите варират Ñ?поред размера на общината (Tаблица 6). Разходите на жител при уÑ?лугите, 33 предоÑ?тавÑ?ни от общинÑ?ки предприÑ?тиÑ? Ñ?а Ñ? 13% по-ниÑ?ки от разходите за уÑ?луги, предоÑ?тавÑ?ни от външен изпълнител, но чаÑ?тниÑ?Ñ‚ доÑ?тавчик включва печалба и ДДС в цената на договорените уÑ?луги. По-голÑ?мата чаÑ?Ñ‚ от най-малките общини оÑ?игурÑ?ват уÑ?лугите за почиÑ?тване Ñ?амоÑ?тоÑ?телно, докато повечето големи общини (Ñ? наÑ?еление над 50 000 жители) възлагат вÑ?ички или чаÑ?Ñ‚ от тези уÑ?луги на външни изпълнители. Общините Ñ?читат, че предоÑ?тавÑ?нето на уÑ?луги от общинÑ?ки предприÑ?тиÑ? е по-ефикаÑ?но, тъй като разходите за уÑ?луги не включват ДДС и марж печалба. Ð?Ñ?кои големи общини, като Велико Търново, Ñ?а започнали да увеличават дела на предоÑ?тавÑ?ните уÑ?луги чрез общинÑ?ки предприÑ?тиÑ? Ñ? цел намалÑ?ване на разходите и увеличаване на ефикаÑ?ноÑ?тта. Ð?аличните данни обаче не показват доказателÑ?тва за такива ползи до момента. Ð?иÑ?киÑ?Ñ‚ разход на жител при уÑ?лугите, възложени на външни изпълнители Ñ?ледва да Ñ?е разглежда Ñ? извеÑ?тна предпазливоÑ?Ñ‚, тъй като Ñ?е базира на анализ на ограничен брой общини. ЛипÑ?ва разбивка на отчетените общи разходи и Ñ?ледователно не може да Ñ?е направи подробна оценка на ефикаÑ?ноÑ?тта. Tаблица 6: ФактичеÑ?ки разходи за почиÑ?тване (лв./жител). Големина на Средно УÑ?луги, предоÑ?тавÑ?ни от Външни уÑ?луги общината общинÑ?ко предприÑ?тие <15 000 6,73 7,16 5,38 15-50 000 7,70 6,37 8,70 50-150 000 24,29 16,35 27,53 >150 000 37,87 41,08 37,34 Общо 34,53 30,95 35,46 Забележка: За повече подробноÑ?ти виж Ð?некÑ? C-1. Източник: ИзчиÑ?лениÑ? на екипа на Световната банка въз оÑ?нова на данни от въпроÑ?ниците . Оценени разходи 66. Ð?нализът на оценените разходи (приложение C-2) показва, че Ñ?редно те Ñ?а Ñ? 22% по-ниÑ?ки от фактичеÑ?ките разходи. Диференциалът между фактичеÑ?ките и оценени разходи е по-виÑ?ок за уÑ?лугите, предоÑ?тавÑ?ни чрез общинÑ?ко предприÑ?тие (Таблица 7). Оценените разходи на жител не вземат предвид разликите в обхвата и качеÑ?твото на уÑ?лугите. Таблица 7: Сравнение на фактичеÑ?ките и оценени разходи за почиÑ?тване на териториите за общеÑ?твено ползване, лв/жител ФактичеÑ?ки разход Оценен разход УÑ?луги, предоÑ?тавÑ?ни от общинÑ?ко 30,95 20,38 предприÑ?тие Външни уÑ?луги 35,46 29,64 Среден разход 34,53 26,79 Източник: ИзчиÑ?лениÑ? на екипа на Световната банка въз оÑ?нова на данни от въпроÑ?ниците и Ñ?обÑ?твени изчиÑ?лениÑ?. 67. Разходите за почиÑ?тване на териториите за общеÑ?твено ползване на глава от наÑ?елението в БългариÑ? Ñ?а близки до Ñ?редните в нÑ?кои от Ñ?тарите държави-членки на ЕС. Въпреки големите разлики в разходите за заплати, които Ñ?ÑŠÑ?тавлÑ?ват близо 60% от 34 общите разходи за почиÑ?тване в държавите от ЕС, Ñ?редниÑ?Ñ‚ разход от 18 евро на жител в БългариÑ? е по-виÑ?ок от Ñ?редниÑ? разход в БелгиÑ?, Ð?идерландиÑ? и Ð?нглиÑ? (Таблица 8). РазличиÑ?та в разходите завиÑ?Ñ?Ñ‚ от нивото на обÑ?лужване като чеÑ?тота на почиÑ?тване, големина на почиÑ?тваната площ, механизациÑ?, уÑ?луги чрез общинÑ?ко предприÑ?тие или външни уÑ?луги, туриÑ?тичеÑ?ки потоци. Опитът в нÑ?кои държави-членки на ЕС показва, че около 75% от общите разходи за почиÑ?тване на териториите за общеÑ?твено ползване Ñ?а за дейноÑ?ти по почиÑ?тване (от които 60% разходи за перÑ?онал), 20% за материали като контейнери за отпадъци, 5% за транÑ?порт, третиране и комуникации/информиране на общеÑ?твеноÑ?тта. Важно е да Ñ?е анализира подробно Ñ?труктурата на разходите на почиÑ?тването на териториите за общеÑ?твено ползване в БългариÑ?, за да Ñ?е разбере къде Ñ?а най-големите неефикаÑ?ноÑ?ти. Ð?втоматизирането в по-голÑ?ма Ñ?тепен на процеÑ?ите, включително и мониторинг на изпълнението на договорите за уÑ?луги, биха могли да гарантират повишаване на ефикаÑ?ноÑ?тта и да дадат възможноÑ?Ñ‚ за подобрÑ?ване на ефективноÑ?тта. Tаблица 8: Среден разход за почиÑ?тване на териториите за общеÑ?твено ползване в европейÑ?ките държави. Държава евро/жител ИÑ?паниÑ? 54 УелÑ? 41 ДаниÑ?/ШвециÑ?/ФранциÑ? 40 ГерманиÑ? 33 Северна ИрландиÑ? 29 ШвейцариÑ? 22 БългариÑ? 18 Ð?нглиÑ? 14 Ð?идерландиÑ? 12 БелгиÑ? 10 Източник: Clean Europe Network и изчиÑ?лениÑ? на Световната банка въз оÑ?нова на данни от въпроÑ?ниците от 20 общини в БългариÑ?. Общи оперативни разходи 68. Сравнението между фактичеÑ?ките и оценените разходи показва, че почти 31,2% от фактичеÑ?ките разходи на 20-те общини биха могли да бъдат Ñ?пеÑ?тени. Ð?ай-големите икономии могат да бъдат реализирани при Ñ?ъбирането и транÑ?портирането на отпадъци и при почиÑ?тването на териториите за общеÑ?твено ползване. Общините, предоÑ?тавÑ?щи уÑ?луги чрез общинÑ?ко предприÑ?тие, биха могли да реализират Ñ?пеÑ?Ñ‚Ñ?ваниÑ? от близо 49% при Ñ?ъбирането и транÑ?портирането на отпадъци и около 34% при почиÑ?тването на териториите за общеÑ?твено ползване. ФактичеÑ?ките разходи за Ñ?епариране Ñ? дейноÑ?ти по оползотворÑ?ване и депониране Ñ?а в Ñ?ъответÑ?твие Ñ? очакваните разходи. 35 Tаблица 9: Разлика между фактичеÑ?ките и оценените разходи за извадката от 20 общини. УÑ?луги чрез общинÑ?ко Външни Общо предприÑ?тие уÑ?луги милиона лв. Събиране и транÑ?портиране 6,8 40,7 47,5 ПочиÑ?тване на площите за общеÑ?твено ползване 5,7 13,9 19,6 Общо 12,5 54,6 67,1 % от общите разходи Събиране и транÑ?портиране 48,5 41,5 42,4 ПочиÑ?тване на площите за общеÑ?твено ползване 34,1 16,1 19,0 Общо 40,7 29,6 31,2 Забележка: Оценените разходи Ñ?е базират на оценени Ñ?тойноÑ?ти за единица - Ñ?ъбрани отпадъци по отношение на Ñ?ъбиране и транÑ?портиране и брой на наÑ?елението по отношение на почиÑ?тване на териториите за общеÑ?твено ползване. Източник: ИзчиÑ?лениÑ? на екипа на Световната банка въз оÑ?нова на данни от въпроÑ?ниците и Ñ?обÑ?твени изчиÑ?лениÑ?. 69. Ð?ко подобни Ñ?пеÑ?Ñ‚Ñ?ваниÑ? могат да бъдат поÑ?тигнати във вÑ?ички общини, то общо икономиите биха могли да доÑ?тигнат 138 милиона лв. Ð’ Ñ?лучай, че икономиите като процент от фактичеÑ?ките разходи Ñ?а приложими за вÑ?ички други общини, могат да бъдат Ñ?пеÑ?тени 30 млн. лв. от уÑ?луги чрез общинÑ?ки преприÑ?тиÑ? и 108 млн. лв. от външни уÑ?луги. Тези изчиÑ?лениÑ? Ñ?ледва да Ñ?е възприемат Ñ? извеÑ?тна предпазливоÑ?Ñ‚, тъй като разходите за единица Ñ?а базирани на информациÑ? от ограничен брой общини (20) и може да не Ñ?а предÑ?тавителни за вÑ?ички общини. Изборът на общините за извадката е наÑ?очен към общините, които учаÑ?тват в РÐ?УО, което оказва въздейÑ?твие върху общите разходи за управление на отпадъците. СъщеÑ?твуват и различиÑ? при обхвата на дейноÑ?тите по управление на отпадъците и разходните пера между данните, предоÑ?тавени от 20-те общини и данните на МФ. Данните за разходите на МФ включват Ñ?ъщо така разходи за Ñ?епариране и депониране, и изключват платениÑ? ДДС върху дейноÑ?тите, възложени на външни изпълнители, както и отчиÑ?лениÑ?та по членове 60 и 64 от ЗУО. Tаблица 10: Разлика между фактичеÑ?ките и оценените разходи за вÑ?ички общини. УÑ?луги чрез общинÑ?ко предприÑ?тие Външни уÑ?луги Общо ФактичеÑ?ки текущи разходи, млн. лв. 73,1 365,8 438,9 Потенциални икономии, млн. лв. 29,7 108,2 137,9 Потенциални икономии, % от фактичеÑ?ките разходи 40,7 29,6 31,4 Източник: ИзчиÑ?лениÑ? на екипа на Световната банка въз оÑ?нова на данни на МФ и Ñ?обÑ?твени изчиÑ?лениÑ? . 36 3. ЕфективноÑ?Ñ‚ на управлението на отпадъци Обща информациÑ? 70. ЕфективноÑ?тта е определена като Ñ?тепента, до коÑ?то приложените технологии и методологии допринаÑ?Ñ?Ñ‚ за поÑ?тигане на определените в законодателÑ?твото цели за рециклиране на отпадъчни материали от битовите отпадъци. Целите, определени в Рамковата директива за отпадъците (2008/98/EО) Ñ?ледва да бъдат изчиÑ?лени по един от четирите метода, предпиÑ?ани и Решение 2011/753/EК на КомиÑ?иÑ?та на ЕС, а тези по Директивата за опаковките (94/62/EО) и Директивата отноÑ?но депонирането на отпадъци (1999/31/EО) - в Ñ?ъответÑ?тие Ñ? директивите, Ñ? изключениÑ? по отношение на датите за изпълнение, договорени в договора за приÑ?ъединÑ?ване. 71. ПоÑ?ледно приетите (м. май, 2018 г.) правила на ЕС предвиждат допълнителни икономичеÑ?ки Ñ?тимули за предотвратÑ?ване на отпадъците, оптимизиране на опаковките, повторна употреба и рециклиране (Таблица 11). ОÑ?вен това, Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е въведе разделно Ñ?ъбиране за опаÑ?ните битови отпадъци до 2022 г., за биоотпадъците до 2023 г. и за текÑ?тилните отпадъци - до 2025 г. До 2035 г. количеÑ?твото на депонираните отпадъци в общините Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъде намалено до 10% или под това ниво, от общото количеÑ?тво генерирани битови отпадъци. Tаблица 11: Ð?ови цели при рециклирането на отпадъците от опаковки . до 2025 г. до 2030 г. Ð’Ñ?ички опаковки 65% 70% ПлаÑ?тмаÑ?и 50% 55% Дърво 25% 30% Черни метали 70% 80% Ð?луминий 50% 60% Стъкло 70% 75% ХартиÑ? и картон 75% 85% Източник: ЕвропейÑ?ка комиÑ?иÑ?. 72. Ð?нализът на ефективноÑ?тта на управлението на отпадъците Ñ?е фокуÑ?ира върху Ñ?ъбирането, Ñ?епарирането и (предварителното) третиране на отпадъците. Поради ограничениÑ? на данните не е извършен анализ на почиÑ?тването на площите за общеÑ?твено ползване. Ð?нализът Ñ?е оÑ?новава на данни, получени от 20 общини, на информациÑ?, получена по време на поÑ?ледващи поÑ?ещениÑ? в избрани общини, както и на национални данни от Ð?СИ, МОСВ и ИÐ?ОС. 73. Ð’ БългариÑ? обикновено общините отговарÑ?Ñ‚ за Ñ?ъбирането, транÑ?портирането, третирането и депонирането на Ñ?меÑ?ени битови отпадъци, а ООО имат отговорноÑ?ти, Ñ?вързани Ñ? разделÑ?ните при източника опаковки (рециклируеми отпадъци) Ñ?ъглаÑ?но задължениÑ?та по отношение на разширената отговорноÑ?Ñ‚ на производителите, определени в националното законодателÑ?тво (виж каре 2). 37 Каре 2: Разширена отговорноÑ?Ñ‚ на производителÑ?. Разширената отговорноÑ?Ñ‚ на производителÑ? (РОП) е ефективен инÑ?трумент за управление на реÑ?урÑ?ите, при който производителите поемат отговорноÑ?тта за управлението на Ñ?воите излезли от употреба продукти. Това може да включва Ñ?ъбирането, Ñ?ортирането и третирането им за Ñ‚Ñ?хното рециклиране и оползотворÑ?ване. ОÑ?новната характериÑ?тика на разширената отговорноÑ?Ñ‚ е, че учаÑ?тниците във веригата на Ñ?тойноÑ?тта по отношение на опаковките (производители, вноÑ?ители и търговци на дребно) поемат значителна отговорноÑ?Ñ‚ за въздейÑ?твието върху околната Ñ?реда на продуктите Ñ?и през целиÑ? им жизнен цикъл. Това включва въздейÑ?твието на продуктите „нагоре по веригата“, Ñ?вързано Ñ? избора на материали, проектирането на продукта и производÑ?твените процеÑ?и, както и въздейÑ?твието „надолу по веригата“, Ñ?вързано Ñ? използването и изхвърлÑ?нето на продуктите. По този начин, производителите поемат Ñ?воÑ?та отговорноÑ?Ñ‚ при проектирането на продуктите Ñ?и, така че да Ñ?е Ñ?веде до минимум въздейÑ?твието им върху околната Ñ?реда. Така те поемат правна и икономичеÑ?ка отговорноÑ?Ñ‚ за въздейÑ?твието върху околната Ñ?реда на продуктите им, като Ñ?е започне от етапа на проектирането им. Чрез тази разширена отговорноÑ?Ñ‚, държавите-членки Ñ?поделÑ?Ñ‚ отговорноÑ?тите за общеÑ?твените уÑ?луги Ñ? чаÑ?тни компании, които Ñ?ами Ñ?ледва Ñ?ъщо да ги поемат. Политиката за пръв път е въведена в началото на 90-те години в нÑ?колко европейÑ?ки държави -членки, оÑ?обено за отпадъците от опаковки, а по-къÑ?но Ñ?е разширÑ?ва в целиÑ? ЕС и извън него. Оттогава е допринеÑ?ла за значително увеличаване на процента на рециклиране и за икономии на публични разходи за управление на отпадъците, както и е помогнала за отделÑ?нето на управлението на отпадъците от икономичеÑ?киÑ? раÑ?теж. Общите изиÑ?кваниÑ? по отношение на управлението на отпадъците в ЕС Ñ?а уÑ?тановени чрез Рамковата директива за отпадъците, коÑ?то позволÑ?ва на държавите-членки на ЕС да Ñ?ъздават Ñ?хеми за разширена отговорноÑ?Ñ‚, в които производителите и вноÑ?ителите Ñ?ъвмеÑ?тно управлÑ?ват отговорноÑ?тите, които Ñ?а им възложени в директивите. По-голÑ?мата чаÑ?Ñ‚ от държавите-членки на ЕС Ñ?а решили да въведат Ñ?хеми за разширена отговорноÑ?Ñ‚ за отпадъци от опаковки (25 от 28 държави), а Ñ?амо три (ХърватиÑ?, ДаниÑ? и УнгариÑ?) прилагат Ñ?хеми, управлÑ?вани от миниÑ?терÑ?тва или публични фондове, в които задължената индуÑ?триÑ? плаща данък в държавниÑ? бюджет или екологичен фонд, а Ñ?лед това генерираните приходи Ñ?е използват за подпомагане на разделно Ñ?ъбиране и Ñ?ортиране, организирани от меÑ?тните влаÑ?ти. ЗаконодателÑ?твото на ЕС позволÑ?ва виÑ?ока Ñ?тепен на гъвкавоÑ?Ñ‚ по отношение на подходите за прилагане на разширената отговорноÑ?Ñ‚ на производителите, които да бъдат определени в Ñ?пецифичното национално законодателÑ?тво. Прилагането на разширената отговорноÑ?Ñ‚ на производителите е Ñ?вързано Ñ? различните инÑ?трументи на политики, използвани от националните органи. Те включват уÑ?тановÑ?ване на цели за рециклиране и оползотворÑ?ване и изиÑ?кваниÑ? за изкупуване на използваните продукти или опаковки, данъци върху продуктите, пуÑ?нати на пазара, задължениÑ? за етикетиране на продукта и предоÑ?тавÑ?не на информациÑ? на потребителите отноÑ?но Ñ?ъдържанието на материали, моделите за разделно Ñ?ъбиране и рециклирането. Избраните модели могат да варират в различните Ñ?трани и при Ñ?ъответните продуктови групи в завиÑ?имоÑ?Ñ‚ от политичеÑ?ките цели и конкретните правни, икономичеÑ?ки, Ñ?оциални и техничеÑ?ки уÑ?ловиÑ? и ограничениÑ?. Събиране и предварително третиране на отпадъци от общините 74. ЕфективноÑ?тта на разделÑ?нето на отпадъци Ñ?лед Ñ?ъбирането им е ниÑ?ка, както Ñ?е вижда от ниÑ?киÑ? дÑ?л на отпадъците, доÑ?тавени за рециклиране от общините. Общините подават за предварително третиране на площадките на РÐ?УО 49% от 38 битовите отпадъци (Tаблица 12), където отпадъците Ñ?е обработват допълнително в инÑ?талации за Ñ?епариране, шредиране и преÑ?Ñ?ване. ЧаÑ?Ñ‚ от тези отпадъци Ñ?е изпращат за рециклиране, чаÑ?Ñ‚ подлежи на биоÑ?табилизиране и депониране, чаÑ?Ñ‚ Ñ?е преработва в RDF. Общините предоÑ?тавÑ?Ñ‚ за рециклиране Ñ?амо приблизително 3% от образуваните битови отпадъци. Тази ниÑ?ка Ñ?тепен на ополозотворÑ?ване Ñ?е потвърждава от данните от 20-те общини. 75. МеждународниÑ?Ñ‚ опит показва, че рециклирането на отпадъци не може да бъде подобрено чрез разделÑ?не Ñ?лед Ñ?ъбирането им. Дори и Ñ? по-уÑ?ъвършенÑ?твано оборудване и автоматизациÑ?, доÑ?тигането на по-виÑ?оки нива на оползотворÑ?ване е малко вероÑ?тно ако биоразградимите отпадъци Ñ?а в Ñ?меÑ?ените отпадъци. Дори може да Ñ?е очаква, че Ñ?тепента на оползотворÑ?ване при такива инÑ?талации ще намалее допълнително, ако Ñ?е подобри ефективноÑ?тта на Ñ?иÑ?темата за Ñ?ъбиране на ООО и евентуално Ñ?е допълни Ñ? други общинÑ?ки Ñ?иÑ?теми за разделно Ñ?ъбиране. Tаблица 12: Генерирани и третирани битови отпадъци, 2016 г. тона % Общо количеÑ?тво генерирани битови 2 881 330 100 отпадъци Депонирани битови отпадъци 1 383 005 48 Подадени за предварително третиране* 1 417 702 49 ДоÑ?тавени за рециклиране битови 80 623 3 отпадъци** *Подадени за предварително третиране Ñ?а отпадъците, донеÑ?ени до площадките на РЦУО, където Ñ?е третират допълнително в инÑ?талации за Ñ?епариране, шредиране и преÑ?Ñ?ване. ЧаÑ?Ñ‚ от тези отпадъци Ñ?е изпращат за рециклиране, чаÑ?Ñ‚ Ñ?е подлага на биологично Ñ?табилизиране и депониране, а чаÑ?Ñ‚ е преработена в RDF. ** ДоÑ?тавени за рециклиране битови отпадъци Ñ?а разделно Ñ?ъбраните битови отпадъци. За да Ñ?е потвърди количеÑ?твото на отпадъците, доÑ?тавени за рециклиране, Ñ?е използват данните от въпроÑ?ника, изпратен до общините. Източник: Ð?СИ. Tаблица 13: КоличеÑ?тва битови отпадъци, Ñ?ъбрани и опoлзотворени Ñ?амо18 от общините в новоизградени РСУО, 2016 г. Община Събрани Сепарира Сепарирана Сепарира Сепари Сепари- ПоÑ?тъпил Степен на отпадъци на хартиÑ? плаÑ?тмаÑ?а но Ñ?тъкло рани рано и за оползотво метали дърво рецикли- Ñ€Ñ?ване ране тон % Ð?кÑ?аково 8 933 8 2 6 0 0 15 0,2% БратÑ? 2 391 0,0% ДаÑ?калови БургаÑ? 63 796 703 353 398 39 1493 2,3% Долна банÑ? 895 0,0% 18 Тези количеÑ?тва включват количеÑ?твата, Ñ?ъбрани и оползотворени Ñ?амо от общините чрез Ñ?епариращи инÑ?талации/МБТ в новоизградените РСУО, докато количеÑ?твата, използвани за изчиÑ?лÑ?ване на целите по чл.31 от ЗУО включват Ñ?ъщо и количеÑ?твата, Ñ?ъбрани от ООО; от изкупвателните пунктове; директно предадените отпадъци от предприÑ?тиÑ?; и компоÑ?Ñ‚, получен от разделно Ñ?ъбрани зелени отпадъци. 39 Долна 4 044 0,0% МитрополиÑ? Eлена 3 816 0,0% Габрово 16 208 403 396 254 86 1139 7,0% ХаÑ?ково 24 593 565 331 119 1 015 4,1% Крушари 216 6 6 2.9% ЛевÑ?ки 3 189 127 184 5.8% Павликени 2 074 25 60 21 15 0 121 5,8% Перник 28 245 6 491 6 491 23,0% Пловдив 153 771 4 243 7 633 0 182 0 12 058 7,8% Септември 2 174 0,0% Шабла 806 13 9 18 0 40 5,0% Столична 365 055 1 328 1 099 7 331 5 096 5 844 1,6% община* Стара Загора 49 991 20 093 20 093 40,2% Велико 18 752 2 024 2 024 10.8% Търново Варна 132 057 2 435 2 764 99 1 143 6 441 4,9% Видин 16 774 40 47 36 123 0,7% Общо 819 543 30 502 3,7% Забележка: Крайните Ñ?тойноÑ?ти (в червено) не Ñ?а взети предвид при изчиÑ?лÑ?ване на общата Ñ?тепен на оползотворÑ?ване. Ð’Ñ?ъщноÑ?Ñ‚, анализът Ñ?е базира на информациÑ? от 13 общини, тъй като оÑ?таналите 5 общини (БратÑ? ДаÑ?калови, Долна БанÑ?, Долна МитрополиÑ?, Елена ) не Ñ?а Ñ?е вкючили към новоизградените РСУО през 2016 г., а община Септември – нÑ?ма изградена РСУО. *Според Столична община, предадените количеÑ?твата за рециклиране oÑ‚ Столична община Ñ?а Ñ?амо Ñ?епарираните от МБТ инÑ?талациÑ?та, в уÑ?ловиÑ?та на пуÑ?ко -наладъчни работи в едногодишниÑ? период за отÑ?транÑ?ване на дефекти на инÑ?талациÑ?та, и не включват количеÑ?твата отпадъци , предадени за оползотворÑ?ване чрез Ñ?епариращите инÑ?талации и други методи. Ð?е Ñ?а включени количеÑ?твата реализиран компоÑ?Ñ‚ в размер на 5324 Ñ‚ от инÑ?талациите за биологично третиране, предÑ?тавлÑ?ващи чаÑ?Ñ‚ от общинÑ?ката РСУО. Източник: Данни от въпроÑ?ниците. 76. Ð’ Tаблица 14 е показано общото количеÑ?тво отпадъци, Ñ?ъбрано от общините, което е рециклирано. Tаблица 14: Рециклиране на отпадъци чрез общините, в тона. ДоÑ?тавени за рециклиране битови отпадъци 80 623 Рециклиране Ñ?лед предварително третиране1 52 454 Общо 133 077 Забележка: 1 ПредÑ?тавлÑ?ва 3,7% от отпадъците, подадени за предварително третиране (1 417 702). Източник: Ð?СИ и изчиÑ?лениÑ? на екипа на Световната банка. Събиране на опаковки (Ñ?ухи рециклируеми отпадъци) от ООО 77. Организациите за оползотворÑ?ване на отпадъците от опаковки, Ñ?ъщо Ñ?ъбират и рециклират отпадъци. Според данните на Ð?СИ, те оползотворÑ?ват приблизително 68% от количеÑ?твата, пуÑ?нати на пазара (Tаблица 15). 40 Tаблица 15: Рециклиране на отпадъците от ООО 2016 г. Опаковки, пуÑ?нати на пазара, в тона 421 145 Рециклирани, в тона 287 777 Рециклирани, % от опаковките 68 Източник: Ð?СИ. 78. ИзиÑ?кваниÑ?та на изменената Директива 94/62/ЕО Ñ?а транÑ?понирани в българÑ?кото законодателÑ?тво чрез ЗУО и Ð?аредбата за опаковките и отпадъците от опаковки. ПравителÑ?твото на БългариÑ? договори преходен период за поÑ?тигане на целите за рециклиране и оползотворÑ?ване до 2014 г. Сегашните цели за опаковките Ñ?а: • Обща цел за оползотворÑ?ване (тегло): 60%. • Обща цел за рециклиране (тегло): 55% Ñ? конкретни цели за рециклиране на: хартиÑ?/картон (60%), плаÑ?тмаÑ?а (22,5%), метал (50%), дърво (15%) и Ñ?тъкло (60%). 79. ОÑ?вен това, Рамковата директива за отпадъците въвежда цели за разделно Ñ?ъбиране и рециклиране на хартиÑ?, плаÑ?тмаÑ?а, Ñ?тъкло и метали (което включва отпадъците от опаковки). Тези цели Ñ?а транÑ?понирани в българÑ?кото законодателÑ?тво: • Рециклиране на битови отпадъци: 50% от отпадъците от домакинÑ?твата (член 31, ал.1, Ñ‚.1 от ЗУО). Целта от 50% за подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали, включително поне хартиÑ? и картон, метал, плаÑ?тмаÑ?и и Ñ?тъкло от домакинÑ?твата и подобни отпадъци от други източници, може да бъде поÑ?тигната от вÑ?Ñ?ка община в Ñ?ледните Ñ?рокове и количеÑ?тва Ñ?поред параграф 15 от преходните и заключителните разпоредби на ЗУО: o до 1 Ñ?нуари 2016 г. – поне 25% от общото им тегло; o до 1 Ñ?нуари 2018 г. – поне 40% от общото им тегло; o до 1 Ñ?нуари 2020 г. – поне 50% от общото им тегло. 80. БългариÑ?, както почти вÑ?ички държави-членки на ЕС, е изпълнила целта за рециклирани отпадъци от опаковки (Фигура 18). Рециклирането обхваща: рециклиране на материали и други форми на рециклиране (например органично рециклиране). Целите за 55% рециклирани отпадъци от опаковки Ñ?а изпълнени от вÑ?ички държави -членки, Ñ? изключение на УнгариÑ?, Малта, ЛатвиÑ? и РумъниÑ?. 41 Фигура 18: Ð?ива на рециклиране в ЕС. Забележка: данните за Малта и Кипър Ñ?а за 2014 г. Източник: EвроÑ?тат. Общо количеÑ?тво Ñ?ух рециклируем отпадък 81. Сборът от резултатите от Tаблица 14 и Tаблица 15 показва общото количеÑ?тво на отпадъци, доÑ?тавени за рециклиране: Tаблица 16: Общо количеÑ?тво рециклирани отпадъци. Tона ДÑ?л от общото количеÑ?тво отпадъци, в% ДоÑ?тавени за рециклиране битови отпадъци 80 623 2,8 Рециклиране чрез предварително третиране 52 455 1,8 Рециклиране чрез ООО 287 777 10,0 Общо количеÑ?тво, доÑ?тавено за рециклиране, в тона 420 855 14,6 Общо количеÑ?тво образувани отпадъци 2 881 330 100,0 Източник: ИзчиÑ?лениÑ? на екипа на Световната банка въз оÑ?нова на данни на МОСВ и Ð?СИ. 42 82. Може да Ñ?е заключи, че около 15% от общите количеÑ?тва битови отпадъци Ñ?е рециклират и тези 15% Ñ?е отнаÑ?Ñ?Ñ‚ Ñ?амо за хартиÑ?, плаÑ?тмаÑ?а, метал и Ñ?тъкло (изчиÑ?лени Ñ?ъглаÑ?но Ñ?ъответниÑ? метод, както е поÑ?очено в Решение 2011/753 на КомиÑ?иÑ?та). Рециклирането на зелени отпадъци от паркове и Ñ‚.н. като компоÑ?Ñ‚ не Ñ?е разглежда, тъй като повечето от инÑ?талациите за компоÑ?тиране Ñ?а започнали да функционират едва отÑ?коро и Ñ?амо в нÑ?колко общини, което не дава доÑ?татъчно време, за да Ñ?е оцени ефективноÑ?тта. Следва да Ñ?е обърне внимание, че производÑ?твото на ниÑ?ко качеÑ?твен компоÑ?Ñ‚ или RDF чрез обработка на Ñ?меÑ?ени твърди битови отпадъци не може да Ñ?е Ñ?чита за "рециклиране", в най-добриÑ? Ñ?лучай това е "оползотворÑ?ване". 83. За да Ñ?е изчиÑ?ли рециклирането като дÑ?л от рециклируемите отпадъци (Ñ‚.е. потенциал за рециклиране), Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е използва морфологичниÑ? Ñ?ÑŠÑ?тав, както е предоÑ?тавен от МОСВ. Tаблица 17: Типична морфологиÑ? на битовите отпадъци, 2012-15 г. над 150 000 50 000 – 150 000 25 000 – 50 000 3 000 -25 000 под 3 000 жители Жители жители жители жители Хранителни отпадъци 28,9% 30,6% 28,0% 23,2% 15,6% ХартиÑ? 11,4% 9,4% 8,1% 8,5% 6,1% Картон 9,4% 8,2% 6,9% 5,5% 4,0% ПлаÑ?тмаÑ?а 11,3% 15,4% 12,8% 10,1% 10,3% ТекÑ?тил 2,8% 2,9% 2,9% 3,7% 2,0% Гума 0,9% 1,0% 1,0% 0,9% 1,0% Кожа 0,9% 1,0% 1,0% 0,9% 1,0% Зелени отпадъци 11,0% 11,0% 13,1% 21,7% 30,9% Дърво 2,0% 2,1% 2,9% 2,0% 2,9% Стъкло 9,2% 7,8% 7,0% 6,1% 2,4% Метали 1,9% 2,0% 2,0% 2,0% 1,9% Инертни отпадъци 9,7% 8,0% 13,7% 14,8% 21,3% ОпаÑ?ни отпадъци от домакинÑ?твата 0,6% 0,6% 0,6% 0,6% 0,6% Общо 100,00% 100,0%о 100,00% 100,00% 100,00% Източник: MОСВ . 19 19 Методика за определÑ?не на морфологичниÑ? Ñ?ÑŠÑ?тав на битовите отпадъци (одобрена от миниÑ?търа на околната Ñ?реда и водите Ñ? МиниÑ?терÑ?ка заповед â„–744/29 от Ñ?ептември 2012 г.) 43 84. За изчиÑ?лÑ?ване на рециклируемите отпадъци Ñ?е използва информациÑ?та както е показано в Tаблица 18, където диапазоните Ñ?а въз оÑ?нова на Ñ?редни и по-големи градове, в които живее по-голÑ?мата чаÑ?Ñ‚ от наÑ?елението: Tаблица 18: Отпадъци и рециклируеми отпадъци, в тона. Общо отпадъци 2,881,330 Ñ?ÑŠÑ?тав на отпадъците Мин. (%) МакÑ?. (%) Mин. (Ñ‚) MaкÑ?. (Ñ‚) ХартиÑ? и картон 17 20 489 826 576 266 Стъкло 7 9 201 693 259 320 Метал 2 2 43 220 66 271 ПлаÑ?тмаÑ?и 10 15 288 133 432 199 Общо 36 46 1 022 872 1 334 056 Забележка: Tази таблица обобщава таблица 17. Източник: ИзчиÑ?лениÑ? на екипа на Световната банка въз оÑ?нова на данни от МОСВ. 85. Може да Ñ?е заключи, че между 32 и 42% от общото количеÑ?тво рециклируеми отпадъци Ñ?е рециклират въз оÑ?нова на количеÑ?твото отпадъци, доÑ?тавени за рециклиране - 420 855 тона, както е показано в Таблица 18. 86. Важен въпроÑ? е количеÑ?твото материали от опаковки, пуÑ?нати на пазара, както е поÑ?очено от ООО20 (421 145 тона, Tаблица 15). Ð’ Ñ?равнение Ñ? общото количеÑ?тво рециклируеми отпадъци (Tаблица 18), това количеÑ?тво е доÑ?та малко. ЛипÑ?ват, обаче, данни за отпадъците от опаковки в общиÑ? поток на отпадъците, тъй като методът за анализ на това не е включен в гореÑ?поменатата Методика за определÑ?не на морфологичниÑ? Ñ?ÑŠÑ?тав на битовите отпадъци. Тъй като нÑ?ма налични данни за БългариÑ? и тъй като в българÑ?ката Методика за определÑ?не на морфологичниÑ? Ñ?ÑŠÑ?тав на битови отпадъци не е включено разграничаването между Ñ?ухи рециклируеми отпадъци от опаковки и други Ñ?ухи рециклируеми отпадъци, за нÑ?кои изчиÑ?лениÑ? Ñ?а използвани данни от ХоландиÑ? и ГерманиÑ?. ИзчиÑ?лените количеÑ?тва на материали от опаковки в общиÑ? поток твърди битови отпадъци Ñ?а предÑ?тавени в Tаблица 19. Tаблица 19: ИзчиÑ?лено количеÑ?тво отпадъци от опаковки в битовите отпадъци. Общо Процент КоличеÑ?тво отпадъци от отпадъци 2 881 330 опаковки опаковки СъÑ?тав на Мин. МакÑ?. отпадъците (%) (%) Мин. (Ñ‚) МакÑ?. (Ñ‚) Мин. (Ñ‚) МакÑ?. (Ñ‚) ХартиÑ? и картон 17 20 489 826 576 266 40 195 930 230 506 Стъкло 7 9 201 693 259 320 90 181 524 233 388 Метал 2 2 43 220 66 271 25 10 805 16 568 ПлаÑ?тмаÑ?а 10 15 288 133 432 199 65 187 286 280 930 Общо 36 46 1 022 872 1 334 056 575 546 761 391 Източник: ИзчиÑ?лениÑ? на екипа на Световната банка. 20 Oбщото количеÑ?тво пуÑ?нати на пазара опаковки на надхвърлÑ? реално отчетеното количеÑ?тво от фирмите, които членуват в ООО и е обект на допълнително извадково проучване и Ñ?татиÑ?тичеÑ?ка дооценка. 44 87. Следователно може да Ñ?е заключи, че Ñ?ъщеÑ?твува значителна разлика между данните на Ð?СИ за пуÑ?натите на пазара опаковъчни материали и оценените Ñ?тойноÑ?ти. Разликата може да Ñ?е обÑ?Ñ?ни отчаÑ?ти Ñ? разликите в Ñ?ÑŠÑ?тава на отпадъците между ГерманиÑ? и ХоландиÑ? и БългариÑ?, но Ñ‚Ñ? показва, че МОСВ Ñ?ледва да направи по-нататъшни проучваниÑ? на валидноÑ?тта на данните, подавани от ООО21. За тази цел Методиката за оценка на морфологичниÑ? Ñ?ÑŠÑ?тав Ñ?ледва да включва анализ на отпадъците от опаковки , Ñ?ъпоÑ?тавени Ñ? отпадъците, които не Ñ?а от опаковки. 88. ПредложениÑ? за препоръки за подобрÑ?ване на ефективноÑ?тта. Ð?ко в Ñ?меÑ?ените битови отпадъци наиÑ?тина оÑ?тават големи количеÑ?тва отпадъци от опаковки, това натоварва общинÑ?киÑ? публичен Ñ?ектор, който финанÑ?ира управлението на такива отпадъци чрез потока от Ñ?меÑ?ени битови отпадъци. От друга Ñ?трана, колкото повече отпадъци от опаковки Ñ?е наÑ?очват към Ñ?иÑ?темата за разделно Ñ?ъбиране на Ñ?ухи отпадъци при източника, толкова повече ще бъде облекчена финанÑ?овата тежеÑ?Ñ‚ за общините, тъй като те ще Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е Ñ?правÑ?Ñ‚ Ñ? по-малко отпадъци. Поради това Ñ?е препоръчва първоначалните конÑ?татации от наÑ?тоÑ?щиÑ? преглед да бъдат проучени допълнително, за да Ñ?е потвърди дали наиÑ?тина има възможноÑ?Ñ‚ за намалÑ?ване на публичните разходи и оптимизиране на потока от битови отпадъци. Препоръки Разходи за управление на отпадъците 89. ПонаÑ?тоÑ?щем изразходването на Ñ?редÑ?тва за подобрÑ?ване на управлението на битовите отпадъци е Ñ?ÑŠÑ?редоточeно оÑ?новно върху изграждането на регионални центрове за управление на отпадъците, включително Ñ?епариращи инÑ?талации за Ñ?меÑ?ени битови отпадъци Ñ? дейноÑ?ти по оползотворÑ?ване (производÑ?тво на RDF и Ñ?табилизиране на биоотпадъци), Ñ?ъоръжениÑ? за компоÑ?тиране за разделно Ñ?ъбрани зелени отпадъци (три анаеробни инÑ?талации и Ñ?ъоръжениÑ? за аеробно компоÑ?тиране) и Ñ?анитарни депа за неопаÑ?ни отпадъци. Разходите Ñ?е налагат поради преобладаващата Ñ?итуациÑ? в БългариÑ? и изиÑ?кването за поÑ?тигане на европейÑ?ките цели. Изглежда обаче, че виÑ?оките разходи заÑ?ега водÑ?Ñ‚ до ниÑ?ки резултати като количеÑ?тво Ñ?епарирани рециклируеми отпадъци Ñ? ниÑ?ко качеÑ?тво, количеÑ?тва компоÑ?Ñ‚ от зелени отпадъци и третиране на биоотпадъци в анаеробни инÑ?талации. С цел подобрÑ?ване на Ñ?итуациÑ?та Ñ? разходите, би могло да Ñ?е окаже полезно да Ñ?е проучат по-подробно нуждите за: • подобрÑ?ване на разделÑ?нето при източника, оÑ?обено на плаÑ?тмаÑ?и, хартиÑ?, Ñ?тъкло и метали, както Ñ?е вижда от преобладаващите практики в държавите-членки на ЕС, които Ñ?а поÑ?тигнали целите за рециклиране. РазделÑ?нето при източника ще доведе до по-ниÑ?ки общи разходи и значително по-виÑ?ока ефективноÑ?Ñ‚ в Ñ?равнение Ñ? разделÑ?нето Ñ?лед Ñ?ъбирането, както Ñ?е вижда от практиките за разделÑ?не на отпадъците в много държави-членки на ЕС. Ще Ñ?а необходими обаче мащабни кампании за оÑ?ведомÑ?ване на общеÑ?твеноÑ?тта. Следователно ще Ñ?а необходими 21 Според МОСВ, на база данни от извадка от морфологични анализи на определени общини, делът на рециклируемите Ñ?уровини Ñ?е колебае около 25%, макÑ?имум 30 -32% за общини Ñ? повече градÑ?ко наÑ?еление. 45 бюджетни Ñ?редÑ?тва за общините, а кампаниите биха могли чаÑ?тично да бъдат покрити от ООО. Ð’ държавите-членки на ЕС заделените Ñ?редÑ?тва варират между 1- 6 евро на жител в завиÑ?имоÑ?Ñ‚ от големината на общината. При Ñ?редно 6 лв. на жител, това би означавало общ годишен бюджет от 42 млн. лв. • предложените проекти по ОП "Околна Ñ?реда 2014-2020 г." включват аеробни и анаеробни инÑ?талации за компоÑ?тиране и инÑ?талации за Ñ?епариране на отпадъците Ñ? дейноÑ?ти по оползотворÑ?ване. Домашното компоÑ?тиране Ñ?ледва да бъде наÑ?ърчавано, оÑ?обено на градинÑ?ките отпадъци. ОÑ?вен това може да Ñ?е проучи подобрÑ?ване на производителноÑ?тта на Ñ?ъщеÑ?твуващите инÑ?талации за компоÑ?тиране. За да Ñ?е оцени Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?енето, цените, изиÑ?кваното качеÑ?тво и Ñ‚.н., е необходимо да Ñ?е направи проучване на пазара. Прилагането на нÑ?кои техничеÑ?ки решениÑ? и включването на разходи (и отчиÑ?лениÑ?) за избÑ?гване на депониране при изчиÑ?лÑ?ването на разходите Ñ?ледва да отговори на преобладаващите икономичеÑ?ки уÑ?ловиÑ?, така че цената на тон да бъде доÑ?тъпна. • Обработката на биоотпадъци от инÑ?талациите за Ñ?епариране (а не от отделно Ñ?ъбран биоотпадък) Ñ?ледва да Ñ?е нарича "биоÑ?табилизациÑ?", а не "компоÑ?тиране"; Ñ?ледва да Ñ?е отбележи, че използването на продукта от процеÑ?а на биоÑ?табилизациÑ? като материал за запръÑ?Ñ‚Ñ?ване не Ñ?е Ñ?чита за рециклиране, а може да Ñ?е Ñ?чита за "оползотворÑ?ване на материал", както е поÑ?очено в член 11.2 (б) от Рамковата директива за отпадъците. • препоръчително е да Ñ?е извърши подробна оценка на оперативните разходи на избрани общини, които имат виÑ?оки разходи на тон за Ñ?ъбиране на отпадъци и почиÑ?тване на площите за общеÑ?твено ползване, Ñ? поÑ?ледÑ?тващо Ñ?равнение Ñ? общините, които понаÑ?тоÑ?щем имат приемливи разходи на тон. ИнформациÑ?та, получена във въпроÑ?ниците Ñ?ледва да Ñ?е разглежда Ñ? извеÑ?тна предпазливоÑ?Ñ‚, тъй като общините имат различно мнение по отношение на разходните елементи, които Ñ?а включени. • поÑ?тепенното въвеждане в тарифите на амортизациÑ?та, коÑ?то Ñ?ледва да Ñ?е плаща и в Ñ?лучай на придобиване на актив, финанÑ?иран от грантове/Ñ?убÑ?идии, за да Ñ?е Ñ?ъздадат уÑ?тойчиви дейноÑ?ти и за да може генераторът на отпадъци да е по-наÑ?Ñ?но Ñ? необходимоÑ?тта от разделÑ?не при източника. ПонаÑ?тоÑ?щем фактурите за домакинÑ?твата и за инÑ?титуциите и търговÑ?ките обекти не показват Ñ?Ñ?но разбивката на разходите за уÑ?луги. Тарифата, по коÑ?то Ñ?е плаща, Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъде Ñ?Ñ?на и прозрачна. • намалÑ?ване на Ñ?тавката или оÑ?вобождаване от плащането на ДДС за домакинÑ?твата и изравнÑ?ване на плащането на ДДС за общините и чаÑ?тниÑ? Ñ?ектор. Ð?Ñ?колко държави-членки на ЕС оÑ?вобождават от ДДС плащаниÑ?та за битови отпадъци или намалÑ?ват ДДС за нÑ?кои дейноÑ?ти като рециклиране например. Може да е необходим критичен преглед, оÑ?обено когато амортизациÑ?та бъде въведена при определÑ?нето на тарифите, отговарÑ?щи на общо приемливото ниво на доÑ?тъпноÑ?Ñ‚ (1- 1,5% от дохода за домакинÑ?твата). Събиране и отчитане на данни 90. ПодобрÑ?ването на ефективноÑ?тта и ефикаÑ?ноÑ?тта е преди вÑ?ичко отговорноÑ?Ñ‚ на общината. Поради това Ñ?а необходими надеждни данни. Тези данни Ñ?ледва да Ñ?е използват от общините за преглед и уÑ?ъвършенÑ?тване на Ñ?обÑ?твените им Ñ?иÑ?теми и Ñ?ледва да бъдат 46 докладвани на една централизирана организациÑ? Ñ? цел анализ и разработване на политики. Данните Ñ?ледва да бъдат Ñ?ъбрани от отделните инÑ?талации за третиране, дори ако те Ñ?е екÑ?плоатират (или притежават) от едно лице. Ð’Ñ?ички заинтереÑ?овани Ñ?трани (тези, които Ñ?ъбират, транÑ?портират, рециклират, операторите на депа и др.) във веригата за управление на отпадъците Ñ?ледва да отчитат получените, преработени, транÑ?портирани и Ñ‚.н. количеÑ?тва (по тегло) отпадъци. Мониторингът и правоприлагането Ñ?а задача на централизираната организациÑ?. Въпреки че тези изиÑ?кваниÑ? Ñ?ъщеÑ?твуват в дейÑ?тващото българÑ?ко законодателÑ?тво, изглежда, че Ñ?иÑ?темата не функционира правилно, като Ñ?е имат предвид различиÑ?та в Ñ?татиÑ?тичеÑ?ката информациÑ? между различните миниÑ?терÑ?тва/организации. ФинанÑ?ови отчети 91. Създаването на единна и прозрачна Ñ?иÑ?тема за отчитане на уÑ?лугите за управление на твърдите битови отпадъци Ñ? Ñ?Ñ?ни наÑ?оки за общините по отношение на разходните елементи е оÑ?новен приоритет. СиÑ?темата за отчитане на разходите на общините към МиниÑ?терÑ?твото на финанÑ?ите Ñ?ледва да бъде изменена, като Ñ?Ñ?но Ñ?е поÑ?очва вÑ?Ñ?ка дейноÑ?Ñ‚ и разходните позиции за вÑ?Ñ?ка дейноÑ?Ñ‚, и разходите за амортизациÑ?. Ð’ тази връзка, Законът за меÑ?тните данъци и такÑ?и вече предвижда разработването на Ð?аредба за изготвÑ?не по ред и образец на план-Ñ?метката за такÑ?а „битови отпадъци“ (до м.март, 2019 г.). Препоръчва Ñ?е Ð?аредбата да Ñ?е комбинира Ñ? РъководÑ?тво за генериране на приходи от такÑ?а „битови отпадъци“ и за изчиÑ?лÑ?ване на допуÑ?тимите разходи за предоÑ?тавÑ?не на уÑ?луги за управление на отпадъците на териториÑ?та на общината, включени в план - Ñ?метката. Предварителен образец за уÑ?лугите за управление на отпадъците и допуÑ?тимите разходи е даден в приложение D. С цел да Ñ?е оÑ?игури унифицирано прилагане на Ð?аредбата, ще е необходимо обучение на перÑ?онала на вÑ?ички 265 общини по отношение на изпълнение на Ð?аредбата и РъководÑ?твото към неÑ?. 92. Подобно на чаÑ?тните компании, общинÑ?ките предприÑ?тиÑ?, учаÑ?тващи в управлението на отпадъците, Ñ?ъщо Ñ?ледва да бъдат задължени да изготвÑ?Ñ‚ одитирани годишни финанÑ?ови отчети. Събиране и Ñ?епариране на отпадъците 93. ИнвеÑ?тициите в Ñ?иÑ?теми за проÑ?ледÑ?ване (GPS) могат да подобрÑ?Ñ‚ ефикаÑ?ноÑ?тта и ефективноÑ?тта на Ñ?ъбирането и транÑ?портирането на отпадъците. СъщеÑ?твуват отноÑ?ително евтини Ñ?ъвременни технологии, които могат да бъдат използвани за проÑ?ледÑ?ване на планираните маршрути на камионите за отпадъци, меÑ?тоположението на контейнерите, Ñ?тепента на запълването им, обÑ?лужването на контейнерите за отпадъци и Ñ‚.н. 94. От решаващо значение за поÑ?тигне на поÑ?тавените цели за рециклируеми материали е подобрÑ?ването на разделÑ?нето при източника. Организациите за оплозотворÑ?ване на отпадъци Ñ?а въвели Ñ?иÑ?теми за Ñ?ъбиране на отпадъци от опаковки, но очевидно (както е в много други Ñ?трани) общеÑ?твеноÑ?тта не прави разлика между материали от опаковки и материали, които не Ñ?а опаковки, а разделÑ? Ñ?поред вида материал: хартиÑ?, плаÑ?тмаÑ?а, Ñ?тъкло и метал. Създаването на паралелна Ñ?иÑ?тема за Ñ?ъбиране на "Ñ?ухи рециклируеми отпадъци" 47 в непоÑ?редÑ?твена близоÑ?Ñ‚ до Ñ?иÑ?темата на ООO (както е направено в Габрово) не Ñ?е Ñ?чита за препоръчителна практика, тъй като би било много трудно да Ñ?е обÑ?Ñ?ни на общеÑ?твеноÑ?тта разликата между опаковките и другите Ñ?ухи рециклируеми отпадъци и Ñ?ледователно е Ñ?ъмнително дали тази паралелна Ñ?иÑ?тема ще допринеÑ?е за по-виÑ?оки нива на оползотворÑ?ване. 95. ВмеÑ?то това Ñ?е препоръчва да Ñ?е подобри Ñ?иÑ?темата за Ñ?ъбиране на ООО чрез дейÑ?твиÑ? за информиране на общеÑ?твеноÑ?тта, наÑ?очени към увеличаване на оползотворÑ?ването на рециклируеми отпадъци. За тази цел е необходимо да Ñ?е разработи Ñ?иÑ?тема за определÑ?не на количеÑ?твата опаковки/не-опаковки в Ñ?ъбраните отпадъци и да бъде разработено Ñ?поразумение между общините и ООО за разпределÑ?не на разходите и ползите. 96. Допълнителни инвеÑ?тиции в инÑ?талации за Ñ?епариране, предназначени за отделÑ?не на рециклируемите отпадъци от Ñ?меÑ?ените битови отпадъци Ñ?ледва да Ñ?е разглеждат критично и да Ñ?е обмиÑ?лÑ?Ñ‚ предложените и необходими уÑ?илиÑ? за увеличаване на ефективноÑ?тта на разделно Ñ?ъбиране на рециклируеми отпадъци. ЕфективноÑ?тта на разделÑ?нето на отпадъците не може да бъде подобрена чрез разделÑ?не Ñ?лед Ñ?ъбирането. Това е очевидно от международниÑ? опит. Дори при по-уÑ?ъвършенÑ?твано оборудване и автоматизациÑ?, е малко вероÑ?тно да Ñ?е поÑ?тигнат по-виÑ?оки нива на оползотворÑ?ване, ако биоразградимите отпадъци Ñ?а в Ñ?меÑ?ените отпадъци. Дори може да Ñ?е очаква, че процентът на оползотворÑ?ване при такива инÑ?талации ще намалее допълнително, ако Ñ?е подобри ефективноÑ?тта на Ñ?иÑ?темата за Ñ?ъбиране на ООО. 97. Ð?еобходими Ñ?а инвеÑ?тиции в третирането на Ñ?меÑ?ени битови отпадъци , за да Ñ?е намали количеÑ?твото биоразградими отпадъци, които Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъдат депонирани. За вÑ?еки процеÑ? на биоÑ?табилизиране е от полза тези материали, които възпрепÑ?Ñ‚Ñ?тват Ñ?табилизирането да бъдат Ñ?ортирани предварително. Сортирането като опциÑ? за предварително третиране Ñ?ледва да Ñ?е Ñ?ÑŠÑ?редоточи върху премахването на тези материали, а като вторичен процеÑ? – да Ñ?е Ñ?ортират материалите по такъв начин, че да могат да бъдат изпратени за повторна употреба. 48 Приложение 1. БиблиографиÑ? Clean Europe Network Hall, D. (2010) Управление на отпадъците в Европа: Рамка, тенденции и въпроÑ?и, Public Services International Research Unit, Business School, University of Greenwich, London ЕвропейÑ?ка комиÑ?иÑ?, ПреÑ?Ñ?ъобщение, Кръгова икономика: Ð?ови правила ще превърнат ЕС в Ñ?ветовен лидер в управлението и рециклирането на отпадъци, 22 май, 2018 г. http://europa.eu/rapid/press-release_IP-18-3846_en.htm МиниÑ?терÑ?тво на околната Ñ?реда и водите (2014). Ð?ационален план за управление на отпадъците 2014-2020, Столична община, БългариÑ? МиниÑ?терÑ?тво на околната Ñ?реда и водите (2012) Методика за определÑ?не на морфологичниÑ? Ñ?ÑŠÑ?тав на битовите отпадъци (одобрена от миниÑ?търа на околната Ñ?реда и водите Ñ? МиниÑ?терÑ?ка заповед â„–744/29 от Ñ?ептември 2012 г.) Световна банка (2012) Какво Ñ?а отпадъците: Глобален преглед на управлението на битовите отпадъци , Вашингтон, Д.С. Световна банка (2018 г.) Преглед на разходите за полицейÑ?ка и противопожарна дейноÑ?Ñ‚, Вашингтон, СÐ?Щ 49 Приложение A-1. Ð?нализ на фактичеÑ?ките разходи за Ñ?ъбиране на отпадъците 50 Приложение A-2. Ð?нализ на изчиÑ?лените разходи за Ñ?ъбиране на отпадъци Ð?нализ на изчиÑ?лените разходи за Ñ?ъбиране на отпадъци CAPEX Ñ?а разходи за амортизациÑ?, отчитащи амортизациÑ?та и лихви (3%) РазÑ?тоÑ?ние до депо 30 км 15 км 15 км СиÑ?тема за Ñ?ъбиране Събиране в общините СиÑ?тема Ñ? контейнери 1100.00 1100.00 1100.00 жители 30000.00 60000.00 150000.00 КоличеÑ?тво образувани отпадъци на жител (кг/жител/ден) 0.70 0.75 1.00 Общо количеÑ?тво отпадъци (тон/година) 7665.00 16425.00 54750.00 Камион за Ñ?ъбиране на отпадъците- обем 10 20 10 20 10 20 Ñ?тепен на компактиране 3 3 3 3 3 3 обем/камион x 90% (m³) 27 54 27 54 27 54 натоварване / камион (500kg/m³) 5 9 5 9 5 9 Цена на камион (лв.) 240000 300000 240000 300000 240000 300000 Цена на контейнера -1100 л (лв.) 600 600 600 600 600 600 Работни дни/година 260 260 260 260 260 260 ПлътноÑ?Ñ‚ на отпадъците (кг/m³) 185 185 185 185 185 185 Тегло/контейнер (кг) 163 163 163 163 163 163 Време за Ñ?ъбиране (минути) Време/Ñ?мÑ?на (минути) 480 480 480 480 480 480 Зареждане Ñ? гориво, др. (минути) 20 20 20 20 20 20 Гараж до зона за Ñ?ъбиране (минути) 20 20 20 20 20 20 Обедна почивка (минути) 30 30 30 30 30 30 Депо за отпадъци до гараж Ð?аличноÑ?Ñ‚ на камиона за Ñ?ъбиране и транÑ?портиране 410 410 410 410 410 410 Извършване на цÑ?лоÑ?тен цикъл от камион Събиране/контейнер (минути) 5 5 4 4 3 3 Контейнери/камион 28 55 28 55 28 55 Време за Ñ?ъбиране (минути) 138 276 111 221 83 166 ТранÑ?порт до депото (минути) 45 45 45 45 45 45 Разтоварване на депото (минути) 15 15 15 15 15 15 ТранÑ?порт до зоната за Ñ?ъбиране (минути) 45 45 45 45 45 45 Общо (минути) 243 381 216 326 188 271 Пътуване/ден/камион 2 1 2 1 2 2 Дневно тегло/ камион (тон) 8 10 9 11 10 14 Капацитет/година/камион 1972 2515 2225 2942 2553 3542 Брой/камион 4 3 7 6 21 15 Ð?аличноÑ?Ñ‚ на камиони 1 1 1 1 1 1 ФактичеÑ?ки брой на камионите 5 4 9 7 27 19 Контейнери/ден (Ñ?ъбиране 3 пъти наÑ?едмица) 302 302 647 647 2156 2156 Степен на запълване 80% 377 377 808 808 2695 2695 ИнвеÑ?тиции (км) Камиони за Ñ?ъбиране 1165839 1142718 2214295 2093765 6434540 5796165 Контейнери 226357 226357 485051 485051 1616838 1616838 51 РазÑ?тоÑ?ние до депо 30 км 15 км 15 км СиÑ?тема за Ñ?ъбиране Събиране в общините Оперативни разходи Заплати 1 шофьор + 2 товарачи x 1,18=3.55/камион 14 11 26 20 76 55 Средна цена (лв./година) 9000 9000 9000 9000 9000 9000 Разход/година (км) 124162 97360 235822 178389 685279 493833 Общо вкл. мениджмънт (25%) 155202 121699 294778 222986 856598 617292 Гориво км/цикъл гараж до зона за Ñ?ъбиране 10 10 10 10 10 10 маршрут за Ñ?ъбиране 14 28 11 22 8 16 до депото 30 30 15 15 15 15 до зона за Ñ?ъбиране 30 30 15 15 30 30 общо км/ден 524 319 649 421 2695 1443 общо км/година 136151 82870 168841 109417 700599 375102 Литър (0,35 л/км) 47653 29004 59094 38296 245210 131286 разход/година (1,9 лв./л) 90540 55108 112279 72762 465899 249443 Смазочни материали (1.5 л/100 км) 8169 4972 10130 6565 42036 22506 Гуми 4-6/камион; 30,000км 18 17 23 22 93 75 разход (600 лв/гума) 10892 9944 13507 13130 56048 45012 Поддръжка & Ремонт камион (5%) 58292 57136 110715 104688 321727 289808 контейнери (2%) 4527 4527 9701 9701 32337 32337 Общо 62819 61663 120416 114389 354064 322145 ЗаÑ?траховка Камиони (1,0%) 11658 11427 22143 20938 64345 57962 Междинна Ñ?ума OPEX 339281 264814 573253 450770 1838990 1314359 Разни (10%) 33928 26481 57325 45077 183899 131436 Общо OPEX 373209 291296 630579 495847 2022889 1445795 разход/тон (лв.) 49 38 38 30 37 26 Ñ?редно OPEX (лв./Ñ‚.) 43 34 32 Ð?мортизациÑ? Камиони (7 години,3%) 187117 183406 355394 336049 1032744 930285 Контейнери (5 години,3%) 49414 49414 105887 105887 352956 352956 Междинна Ñ?ума CAPEX 236531 232820 461281 441936 1385699 1283240 CAPEX (лв./Ñ‚.) 30.86 30.37 28.08 26.91 25.31 23.44 Средно CAPEX (BGN/ton) 30.62 27.50 24.37 Краен Ñ?бор 609740 524116 1091860 937783 3408588 2729036 Разход/тон (лв.) 79.55 68.38 66.48 57.09 62.26 49.85 Средно (лв./тон) изкл. ДДС 73.96 61.79 56.05 УÑ?луги от външни изпълнители(лв./тон) изкл. ДДС 88.76 74.14 67.26 Чрез общинÑ?ко предприÑ?тие (лв./тон) изкл. ДДС¹ 85.29 71.40 64.73 ИзчиÑ?ление на разходите за уÑ?луги чрез общинÑ?ко предприÑ?тие (40% заплати) вкл. ДДС: ¹ OPEX: 43,35*0,6*1,2 31.21 24.69 22.81 OPEX: 43,35*0,4= 17,3 17.34 13.72 12.67 CAPEX: 30,6*1,2= 36,7 36.74 32.99 29.25 Общо: 85,2 85.29 71.40 64.73 УÑ?лугите от външни изпълнители Ñ?е облагат Ñ? 20% ДДС върху OPEX и CAPEX УÑ?лугите чрез общинÑ?ки предприÑ?тиÑ? Ñ?е облагат Ñ? 20% ДДС по OPEX изкл. заплати или 12% от общите разходи по OPEX (и в бъдеще 20% от CAPEX) Средните разходи за общините (включително амортизациÑ?, ДДС и марж за печалба/риÑ?к) Външни изпълнители ОбщинÑ?ки предприÑ?тиÑ? Жители OPEX CAPEX Общо OPEX CAPEX Общо 30000 57.22 40.41 97.64 48.55 36.74 85.29 60000 45.26 36.29 81.55 38.41 32.99 71.40 150000 41.81 32.17 73.99 35.48 29.25 64.73 52 Средно¹ 43.27 33.4 76.68 36.72 30.37 67.09 ¹ Средно на база 5% генериране на отпадъци по градовете<30000; 20% на градове <150000 и 75% на градове >150000 Приложение B-1. ФактичеÑ?ки разходи за третиране на отпадъците ФактичеÑ?ки разходи за третиране на отпадъците (лв./Ñ‚) през 2016 г. ДоÑ?тавено количеÑ?то (Ñ‚) третиране (лв./тон)² Ð?аÑ?еление група община по брой наÑ?еление Общини въпроÑ?ници Ð?СИ Ñ?епариране депо компоÑ?тиране въпроÑ?ник Ð?СИ <15000 БратÑ? ДаÑ?калови 0 0 26.80 17.10 8843 8261 Долна БанÑ? 0 0 12.75 4912 4531 Елена 0 334 18.10 20.19 20.90 7059 8798 Крушари 0 0 40.70 4126 4126 Шабла 806 817 40.70 4539 4610 806 1151 29479 30326 15-50000 Ð?кÑ?аково 0 365 17.64 20968 20968 Долна МитрополиÑ? 0 440 18.9 14.90 14.60 20611 18551 ЛевÑ?ки 2109 2136 39.05¹ 24.13 21.84 14604 18149 Павликени 2074 2153 39.05¹ 24.13 21.84 24439 21744 4183 5094 80622 79412 50-150000 Габрово 16208 19294 38.33³ 26 70122 59663 ХаÑ?ково 24593 0 17.89 13.18 24.95 115698 88471 Перник 28245 29508 26.5 17.34 26.47 101467 90195 Ð’. Търново 9376 11472 18.10 20.19 20.90 91520 87181 Видин 0 529 21.5 6 55790 55790 78422 60803 434597 381300 >150000 БургаÑ? 63796 65671 19 8 232311 209331 Пловдив 153771 125234 29.9 343424 343424 Стара Загора 49991 57167 26.80 17.1 172906 158262 Варна 114145 148113 23.06 17.64 343991 343991 381703 396185 1092632 1055008 СофиÑ? 365055 671753 32.20 15.12 10.82-15.83 1323637 1323637 ЧервениÑ?Ñ‚ цвÑ?Ñ‚ означава уÑ?луга, коÑ?то Ñ?е предоÑ?тавÑ? чрез общинÑ?ко предприÑ?тие ¹ Въз оÑ?нова на минимум 25% Ñ?епариране. При по-малко от 25% тарифата ще бъде 29.1 лв. ² Цена за третиране (лв./Ñ‚.) е такÑ?ата на вход без ДДС. Общините калкулират и заплащат ДДС ("обратно начиÑ?лÑ?ване") ³ Операторът в Габрово е инвеÑ?титор/Ñ?обÑ?твеник на Ñ?епарираща линиÑ?, затова тарифата включва разходи за амортизациÑ? Общо заключение: Ñ?тойноÑ?тите Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е третират Ñ? повишено внимание, тъй като (i) има различиÑ? между количеÑ?твата и наÑ?елението между въпроÑ?ниците и информациÑ?та от Ð?СИ и (ii) общините не Ñ?а предоÑ?тавили подробноÑ?ти във въпроÑ?ника за такÑ?а на вход Данни за общините (изкл. СофиÑ?) Общи положениÑ?: РегионалниÑ?Ñ‚ център за управление на отпадъците (РЦУО) Ñ?е Ñ?ÑŠÑ?тои оÑ?новно от (i) линиÑ? за Ñ?епариране на Ñ?меÑ?ени битови отпадъци, но тази линиÑ? може да Ñ?е използва и за Ñ?ортиране на предварително разделени Ñ?ухи рециклируеми отпадъци; (ii) инÑ?талациÑ? за компоÑ?тиране, Ñ?ÑŠÑ?тоÑ?ща Ñ?е от компоÑ?тиране на открито или анаеробно компоÑ?тиране на зелени отпадъци, предимно отпадъци от поддръжка на паркове/зелени площи; (iii) Ñ?анитарно депо. РЦУО обÑ?лужва редица общини. Официално има 55 центъра. Общото количеÑ?тво на образуваните отпадъци е 2 881 млн. тона, като 80 623 тона Ñ?е разделени при източника (Ð?СИ), като по този начин оÑ?тават 2,8 млн. тона Ñ?меÑ?ени отпадъци за Ñ?ъбиране. СтатиÑ?тиката на Изпълнителната Ð?генциÑ? по околна Ñ?реда (ИÐ?ОС) показва, че 1,646,420 ще бъдат директно депонирани и 1,154,287 ще бъдат подложени на Ñ?епариране. Третирането на отпадъците е предимно възложено на външни изпълнители, а разходът/тон Ñ?е оÑ?новава на информациÑ?та, предоÑ?тавена във въпроÑ?ника. ТакÑ?ите на вход Ñ?а без ДДС, но общините Ñ‚Ñ€Ñ?бва да добавÑ?Ñ‚ 20%. ОÑ?вен това такÑ?ата на вход не включва амортизациÑ?та, тъй като общините Ñ?а Ñ?обÑ?твеник на оборудването и депото, Ñ? изключение на Габрово, където чаÑ?тна фирма инвеÑ?тира 2 млн. лв. в линиÑ? за Ñ?епариране. СиÑ?темата за докладване от общините към МФ, Ð?СИ и ИÐ?ОС отноÑ?но разходите и количеÑ?твата Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е приеме Ñ? извеÑ?тна предпазливоÑ?Ñ‚, тъй като нÑ?ма Ñ?Ñ?ни инÑ?трукции за разходите и фракциите отпадъци, които да бъдат включени. Това води до различна Ñ?татиÑ?тичеÑ?ка информациÑ? в различните организации. Ð?Ñ?кои РЦУО Ñ?а въведени в екÑ?плоатациÑ? през 2016 г. и като резултат от това общините отчитат общите Ñ?и разходи, без да разграничават Ñ?тарата и новата Ñ?итуациÑ?. 53 Сепариране Среднопретеглената такÑ?а на вход без ДДС е изчиÑ?лена за 7 общини: разход/тон тонове общо (лв.) ЛевÑ?ки 39.05 2109 82356.45 Павликени 39.05 2074 80989.7 Габрово¹ 26 16208 421408 ХаÑ?ково 17.89 24593 439968.77 Перник 26.5 28245 748492.5 Ð’. Търново 18.1 9376 169705.6 Варна 23.06 114145 2632183.7 196750 4575104.72 Средно OPEX Ñ? вкл. марж, без ДДС 23.25 Средно OPEX Ñ? включено ДДС 27.90 ¹ корекциÑ? за CAPEX: 12 години,3% Ñ?е получава 200000/16208=12.33. OPEX:38.33-12.33=26 лв./Ñ‚. Депа Среднопретеглената такÑ?а на вход без ДДС и отчиÑ?лениÑ?, но включваща марж на печалбата в Ñ?лучаÑ? на чаÑ?тен оператор, е: разход/тон капацитет общо Перник 17.44 148000 2581120 Столична Община чрез общинÑ?ко предприÑ?тие Варна 17.64 422780 7457839.2 ¹ без ДДС вкл. ДДС² Видин 21.5 309600 6656400 Сепариране 32.2 36.064 ХаÑ?ково 13.18 148500 1957230 Депониране 15.12 16.93 Ð?икопол 24.13 101775 2455830.75 ¹ Само OPEX, без амортизации Д. МитрополиÑ? 14.8 788500 11669800 ²ДДС от 12%, тъй като нÑ?ма заплащане на ДДС върху заплатите Габрово 26 397428 10333128 (предполага Ñ?е, че Ñ?а 40% от разхода) Ð’. Търново 20.19 244217 4930741.23 С. Загора 26.8 742486 19898624.8 БургаÑ? 13.56 400000 5424000 Средно 19.81 3703286 73364714 вкл. ДДС 23.77 Ð?е е извършен анализ на компоÑ?тирането, тъй като е Ñ?вързан Ñ?ÑŠÑ? зелени отпадъци, главно от поддръжката на паркове, което не е общинÑ?ки отпадък. ОÑ?вен това количеÑ?твата през 2016 г. Ñ?а много ниÑ?ки (23 766 тона), които не оправдават Ñ?къпите инвеÑ?тиции в анаеробни / аеробни Ñ?ъоръжениÑ?. 54 Приложение B-2. ИзчиÑ?лени разходи за третиране на отпадъците Приложение B-2. ИзчиÑ?лени разходи за Ñ?епариране на отпадъците Сепариране на Ñ?меÑ?ени отпадъци МакÑ?имално Ñ?епариране на отпадъците КоличеÑ?тва (2016) 15 Ñ‚./чаÑ? 15 Ñ‚./чаÑ? Жители, обÑ?лужвани от РЦУО 127000 127000 норма на натрупване (кг/човек/ден) 0.7 0.7 доÑ?тавени отпадъци /година(тонове) 32448.5 32448.5 Рециклируеми отпадъци общо в отпадъците (%) 34 11032.49 34 11032.49 Ñ?епарирани за продажба (%) 3.50 1135.6975 10 3244.85 Сепарираща линиÑ? (15 Ñ‚./чаÑ? инÑ?талирана мощноÑ?Ñ‚) Годишен капацитет (тонове) 37440 37440 Вход (Ñ‚./чаÑ?) 32448.5 32448.50 ИзчиÑ?лÑ?ване на разходите инвеÑ?тициÑ? ДейноÑ?ти по поддръжка и ремонт 3000000 3000000 Строителни дейноÑ?ти 2000000 2000000 обща Ñ?ума 5000000 5000000 Разходи / година Ð?мортизациÑ? (CAPEX) 350000 10.79 350000 10.79 ДейноÑ?ти по поддръжка и екÑ?плоатациÑ? (12 години/без лихва) 250000 250000 Строителни дейноÑ?ти (20 години/без лихва) 100000 100000 Операции (OPEX) ТранÑ?порт до депо ¹ 5 25958.8 129794 25958.8 129794 Поддръжка и ремонт 110000 110000 Поддръжка/EкÑ?плоатациÑ? (%) 3 90000 90000 Строителни дейноÑ?ти (%) 1 20000 20000 Труд (една Ñ?мÑ?на) ² мениджър 1 15000 15000 15000 инженер 1 12000 12000 12000 оператор балиране 1 9000 9000 9000 шофьори 1 9000 9000 9000 Ñ?ортировачи 8 7200 57600 14 100800 охрана 1 7200 7200 7200 админиÑ?трациÑ? 1 12000 12000 12000 Ñ?екретар 1 10000 15600 15600 общо 137400 180600 работно време (1.77) 243198.00 319662.00 надбавка (20%) 291837.6 383594.4 ЕнергиÑ? 20 kWh/Ñ‚. 0,1/kwh 648970 64897 648970 64897.00 офиÑ? 5000 5000 Общо OPEX (без ДДС) 601528.6 18.54 693285.40 21.37 Обща цена / тон без ДДС и марж на печалбата 29.32 32.15 Приходи ³ Продажби на рециклируеми материали тонове 1135.6975 3244.85 Ñ?редна продажна цена 70 лв./тон â?´ 79498.825 227139.5 приходи/тон 2.45 7 Общо разходи (лв. / тон) без ДДС и марж на печалбата 26.87 25.15 Забележка: Разходи Ñ?амо за Ñ?епариране на рециклируеми материали и затова Ñ?е изключват разходите за производÑ?тво на гориво от отпадъци (RDF) и Ñ?табилизирана почва. СредниÑ?Ñ‚ OPEX е около 20 лв/тон и CAPEX около 11 лв/тон. ¹ 20% намалÑ?ване на теглото на вход (20% може да бъде уÑ?ловие по договор) ² Ефективно работно време: (52 Ñ?едмици * 5 дни = 260 дни) - отпуÑ?ки (30 дни) - дни, в които не е на разположение (10 дни) = 220 дни / година * 8 чаÑ?а = 1760 чаÑ?а /година Staff increase ЧаÑ?ове в които Ñ?е екÑ?плоатира инÑ?талациÑ?та: 52 Ñ?едмици * 6 дни * 10 чаÑ?а = 3120 чаÑ?а / год. 3120/1760=1.77. ³ Операторът не е Ñ?обÑ?твеник на отпадъците, но има задължение да намали депонирането Ñ? 20-25% и притежава приходи от продажби на рециклируеми материали в завиÑ?имоÑ?Ñ‚ от уÑ?ловиÑ?та на договора. Операторът отговарÑ? за вÑ?ички разходи като поддръжка, енергиÑ?, перÑ?онал, офиÑ?, транÑ?порт до депото за отпадъци. 4 Въз оÑ?нова на доходите от рециклируеми материали в БургаÑ? (106060 лв./1493 = 71 лв./тон) ТакÑ?а на вход Ñ? вкл. ДДС и марж за печалба / риÑ?к Чрез общинÑ?ко Външен OPEX предприÑ?тие изпълнител 18.54 20.76 24.47 CAPEX 10.79 12.08 14.24 общо 32.85 38.72 55 Приложение B-3. ИзчиÑ?ление на разходите за депа ИзчиÑ?лÑ?ване разходи за депониране на отпадъците Регионален център за управление на Регионален център за управление на ДопуÑ?каниÑ? отпадъците (127,000 жители) отпадъците (127,000 жители) ДоÑ?тавено количеÑ?тво (тонове/година) (0,7 * 127000 * 0,365) 32448.5 (0,7 кг/човек/ден) 50990.5 (1,1 кг/човек/ден) Сепарирани рециклируеми материали (3,5%) 1135.70 1784.67 Загуби на влажноÑ?Ñ‚ (20% върху 46,5% от общото количеÑ?тво отпадъци) 3017.71 4742.12 ПриÑ?падане на Ñ?епарираните рециклируеми отпадъци и загубите от влажноÑ?Ñ‚ 4153.41 6526.784 Отпадъци за депониране, включително материал за запръÑ?Ñ‚Ñ?ване 28295.09 44463.72 Материал за запръÑ?Ñ‚Ñ?ване (тонове/година) 3250.00 5099.05 ЕкÑ?плоатационен Ñ?рок на депото - 20 години, разделен на 4 клетки от по 5 години вÑ?Ñ?ка Повишаване на екÑ?плоатационниÑ? Ñ?рок, компенÑ?ирано чрез увеличаване на Ñ?епарирането Първата клетка 141475 222319 Втора клетка 141475 222319 Трета клетка 141475 222319 Четвърта клетка 141475 222319 Общо тонове 565902 889274 Обем (m³) 565902 889274 ПлътноÑ?Ñ‚ при депониране (Ñ‚ / m³) 1 1 ВиÑ?очина на Ñ?ъхранение на отпадъците (m) 20 20 ЕкÑ?плоатационен Ñ?рок на първа клетка (години) 5 5 ЕкÑ?плоатационен Ñ?рок на първа клетка като площ: 150x150m² / 200x150m² 22500 30000 Площ в екÑ?плоатациÑ? 150 x50 м² 7500 7500 Обща площ 30000 37500 Строителни дейноÑ?ти ОпиÑ?ание единица цена/единица общо единици общо (лв) ОбÑ?лужваща зона m² 7500 35 262500 7500 35 262500 Гараж / работилница, включително инÑ?трументи m² 250 750 187500 187500 Газ на факел 250000 250000 ЕлектричеÑ?ка мрежа 150000 150000 ВодоÑ?набдителна Ñ?иÑ?тема 100000 100000 Ограда m 700 100 70000 850 100 85000 Зона на портала m² 250 900 225000 225000 Временни офиÑ?и 100000 100000 Канавки за повърхноÑ?тни води m 550 100 55000 650 100 65000 Ñ?ъбиране на инфилтрат (езеро) l.s. 2 75000 150000 150000 междинна Ñ?ума за Ñ?троителни работи (20 години амортизациÑ?) 1550000 1575000 Клетка в екÑ?плоатациÑ? m² 22500 80 1800000 30000 80 2400000 ЗатварÑ?не на клетката Ñ?лед 5 години m² 22500 35 0 0 междинна Ñ?ума за Ñ?троителни работи (5 години амортизациÑ?) 1800000 2400000 Обща Ñ?ума за Ñ?троителÑ?тво 3350000 3975000 Оборудване Компактор / компактор l.s. 1 500000 500000 Багер l.s. 1 235000 235000 Електронна везна l.s. 1 60000 60000 Ремарке за трактори l.s. 1 55000 55000 Ð?ератори за инфилтрата 2 30000 60000 измиване на гуми 1 70000 70000 Различни инÑ?трументи 1 20000 20000 Общо за оборудване 1000000 1000000 56 Регионален център за управление на Регионален център за управление на ДопуÑ?каниÑ? отпадъците (127,000 жители) отпадъците (127,000 жители) Разходи за амортизациÑ? / година Ñ?троителни дейноÑ?ти Клетка (5 години, 3%) 392940 523920 Площ на депото (20 години, 3%) 104160 105840 Оборудване (10 години, 3%) 117200 117200 Обща амортизациÑ? 614300 746960 OPEX/година заплати month Управител на депото 1 1500 18000 Помощник управител 1 1250 15000 Работник на КПП и електронна везна 2 1000 24000 Работник по контрол на площадката 2 1000 24000 Шофьори 3 850 30600 Охранители 2 750 18000 ТехничеÑ?ка работилница 1 1000 12000 Инженери 1 1000 12000 Ð?дминиÑ?тратор 2 1000 24000 Секретар 1 850 10200 Междинна Ñ?ума 187800 Ð?адбавка (25%) 234750 234750 ЕнергиÑ? Булдозер / Компактор (5 чаÑ?а Ñ… 260 дни x 250kW) 1 ltr=10.6kwh 260000 46604 364000.00 65245 Багер (3 чаÑ?а x 260 дни x 250kw) 156000 27962 234000.00 41943 площадка: 100kWx10чаÑ?ах260дни 208000 24336 24336 аератори за инфилтрират (8 чаÑ?а x 15Kwx2 = 240kwh/ден) 87600 102492 102492 Междинна Ñ?ума 201394 234017 Поддръжка & Ремонти Строителни дейноÑ?ти (0,5%) 7750 7875 Оборудване (5%) 50000 50000 Сумарно общо Поддръжка + Ремонти 57750 57875 ЗаÑ?траховки на оборудването 1000 1000 Мониторинг на околната Ñ?реда 30000 30000 офиÑ? конÑ?умативи 20000 телефон, комунални уÑ?луги 5000 одит 5000 общо 30000 30000 Общо OPEX 22.16 554894 22.34 879533 Общо CAPEX 24.53 614300 18.98 746960 ОБЩО 46.68 1169194 41.32 1626493 Разходи/Ñ‚ (без ДДС) 46.68 41.32 ЗатварÑ?не на клетката (обезпечениÑ? по чл. 60) / тон 22500 m² 40/m² 900000 7.40 30000 40.00 1200000 6.28 ТакÑ?а за депониране на отпадъци (отчиÑ?лениÑ? по чл. 64) / тон 38.00 38 Тарифи, включващи ДДС и марж (печалба / риÑ?к) чрез външен общинÑ?ко изпълнител OPEX предприÑ?тие на уÑ?лугата 22.16 24.82 29.25 CAPEX 24.53 27.47 32.38 общо 52.29 61.63 57 Приложение C-1. ФактичеÑ?ки разходи за почиÑ?тване на площите за общеÑ?твено ползване 58 Приложение C-2. ИзчиÑ?ление на разходите за почиÑ?тване на площи за общеÑ?твено ползване ИзчиÑ?ление на разходите за почиÑ?тване на площи за общеÑ?твено ползване ДопуÑ?каниÑ?: > един метач за почиÑ?тване на улици на 1 500 жители > една механична улична машина на 15 000 жители > разбивка на общите разходи: почиÑ?тване 75%; материали 20%; транÑ?порт и третиране 5% > общо отчетените разходи за БургаÑ?: 24 лв./жител или 18 лв. за почиÑ?тване и 6 лв. за жител за материали и третиране > общи разходи за СофиÑ?: 48 лв./жител или 36 лв. за почиÑ?тване и 12 лв. за жител за материали/третиране гр. БургаÑ? (232 311 жители)-външни доÑ?тавчици на уÑ?лугите OPEX CAPEX общо Ръчно почиÑ?тване от метачи 155 1674000 Механични почиÑ?тващи машини 16 464000 656000 Материали / Третиране (6 лв. / жител) 696933 696933 Общо 2834933 1352933 УÑ?луги на външни изпълнители (10% 418787 печалба / риÑ?к) Обща Ñ?ума 4606653 ПочиÑ?тване на Ñ?нÑ?г (16%) 737064 Контрол и Ñ‚.н. (5%) 267186 Общи изчиÑ?лени разходи 5610903 Отчетени разходи 5624500 ПриеманиÑ?: С оглед на по-виÑ?оката гъÑ?тота на наÑ?елението в СофиÑ?: > един метач за почиÑ?тване на улици на 2 000 жители > една механична почиÑ?тваща машина на 20 000 жители гр. СофиÑ? (1,323,637 жители) - външни доÑ?тавчици на уÑ?лугите OPEX CAPEX Ръчно почиÑ?тване от метачи 662 7,149,600 Механични почиÑ?тващи машини 66 1,914,000 2,706,000 Материали / Третиране 7,941,822 7,941,822 Общо 17,005,422 10,647,822 УÑ?луги на външни изпълнители (10% печалба / риÑ?к) 2,765,324 Обща Ñ?ума 30,418,568 СнегопочиÑ?тване (24%) 7,300,456 Контрол и др. (5%) 1,885,951 РепубликанÑ?ките пътища 5,000,000 Общи изчиÑ?лени разходи 44,604,976 ИзчиÑ?лена цена/жител 33.70 Отчетени разходи (лв.) 63,081,000 Отчетени разходи/жител 47.66 Забележка : Във ВъпроÑ?ника, Общите разходи Ñ?а 63 081 хил. лв. Ð’ допълнителна информациÑ? Ñ? разбивка Ñ?а поÑ?очени Ñ?ледните разходи: лÑ?тно почиÑ?тване: 41,1 милиона лв. зимно почиÑ?тване: 15 милиона лв. поддръжка и почиÑ?тване на републиканÑ?ките пътища: 5 милиона лв. общо 61,1 милиона лв. Разпределение на разходите за очакваните разходи за почиÑ?тване (СофиÑ?) обща цена/жител за почиÑ?тване 33.70 OPEX (70%) 23.59 CAPEX (30%) 10.11 59 Средно за 19 общини Разпределение на разходите Ñ?поред въпроÑ?ници (вж. Приложение C-1): уÑ?луги чрез уÑ?луги чрез общинÑ?ко външен общо предприÑ?тие изпълнител наÑ?еление 1,637,330 916,930 720,400 разходи (лв.) 39,830,221 25,815,768 14,014,453 разходи / жител 24.33 28.15 19.45 уÑ?луги чрез уÑ?луги чрез общинÑ?ко външен предприÑ?тие изпълнител Ръчно почиÑ?тване от метачи 6,601,896 5,186,880 Механични почиÑ?тващи машини 1,772,731 3,361,867 При уÑ?лугите чрез общинÑ?ко предприÑ?тие не Ñ?е начиÑ?лÑ?ва Материали / третиране 6,452,895 3,502,945 амортизациÑ? Общо 14,827,522 12,051,692 УÑ?луги на външни изпълнители (10% риÑ?к / печалба) 1,205,169 Обща Ñ?ума 14,827,522 13,256,861 СнегопочиÑ?тване (20%) 2,965,504 2,651,372 Контрол (5%) 889,651 795,412 Обща Ñ?ума 18,682,678 16,703,645 Общи изчиÑ?лени разходи 35,386,323 Отчетени разходи 39,830,221 Разпределение на разходите Ñ?поред оценките: уÑ?луги чрез уÑ?луги чрез общинÑ?ко външен общо предприÑ?тие изпълнител наÑ?еление 1,637,330 916,930 720,400 разходи (лв.) 35,386,323 18,682,678 16,703,645 разходи / жител 21.61 20.38 23.19 60 Приложение D. Шаблон за изчиÑ?лÑ?ване на разходите (виж Ñ?ъщо приложение A и B Ñ? примери за изчиÑ?лениÑ?) Шаблон за изчиÑ?лÑ?ване на разходите ДейноÑ?Ñ‚ по управление на Разходни елементи отпадъците 1. Събиране и транÑ?портиране до Преки разходи: приемниÑ? пункт на битови - заплати, включително работно облекло, обучение, Ñ?оциални вноÑ?ки; отпадъци и отпадъци от - гориво, Ñ?мазочни маÑ?ла, гуми, ремонт и поддръжка; инÑ?титуции и търговÑ?ки обекти - заÑ?траховки; (Ñ?меÑ?ени и Ñ?епарирани фракции) - амортизациÑ? на дълготрайни активи; - разходи за трети Ñ?трани (в Ñ?лучай на възлагане на външен изпълнител). Ð?епреки разходи: - управление, админиÑ?трациÑ?; - офиÑ? (почиÑ?тване, телефон, електричеÑ?тво, ремонт, наем, и Ñ‚.н.); - комуникации/реклама; - уÑ?луги от трети Ñ?трани (Ñ?четоводÑ?тво, ИКТ, конÑ?ултации и Ñ‚.н.) - банкови разходи (краткоÑ?рочни заеми и Ñ‚.н.) - мониторинг, прилагане - други разходи (данъци и такÑ?и) - непредвидени 2. Управление на пунктове за Виж дейноÑ?Ñ‚ 1 приемане на отпадъци 3. ТранÑ?фер и транÑ?порт на Виж дейноÑ?Ñ‚ 1 или такÑ?а на вход (възлагане на външен изпълнител) дълги разÑ?тоÑ?ниÑ? до окончателно депониране 4. Сепариране на Ñ?меÑ?ени Виж дейноÑ?Ñ‚ 1 плюÑ? разходите за транÑ?портиране и депониране на отпадъци или рециклиране на отпадъци или такÑ?а на вход (възлагане на външен изпълнител) Ñ?ухи рециклируеми отпадъци 5. Ð’Ñ?Ñ?какъв вид третиране, Виж дейноÑ?Ñ‚ 1 или такÑ?а на вход (възлагане на външен изпълнител) например компоÑ?тиране, изгарÑ?не, МБТ 6. ДейноÑ?ти по депониране Виж дейноÑ?Ñ‚ 1 плюÑ? затварÑ?не/поÑ?ледваща поддръжка, управление на инфилтрата, Ñ?ъбиране на Ñ?метищен газ, мониторинг, такÑ?а за депониране или такÑ?а на вход (възлагане на външен изпълнител) 7. ПочиÑ?тване на улици Виж дейноÑ?Ñ‚ 1 плюÑ? окончателно депониране 8. ПочиÑ?тване на пазари Виж дейноÑ?Ñ‚ 1 плюÑ? окончателно депониране 9. Други дейноÑ?ти ✶ ДДС или такÑ?а за депониране Шаблонът е въз оÑ?нова на Ñ?ледната процедура: Задача 1: Събиране на надеждни данни за вида и количеÑ?твото на отпадъчните фракции за проектиране на Ñ?иÑ?тема за управление на отпадъците Задача 2: ЯÑ?но опиÑ?ание на дейноÑ?тите (Ñ?ъбиране, Ñ?ортиране, компоÑ?тиране, депониране и Ñ‚.н.) и задачите за вÑ?Ñ?ка фракциÑ? отпадъци, заедно Ñ? разходниÑ? бюджет. Примерите за задачи Ñ?а: - Ñ?ъбиране и транÑ?порт: може да включва почиÑ?тване около контейнерите; - разделÑ?не на Ñ?меÑ?ените битови отпадъци: цените изключват приходите от продажби на рециклируеми материали; цените включват или не включват транÑ?порт до депото и такÑ?а за депониране на отпадъци; 61 - дейноÑ?ти по депониране: цените включват или не включват закриване/поÑ?ледващи грижи. - почиÑ?тване на улици, включващо или изключващо премахване на плевели, премахване на графити, изпразване на кошчета за боклук, почиÑ?тване на Ñ?нÑ?г, почиÑ?тване на незаконни Ñ?метища и др. Задача 3: ОпределÑ?не на разходен елемент за вÑ?Ñ?ка дейноÑ?Ñ‚ Ñ? бюджетен номер в завиÑ?имоÑ?Ñ‚ от вида на Ñ?иÑ?темата за управление на отпадъци (изпълнÑ?вана от общинÑ?ко предприÑ?тие или Ñ? външен изпълнител). Въвеждане на вътрешна Ñ?иÑ?тема за отчитане. Задача 4: ЕжемеÑ?ечен мониторинг на отчетените разходи Ñ?прÑ?мо плана. 62 Приложение E. Ð?ационална оценка на разходите Сравнение на оценените и фактичеÑ?ките разходи за Ñ?ъбиране и транÑ?портиране на отпадъци Източник: ИзчиÑ?лениÑ? на екипа на Световната банка въз оÑ?нова на данни от въпроÑ?ниците и Ñ?обÑ?твени изчиÑ?лениÑ?. Сравнение на оценените и фактичеÑ?ките разходи за почиÑ?тване на площи за общеÑ?твено ползване. Източник: ИзчиÑ?лениÑ? на екипа на Световната банка въз оÑ?нова на данни от въпроÑ?ниците и Ñ?обÑ?твени изчиÑ?лениÑ?. 63